Ние сме в един смисъл инструменти и затова трябва да внимаваме да сме в изправност. Ако искам да проповядвам евангелието, аз мога да употребя само моя глас, затова ще трябва да тренирам гласа си. Мога да мисля само с моя ум и да чувствам само с моето сърце, затова ще трябва да плача и да агонизирам за човешките души само със собственото си новородено естество, затова ще трябва внимателно да поддържам нежността, която беше в Христа Исуса.

Напразно би било за мен да обогатявам библиотеката си, да организирам общества или да правя планове, ако пренебрегвам моето собствено развитие, защото книги, странични помагала и методи са само далечни инструменти за моето свято призвание. Mоите собствени дух, душа и тяло, са най-прякото средство за свята служба; моите способности и вътрешния ми живот са моите бойни оръжия.

Мъкейн, пишейки на своя приятел проповедник, който пътувал с оглед усъвършенстването на немския си език, употребява думи подобни на нашите: „Знам, че ще се заловиш здраво да учиш немски, но не забравяй усъвършенстването на вътрешния човек – искам да кажа сърцето. Колко усърдно кавалериста пази сабята си чиста и остра; той изчиства всяко петно най-грижливо.“

Запомни, че си Божия меч, надявам се – Негов инструмент, избран съсъд да носиш Неговото име. Успеха зависи до голяма степен от чистотата и съвършенството на инструмента. Бог не благославя толкова големите таланти, колкото онези, които приличат на Исуса.“ Святия проповедник е страшно оръжие в ръката на Бога. И обратно, ако вестителя на евангелието сам не е в духовна изправност, той е едно сериозно бедствие за себе си и за делото. И все пак братя, колко лесно се поражда такова зло и с каква бдителност трябва да се пазим от него.

Пътувайки един ден с експреса от Перт за Единбург изведнъж спряхме, защото един много малък винт в една от нашите машини бил счупен и когато потеглихме отново трябваше да пълзим с един бутален лост вместо с два. Само един малък винт липсваше. Ако беше в изправност влакът щеше да хвърчи по релсите, но липсата на едно незначително парче желязо объркваше всичко.

Казват, че един влак в САЩ бил спрян от мухи в маслениците на колелетата на вагона. Сходството е пълно: човек изцяло подготвен за полезна работа с малък дефект може да бъде извънредно голяма спънка и даже да стане съвсем безполезен.

Последствията са още по-големи защото са свързани с Евангелието, което е пригодено да даде най-големи резултати.

Ужасно нещо е когато целителният балсам изгуби своята ефективност посредством човек, който прави грешка, когато го предписва. Вие знаете вредата от водата, когато преминава през оловни тръби. По същия начин и Евангелието когато протича през хора, които са зле духовно, може да изгуби своята сила и да стане безполезно за слушателите.

Калвинистката доктрина може да стане най-опасното учение, когато се представя като мантия за безнравственост от мъже, чийто живот е безбожен; и от друга страна, арминианството, което с широк замах предлага милост, може да причини най-сериозна вреда на човешките души ако безгрижния тон на проповедника кара слушателите да вярват, че могат да се покаят когато си поискат и следователно благата вест търпи отлагане. При това, когато той няма благодат, доброто, което ще произлезе от служението му ще бъде обикновено малко и съвсем несъответстващо на онова, което е могло да се очаква. Голяма сеитба, а оскъдна жетва; лихвата върху талантите – незначително малка.

В последната американска война две или три битки били загубени поради лош барут, който бил доставен от някои фалшификатори – доставчици на армията и очакваният ефект от канонадата не бил произведен. Така може да стане и с него. Да не улучим целта, да прахосваме времето си като нямаме истинска жива сила в себе си или не я притежаваме дотолкова, че Бог да може да ни благослови както трябва. Внимавайте да не сте „фалшификатори“ проповедници.

