Българска Библия Онлайн

Жана Д’Арк

На пазара между сивите стени на Руен, Нормандия, на 30 май 1431 г. в сянката на катедралата и магазините жестоко зрелище привлича вниманието на присъстващите. 19 годишно селско момиче ще бъде изгорено на клада. Табелата с обвинението гласи: “Жана, наречена “Девата”, лъжкиня, убийца, съблазнителка на народа, гадателка, суеверна, богохулна, нахална, извратила вярата в Исус Христос, самохвалка, идолопоклонница, жестока, развратена, викачка на зли духове, отстъпница, разколница и еретичка.”

За мнозина в тълпата тя е невинна спасителка на Франция от английските нашественици от сто години насам. Несъзнателно англичаните я издигат в мъченичество, което ще ги преследва през малкото оставащи им дни на френска земя. Колкото и кратка да е нейната изненадващо успешна военна кариера, Жана ще бъде много по-опасна за Англия след смъртта си, превръщайки вековния конфликт между алчни, непостоянни и враждуващи помежду си лордове в свещена война за национално освобождение.

Стогодишната война бушува през може би най-злочестия век в историята на западната цивилизация. Във Франция гладът, гражданските войни, нашествията, ужасяващите епидемии и мародерстващите армии намаляват население с две трети.

Войната избухва в 1346 г., когато Едуард III, крал на Англия нахлува в Британия и се насочва към Париж. При Креси, неговата армия от 10000 души разбива напълно двойно по-голяма армия от французи. Английските стрелци избиват цели ескадрони от тежковъоръжени рицари.

В 1348 бубонната чума /”Черната Смърт”/ опустошава Западна Европа убивайки милиони само за 24 часа след заразяването. В Англия измира 1/3 от населението. Чумата вилнее предимно в пренаселени, замърсени замъци и градове. Селата остават по-малко засегнати. Римокатолическата Църква постановява всеки, който срещне хремави или кашлящи хора /симптоми на болестта/, да ги благослови и да реши веднага дали да бяга или да остане и да им помага. Най-добрите от свещениците решават да останат и мнозина от тях умират. Въпреки, че папски декрет осъжда идеята, че причината за болестта е това, че евреите са отровили кладенците, обикновеното население продължава да ги избива. Същото обвинение е отправено и към магьосниците, еретиците и французите. /последното идва като резултат от тенденцията на англичаните да използват неграмотността на населението за свои цели/.

Френското селячество, тежко обложено с данъци, за да се плати откупа за техния крал и лордовете пленени от англичаните в 1356 г. въстава. Бунтовниците са известен в историята като “Жакерията” Те нападат и подпалват замъци, църкви и градове. Междувременно чуждестранните наемници, които не са получили заплатите си също започват да грабят опустошават страната. Поради това, че изколват стадата във фермите, английските войници биват наречени от французите с презрителното “boeuf-manges” /ядящите телешко/.

В 1378 г. църквата била разтърсвана от борбите двама претенденти за папския трон в Авиньон и Рим. Първият бил подкрепян от Франция, а вторият от Англия. В религиозната и политическата власти царяло пълно объркване.

В 1415 г. младият крал на Англия Хенри V изявил претенции за короната на Франция, но след това предложил да приеме нещо по-малко, предложение, на което малко хора повярвали. Наистина, скоро след това ХенриV нахлул във Франция, в нарушение на подписания вече договор и окупирал пристанището на Арфльор. Неговата армия намаляла поради болестите и той се принудил да отстъпи към Кале. По пътя бил атакуван от французите при Агинкорт. Стрелците на ХенриV отново унищожили френските рицари убивайки около 7000 от тях срещу само 500 жертви от английска страна. Англичаните окупирали цяла северозападна Франция – от Атлантическия океан до река Лоара, включително и Париж. Когато ХенриV посетил един от своите затворници, дукът на Орлеан, затворен в Лондонската кула, той му казал “Вие заслужавате да загубите.”. Французинът, както и мнозина негови сънародници били съгласни с това твърдение. Продължаващите поражения и икономическата разруха поставили Франция в положение на пасивно отричане породено от политическа и военна безнадеждност.

Най-силното херцогство във Франция по това време било Бургундия, което заемало по-голямата част от източния й регион. Когато дофинът, син на душевно болния Крал Шарл VІ се срещнал с Джон Бургундски за да преговаря за сключване на съюз с него срещу англичаните, дофинът прибързано обвинил Бургундеца в държавна измяна, заради по-раншното му бездействие срещу нашествениците. В този момент човек от свитата на дофина пробол с нож Бургундеца и го убил. Тази коварна постъпка само подтикнала Бургундия да встъпи в съюз с Англия. Дофинът, мрачен и колеблив по характер човек, като своя баща, не бил склонен да продължи по-нататък, опитите му в дипломацията се или провалили, а военната му стратегия била заплашена от новия съюз, който враговете му сключили. Освен това, той се страхувал от конете. Границите на Франция били свити до района южно от Лоара, наричан тогава Арманяк.

На 31 август 1422 година, ХенриV умрял от дизентерия като по този начин лишил англичаните от техния най-обаятелен военачалник – и Джон, дукът н Бедфорд, станал регент на 7-месечния Крал ХенриVІ. На 22 октомври Шарл VІ също починал. Никой от неговите роднини не присъствал на погребението, на което обаче бил дукът на Бедфорд. Веднага след като гробницата била затворена Бедфорд прогласил своя невръстен повереник “Хенри, чрез благодатта на Бога, Крал на Англия и Франция.”

