Проповедите трябва да съдържат истинско учение и то да бъде съществено и пълно. Ние не се качваме на амвона с цел само да приказваме, но трябва да дадем обяснения и факти от най-голямо значение и не можем да си позволим да говорим нищожни неща. Нашият обсег на теми е безграничен и следователно не можем да бъдем извинени, ако проповедите ни са неубедителни и без съдържание. Ако говорим като посланици на Бога, не трябва никога да се опла­кваме от липса на материал, защото нашата вест е неизчерпаема. От амвона трябва да се изяви цялото благовестие. Вярата веднъж предадена на светиите трябва да се провъзгласи от нас. Истината която е в Исуса, трябва да се изложи назидателно, така че хората не само да я чуят, но да разберат нейното съдържание. Ние не служим на олтара на „незнайния Бог“, но говорим на поклонниците на Он­зи, за Когото е писано: “Ония, които познават името Ти, ще упо­вават на Тебе” ((Псалм 9:10).

Доброто скициране на една проповед може да е много полезно, но как да направим това ако нямаме материал? Все едно да имате един чудесен нож за рязане на месо с празна чиния пред вас. Да може да направи едно въведение, което ще бъде подходящо и приковаващо вниманието, да говори свободно и с благоприличие през времето, оп­ределено за проповедта и да завърши със сравнително добро заклю­чение, може да изглежда дос­татъчно за обикновения религиозен служител. Но истинският служител на Христа знае, че истинската стойност на проповедта не се състои във формата и начина на представяне, а в истината, която тя съдържа. Нищо не може да замени лип­сата на учение. Цялото красноречие на света е само плява за разлика от житото, което е евангелието на нашето спасение. Колкото и да е красива кошницата на сеяча, тя е една жалка по­дигравка, ако в нея няма семена. Ако учението за Божията благо­дат липсва и най-великолепната проповед е неуспех. Тя минава над главите на хората като облак и не дава дъжд на жад­ната земя. Тя не е нищо повече от разочарование за здравомислящите хора, които изпитват голяма нужда. Стилът на човека може да е много пленителен, но какво освен суета може да представлява тази елегантност за слушателите, чиито души са в неминуема опасност,? Конете не се оценяват по звънците или по парадната сбруя, а по краката, по костите и расата. И проповедите, когато са критикувани от здравомиелящи слушатели до голяма степен се съдят по значението на евангелската истина и силата на евангелския дух, които съдържат.

Братя, обмислете вашите проповеди, Виe натрупвайте много ду­ми, но се стремете да ви оценят за качеството на съдържанието. Глупаво е да си щедър на думи, а стиснат за истината. Такова проповядване прилича на две зърна жито скрити в две шепи пля­ва. Ще ги търсите цял ден докато ги намерите и като ги намерите ще разберете, че не си е струвало да си губите времето.

Вашите слушатели очакват да чуят солидна, сериозна информация върху теми от писанията и трябва да я получат. Те имат право на точни обяснения от светите писания и ако сте “тълкувател, един на хиляда”, истински вестител от небето, вие ще ги нахраните изобилно. Много проповеди ако бъдат преценени по тяхното съдържание, а не по външния им вид се оказват недостатъчни за благочестива проповед,. Ако слушате един лектор по астрономия или геология бързо ще добиете сравнително ясна представа за системата му. Нo ако слушате някои проповедници не само месеца, но и години, няма да имате никаква представа за тяхната богословска система. Ако това е така, това е печална грешка, която не може да бъде достатъчно окайвана. За съжаление неопределените изказвания на мнозина за величието на вечните истини и неясната мисъл на други относно основните истини са дали много причини за критика.

Братя, ако не сте богослови, но въпреки това сте в пастирска­та служба, даже да сте чудесни оратори и да използвате най-изисканите изрази, но без знание на благовестието и без способност да го пре­давате, вие сте като “мед що звънти или кимвал що дрънка”. Многословието често пъти е като смокинови листа, които служат за сянка на богословското невежество. Чуват се бомбастични речи вместо здраво учение, цветисти изрази вместо ясна мисъл. Това не трябва да е така. Многото празни декламации и лип­сата на храна за душата, ще обърнат амвона в място за бомбастичност и ще внушат презрение вместо поклонение. Ако не сме назидателни и не храним наистина хората, ние можем да цитираме много поезия и да сме сладкодумни, но ще бъдем като Нерон, които свирил докато Рим горял и изпращал кораби в Александрия за пясък за арената, а народът умирал от глад поради липса на жито.

