Едуард Ирвинг се ражда през 1792 г. в шотландския град Анан. Завършва университета в Единбург и става учител. През 1822 г. се премества в Лондон, където е поканен да бъде проповедник в християнската общност “Каледония”. Ирвинг е талантлив проповедник и оказва голямо въздействие върху своите слушатели. Само за девет месеца след началото на неговата служба броят на хората, посещаващи църквата, нараства 20 пъти – от 50 на над 1000. Те не могат да се поберат в сградата, която е предназначена за 500 човека, което ги принуждава през 1824 г. да се преместят в по-голяма сграда, която се намира на Регентския площад. Много от посетителите на проповедите на Регентския площад са известни за времето си личности. Редовно идват хора от парламента, писатели, банкери и нерядко видни религиозни водачи на Великобритания.

В проповедите си Ирвинг често подчертава, че Исус изпрати учениците Си да проповядват без да имат пари в себе си и изпълнени със силата на Духа. Той казва, че Исус успя да устои на всички вражески изкушения поради това, че беше изпълнен със Святия Дух.

“А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан се водеше от Духа из пустинята четиридесет дена” (Лука 4:1)

Въпреки доказателствата от Библията, официалните водачи на църквата не отхвърлят тези прозрения на Ирвинг и го обявяват за еретик.

В своите изследвания на Библията Ирвинг открива, че християните трябва да бъдат кръстени със Святия Дух, и че белегът на това кръщение е говоренето на езици. През 1830 г. той среща хора от Глазгоу, Шотландия, които имат пророчески дар и говорят на езици. Това още повече го убеждава да проповядва посланието за езиците като белег. Ирвинг стига до идеята, че духовните дарби с техните външни белези трябва да бъдат възстановени в църквата.

Всичко това противоречи на официално приетите разбирания от презвитерианската църква, според които външните знаци на духовна сила са престанали след смъртта на апостолите, след което кръщението със Святия Дух дава само вътрешно очистване. Поради това през 1830 г. Ирвинг формално е изключен от презвитерианската църква.

По това време Ирвинг започва да провежда събрания, посветени специално на молитва за кръщение със Святия Дух. Скоро говоренето на езици и тълкуването на езици стават реално духовно преживяване. За да подържа реда, Ирвинг настоява хората да спират говоренето на езици в неделя, когато служението е по-официално. Но на неделната служба на 30 октомври 1831 г. една жена получава много силен подтик да се моли на език. За да се подчини на реда, тя излиза в коридора. Малко след това друга жена чувства същия подтик и излиза на улицата. Това убеждава Ирвинг, че говоренето на езици трябва да се разреши и по време на неделните служения. Тук вече търпението на висшестоящите над него църковни водачи прелива – тези прояви са толкова непоносими за тях, че те настояват пред презвитера на Лондон да забрани на Ирвинг да проповядва.

И наистина, на 26 април 1832 г. презвитерът на Лондон обявява Ирвинг за нарушител на църковната дисциплина и виновник за изкривявания в църковното учение. В петъка на 4 май 1832 г. хората, които се събират за служение намират вратата на сградата заключена. Обаче това ни най-малко не изплашва Ирвинг и съратниците му. Те веднага намират друга зала, която взимат под наем, и само след два дена в нея се събират на служение 800 човека. Движението продължава да се развива. Ирвинг не става водач на движението, а се отдава на проповядване.

Ирвинг особено се интересува от пророческия дар. Самият има пророчески дар и пророкува, че ще има голямо изливане на Святия Дух поради скорошното пришествие на Христа, и че евреите трябва да се завърнат в собствената си земя. Проповедникът вярва, че пришествието предстои много скоро.

През 1834 г. Ирвинг се разболява от туберкулоза и умира на 42 годишна възраст.

Движението, започнато от Ирвинг, се разпространява и в Америка, Германия, Франция и Швейцария. Идеите за духовно обновление постепенно си пробиват пьт през втората половина на 19 век, особено в средите на методизма.