1 Летописи 28:-29

За всеки лидер, колкото и да е успешен, идва време когато трябва да си отиде. Истинският лидер усеща това време и не му се противи. Напротив, истинският лидер използва това време, за да остави своето наследство за бъдещите поколения.

Цар Давид бе такъв лидер. Той знаеше, че времето да си отиде е дошло и показа на практика как си тръгва истинския лидер, назначен и помазан от Бога. Историята е описана в края на книгата Първо Летописи. Думата „тогава” в началото на 7 абзаца е използвана като текстовия маркер, който обозначава стъпките, които Давид предприе при своето оттегляне:

1. СЪБОР: „Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израйлеви първенци” (1 Летописи 28:1). Инклузивната фразеология „всичките” означава, че нямаше изключения, нямаше неприсъстващи по каквито и да е било причини.

2. ВИДЕНИЕ: „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на трема” (1 Летописи 28:11). Давид предаде видението на сина си, защото бе приел видение. Не можеш да дадеш видение, ако не си приел видение от Бога.

3. УКАЗ: „Тогава цар Давид каза на цялото събрание” (1 Летописи 29:1). Това е единственото място в историята, където Давид е споменат с царската си титла. На сина си Соломон той говори като баща, но на народа говори като цар.

4. ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Тогава Давид каза на цялото събрание (1 Летописи 29:1). Преди да поиска дарение от първенците на Израел, Давид даде от себе си и свидетелства, че е дал „с всичката си сила”. Не е достатъчно само да дадеш за Бога. Трябва да дадеш с всичката си сила.

5. ДАВАНЕ: „Тогава първенците на бащините домове …. пожертваха усърдно” (1 Летописи 29:6). Ако Давид даде „с всичката си сила”, то първенците на Израел „пожертваха усърдно”. Забележете, че в даването, което направиха нямаше „усърдно” препиране дали десятъците са за Бога или спорене „с всичката си сила” дали е нужно да се жертва за храма. Целият Израел без изключение използва състоянието и усилията си не за ненужни разсъждения и полемики, а за усърдно пожертване с всичката си сила.

6. ВЪЗЦАРЯВАНЕ: „Тогава Соломон седна на Господния престол – не на Давидовия, а на Господния” (1 Царе 29:23). Възцаряването на новото поколение лидери в Израел стана единствено и само с (1) единството, (2) видението, (3) царския указ, (4) даването и (5) приготовлението на старото поколение лидери. Едно поколение предава на следващото царството. Отговорността за това предаване лежи върху плещите на предаващите.

7. ОТТЕГЛЯНЕ: „Така Давид Есеевия син царува над Израил” (1 Царе 29:26). Когато завърши всичко, което Бог му бе заповядал, Давид се оттегли с достойнство на истински лидер.