Една от първите ни грижи е да бъдем самите ние спасени човеци. „Първо подреди себе си тогава украси брата си“ – казват равините. „Ръката,“ казва Григорий, „която възнамерява да очисти друг, не трябва да е мръсна.“ Ако солта ти е обезсоляла с какво ще осолиш другите. Новорождението (нещо без което не може) е задължително за проповедника. Вие аспиранти за нашите амвони „трябва да се родите отгоре.“ Човек не трябва да приема без доказателства тази първа квалификация, защото има голяма вероятност да се заблуждаваме дали сме новородени или не. Вярвайте ми, не е шега да „затвърждавате вашето призвание и избиране.“ Светът е пълен с фалшификации и гъмжи от помощници с плътско самомнение, които се въртят около проповедника като хищници около труп. Нашите собствени сърца са измамливи, така че истината не се намира на повърхността, но трябва да се черпи от по-дълбокия извор. Трябва да изпитваме себе си много грижливо и много изчерпателно да не би като сме проповядвали на други самите ние да бъдем отхвърлени.

Колко ужасно е да си проповедник на евангелието и да не си новороден! Нека всеки човек пошепне на собствената си душа: „колко страшно ще бъде за мен ако не познавам силата на истината, която се готвя да провъзгласявам!“ Служението на непкаяния проповедник води до най-неестествени отношения.

Пастир без благодат значи сляп човек избран за професор по оптика, който философства върху светлината и зрението, говори и изтъква пред слушателите хубавите багри и деликатните сливания на призматичните цветове, докато самият той е в пълна тъмнина. Прилича на ням човек застанал до музикалния стол; глух, който говори свободно за симфонии и хармонии! Той е къртица, която има претенции да възпитава орлета.

Ако предметът не беше толкова сериозен, човек би си послужил с най-абсурдни и комични метафори за такова сравнение.

Страшно е положението на човек, който се е нагърбил с една работа, за която е изцяло неподготвен, но тази неспособност няма да го предпази от отговорност, защото я приема самоволно. Каквито и да са неговите естествени дарби и умствени сили, той е лишен от право за духовна работа ако няма духовен живот и негов дълг е да напусне службата си докато не получи това първо и най-необходимо изискване.

Как може ежедневно да умолява хората да дойдат при Христос, а сам той да е чужд на Неговата заместническа любов? О, господа, това не е друго освен едно безкрайно робство. Такъв човек трябва да мрази гледката на амвона толкова колкото робът на галерата мрази гребането.

Колко е безполезен такъв човек. Той трябва да води пътници по един път, по който никога не е минавал, да управлява кораб покрай крайбрежие, което не познава. Да учи други когато сам той е безумен. Какво друго може да бъде той освен облак без дъжд, дърво само с листа? Като керван в пустинята, жаден и почти умиращ под палещото слънце, пристигна при дългоочакваният извор и го намира без капка вода, така и душите, които жадуват за Бога и идват при проповедник без благодат са готови да умрат защото не намират водата на живота. По-добре да сринем амвоните отколкото да ги пълним с човеци, които нямат опитно знание за това, което учат.

Ужасно е да помислиш каква ли смърт очаква такъв човек и какво ли ще е неговото състояние после! Да бъдеш загубен под сянката на амвона е ужасно, но колко по-ужасно е да загинеш на самия амвон!

Ричард Бакстър в своя „Реформиран пастир“ между другите сериозни неща пише: „Много хора са предупреждавали други да не отиват на мястото на мъчение, към което те самите са бързали. Много пастири, които стотици пъти са предупреждавали своите слушатели да бъдат много внимателни да го избегнат сега са в пъкъла. Може ли някой разумен човек да си въобразява, че Бог ще спаси човеци, защото са предлагали спасение на други чрез светините, които те самите са пренебрегнали и с които са злоупотребили? Не един шивач ходи дрипав докато шие скъпи дрехи на клиентите си и не един готвач не близва от скъпите ястия приготвени за други.

Вярвайте ми, братя, Бог никога не спасява човек, защото е бил проповедник, нито защото е бил способен проповедник, а единствено защото е бил оправдан, осветен и верен на делото на своя Учител. Затова, внимавайте първо на себе си, дали сте това, което уверявате другите да станат и вярвате това, което увещавате другите да вярват – ежедневно и сърдечно да общувате с Христа и Духа, Който предлагате на тях. Този, който ви казва да обичате ближните си като себе си предполага, че трябва да обичате себе си и да не мразите и унищожавате в себе си както другите.“

Братя, нека тези сериозни мисли да окажат своето въздействие върху вас. Сигурно не е нужно да се прибавя повече, но нека ви помоля да изпитвате себе си и да се възползвате добре от това, което е било отправено към вас.

