Сега, като литературен историк, аз съм напълно убеден, че каквото и да са Евангелията, те не са легенди. Прочел съм много легенди и съм съвсем наясно, че те не са едно и също нещо. Евангелията не са достатъчно артистични, за да бъдат легенди. От гледна точка на въображението те са тромави и не всичко се връзва. Повечето от живота на Исус е напълно непознат за нас, както и животът на всеки друг, който е живял по онова време, а никой, който изгражда легенда, не би позволил това да бъде така. Освен части от диалозите на Платон, няма нещо, което да знам в древната литература, което да е подобно на Четвъртото Евангелие. Няма нищо, дори и в съвременната литература, допреди около сто години, когато е възникнал реалистичният роман. В историята на жената, хваната в прелюбодейство, ни се казва, че Христос се навел и писал с пръст в пръстта. От това нищо не следва. Никой никога не е основал някаква доктрина върху това. А изкуството на измислянето на малки неподходящи детайли, за да се направи една въображаема сцена по-убедителна, е чисто модерно изкуство. Със сигурност единственото обяснение на този пасаж е, че това нещо наистина се е случило? Авторът го е записал просто, защото го е видял.

Тогава стигаме до най-странната история от всички – историята на Възкресението. Много е необходимо да разберем историята. Чух един човек да казва: „Значението на възкресението е, че то дава доказателство за оцеляването, доказателство, че човешката личност оцелява след смъртта.“ В такъв случай, онова, което се е случило на Христос, трябва да се случва на всички хора, като в Неговия случай просто сме имали привилегията да видим да се случва. Това определено не е онова, което най-ранните християнски писатели са мислели. Нещо съвършено ново се е случило в историята на Вселената. Христос е победил смъртта. Вратата, която винаги е била заключена, за пръв път е била принудена да се отвори. Това е нещо съвсем различно от простото вярване в призраци. Не искам да кажа, че те не са вярвали в призраци. Напротив, те са вярвали в това дотолкова, че Христос е трябвало да ги увери, че не е призрак. Въпросът е там, че дори да са вярвали в призраци, те все пак са сметнали Възкресението за нещо съвсем различно и ново. Разказите за Възкресението не са случки за съществуване след смъртта; те са записани като един напълно нов начин на съществуване, който възникнал във Вселената. Във вселената се появило нещо ново: ново като първото възникване на органичния живот. Тук човек, след смъртта, не се разделя на “призрак” и “труп”. Възникнал е нов начин на съществуване. Това е положението. Какво ще правим с това?

C.S. Lewis, “What are we to make of Jesus Christ?” (originally published 1950; this edition from The Essential C.S. Lewis (Touchstone, 1996)) 331-332.