Какво е християнското лидерство? Какъв трябва да бъде християнският лидер? Няма по-добър пример за християнското лидерство от нашия Господ Исус Христос. Той заяви: „Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете. “ (Йоан 10:11). Именно в този стих виждаме перфектното описание на християнският лидер. Той е този, който действа като овчар на тези „овце“, за които се грижи.

Когато Исус ни наричаше „овце“, Той не говореше с обич. Всъщност овцете се нареждат сред най-тъпите животни в сътворението. Бездомната овца, която не е наблизо до стадото, става дезориентирана, объркана, уплашена и неспособна да намери пътя обратно към стадото. Неспособен да отблъсне гладните хищници, бездомният е може би най-безпомощното от всички същества. Известно е, че цели стада овце са се удавяли по време на светкавично наводнение, дори и при леснодостъпна по-висока земя. Харесва ни или не, когато Исус ни нарича Своите овце, Той казва, че без пастир сме безпомощни.

Пастирът е този, който има няколко роли по отношение на овцете си. Той води, храни, утешава, поправя и защитава. Пастирът на Господното стадо води, като моделира благочестие и правда в собствения си живот и насърчава другите да последват примера му. Разбира се, нашият краен пример – и Този, който трябва да следваме – е Самият Христос. Апостол Павел разбира това: „Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос. “ (1 Коринтяни 11: 1). Християнският лидер е този, който следва Христос и вдъхновява другите също да Го следват.

Християнският водач е също хранилка и хранител на овцете, а крайната „овча храна“ е Божието Слово. Както овчарят води стадото си до най-буйното пасище, така, че стадото да расте и процъфтява, по същия начин и християнският водач подхранва стадото си с единствената храна, която ще произведе силни, жизнени християни. Библията, а не психологията или световната мъдрост, е единствената диета, чрез която може да има здрави християни. „И те смири и като те остави да огладнееш, хранѝ те с манна (която беше храна,непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста. “ (Второзаконие 8: 3).

Християнският водач също така утешава овцете, като им завързва раните и прилага балсама на състрадание и любов. Като великият пастир на Израел, самият Господ обеща да „върже ранените и да укрепи слабите“ (Йезекиил 34:16). Като християни в света днес, ние претърпяваме много наранявания на духа си и се нуждаем от състрадателни лидери, които да носят тежестта ни с нас, да съчувстват на нашите обстоятелства, да проявяват търпение към нас, да ни насърчават в Словото и да излагат своите притеснения пред Бащиният трон.

Точно както овчарят издърпва скитащите овце обратно в кошарата, така и християнският водач поправя и дисциплинира онези, за които се грижи, когато заблудят. Без злоба или властен дух, но с „дух на кротост“ (Галатяни 6: 1), лидерите трябва да наставляват в съответствие с библейските принципи. Корекцията или дисциплината никога не са приятни преживявания за нито една от страните, но християнският лидер, който се проваля в тази област, не проявява любов към хората, закоито се грижи. „ГОСПОД дисциплинира онези, които обича …“ (Притчи 3:12) и християнският водач трябва да следва Неговия пример.

Последната роля на християнския водач е тази на защитник. Овчарят, който е бил невнимателен в тази област, скоро открива, че редовно губи овце от хищниците, които се разхождали около стадото му, а понякога и сред него. Днес хищниците са тези, които се опитват да примамят овцете с фалшиви доктрини, отхвърляйки Библията като старомодна и недостатъчна, неясна или непознаваема. Тези лъжи се разпространяват от онези, срещу които Исус ни предупреждава: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. “ (Матей 7:15). Нашите водачи трябва да ни защитават от лъжливите учения на онези, които биха ни отклонили от истината на Писанието и от факта, че единствено Христос е пътят на спасението: „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен. “(Йоан 14: 6).

Последната дума за християнските лидери идва от статията „Издирвани: Няколко добри пастири (трябва да знаят как да се мият краката)“ на Джон Макартър:

„Съгласно плана, който Бог е определил за църквата, лидерството е позиция на смирено, любящо служение. Ръководството на църквата е служение, а не управление. Онези, които Бог определя като лидери, са призвани да не бъдат властващи монарси, а смирени роби; не повърхностни знаменитости , но работещи слуги. Тези, които ще водят Божия народ, трябва преди всичко да илюстрират жертва, преданост, подчинение и смирение. Самият Исус ни даде модела, когато се наведе да измие краката на учениците си, задача, която обикновено се изпълняваше от най-ниските роби (Йоан 13). Ако Господарят на Вселената би направил това, никой църковен водач няма право да мисли за себе си като за голяма работа. „