КОЛКО са ПРОТЕСТАНТИТЕ в ПРОБРОЯВАНЕ 2021

Лицата, самоопределили се към християнското вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а с други вероизповедания са 6 451 лица. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „Не желая да отговоря“.

Вероизповедание
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена
исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди
(източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 4 091 780, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а
други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Към 7 септември 2021 г. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание,
259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

Протестанството е второто по численост християнско вероизповедание в България, след Източното православие и трета по ред верска принадлежност след Източното православие и Мюсюлманството.  Публикуваните от НСИ резултати показват следното самоопределяне на верска основа:
  • Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270 или 71,5% от населението.
  • Сред тях преобладават източноправославните християни – 4 091 780 или 97% от посочилите християнско вероизповедание.
  • Лицата, които са посочили протестантското вероизповедание като своя религия са  69 852 души, което съставлява 1,7% от християните в страната или 1,07% от населението на страната.
  • Освен това, едно сравнение с резултатите от предишни преброявания показва, че макар през последното десетилетие да има забавяне, то Протестанството запазва тенденцията си на ръст в годините след политическите промени.
На графиката се вижда ръстът на християните протестанти през годините. Така например, при преброяването през 1992 г, те са били около 20 000, докато при последното преброяване са почти 70 000 души. Към католическото вероизповедание се числят  38 709  или 0,9%.  Арменско апостолическо вероизповедание са посочили 5 002  или 0,1%.
Main Pic

Възрастовото    разпределение    на     лицата,    самоопределили    се    към различните  вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при  лицата, изповядващи юдейско вероизповедание – 28.6%, а най-нисък – при тези посочили „друго“  (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-висок е делът на  лицата на възраст до 14 навършени години в категорията „не мога да определя“ – 43.7% от  посочилите този отговор.

В представянето на структурата на населението по вероизповедание и изчисляването на относителните дялове на съответните  категории не са включени лицата, добавени от административни източници, за които липсва информация в използваните при  преброяването регистри.

 

Вероизповедание и етнос 

При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или

79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) –  с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са  посочили 245 845 (4.9%) лица, а „не мога да определя“ – 190 807, или 3.8% от самоопределилите  се към българската етническа група.

За  447  893  души  (89.1%)  от  самоопределилите  се  към  турската  етническа  група  отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно  вероизповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание,  15 622 (3.1%) не са успели да се самоопределят.

Сред   самоопределилите   се   към   ромската   етническа   група   преобладават   тези   с  източноправославно вероизповедание – 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е  посочено  от  45  817  (17.6%)  от  ромите,  протестантско  –  от  32  325  (12.4%),  „нямам“  вероизповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и „не мога да определя“ – 41 517 (15.9%) от  самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-висок   е   делът   на   лицата,   които   са  декларирали,   че   не   желаят   да   посочат  вероизповеданието  си  сред  ромската  етническа  група  –  9.1%,  а  най-нисък  –  сред  лицата,  самоопределили се към турската етническа група (4.0%).

В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско  вероизповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София  (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%). Лицата,  самоопределили  се  към  мюсюлманско  вероизповедание,  са  концентрирани  предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%),  Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник  и Кюстендил – по 0.1% от отговорилите на въпроса.

 

Религиозност 

Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в 

божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални  норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед. 

Към 7 септември 2021 г. 3 031 289, или 51.4% от отговорилите на въпроса „Религиозен  ли сте?“, са отбелязали „да“, 24.7% са отбелязали „не“, 13.0% „не мога да определя“, а 10.9% са  избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 56.0% са жени, а  44.0% са мъже.

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 77.6% от  самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато  при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 59.1%.

