Периоди в протестантската история на България

Периоди в протестантската история на България

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Тази поредица има за цел да направи общ преглед на съществуващите документи и факти, свързани със събития от историята на Българското протестантско движение.

Постмодерните предизвикателства и стандарти, пред които българската държава е поставена днес, са свързани с протестантската ценностна система, култура и мироглед, наложени от присъствието на пуритани на Балканите. Отговорите на предизвикателствата, пред които  българското общество е изправено днес, в много отношения са свързани със сблъсъка на ценности, който българската нация преживява в процеса на национално възраждане, модернизация и индустриализация. Именно присъствието на пуритани на Балканите прави достъпен на българите мироглед, който би бил особено ефективен за стандартите на модерната и постмодерните епохи.

Началото на това присъствие е трудно определимо. Допускането на по-рана дата чрез славянските корени на Хусистите и ранните реформатори е малко вероятно, поради естествената разлика между Католическата и Протестантски църкви. Тъй като Реформация в католически и православен контекст са две твърде различни динамики, влияние на протестантизма върху дадена православна  национална общност означава начало на протестантско присъствие в православната държава, едва след като това присъствие започне да променя православната църква и държава. Исторически доказателства за такъв вид процеси в България не съществуват преди началото на 19 в., когато на територията на Балканите, населявана от българи, са създадени първите протестантски общества, благодарение на Американско, Британско и Руско библейски дружества. Ранната начална дата на протестанството в България се базира на най-ранните опити за превод на Библията на български език. Именно чрез превода на Библията, протестантското влияние се разпространява във всички сфери на българския живот, следвайки следния хронологичен ред по периоди:

1815-1839  Мисионерски период – Ранни мисионерски опити за намиране преводачи на Библията и организиране на общества. Характеризира се с връзки с Православната Църква, превод на библейските текстове, първия български буквар (1824), първата българска печатница (1837) и първите протестантски обръщенци сред българите.

1840-1878  Възрожденски период – Влиянието на протестантските мисионери и българските протестанти за преоткриване на българската идентичност води до цялостна реформа в българския език и граматика, начало на издаването на българска книжнина и въвеждане на единна образователна система. Въздигането на българския патриотичен дух и създаване на атмосфера за изява и разпространение на българската възрожденска мисъл включва и борбата за независима Българка църква, Априлското въстание и Освобождението на България от турско робство. Това е времето, в което излизат първото българско списание (1844), първият български вестник (1846) и се изгражда първата българска библиотека (1856). През 1871 Марин Дринов преоткрива Паисий. В същия период са създадени и първите протестантски мисии (16 юли, 1858), първите български протестантски църкви (26-27 август, 1871) и първите български протестантски училища.

1879-1920  Следосвобожденски период – Основаването на третото Българско царство, представяне на България в световен план.  България е разделена от Берлинския конгрес (1879) и частично обединена през 1885 г. Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., води със себе си протестантски семейства и лютерански капелан. Почти всички съсщестуващи протетанстки деноминации затвърждават своите позиции в България през този период. Създадени са първите паравосляавени и протестатски църкви и мисии в Америка (1907). Фердинанд става цар на България през 1908 г. Създадени са Обединени евангелски църкви (1909). България участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата Светомвна (1915-1918) войни.

1921-1944  Обединителен период – По-важните събития са:

1920те – кризата в конгрешанската църква, породена от либералното богословие и навлизането на петдесятното християнство в България.

1930те – опитът за обединение на конгрешанската и методистката църкви, преследването на евангелската петдесятна църква от властите и отношенията на евангелската петдесятна църква с другите протестантски църкви в България.

По–важните теми от този период включват: отношението на българските протестанти към политическите събития от 30те и 40те, тоталитарните идеологии, подкрепата на евангелските църкви за борбата за национално обединение, спасяването на българските евреи, евангелският пацифизъм и  Втората Световна война.

1945-1989  Тоталитарен период – Този период, мака тъмен и широко неизвестен, е богат на протестантска история. Той включва закона за религията от 1949, пасторския процес, поставянето на протестантските църкви извън закона, гонението на църквата и формирането на нейната теология и практики като Преследваната Църква.

1990-2005  Посткомунистически (постмодерен) период – Падане на Берлинската стена, преход към демократично общество и пазарна икономика. Открито и продължаващо духовно съживление, съпроводено с посттоталитарна опозиция, плурализъм, западни доктринални течения. Характеризира се с навлизане на постмодерна култура и практикуване на посткомунистическа идеологиия, създаващи социално-икономически напрежения с пряко отражение върху протестантските евангелски църкви в България в посткомунистическия преходен период.