1. Кризи в деноминациите породена от широк спектър фактори, вариращи от липсата на ефективен модел за обучаване на ново поколение църковни лидери до организирани държавни рестрикции срещу евангелските църкви.

2. 2009 е година на объркване в стратегиите на евангелските църкви, придружено от подобаваща девалвация във видението за евангелизиране, образование, мисии и единство.

3. Колебанието у водещите деноминации е уловено от съответните партийни и правителствени организации и гонението срещу евангелските църкви нараства с умерено, но точно преценено и постоянен темпо.

4. Една от причините, на евангелските църкви да се наложи оглавник, е да се ограничи тяхната визия за участие в изборите с (не)очакван край през 2009.

5. Има растеж на посетителите заради политическата несигурност и икономическата криза. Той е придружен от едновременно намаляване на посетилите в контекста на последната имиграционна вълна. Тази динамика на баланса създава чувство за застой.

6. Застоят в евангелското движение се компенсира с концерти и конференции, в които за съжаление рядко присъстват елементи на пост, молитва и милостиня.

7. Почти 15г. след глобалното представяне на интернет от Windows 95, евангелските църкви започват да получават усещане за медия. Медийното присъствие се увеличава положително и то е оправдано с нарастващият интерес към евангелската проповед и социалното послание която носи тя. Но в повечето случаи, усещане за медия остава популярност без покритие и идея в която липсва стратегическа планираност, поради което към момента не води до реално адекватен резултат.

8. Кризата за лидери е нарастващият проблем в евангелските църкви, които в момента се ръководят от лидер без наследници. Старото поколение пастори е неминуемо повлияно от тоталитарния модел на ръководство, докато онези които са се отделили от този модел остават „самоуки” лидери. Основаните нови деноминации не успяват да се превърнат в толкова нужната алтернатива. Липсват процеси на бащинство и предаване на лидерството от едно поколение на следващото, което поражда нарастващ интерес към проблемите на църковното лидерство.