Проповедта трябва да има богато съдържание и то да е в съг­ласие с текста. По принцип проповедта трябва да произхожда от текста и колкото е по-явно това, толкова по-добре, Нo винаги да баде в много тясна връзка с него. Някои братя приключват с текста си щом го прочетат. След ка­то са отдали нужната чест на този специален пасаж, като го прочитат, те не чувствуват повече нуждата да се насочват към не­го. Те само засягат, да се изразим така, тази част от Словото и преминават към други полета и зелени пасища. Защо тези хора въобще взимат текст? Защо ограничават славната си свобода? Защо си служат с Писанията като с трамплин, от който скачат на своя разюздан Пегас. Сигурно вдъхновеното слово никога не е било предназначено да помага на някой приказливец да обуе своите седем километрови ботуши и да скача от полюс на полюс.

Внимавайте словото да е винаги убедително, пълно с наистина важно учение. Не градете с дърва, сено и плява, но със злато, сребро и скъпоценни камъни. Позорно е да се качиш на амвона и да изливаш реки от думи, които съдържат само баналности. Много по-добре е да дадете на хората големи количества неприготвена храна като парчета месо от касапския дръвник, нарязани как да е с кокали и всичко останало, из­пуснати в стърготини, отколкото привидно деликатно да раздавате по едно много вкусно парченце нищожество в порцеланова чиния, украсена с магданоза на поезията и подправено със соса на престореността. Ако сте водени от Святия Дух ще бъдете щастливи ясно да изложите всички учения, които съставляват благовестието. Никоя истина не трябва да се украся­ва. Премълчаването на доктрина, което е та­ка отвратително при йезуитите, не е по-малко отвратително, когато се практикува от протестан­тите, Нe е вярно, че някои учения са само за просветените. В библията няма нищо, което да се срамува от светлината. И най-възвишените намерения на божествения суверенитет имат практическо приложение и не са, както някои мислят, само свръхестествени тънко­сти. Ясните изказвания на калвиниама имат своето значение за всекидневния живот и обикновената опитност и ако поддържате тези или противните възгледи, нямате право да при­кривате вашите вярвания. Най-добрата линия на поведение е никога да не ставате политикани, но да излагате всеки атом истина доколкото сте я научили от Бога.

Хармонията изисква гласът на една доктрина да не заглушава останалите и по-нежните тонове да не бъдат изпускани поради по-голямата сила на останалите звуци. Всяка нота, посоче­на от главния музикант, трябва да се чува със своята пропорционална сила и ударение. Пасажът, маркиран с форте не трябва да се смълчава нито пианото да се свири като гръм, но всеки да се чува толкова колкото е необходимо. Вашата тема трябва да бъ­де цялата истина представена в хармонично съотношение.

При излагане на благовестието ние трябва да впрегнем всяка наша сила на разума, паметта, въображението и красноречието. Не трябва да проповядваме за Кръста безцелно, а по-дълбоките ни размишления да се замъгляват от странични теми. Бъдете уверени, че ако си послужите с интелекта на Лок или Нютон и красноречието на Цицерон, няма до се сдобиете с повече сила за простото учение “вярвай и живей”. Най-напред и над всичко, придържайте се към обикновените евангелски учения. Каквото и да проповядвате или не проповядвате, винаги излагайте душеспасителната истина за Христа и Него разпнат.

Познавам един пастир, който е знаменит с познанието си за десетте пръста на звяра, за четирите лица на херувима, за мистичното значение на язовските кожи и символичните значения на прътите на ковчега и прозорците на Соломоновия храм; но греховете на търговците, изкушенията на времето и нуждите на века, той почти никога не засяга. Такова проповядване ми прилича на един лъв, зает да лови мишки или на боен кораб, който кръстосва моретата, за да тър­си загубена бъчва.

