Как да се молим?

Нашата молитва е към Отец в името на Исус Христос и в присъствието на Святия Дух (Йн. 14:13,14; 16:23; Юда 20). Такава молитва прави намесата на светии и посредници ненужна. Молитвата може да бъде както с изговорени думи така и неизговорими стенания, но винаги в покорство на Бога (Йн. 9:31; 15:7; 1 Йн 3:22; Пс. 143:10). Можем да се молим прави (Лк. 18:13), седнали (Д.А. 1:14; 2:2), легнали (2 Цар. 12:16-20), коленичили (Пс. 95:6; Кл. 22:41), плачейки (Ездра 10:1; 1 Цар. 1:10), говорейки на Бога (Бит. 18:23-33), размишлявайки (Пс. 5:1), агонизирайки (Лк. 22:44) и стенейки (Рим. 8:26-27). Можем да се молим в уединение (Мт. 6:6), на планина (Мт. 14:23), в домове, храмове и навсякъде (Д.А. 1:13-14; 2:46; 3:1). Словото има само едно услови как да не молим и то е да не се молим с лицемерие и себепоказност (Мт. 6:5-8).

За молитвата на вярващия важат следните истини:

1. Молитвата трябва да бъде според Божията воля (1Йн. 5:14)
2. За да бъде отговорена молитвата трябва да е с вяра (Мт. 21:21,22; Мк. 11:24; Рим. 4:21; Евр. 11:6 Як. 1:5-7)
3. Точен отговор на молитвата изисква точност в исканията на молитвата (Мт. 7:7,8; Йн. 16:24; Фил. 4:6; Як. 4:2)
4. Името на Исус Христос е потвърждение за властта и силата на молитвата на вярващия (Мк. 16:17; Йн. 14:13-14, 26; 15:16; 16:23-24, 26; Д.А. 2:38; 15:26; 1 Кор. 1:10; 5:3; 2 Сол. 1:12; 3:6)
5. Да не се молиш е грях (1 Цар. 12:23)

Как да чувам Божия глас?

Молитвата не е само говорене на Бога, а и слушане на Неговия глас (Бит. 24:63; 1 Цар. 3:9,10; Чис. 9:8; Пс. 4:3,4; 46:10). Всъщност, главния резултат от прекараното време в молитва не е толкова отговор на молитвата, колкото изграждане на взаимоотношение с Бога. Когато имаме общение с Бога, ние можем да преодолеем трудностите, дори когато отговорът от молитвата не е точно такъв какъвто сме очаквали. Ето защо е нужно да познаваме Божия глас в молитва. Това е процес, който изисква самодисциплина и търпение у вярващия през часовете на дълго престояване в Божието присъствие. Само тогава няма съмнение за яснотата и познаването на Божия глас. Основното правило за познаване на Божия глас е вътрешния мир, който той носи.

    Пост и Молитва

Матей 17:14-21И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза: 15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата. 16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят. 17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене. 18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час. 19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? 20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. 21 А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.

Постът и молитвата са единственото лекарство за МАЛОВЕРИЕТО (ЛИПСАТА НА ВЯРА).

Постът е решение на вярващия или група от вярващи за въздържане от определени или всички храни за период от време. Постът е въздържане от ядене, което беше причината за падението на човешката раса (Бит. 3:6).

Кога и колко да постим? В проповедта на планината Исус използва фразата “Когато постите,” което показва, че постът е редовна църковна практика, а не просто случайно събитие. Библията посочва различни периоди на пост които варират от 1 до 40 дни. Например Естир, Мардохей са постили по 3 дни (Естир 4:13-16; 5:1-9:), Давид и Израел по 7 (2 Цар. 12:16-23; 1 Цар. 31:13), апостол Павел 14 (Д.А. 27:33-34), Данаил 21 (Дан. 10:3-13) и Мойсей, Исус Навиев, Илия и Исус Христос по 40 дни (Вт. 9:9, 18, 25-29; 10:10; Изх. 24:13-18; 32:15-17; 3 Цар. 19:7-18; Мт. 4:1-11). Има и изключения като например при Цар Дарий, за който е казано, че постил 1 нощ (Дан. 6:18-24). Едно правило е общо за всички случаи – постът винаги носи отговор от Бога.

