План за
евангелизирането на България

(според
модела на Ранната Църква)

Конспект

 

България е
пост-комунистическа държава в източна Европа с население от осем милиона души.
След като приема Християнството през 864г., България става православна държава.
Почти 1200 години по-късно, според националните статистически изследвания, 90%
от Българите твърдят, че са православни. На практика обаче, това твърдение е
отчасти извинение за живот в грях, отчасти проява на инерционно мислене и
наследена верската самоличност. Наред с това, съществува открито отхвърляне на
Християнската вяра като лично преживяване и практика, и на Библейските закони
като канон за живот в Българското общество и култура.

 

Мисионерските
и съживителни движения в края на 19я век представят Протестантската теология в
България като религиозна алтернатива. Сто години по-късно Българското
протестантско движение наброява над 100 000 новородени вярващи, като в
по-голямата си част те представляват Петдесятно-Харизматична теология и
практики.

 

Въпреки
историческите и традиционни дадености, при навлизането на постмодернизма в
България, редица протестантски групи и църкви се намират в криза. Следният откъс
е конспект на едно по-голямо изследване основано на Библейски принципи и
практики, което цели да предложи парадигма за развитието на Протестантството
отговаряща на съвременните политически, икономически и обществени условия в
България.

 

Конспектен
план:

1. Единство в
Духа което превъзмогва между-деноминационни и между-културни разлики с цел
установяване на работни взаимоотношения.

2.
Акцентиране на Библията със специален фокус върху нови преводи и тълкувания на
Библейските текстове с цел тяхното използване за лична и обществена формация.

3. Живот на
святост основан на Новия Завет като изискване за Християнски живот и
свидетелство.

4. Национално
движение за пост и молитва за благословени върху Българската нация, съживление
на Цвърката и лични нужди

5.
Преоткриване и ново посвещение на Библейски стил на служение под ръководството и
дарбите на Святия Дух

6. Очакване и
приемане на духовно видение от Бога

7. Създаване
на стратегии за служение и преосмисляне на ресурсите за служение

8. Географска
реорганизация на Протестантската дейност на територията на България  

9.
Стратегически евангелизационни и съживителни движения

10.
Основаване на процеси за ученичество чрез парацърковни образователни програми,
Неделно училище, и малко групи

11.
Интеграция на домашни (клетъчни) групи в дейността на църковните общества

12.
Целенасочено образование на служители

13.
Съвременна парадигма на организация на нови църковни общности основани на
радикална контрареформация

14.
Утвърждаване на мисионерска работа в България и в световен мащаб

15. Създаване
на атмосфера за Християнско образование