Въпреки, че дофинът отправил ответно прогласяване за френския трон, той бил парализиран от своето нежелание да затвърди истинско лидерство и ревнувал всеки друг от благородниците, който се опитал да го направи. Скоро цяла Франция северно от Лоара била под контрола на англичаните и бургундците, с изключение на няколко крепости: планината Сент Мишел, Торнай, Вокольор на Лорен, и Орлеан.

Това, което останало от Франция било запазено от река Лоара. Англичаните не можели да я прекосят преди да намалят броя на френските укрепления, разположени по нейните ниски пясъчни брегове. През есента на 1428 г. започнала обсадата на цитаделата на Орлеан, намираща са на брега на Лоара. Англичаните издигнали укрепления на южната страна на града, пренебрегвайки нуждата да затворят кръга на обсадата и от северната страна на реката около укрепения град.

От всички народи Франция била първата, в която се издига популярен образ различен от краля. През 14 век народната литература и балади говорят за Майка Франция – възлюбена, милостива и многострадална. Но, това едва ли e било подготовка за необикновеното възраждане на духа, предизвикано от едно момиче не навършило двадесет години.

Областат Лорен, в североизточна Франция останала вярна на дофина, въпреки че била отделена от своя суверен от около 200 мили /360 км./ територия контролирана от бургундците. Гарнизонът на Вакольор защитавал региона. Бургундците, твърде заети на югозапад оставили Лорен относително необезпокоявана във войната. Хълмовете на Ардените и горите не били от голямо значение за тях, но давали добро предимство на защитниците си.

В село наречено Домреми в Лорен жевеело семейство Д’Арк, което притежавало ферма и пасище, но не били слуги на местния лорд – Робер де Бодрикор. Техният дом бил известен с това, че имал стъклен прозорец. Семейството имало пет деца – две момчета и три момичета. Едно от момичетата Жинет било родено на 6 януари 1412 г.

Когато станала на 13 години тази неграмотна пастирка и “отлична шивачка” за първи път чула гласове, които щели да я водят през целия и живот. Тя казвала, че обикновено тези гласове били предшествани от силна светлина. Според нея това били гласовете на светиите Маргарет и Катерина – кралици на Франция и архангел Михаил – командир на небесната армия. Те я убедили да се закълне да остане девица “докато бъде угодно на Господ”. Когато Жана станала на 17 години гласовете и казали да напусне Домреми без знанието на баща си и да спаси Орлеан. Те не обещали нищо повече.

В много аспекти груба, тя изглеждала по-скоро обикновено момиче – мъжкараната от съседния двор, обожаваната по-малка сестра, вечно нуждаеща се от закрила, никога неприветлива, но вечно заета, чийто поглед момчетата се стараели да привлекат. Тя била наречена от французите la Pucelle – буквално “Дeвата”. Англичаните я наричали “девицата” в редките случаи, когато говорели за нея с уважение. С името “Жана Д’Арк” започват да я наричат едва през 16 век. На нейният призив “След мен”, отправен дори когато води в сигурна опасност, ще се отзовават с готовност мъже, които не биха последвали дори опитен ветеран в същата ситуация.

Когато пристигнала при своя чичо, бившия сержант Дюран Лаксар, водена от нейните гласове, тя поискала да бъде отведена при командира на Вакольор – де Бодрикор. Тя може би е очаквала подкрепа от своя чичо, чийто разкази за войната била слушала. Колко дълго му е обяснявала не е ясно, но най-накрая тя била отведена при де Бодрикор и му казала за гласовете, за които не била споменавала дори и на своите родители. Тя поискала коне и ескорт за да пресече територията завладяна от бургундците, за да подкрепи дофина, когото тя желаела да види като коронован крал на Франция. Въпреки, че тя казала на де Бодрикор, че нейните гласове я уверили, че той ще и помогне, изуменият командир я отпратил първоначално у дома. Тя се подчинила и с това избягнала на косъм нападение на града от бургундците. Когато тя се върнала във Вакольор в края на Великденските пости на 1429 г. де Брадикор променил решението си и дал пожеланото от нея. Вероятно е решил, че би било от голяма полза ако тя успее и не би било голяма загуба ако се провали.

Облечена в мъжки дрехи /по-късно тя обяснява, че това било така, защото се страхувала от изнасилване/ Девата, придружена от рицар, неговия щитоносец и нейните двама по-малки братя тя прекосила Бургундия. Пътувайки нощем на коне след 11 дни те пристигнали в Шинон – резиденцията на дофина, февруари 1429 г. Дофинът вече бил получил писмо написано под диктовката на Жана. Запитана, тя отговорила: “Не сте ли чули, че Франция ще бъде изгубена от жена и възстановена от девица идваща от Лорен?”. Жената, изгубила Франция се считало, че била Изабо от Бавария, майка на дофина, чиято обезсърчаваща липса на вяра във Франция, в мъжете от нейното семейство и готовността и да приеме исканията на англичаните я направили не особено популярна сред народа.

Дофинът отказал да я приеме веднага и я подложил в продължение на почти месец на разпит от високопоставени чиновници и църковни служители.

следва продължение………..