Как си отива един истински лидер

1 Летописи 28:-29

За всеки лидер, колкото и да е успешен, идва време когато трябва да си отиде. Истинският лидер усеща това време и не му се противи. Напротив, истинският лидер използва това време, за да остави своето наследство за бъдещите поколения.

Цар Давид бе такъв лидер. Той знаеше, че времето да си отиде е дошло и показа на практика как си тръгва истинския лидер, назначен и помазан от Бога. Историята е описана в края на книгата Първо Летописи. Думата „тогава” в началото на 7 абзаца е използвана като текстовия маркер, който обозначава стъпките, които Давид предприе при своето оттегляне:

1. СЪБОР: „Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израйлеви първенци” (1 Летописи 28:1). Инклузивната фразеология „всичките” означава, че нямаше изключения, нямаше неприсъстващи по каквито и да е било причини.

2. ВИДЕНИЕ: „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на трема” (1 Летописи 28:11). Давид предаде видението на сина си, защото бе приел видение. Не можеш да дадеш видение, ако не си приел видение от Бога.

3. УКАЗ: „Тогава цар Давид каза на цялото събрание” (1 Летописи 29:1). Това е единственото място в историята, където Давид е споменат с царската си титла. На сина си Соломон той говори като баща, но на народа говори като цар.

4. ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Тогава Давид каза на цялото събрание (1 Летописи 29:1). Преди да поиска дарение от първенците на Израел, Давид даде от себе си и свидетелства, че е дал „с всичката си сила”. Не е достатъчно само да дадеш за Бога. Трябва да дадеш с всичката си сила.

5. ДАВАНЕ: „Тогава първенците на бащините домове …. пожертваха усърдно” (1 Летописи 29:6). Ако Давид даде „с всичката си сила”, то първенците на Израел „пожертваха усърдно”. Забележете, че в даването, което направиха нямаше „усърдно” препиране дали десятъците са за Бога или спорене „с всичката си сила” дали е нужно да се жертва за храма. Целият Израел без изключение използва състоянието и усилията си не за ненужни разсъждения и полемики, а за усърдно пожертване с всичката си сила.

6. ВЪЗЦАРЯВАНЕ: „Тогава Соломон седна на Господния престол – не на Давидовия, а на Господния” (1 Царе 29:23). Възцаряването на новото поколение лидери в Израел стана единствено и само с (1) единството, (2) видението, (3) царския указ, (4) даването и (5) приготовлението на старото поколение лидери. Едно поколение предава на следващото царството. Отговорността за това предаване лежи върху плещите на предаващите.

7. ОТТЕГЛЯНЕ: „Така Давид Есеевия син царува над Израил” (1 Царе 29:26). Когато завърши всичко, което Бог му бе заповядал, Давид се оттегли с достойнство на истински лидер.

1 comment on Как си отива един истински лидер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.