Исус даде повече от 40 директни заповеди на тези, които биха Го последвали, в това число да се грижим за бедните, да обичаме враговете си, да вземем драстични мерки, за да се опазим от греха. В Йоан 14:15, Той каза: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“, и вероятно най-важната, Неговата последна заповед беше „И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:19-20). Последователите, към които се обръща Иисус включват Църквата. Когато си мисля за състоянието на Църквата – минало и настояще, и какво означава да спазваме заповедите на Иисус, всички тях, пет неща ми идват наум: Благовестието, ученичество, Божието царство, съживление и духовно пробуждане. Първите три са реалност, която Иисус поучаваше, и точно сега аз изповядвам, аз съм се отклонил – Църквата се е отклонила – от учението на Иисус. Като резултат ние – Църквата, а също така и света, който Бог обича толкова много, сме пострадали, и вярвам, че за да преживее светът истинско духовно пробуждане, Църквата се нуждае от съживление и пламенност.

Добрите новини на Благовестието са ясни: всички хора са съгрешили и са лишени от Божията слава. Поради любовта си към света, Бог изпрати Своя Единороден Син, Който беше безгрешен, за да плати наказанието за нашия грях, и да умре на кръста вместо нас. Това е нещо, което никога не можехме да сторим сами за себе си поради нашия грях. Този безплатен дар на спасението, даден и приет по благодат, е на разположение на всички хора. Тези, които приемат този безплатен дар, правят Иисус свой Господ. На Неговите последователи, възкресението на Христос осигурява вечен живот. Простичко, нали? И все пак една фракция в Църквата, е усложнило посланието на Благовестието. В своята книга, Цената на ученичеството, немският богослов Дитрих Бонхофер говори за два начина, по които се възприема тази благодат. Той говори първо за евтина благодат, описвайки я като „проповядване на прошка, без да се изисква покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед. Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръста, благодат без Иисус Христос“. Бонхофер преценява, че това въобще не е благодат. Благодатта, по-скоро, струва скъпо и „ни конфронтира като благодатен призив да следваме Христос. Тя идва като дума на прошка за съкрушения дух и разкаяното сърце. Тя е скъпа, понеже подтиква човека да се подчини на игото на Христос и да Го последва; тя е благодат, защото Иисус казва: ‘Моето иго е благо и Моето бреме е леко’“. Тази привилегия да следваме Христос е действително скъпа. Иисус трябваше да заплати за нея със Собствения Си живот, като предаде Себе Си на унизителна, варварска и болезнена смърт. Тя също струва живота на последователите на Иисус, като се отричат от своята воля и Му служат чрез покорство и ученичество, дори до степен да бъдат преследвани и умъртвени.

Благовестието и Божието (Небесното) царство са плътно вплетени едно в друго. Чрез Своята славна смърт и възкресение, Иисус изкупи царството. Като удовлетвори Божия гняв, който се излива върху тези, които се бунтуват срещу Неговото управление, Иисус победи сатана, греха и смъртта (Колосяни 2:14-15). Той преодоля света, плътта и дявола, като унищожи силата на царството на тъмнината. Като изкупи чрез кръста хора за Своето царство, Иисус доказа, че Е подобаващият Управител на възстановеното царство, който израилтяните търсеха. Вечното послание на Иисус за царството включваше елементи на осъждение и покаяние, а също така и добрите новини за спасение. И така, Иисус проповядваше „благовестието на царството“ (Матей 4:23; Лука 4:43). Неговото служение започна, когато Той обяви „Времето се изпълни и Божието царства наближи. Покайте се и повярвайте благовестието“ (Марк 1:15). В книгата Деяния на Апостолите Божието царство се използва като синоним за благовестието или добрите новини (8:12; 19:8). Поученията и заповедите на Иисус призовават Неговите последователи да живеят живота си достойно за Неговото царство. Петър го казва по този начин: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина“ (1 Петрово 2:9), и насърчава последователите на Иисус да развиват определени добродетели, за да могат да влязат във вечното царство на Господа и Спасителя Иисус Христос (2 Петрово 1:5-11).

Така че посланието на Иисус за спасение и пребиваването на вярващия в Божието царство са добри новини за погиващия свят – най-добрите новини! То не може да бъде разводнено с опити да бъде направено по-приятно и желателно. То вече е желателно! Библията говори за това! Да поевтиниш тази дарена от Бога благодат, означава да обезцениш сериозността на греха и на това, което Христос е направил за нас, а така тя не може да спаси никого.

Понякога се страхувам, че сатана е взел надмощие, дори в Църквата. Трябва да призная, че от моята гледна точка ми е трудно да видя как Църквата може да бъде ефективна в бъдеще в своята мисия към света в състоянието, в което се намира. Но тогава си спомням как Израел, Божият избран народ, които бяха в изгнание от Обещаната земя, бяха съживени духовно, когато се завърнаха в своята родина (прочетете Неемия). Когато всичко изглеждаше абсолютно безнадеждно, Божиите хора възстановиха своя плам за Божието слово и това да му се покоряват, възстановиха своята пламенност в поклонението на Бога, възстановиха своята пламенност да изповядват греховете си пред Бога, състраданието си към пренебрегнатите и забравените, и желанието си да говорят с Бога в молитва. Бог постави всички тези неща в сърцата на Своите хора. И стана съживление!

Съживлението е суверенно Божие дело, при което Той обновява жизнеността на Своите хора – всеки един поотделно и заедно като общност – и това се отразява на искреността на вярата и на качеството на държанието. Последователите на Иисус не могат да донесат съживление, само Бог може да направи това. Но има много, което и ние можем да направим. Ние можем да се молим и да се застъпваме пред Бога да съживи Своя народ (Псалми 80:14-15; 85:4-7; Йеремия 31:18; Авакум 3:2). Понеже всички съгрешаваме, всеки един от нас, покаянието е жизненоважно и ни подготвя за съживление. Ние можем да помолим Бог да постави дух на искрено покаяние в сърцата ни, и можем да се увещаваме един друг да се покаем за греховете си, точно както Езекия умоляваше целия Израел (2 Летописи 30:6; вижте също Исая 55:1-3; Йеремия 3:22; Йоил 2:12-13; Откровение 2:5,16; 3:2-3). В Стария Завет пророците призоваваха царете и Божия народ да се покаят за греховете си и да се завърнат към Бога и Неговите пътища. Когато те постъпваха по този начин с вяра, Бог беше верен и ги освобождаваше – и имаше съживление!

Представете си една съживена Църква, обединена с Христос, достигаща света с едно ясно, библейско послание за спасение и Божието царство. Колко славно би било това свидетелство! Аз съм убеден, че Божието духовно дело на съживление ще донесе духовно пробуждане в невярващия и погиващ свят. Няма друга надежда. Неемия знаеше това и Джон Уесли знаеше това. Съживлението се случваше тогава, а може да се случи и днес, ако Църквата смири себе си. Ако нашите църковни водачи не могат да се съгласят за нищо друго, те поне би трябвало да могат да се съгласят да търсят Божията воля и да желаят да видят съживление в сърцето на Неговата възлюбена невеста, и ние би трябвало да ги държим отговорни за това!