След като първия въпрос на истинската религия е установен, следващото по важност нещо за проповедника е неговото благочестие да е крепко. Той не трябва да се задоволява да бъде наравно с останалите християни. Той трябва да е зрял и напреднал християнин, защото служнието на Христа с право е било наречено „най-отбраното от Неговите отбрани и най-избраното от Неговите избрани, църква избрана измежду църквата.“ Неговия пулс на силно благочестие трябва да бие силно и редовно; окото на вярата му трябва да е светло; ръката му да действа бързо, целия му вътрешен човек да бъде в най-висша степен здрав. Разказват, че египтяните избирали свещениците си измежду своите най-учени философи. Те отдавали такава голяма почит на свещениците си, че избирали измежду тях царете си. Ние искаме да имаме за Божии служители елита на целия християнски свят.

Трябва да бъде поддържан на-висок морален характер. Мнозина, които са добри като обикновени членове не са квалифицирани за служба в църквата. Имам много строги възгледи по отношение на християни, които са изпаднали в груб грях. Радвам се, че могат наистина да се покаят и с надежда и предпазливост да бъдат приети в църквата. Но се питам, сериозно се питам, дали човек, който е извършил груб грях трябва лесно да се върне на амвона. Когато Джон Енджъл Джеймс отбелязва: „Когато един проповедник на правдата е стоя в пътя на грешните, той не трябва вече никога да отваря устните си в голямото събрание докато неговото покаяние не стане толкова явно, както е бил грехът му.“

Запомнете като служители, че целия ваш живот, особено целия ваш пастирски живот ще бъде повлиян от силата на вашето благочестие. Ако ревността ви намалее, няма да се молите добре на амвона, ще се молите по-зле у дома и най-зле на работното място. Когато душата ви е мършава, вашите слушатели без да знаят как и защо ще намерят, че молитвите ви имат малко вкус за тях. Те ще почувстват вашата празнота преди да сте я забелязали самите вие.

След това, проповедите ви ще ви издадат, че не сте същия. Може както по-напред да си служите с добре подбрани думи и добре подредени изречения, но ще се долавя липсата на духовна сила. Ще се отърсите както друг път, както направи и Самсон, но ще видите, че голямата сила ви е напуснала. В ежедневното общуване с вашите хора те скоро ще забележат общия упадък на вашите добродетели. Острият поглед ще отрие тук и там сиви косми преди вие да сте ги забелязали. Човек болен ли е от сърце, всички злини го нападат – стомах, дробове, черва, мускули, и нерви, всичко го боли – така и човек, чието духовно състояние е отслабнало в скоро време ще почувства унищожителното влияние върху целия си живот.

Трябва да запомните, че се нуждаем от много здраво благочестие, защото нашата опасност е много по-голяма от тази на другите. Като цяло никой не е така нападан от изкушения както онзи, който служи на Бога. Въпреки мнението на хората, че имаме уютно убежище далеч от изкушенията, не по-малко вярно е, че опасностите са много повече и по-коварни от онези на обикновените християни. Нашата позиция може да е с предимство заради това, че е висока, но тази височина е опасна и за мнозина служението се е оказало Терпейска скала.

Ако попитате какви са тези изкушения времето може да не ни стигне да ги изброим. Между тях има и по-груби и по-фини. По-грубите изкушения са например угаждане на апетита, примамки, които изобилстват между гостоприемните хора и изкушенията на плътта, които не прекъсват за младите неомъжени мъже издигани от една тълпа възхищаващи се млади жени. Но това е достатъчно; от собствено наблюдение скоро ще откриете хиляди примки, освен ако не сте слепи. Има много повече скрити примки, от които можем да се избавим по-трудно. Най-страшните от тях са изкушенията на пастира – тенденцията да чете библията си като проповедник, да се моли като проповедник, да живее религиозен живот не лично за себе си, но относително, като заангажиран с работата си. Да изгубим личността си по отношение на покаянието и вярата е истинска загуба.