Теми сравними с онези, които апостол Павел нарича “бабешки басни” добиват голямо значение за микроскопични богослови, за които щекотливостта на въпроса е по-примамли­ва отколкото спасението на души. Вие ще прочетете в учебника на студента от Тод, че персийския цар Херакт бил известен ловец на къртици и Бриант, цар на Лидия, изработвал иг­ли; но тези незначителности по никакъв начин не доказват, че те са били велики царе. Почти същото е и в служението. Съ­ществува такова нещо като духовна бедност на ума, наподобаваща на ранга небесен посланик.

В наше време атинското желание за слушане и разправяне нови неща изглежда преобладава между някои хора. Те се хвалят с нова светлина, говорят за някакво вдъхновение, което им дава си­гурност и осъжда всички други, които са извън техното братство. И все пак това голямо откровение е свързано с една обикновена подробност на поклонение или едно неясно тълкувание на проро­чество, така че при вида на тяхното голямо суетене и високо викане за толкова малко, ние си припомняме за стиха:

Океанът бушуваше в колебание

дали да носи перце или да удави муха.

Още по-зле са онези, които си губят времето в съмнения относно истинността на текстовете или правилността на би­блейските цитати за естествени явления. Спомням си с болка, как една неделя вечер слушах едно изложение, наречено проповед. Темата представляваше едно умело запитване дали действително ангел е слезъл и раздвижил къпалнята във Витсаида, или това е бил периодично работещ извор, за които еврейското суевеверие създало легенда. Умиращи мъже и жени бяха дошли да чуят пътя на спасението и бяха отблъснати с подобна суетност. Те бяха дошли за хляб, а получиха камък. Овците гледаха към пас­тира и не бяха нахранени. Рядко слушам проповед и когато имам такава възможност се чувствувак много нещастен. Една от послед­ните, които слушах беше предназначена да оправдае Исус Навин за това, че унищожил ханаанците, а друг се зае да докаже, че не е добре за човека да е сам. Колко души са били новородени в отговоp на молитвите никога не съм имал възможност да установя, но твърдо се съмнявам, че необичайна радост е смутила мира на зла­тните улици.

Смятам, че следващата забележка е почти ненужна, но все пак ще я спомена – недейте претоварва една проповед с много материал. Всички истини не могат да се включват в една проповед. Проповедите не са сборник по богословие, Вярно е, че има из­вънредно много да кажем, но ако кажем всичко вместо да възбудим желание в слушателите ние ги отпращаме с отвращение.

Един възрастен пастир вървейки с млад проповедник му посочил една нива и забелязал: “Последната ти проповед беше претрупана, недостатъчно ясна и добре разпределена, приличаше на та­зи нива. В нея има много сурова храна, но тя може да се упот­реби. Трябва да приготвяш проповедите си като хляба, готов за ядене и с подходяща форма“.

Страхувам се, че човешките глави нямат такъв капацитет за богословие както по-рано. когато нашите праотци са се радвали на неукрасено и неразредено богословие и са могли да слушат проповеди по три, четири часа наведнаж. Нo сегашното изродено, а може би по-заето поколение иска само един грам богословие наведнаж и то трябва да е концентриран екстракт или есенция, вме­сто цялата същност на богословието. В наше време трябва да ка­жем доста много, но кратко и с малко думи. По-добре е да се втълпи една мисъл, отколкото да я оставим бързо да премине през ухото.

Не позволявайте на мислите си да връхлитат като тълпа, но нека маршируват като войници в строй. Редът, които е първият небесен закон, не трябва да се пренебрегва от небесните посла­ници. Учението трябва да е ясно и непогрешимо, но за да е такова, трябва всичко на вас да е ясно. Някои мислят като в мъгла и проповядват като в облак. Хората не искат светлината на омарата, но здравата истина. Философските спекулации държат някои умове в полуопиянено състояние, в което те или виж­дат всичко двойно или съвсем нищо не виждат.