 

Население по вероизповедание и години на преброявания

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ 1887 1893 1900 1887 1893 1900
Брой Структура – %
Православни 2 424 371 2 606 786 3 019 999 76.86 78.74 80.66
Мохамедани 676 215 643 258 643 300 21.44 19.43 17.18
Израилтяни 24 352 28 307 33 663 0.77 0.86 0.90
Католици 18 505 22 617 28 569 0.59 0.68 0.76
Протестанти 1 358 2 384 4 524 0.04 0.07 0.12
Армено-Григориянци 5 839 6 643 13 809 0.19 0.20 0.37
Други 1 461 326 0.04 0.01
Непоказани 2 274 718 93 0.07 0.02 0.0
Общо за Княжеството 3 154 375 3 310 713 3 744 283 100.0 100.0 100.0

АКТИВНА СТАТИСТИКА:

  • Линдзи ДЕЙВИС в статията си от началото на 80те години ПЕТДЕСЯТНИ в БЪЛГАРИЯ, разказва, че Петдесятната църква е най-голямата протестантска деноминация в България с 10,000 члена и 120 църкви – информацията, както в повечето случаи през последните 30г. идва не от официален държавен източник, а от личното свидетелство и самопреброяване на петдесятните водачи
  • През септември 2000, д-р Николай Неделчев пише във в. „Изток и Запад”, че в България има 1100 евангелски пастора и 1530 евангелски църкви от който 55% имат сгради)
  • При честването на 90 годишнината на Петдесятното движение в Бургас през 2010г., в.Благовремие отбелязва, че „Днес евангелските вярващи в България са над 250 хил. души
  • През 2011, СЕПЦ отчита 520 регистрирани църкви и 90 щатни свещенослужители
  • 2022 Новата Енциклопедия на глобално петдесятничество посочва 160 000 петдесятни вярващи в България към 2020.
  • 160 000 петдесятни в България според Новата енциклопедия на глобалното петдесятничество или приблизително 2.33% от населението на страната
  • FMWMrg: Provisional Annual Conference: Население на България е 6,850,000 с евангелски християни около 135,630 души или 1.98%

 

ВСИЧКО за ПРЕБРОЯВАНЕ 2011

ВСИЧКО за ПРЕБРОЯВАНЕ 2021

Протестантите в съвременна България

Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат изводите от статистически данни в годините между 1998-2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място – непрецизността в секуларните български статистики.

На 21 юли 2011, Националният статистически институт пусна за медиите предварителните резултати от преброяването на България. Според тях:

  • Българското население е намаляло с над 500 000 души
  • Има значително понижаване на броя на българите (76%), които считат себе си за източно православни – най-ниска за цялата историческа статистика на България
  • Около 10% се определят като мюсюлмани
  • Над 7 % без вероизповедание
  • Няма промяна в броя на католиците
  • Делът на хората, които живеят в семейно съжителство, без да е сключен юридически брак се е увеличил от 4 % през 2001 година до близо 8 %.

Протестантско вероизповедание са заявили над 64 000 човека или 50% повече от последното преброяване преди 10г., когато НСИ обяви само 42 000 протестанти в България. За разлика от НСИ, още през 2009г. Щатският департамент на САЩ посочи над 150 000 евангелско-протестантски вярващи в България още през 2009г.

За коментар по статистическите резултати относно религиозните общества в България, по предаването 12+3 на радио Хоризонт, бе поканен българо-немския юрист д-р Христо Беров.

Български евангелски църкви по света

BulgairanChurches

Проектът цели създаване на обща база данни с адреси на всички 1500 български евангелски църкви по света. Представен е за първи път през декември 2007 като национална директория и е обновен като международен каталог през декември 2010, след което е официално публикуван в интернет на адрес:  http://bulgarianchurches.com,  където може да въведете или обновите информацията и за вашата църква.

 

Протестантите в съвременна България

д-р В.Илиева

Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат изводите от статистически данни в годините между 1998-2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място – непрецизността в секуларните български статистики. Засегнати от грешките им са не само евангелските християните в България. Населението на страната бива официално давано в различни статистики от 7,3 до 9,2 милиона души, което показва едно наистина драстично отклонение от малко под 2 милиона жители, български граждани.

