Българска Библия Онлайн

Послание на Поликарп към Филипяните

0:1 Поликарп и презвитерите, които са с него, до Божията църква във Филипи;

0:2 милост и мир да се умножава на вас от Всемогъщия Бог и Исус Христос, нашия Спасител.

1:1 Зарадвах се силно за вас в нашия Господ Исус Христос, затова че сте приели учениците на истинската Любов и сте ги придружили в техния път, както подобава – тези мъже носят святи окови, които са венец на слава за тях, доказателство че са наистина избрани от Бога и нашия Господ;

1:2 и че здравия корен на вашата вяра, която е била прославена от древни времена, е издържал досега и е донесъл плод на нашия Господ Исус Христос, който понесе дори смърт за нашите грехове {когото Бог възкреси, премахвайки примката на ада;

1:3 в когото, без да сте Го видели, вярвате с неизразима радост и изпълнени със слава}

1:4 в която радост мнозина желаят да влязат;

1:5 тъй като знаете това, че {по благодат сте спасени, не чрез дела} но по волята на Бога чрез Исус Христос.

2:1 {Поради което пригответе се за битка и служете на Бога със страх} и истина, изоставяйки суетното и безсмислено говорене и прегрешенията на мнозинството, {защото сте повярвали в Този, който е възкресил нашия Господ Исус Христос от смъртта и Му е дал слава} и трон от дясната си страна;

2:2 на когото е подчинено всичко, което е на небето и на земята;

2:3 на когото всяко живо създание принася служба;

2:4 който идва да {съди живите и мъртвите;}

2:5 чиято кръв Бог ще изисква от тези, които са Му непокорни.

2:6 Сега {Този, който Го е възкресил} от смъртта {ще възкреси и нас;}

2:7 ако вършим Неговата воля и ходим според Неговите заповеди и обичаме нещата, които Той обича, въздържайки се от всичко неправедно, от скъперничество, сребролюбие, зло говорене, лъжесвидетелство;

2:8 {като не отвръщаме на злото със зло, на обидата с обида} или на удара с удар, или на проклятието с проклятие;

2:9 но помнейки думите, които Господ изговори като учеше;

2:10 {Не съдете, за да не бъдете съдени.

2:11 Прощавайте и ще ви бъде простено.

2:12 Имайте милост, за да получите милост.

2:13 С каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери;}

2:14 и пак {Блажени бедните и гонените заради правдата, защото тяхно е Божието царство.}

3:1 Пиша ви тези неща, братя, относно правдата, не поради задължение, но защото ме предизвикахте.

3:2 Защото нито аз, нито някой друг като мен, има мъдростта на блажения и славен Павел, който когато беше между вас, говори лице в лице на хората по това време, словото на истината, с внимание и увереност;

3:3 който също когато беше далеч от вас, ви писа писмо, в което ако се вгледате прилежно, ще можете да се укрепите във вярата, която ви е дадена, {която е майка на всички ни}, следвана от надеждата и предвождана от любовта – любов към Бога и Христа и към ближния.

3:4 Защото ако някой живее в тях, той е изпълнил заповедта на правдата;

3:5 защото който има любов е далеч от всеки грях.

4:1 {Но любовта към парите е начало на всяка грижа.}

4:2 Знаейки прочее, че {нищо не сме донесли на този свят, нито можем да изнесем нещо,} нека се въоръжим с оръжията на правдата и нека учим първо себе си да следваме заповедите на Господа;

4:3 а след това и нашите жени, да ходят във вярата, която им е дадена, в любов и чистота, почитайки мъжете си във всяка истина и обичайки всички мъже поравно в целомъдрие, възпитавайки децата си в страх от Бога.

4:4 Нашите вдовици да бъдат здравомислещи относно вярата в Господа, ходатайствайки без да спират за всички хора, въздържайки се от всяка клевета, зло говорене, лъжесвидетелство, любов към парите и всяко зло нещо, знаейки, че те са Божия олтар и че всички жертви внимателно се наблюдават и нищо не може да избегне от Него – нито техните мисли или намерения, нито кое да е скрито нещо в сърцето.

5:1 Знаейки това, че {Бог не е за подиграване} ние сме длъжни да ходим достойно в Неговите заповеди и Неговата слава.

5:2 По този начин са длъжни и дяконите да бъдат безукорни в присъствието на Неговата праведност, като дякони на Бога и Христос, а не на човеци;

5:3 не клеветници, не двуезични, не сребролюбци, умерени във всичко, състрадателни, трудолюбиви, ходещи според истината на Господа, който стана {служител (дякон) на всички.}

5:4 Защото ако Му угаждаме в този свят, ние ще получим и бъдещия, според както се е обещал да ни възкреси от смъртта, и ако се намерим достойни в Него {ние ще и царуваме с Него}, ако наистина имаме вяра.

5:5 Така са длъжни и по-младите мъже да бъдат безукорни във всяко нещо, внимавайки преди всичко за непорочността си и обуздавайки себе си от всяко зло.

5:6 Защото е добро нещо да се въздържат от похотта на света, защото {всяка похот воюва срещу Духа} и {нито блудниците, нито слабохарактерните, нито мъжеложниците /хомосексуалистите/ няма да наследят Божието царство} нито тези, които своеволничат.

5:7 Затова е правилно да се въздържат от всички тези неща, подчинявайки се на презвитерите и дяконите като на Бога и Христа.

5:8 Девиците трябва да имат невинна и непорочна съвест.

6:1 Също и презвитерите трябва да са състрадателни, милостиви към всички хора {да връщат заблудените овци}, посещавайки колебливите, не изоставяйки вдовица, или сираче, или беден;

6:2 но {грижейки се винаги за това, което е на почит пред Бога и пред човеците}; въздържайки се от всеки гняв или несправедлива присъда, уважаващи хората, далеч от любовта към парите, не бързи да вярват всичко срещу всеки, без прибързани присъди, знаейки че ние всички сме длъжници поради греха.

6:3 Затова ако молим Господ да ни прости, то и ние трябва да прощаваме;

6:4 Защото сме пред очите на нашия Господ и Бог и …