„Никой човек“, казва Джон Оуен, „не проповядва добра проповед ако той първо не я е проповядвал на собственото си сърце.“ Братя, извънредно трудно е да се придържаме към това. Нашата служба вместо да ни помага в благовестието, както твърдят някои, чрез падналото ни естество става една от най-големите спънки. Поне аз го намирам така. Колко много ни затруднява това, като дълга дреха, която се усуква около краката на състезателя и му пречи да тича! Внимавайте, скъпи братя, за всички изкушения на вашето призвание, и ако досега сте внимавали продължавайте да бдите до последния час на живота си.

„Внимавайте на себе си,“ казва Бекстър, „защото неприятеля гледа на вас по специален начин. Той ще ви пошепне най-хитри намеци, постоянно ще ви възбужда и ще ви атакува силно. Колкото и умни и учени да сте, внимавайте на себе си да не би да ви надвие с хитрост. Лукавият знае повече от вас и е по-жив разисквач. Той може да се преобрази на „светъл ангел,“ за да ви заблуди. Той ще влезе под кожата ви и ще ви препъне преди да сте се усетили. Той ще си играе с вас като жонгльор и незабелязано ще ви измами, ще отнеме вярата или невинността ви и няма да знаете, че сте ги изгубили. Нещо повече, той ще ви накара да смятате, че ги имате много повече когато всъщност сте ги загубили. Каква победа смята той, че е спечелил ако може да направи проповедника мързелив и неверен, ако може да го изкуши към алчност или скандал! Той щ ликува против църквата и ще казва: „Това са вашите святи проповедници.“ Той ще ликува против Исус Христос и ще каже: „Това са Твоите водачи. Мога да накарам главните Ти служители да Те оскърбят.“

На трето място нека проповедника внимава характера му да съответства във всяко отношение на службата му. Всички сме чували разказа за човека, който проповядвал така добре и живял така зле, че когато бил на амвона всички казвали, че не трябва никога да слиза, когато не бил на амвона всички казвали, че не трябва никога да се качва. Дано Господ ни избави от подражанието на такъв Янус[1]. Дано не ставаме никога свещеници на Бога пред олтара и синове на Ваал вън от вратата на скинията, но напротив, дано като Назиански казва на Василий да сме „гръм в учението и светлина в нашето говорене.“

Искам да ви предупредя не само за волни грехове, но и за неволни. Много проповедници забравят да служат на Бога, когато не са на амвона. Техния живот е несъвместим. Гнусете се, братя, от мисълта да сте навити като часовници, които нямат живот в себе си, чрез пребъдващата благодат, но са навити от временни влияния; мъже, които са само временно проповедници, под силата на момента, но спират да са такива, когато слязат от стълбите на амвона.

Истинските проповедници са винаги проповедници. Мнозина приличат на играчките пълни с пясък, които купуваме за нашите деца. Обръщате кутията надолу и малкият акробат се върти и върти докато пясъка изтече и тогава остава неподвижен. Така някои постоянстват в истината на служението докато се налага да работят, но след това няма възнаграждение, няма молитва, няма заплата, няма проповед.

Странно нещо е да си противоречив проповедник. За нашия Господ се казва, че беше като Мойсей – пророк „силен в слово и в дело.“ Божия човек трябва да прилича на своя Учител в това, той трябва да е силен в словото на Неговото учение и в делото си по Неговия пример и ако е възможно по-силен във второто. Забележително е, че единствената история, която имаме е Деяния на апостолите. Святия Дух не е запазил техните проповеди. Те са били много добри проповеди, по-добри от тези, които ней проповядваме, но все пак Святия Дух се е погрижил само за делата им. Нямаме книги за решенията на апостолите; когато имаме църковни събрания ние записваме минутите и решенията, но Святия Дух записва само „делата.“ Нашите дела би трябвало да са такива, че да се запишат. Така или иначе те ще бъдат записани. Трябва да живеем под прекия поглед на Бога и както в ярката светлина в деня на голямото откровение.

На първо място най-добрата украса и главната необходимост за проповедника е святостта. Само морално превъзходство не е достатъчно. Трябва да съществува и по-висока добродетел, трябва да има последователен характер, но той да бъде помазан със свещения елей на посвещението иначе това, което ни прави най-благоуханни пред Бога и човека ще липсва.