Още по-критични са резултатите при сравненията с етносите и религиите у нас. Често двете категории дори са объркани или сведени до една. Така например българомохамедани попадат под категорията етнически турци, макар че тези са етнически българи, а «българомохамедани» е категорията на вероизповеданието им – мюсюлмани, или мохамедани.

Така например населението ни е съставено от 90% българи, от които 86% са българско-православни, 10% етнически турци и 13% мюсюлмани, според данните на французите от “Дьо Мон” от 2004 г. Към етническите малцинства, а не вероизповедания са посочени погрешно и от тях католици, протестанти, евреи. Очевидно, французите са допуснали тази грешка, защото не проверяват данните, преведени от български източници или дадени им от българи, а просто са отпечатани в изданието им. Поставени трите религиозни общности под “малцинства”, числено трябва да представят 1,1% общо от българското население. Странно, предвид непредставените армено-грегориански християни, по етнически произход арменци; и непредставените роми, като етнос, а и в трите им вероизповедания – източноправославни, мюсюлмани и протестанти.

По същото време, 2004 г. немската асоциация по туризма дава следните данни за страната, населението и религията: “жители: 7,52 милиона. 85 % от населението са българи, а 10% турци. Малцинства: румънци, арменци, роми, македонци, гърци, католици, протестанти, евреи”. Това е цялата информация, от която отново отчетливо се виждат същите грешки – смесване на етнически и религиозни групи, процентуално непредставяне на етнос и религия, и етническата група македонци. Очевидно е, че и немската асоциация по туризма просто препечатва на страниците си поднесеното й от български статистици, без да обърне внимание на грешките.

През 2005 г. реномираното немско списание Щерн е по-коректно, то дава през март за страната ни следните данни: 7,7 милиона жители, от които: 83,5% етнически българи, 9,5% етнически турци, 4,6% роми. Религии: 84 % източно-православни християни, 13% мюсюлмани, 3% протестанти, католици, евреи. Само арменците като етнос и вероизповедание отново не са споменати. Обзорен статистически преглед на немската секция на Радио Люксембург от 1999/2000 дава за страната ни при 7,8 милиона население следните религиозни групи: 84 % източно-православни християни, 11,5% мюсюлмани, 4,5 % протестанти, католици, арменци и евреи. Евреите са назовани като етнос и религиозна общност с 5000 члена. Арменците са предствени етнически с 20 000, като също се припокриват числено с изповядващите арменогрегорианско християнство у нас. Католиците и униатските църкви са представени с 57 000 члена, което означава, че от 4,5 % религиозни малцинства от 7,8 милиона, или 337 500 общо, най-силно представената група е тази на протестантите с 255 500 члена от всички етнически групи. Това я прави и втората християнска деноминация след източноправославното традиционно християнство у нас.

Силно отклонение дава немската федерална служба за чуждестранни осиновявания, в статистиките си за България от 2003, страната има 7,45 милиона жители, от които 84, 5 % са етнически българи, 10% етнически турци, 5,5% роми, арменци, румънци, гърци и отново групата водена като “етнически македонци”.

Интересно в този документ е експлицитното посочване на силната група атеисти в България, около 1/3 от населението, която група всъщност не е регистрирана никъде другаде. Прави впечатление също и направеният извод, че много българи са вписвани формално като източноправославни, макар да са атеисти или да принадлежат на други християнски деноминации. От тук заключението на службата е, че се налага тревожен въпросът, до колко категориите при статистическите български проучвания и съответните данни са прецизни. 17% са посочени като религиозни малцинствени групи на мюсюлмани, протестанти, католици, евреи и арменско грегориански. Което се доближава до статистическите данни на РЛ, предвид че групата мюсюлмани е представена в това число с 12%, а останалите 5% си разделят другите религиозни групи.