Как да постим?

В Петдесятната практика постът бива индивидуален или общ, като във вариация от двете може да бъде и верижен. Той може да бъде въздържане от вода и храна (Мт. 4:1-11), само от храна или само от някои храни (Дан. 10:3-13). Чрез пост ние не можем да манипулираме Бога. Постът е за лично смирение и доближаване до Божието присъствие (Пс. 35:13).

Истинският пост обаче е повече от гладуване. Според пророк Исая той е (Ис. 58:3-14):

1. Видян от Бога
2. Смирение на душата
3. Не предаване/търсене на собствени удоволствия
4. Не вършене на лични работи
5. Не каране и припиране
6. Не говорене на своите думи и на нечестиви думи
7. Развързване на несправедливите окови
8. Разслабване връзките на ярема
9. Пускане на свобода угнетените
10. Счупване и махане на всеки хомот
11. Разделяне на хляба с гладния
12. Допускане на сиромаси без покрив в дома си
13. Обличане на голия
14. Не криене от еднокръвния
15. Даряване на гладния желаното от душата ти
16. Насищане на оскърбени души
17. Вършене на Божията воля
18. Почитане на Бога

Обещанието на истинския пост е следното (Ис. 58:8-14):

Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража. 9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! …. 10 Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне; 11 Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват. 12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. … 14 Тогава ще се наслаждаваш в Господа; И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.

Обобщено, обещанието за истинския пост е здраве, праведност, запазване, отговор на молитва, водителство, насищане, сила, наследници, изграждане, поправяне, обновление, мир и просперитет (Ис. 58:8-14). Благословенията на поста се предават от поколение на поколение т.е. когато родителите постят децата успяват (Ис. 58:12).

Молитвата е реално общение с Бога, което носи свръхестествени резултати в живота на вярващия и църковното общество. Тя не е просто религиозен ритуал, а основано на Божието Слово общение на създанието със Създателя. В църквата, молитвата е центъра на Християнското богослужение, а извън църковната служба е центъра на Християнския живот.

Видове молитви:

1. Молитва (гр. – просеухомай) – общение с Бога (Еф. 6:18)
2. Молба (гр. – десис) – лично искане от Бога във време на нужда (Еф. 6:18)
3. Молитва в Духа (молитва на езици) (1 Кор. 14:2,4; Рим. 8:26,27; Ефес. 6:18; Юда 20)
4. Обща (обединена) молитва (2 Лет. 20:4; Д.А. 2:1; 4:31)
5. Молитва на съгласие (Мт. 18:19-20)
6. Молитва за връзване или развързване (Мт. 18:18)
7. Молитва на ходатайстване (Гал. 4:19; 1 тим. 2:1-4; Як. 5:16)

Кога и по колко да се молим?

Молитвата е общение с Бога. Тя е лично взаимоотношение с близък приятел и затова не може да бъде ограничена с техническа продължителност или религиозни правила. В проповедта на планината Исус използва фразата “Когато се молите,” което показва, че както постът и милостинята, така и молитвата е редовна църковна практика, а не просто случайно събитие. Има някои примери, които Словото дава и които могат да бъдат използвани като полезни насоки за това кога да се молим:

1. Винаги, всякога и непрестанно (1 Лет. 16:11; Лк. 18:1; 21:36; 1 Сол. 5:17)
2. В ден на напаст (Пс. 50:15) и бедствие (Пс. 107:19)
3. При физическа болест и душевно страдание (Як. 5:13)
4. На ранина (Пс. 5:3; 55:17; 63:1; 119:147; Мк. 1:35)
5. По обед (Пс. 55:17)
6. Вечер (Бит. 24:63; Пс. 55:17; Мк. 6:46-47)
7. Денем (Пс. 88:1)
8. Нощем (Плач 2:19; Авак. 2:1; Ис. 26:9; Лк. 6:12; Д.А. 16:25; Пс. 88:1)
9. Три пъти на ден (Дан. 6:10)
10. Когато Бог заповяда ( Пс. 27:8)