Никой не може да се надява, че ще бъде разбран, ако сам той не е ясен. Ако даваме на хората чистата истина, чистото учение на Писанията, изразено ясно, ние ще бъдем истински пастири на овците и ползата, която ще допринесем скоро ще ста­не явна.

Нека вашето проповядване расте и напредва; нека се задълбо­чава чрез вашата опитност и се издига с напредъка на душата ви. Нe искам да кажа да проповядвате нови истини, напротив, считам за щастлив онзи човек, който така добре е научен отна­чало, че след петдесет години служение, никога няма да има нужда да го отрича или съжалява, че е пропуснал нещо важно. Нека вашата задълбоченост и проницателност посто­янно се увеличават и там където има духовен напредък, ще се познае. Тимотей не можеше да проповядва като апостол Павел. Нашите първи проповеди трябва да са надминати от тези в по-зрелите ни години. Те не трябва да ни служат за образец. Пo-добре е да ги изгоригм или да ги запазим, за да ни напомнят за своята незначителност.

Наистина ще е лошо ако не знаем повече, след като много години сме били в училището на Христа. Напредъкът може да е малък, но трябва да има такъв, иначе ще има причина да се съ­мняваме дали духовният живот е оскъден или сериозно болен. Втълпете си категорично, че още не сте постигнали и дано ви се дава благодат да се стремите към онова, което е още пред вас. Дано всички станете надарени проповедници на Новия Завет, които по нищо не отстъпват известните проповедници, въпреки, че в себе си вие пак ще бъдете нищо.

В заключение, това което искам да кажа е: братя, проповяд­вайте Христа, постоянно и винаги. Той е цялото благовестие. Не­говата личност, служба и дело трябва да бъдат вашата велика и единствена тема. Светът още има нужда да чуе за Спаси­теля и начинът, по който да дойде при Него. Оправданието чрез вяра да бъде нещо повече от ежедневно свидетелство на протесгантските амвони. И ако с тази главна истина са свързани и другите големи учения на благодатта, няма да има по-добро не­що за нашите църкви и нашия век.

Ако проповядваме учението на пуританите с ревността на ме­тодистите пред нас има голямо бъдеще. Огънят, който запалиха Уесли и Уайтфийлд ще причини пожар, който ще подпали горите на заблудата и ще стопли душата на тази стара земя. Ние не сме призва­ни да излагаме философия или метафизика, но простото евангелие. Падението на човека, нуждата му от новорождение, прощение чрез изкуплението и спасение в резултат на вяра – тези са нашите бойни оръжия. Имате достатъчно работа да научим и да предаваме те­зи велики истини и проклето да е това знание, което ни от­клонява от нашата мисия.

Все повече и повече ревнувам да не би някои разбирания от­носно пророчество, църковен строй, даже систематично богословие да отклони някои от нас от прославянето кръста на Христа. Спасени­ето е вест, за която с готовност бих привлякъл всеки свят език. Ненаситен съм за свидетели на славното евангелие на нашия бла­гословен Бог. О, как бих искал Божиите служители да чувстват товара да представят Христос разпнат. Догатките кое е числото на звяра, размишления и предположения относно личността на антихриста – простете ми, считам ги сако кокали за кучета.

Благословени са онези, които четат и слушат думите на пророчестното на Откровение, но това благословение изглежда не почива върху онези, които претендират, че го изясняват, защот поколение след поколение проповедници с течение на времето са доказали, че са били в заблуда. Бих предпочел да сграбча един въглен от огъня, отколкото да обяснявам всичките тайни. Да спасиш една душа, която отива в пъкъла, е по-славен подвиг, отколко­то да си увенчан със слава на арената на богословската дискусия като д-р Суфксиентисимус /д-р Вседостатьчен/. Да изявиш вяр­но Божията слава в лицето на Исус Христос при последния съд ще бъ­де по-оценена служба, отколкото да разкриеш проблемите на рели­гиозния сфинкс, или да развържеш гордиевия възел (фиг. заплетен и мъчноразрешим въпрос) на трудностите в Откровение. Благосло­вен е проповедникът, за когото Христос е всичко.