Десятъци, Дарения и Милостиня

Даването е Библейска доктрина основана на заповедта на Бога към вярващите да жертват. В Словото тя съществува в три категории: (1) десятъци, (2) дарения и (3) милостиня.

Десятъците са 10% от приходите на вярващия, които принадлежат на Бога (Лев. 27:32; Мал. 3:8). Тяхното даване е заповядано като почит към Бога (Пр. 3:9-10; Амос 4:4). Практиката на даването на десятъци е започната от Авраам около 430 години преди Мойсеевия Закон (Бит. 14:20; Евр.
7:1-11), а след това продължена и от Яков (Бит. 28:22). Това я прави валидна за всички вярващи от всички епохи.

В Стария Завет практиката на даване на десятъци е заповядана за Божия народ (Лев. 27:30; Мал. 3:10) и практикувана (2 Лет. 31), за следните нужди:

1. За Левитите (Чис. 18:21-24; Вт. 14:27-29; 26:12-14).
2. За свещениците (Чис. 18:26; Неем. 10:37; 12:44).
3. За чужденците, сираците и вдовиците (Вт. 14:27-29; 26:12).
4. За Божия Дом (Мал. 3:10).

В Новия Завет практиката на десятъци е приета и поучавана от Исус Христос (Мт. 23:23; Лк. 11:42). Вярващите в Ранна Църква не само че практикуваха даване на десятъци, но и продаваха имотите си за Божието дело (Д.А. 4:32-5:11). До времето на Апостол Павел, Църквата практикува даване на десятъци за нуждите не църковното общество и служителите (Гал. 6:6; 1 Кор. 9:7-14; 1 Тим. 6:17-18 ) според благословенията от Бога (1 Кор. 16:2).

Благословения на Практиката Десятъци

1. Божият Дом няма да е в нужда (Мал. 3:10). Църквата никога не е била и няма да бъде просякиня.
2. Божиите служители няма да са в нужда (1 Кор. 9:7-14; 1 Тим. 6:17-18; Неем. 13:10; Мал. 3:98-10).
3. “Небесните прозорци” ще бъдат отворени (Мал. 3:10-12).
4. Материални и духовни благословения (Пр. 3:9-10; Мал. 3:8-10; 2 Лет. 31).
5. Смъмряне на “поглъщача” или премахване на лично, семейно и национално финансово проклятие и криза (Мал. 3:10-12).

Дарения (волни пожертвувания) са всички други давания които не са десятъци. За даренията важат следните Библейски истини:

1. Даренията са човешкия отговор на Божията благодат (2 Кор. 9:7). Ние даваме защото нам е било дадено (Як. 1:7).
2. Защото е лично решение на вярващия, дарението трябва да е с радост и готовност, а не от принуждение (2 Кор. 9:7). Само тогава то има резултат.
3. Даването е често използвано от Бога като изпит, но винаги има за цел благословение на вярващия (Мт. 19:21; Мк. 10:21).
4. Когато дадем малко но всичко, даваме повече от колкото когато дадем много, но не всичко (Лк. 21:1-4).
5. Даването е признак на това че сме се предали на Бога (2 Кор. 8:1-5).
6. Когато даваме някому подбудени от Бог и на основание на Словото, ние даваме директно на Бога (Мт. 25:34-45).
7. Резултата от дарението е подчинен на духовния закон на сеенето и жъненето (2 Кор. 9:6; Гал. 6:7-8).
8. “Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело” (2 Кор. 9:8).

На кого да даваме?

На онези които са в нужда, на чужденците, на сираците, на вдовиците, на безпомощните, на болните, на гладните, на жадните и на просещите. Ние винаги можем да намерим причина да не дадем, а дали Бог може да намери причина да не даде на нас?

Милостинята е дело на праведност за което Словото говори многократно. За нея важат следните истини:

1. От подредбата в Проповедта на Планината става ясно, че милостинята е  по-важна дори от поста и молитвата (Мт. 6:1-4).
2. “Когато” – милостинята е редовна църковна практика, а не просто случайно събитие (Мт. 6:1-4).
3. В своите поучения, Исус Христос заповяда да раздадем имота си като милостиня (Лк. 12:33-34)
4. “Левицата да не узнае”– милостинята е тайно дело (Мт. 6:1-4).
5. “Не тръби” – ако не е тайно дело, милостинята е просто акт на лицемерие (Мт. 6:1-4).
6. Ако е тайна, резултатите и са явни и възнаградена директно от Бог Отец (Мт. 6:1-4).
7. Милостинята се помни пред Бога и има връзка с даване отговор на лична молитва (Д.А. 10:31)

Правото да Благославяме

Трудността на даването e в това, че отделяме неща които искаме да задържим за себе си повече, от колкото да го дадем на някой друг. В повечето случи това са неща които нямат вечна или духовна стойност.

Даването е право и духовно призвание на Църквата (Д.А. 20:35). Правото да жертваме за Бога е и право да благославяме. Словото ни учи, че “по-долния се благославя от по-горния“ (Евр. 7:7), но в даването ние имаме привилегията да благословим не само онези които са по-долни от нас, а самия Бог. Забележете, че такова право не е дадено на невярващите.

На основата на
това право, когато жертваме за Бога ние сме в позиция на власт над финанси и финансови ситуации, и по този начин отнемаме властта на Сатана да контролира нашите финанси чрез проклятие, ограбване или объркване. Когато това право е осъзнато от вярващия като позиция в Христа, той е живее живот на повече от победител. В такъв смисъл, ние имаме не само правото да жертваме и благославяме, но също и да приемем от Бога и да бъдем благословени.

Записки: