Българска Библия Онлайн

РИЦАРСКИ КОДЕКС

Рицарският дух търси тези неща не защото има лична изгода, а защото те са правилни и справедливи. Този морален кодекс не трябва да бъде ограничаван в някаква тясна област. Той може да бъде прилаган във всяка област от човешкия живот. Дори и първоначалните постижения са достатъчни да усетим голямата стойност на качествения характер и добродетелите.

ДОБЛЕСТ: От рицаря се очаква търсенето на превъзходство във всички начинания, както във военните, така и във всички останали. Придобитата сила трябва да бъде поставена в услуга на справедливоста, а не да служи за лично възвеличаване и превъзнасяне.

СПРАВЕДЛИВОСТ: Рицарят трябва винаги да търси пътят на правдата, необременен от пристрастия или лични интереси. Разбирайки, че мечът на справедливоста може да бъде страшно и ужасно нещо, той трябва да бъде балансиран с човечност и милост. Ако това, кеото рицарят вижда, че е право е прието и от другите, ако го търси без склонност към изкушение или лична изгода, тогава той ще получи всеобщо признание.

ВЯРНОСТ: Рицарят трябва да е известен с непоколебимо и неизменно посвещение към хората и идеалите по които е избрал да живее. Има много области и ситуации, в които се очаква той да прави компромиси; Вярността не е сред тях!

ЗАЩИТА: Рицарят се е заклел да пази Христовата Църква, своя господар и тези, които зависят от него, да защитава своята нация, своето семейство и всички онези, които той вярва, че заслужават неговата вярност и защита.

СМЕЛОСТ: Този, който е избрал да бъде рицар, е избрал по-трудния път, за който той лично ще трябва да плати по-висока цена. Той трябва да е готов да направи жертви в личния си живот в служенето на принципите и хората, които той цени. Същевременно той трябва да търси мъдроста, за да може да прозре, че смелостта и глупостта са братовчеди. Смелостта означава да се застава на страната на истината във всички ситуации, вместо да се търсят изгодни лъжи. „Търси истината винаги, когато е възможно, но не забравяй да балансираш справедливоста с милост, иначе можеш да донесеш скръб!“

ВЯРА: Рицарят трябва да има вяра в своите убеждения. Вярата е неговият корен и му дава надежда срещу отчаянието от човешките падения.

СКРОМНОСТ: Ценност номер едно за ордените – не се хвали със своите постижения, нека другите сторят това. „Говори за делата и постиженията на другите преди своите, отдавай им дължимото признание.“ Това е начинът по който истинската слава слиза върху рицарското служение.

ЩЕДРОСТ: Бъди щедър докъдето ти позволяват ресурсите. Щедростта контрира алчноста и лакомията. Тя също улеснява пътя на милоста, помага на прозорливоста, когато трябва да се вземе трудно решение в полза на справедливоста.

БЛАГОРОДСТВО: Рицарят трябва да се стреми да изгражда своя характер, поддържайки рицарските добродетели и задължения, осъзнавайки, че идеалът не може да бъде постигнат в съвършенство в този свят, да се стреми към него. Качеството на този стремеж облагородява духа и съгражда характера – от земната кал към небесата. Благородството е също и нещо, което повлиява околните, предлагайки им убедителен и нагледен пример за това, какво може да бъде направено в служение на правдата.