Старият Джон Стоутън в своя трактат „Достойнството и дългът на проповедника“ настоява за святостта на проповедника с изрази пълни със значение: „Ако Оз трябваше да умре, защото се допря до Божия ковчег и то, за да го задържи да не падне; и мъжете от Бет-семис, защото само погледнаха вътре; и животните бяха заплашване само ако се приближа до святата планина, то какви трябва да са хората, които ще бъдат приети да говорят интимно с Бога, да „застанат пред Него“ както ангелите и „да търсят винаги лицето Му,“ да „носят ковчега на раменете си,“ „да разнасят Неговото име сред езичниците,“ с една дума да бъдат Негови посланици? „На Твоят дом Господи, подобава святост завинаги.“

Друг богослов-епископ е казал добре, че „Звездата, която водеше мъдреците при Христос, огнения стълб, който водеше израилтяните към Ханаан, не само светеше, но и вървеше пред тях (Матей 2:9; Изход 13:21). От малко значение би бил гласа на Яков ако ръцете не бяха ръце на Исав. В закона никой човек с недостатък нямаше право да принася хляб на Бога (Левит 21:17-20.). С това Господ ни учи какви добродетели трябва да имат служителите Му. Свещеника трябва да има по дрехите си звънци и нарове; едните символ на здраво учение, а другите на плодоносен живот.“

Даже в дребните неща проповедника трябва да внимава живота му да отговаря на служението му. Особено трябва да внимава живота му да е в съгласие с думите му. Истината трябва не само да бъде в нас, но и да се излъчва от нас.

Трябва да помним, че ние сме постоянно наблюдавани. Едва ли хората биха имали дързостта да нарушават закона открито пред своите съграждани, а ние живеем и се движим сред такава публичност. Наблюдавани сме от хиляди орлови погледи; нека се държим така, че да не ни е грижа дори ако цялото небе, земя и пъкъл се присъединят към зрителите. Нашето обществено положение е голяма печалба ако сме в състояние да изявим плодовете на Духа в нашия живот. Внимавайте братя да не отхвърлите това преимущество.

Когато ви казвам, братя, да внимавате на живота си, това означава, да бъдете внимателни в съвсем малки, незначителни подробности на вашия характер. Избягвайте малки дългове, неточност, клюки, прякори, дребни разправии и всички други малки пороци, които пълнят маслото с мухи. Ние трябва да бягаме от задоволяването на собствените си желания, които са понижили репутацията на мнозина. Трябва да избягваме целомъдрени фамилиарности, които са поставяли някои под подозрение.

Грубостта, която е направила някой омразни и суетността – някои достойни за презрение, трябва да се премахнат. Не можем да си позволяваме да поемаме големи рискове чрез дребни неща. Нашата грижа трябва да бъде да действаме според правилото – „в нищо да не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение“ (2 Коринтяни 6:3).

Това не значи, че сме задължени да изпълняваме всяка прищявка на обществото, в което се движим. По принцип мразя модите на обществото и ненавиждам обществените условности и ако намеря за възможно да се промуша през закона на етиката бих бил доволен, че съм го направил.

Не, ние сме мъже, не роби; и не трябва да се отказваме от нашата свобода и да ставаме лакеи на онези, които си придават вид на благородници и се гордеят с изтънченост. Все пак, братя, трябва да избягваме всичко, което граничи с грубост, което е сродно с греха, както бихме бягали от усойница. Христос никога не бил груб, невъзпитан, неучтив, неделикатен.

Даже през време на почивката си помнете, че сте служители. Когато сте излезли вън от парада пак сте войници в армията на Христа и трябва да се държите като такива. Но ако трябва да внимавате на второстепенните неща, колко по-внимателни трябва да сме в големите работи като морал, честност, почтеност. Тук проповедникът не трябва да се проваля. Неговият личен живот трябва винаги да е в унисон със служението му. В противен случай денят му ще залезе и колкото по-скоро се оттегли, толкова по-добре, защото ако продължи службата си, това ще опозори делото на Христа и той ще погуби себе си.

Братя, лекцията е приключена, трябва да спрем.