На 14 март 2006 във в. “Дума” беше публикувана статия, в която е цитиран старши научен сътрудник Стефан Пенов от БАН, съветник на комисията по вероизповеданията в няколко народни събрания. От нея научаваме, че над 6 милиона българи са заявили, че са православни християни, но само 50 % от тях посещавали църква. Данните му, които са въз основа на статистическо изследване от 2005 година (което не става ясно от кого и кога е проведено, предвид че подобно изследване е обхванало очевидно цялото българско население, изхождайки от представените резултати) са били съобщени на академична конференция „Религиите в Европа и бъдещето на православието“, организирана от Руския културно-информационен център в София и една научно-изследователска «група по религиозно-философските парадигми», съставена от преподаватели в няколко български университета. На тази среща доцент Пенов съобщава, че «класическите протестанти» у нас са 60 000, допълнително 40 000 роми могат да бъдат определени в категорията «протестанти от новите църкви». А общо около 100 000 души са в категорията «нетрадиционни вероизповедания», като в това число вероятно ¼ са последователи на учения, които не са християнски, респективно, не са от тук евангелски, т.е. протестантски. Но остатъкът са все пак около 75 000 българи, които очевидно могат да бъдат определени като принадлежащи на съвременните свободни евангелски църкви. От тук се извежда цифрата от общо над 175 000 души, цитирани като български протестанти.

Най-голям процент от числото, което според гореизложените и чуждестранните данни в първата част, би трябвало да се движи между 175 000 и 255 500 български евангелски християни, се дава на българските петдесятно-харизматични евангелски църкви. Като в тази категория най-висок процент е този на членовете и посетителите на петдесятни църкви и Божиите църкви у нас. Това сочат изследванията и на международната организация «Мисия за християнско образование». Числото, което тя дава за българските християни, членове на петдесятно-харизматични евангелски църкви е над 105 000 редовни членове, само Божиите църкви са представени с над 65 000 члена и над 550 локални църкви през 2001 г. Но ако сведем към това изследване данните за допълнително определени като «некласически протестанти» българи и роми, числото нараства значително. Тук обаче откриваме и вторият проблем – непрецизността на самите български протестанти при подаване на данни за себе си, при проучване на числеността си и при участие в секуларни статистически изследвания. Различните протестантски деноминации са представени в различно съотношение. Според данните на Мисията за християнско образование само през 2001 г. Българска Божия църква, без Обединени Бозии църкви има над 42 000 регистрирани членове, с около 250 служители в близо 400 църкви в страната. По данни на същата международна организация през 2003 г. Съюзът на Българските петдесятни църкви е представен с над 50 000 регистрирани членове, с над 150 пастори в около 550 църкви в страната. Така само за петдесятно-харизматичното движение в България в началните години на 21 век регистрираните членове надвишават цифрата 100 000 души. «Мисия за християнско образование» изказва в доклада си предположението, че 15 години след падането на Стената българските протестанти са нарастнали числено поне двукратно, предвид процесите на вътрешно мисиониране, благовестие и съживление. Значителен прираст се наблюдава и в съборни евангелски, баптистки, методистки църкви след 1989 г. Отделен е процентът на християни от православната църква, които посещават понякога и евнагелски църкви. Друга група, която не може да бъде изследвана пълноценно, е групата на нередовните посетители, нерегистрирани членове на евангелски църкви, които са обаче евангелски християни. Една силна част от тези са млади българи в чужбина и страната. В монографията на Ъ. Кернс, Хр. Стоянов и К. Златев, “Християнството през вековете”, изд. 1998, Нов човек, София, са дадени за някои евангелски църкви в страната следните представителни официални данни до 1997. Протестантски църкви, редовни членове – 72 800, от които: Евангелски алианс – 54 500, от който Петдесятни църкви – 30 000, Българска Божия църква – 16 000, Баптистки – 4000, Съборни евангелски – 3000, Методистки – 1500, Лутерани – 300. Отделно: Свободни евангелски църкви – 2000, Обединени български Божии църкви – 10 000. Очевидно е, че тези цифри са занижени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.