Лидерски форум

Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

Доний К. Донев

Сем. Ноколови (cir. 1925)

Изпращането на п-р Николай Николов като мисионер на американските Асамблеи на Бога в България е отговор на задълбочена криза в българското евангелско движение. На първо място либералното богословие, което навлиза от запад по време на балканските войни главно чрез баптистки и конгрешански църкви, позволява бързо и безвъзвратно разпространение на консервативното (в някои случаи до крайност) петдесятно учение на Заплишни и Вороанев през 1921г. Заминаването на Воронаев и неговите сподвижници дефакто оставя без ръководство новоорганизираните петдесятни общества. Това обуславя определени различия в петдесятните практики и църковно ръководство в следващите няколко години. Когато през май 1924 сем. Заплишни са принудени да напуснат България, тези различия дефинират ефективното разделение между българските петдесяни. Църквите като тези в Перник, Плевен, Вердикал и Варна са само част от нарастващия проблем, който по-късно ще доведе до официалната съюзна кореспонденция за ограничаване практикуването на дарбите на Духа, наред с други методи за църковно ръководство и санкциониране. Младото петдесятно движение е пред разпад и единствения изход за неговото историческо оцеляване е бързо и централизирано обединение. Имено това „обединение” дефинира българската петдесятна история в следващите сто години.

Дали п-р Николов е достатъчно подготвен за ситуацията, която заварва в България, е въпрос на който тепърва ще отговарят по-задълбочени изследвания. Кръстен със Св. Дух в края на 1921г. и завършил две годишен петдесятен колеж, самият той споделя опасенията, че не ще бъде приет от по-старите вярващи в България. Въпреки, че и самите „по-стари” петдесятни вярващи там са също като него кръстени със Св. Дух от 1921г.

Едва когато Олга и Дионосий Заплишни се срещата с Николов в Америка след политическото им изгонване от България, идеята за евентуална мисия започва да се реализира. За това повлиява и писмо от майката на Николай Николов, която през 1925г. пише на сина си: „Моля те, ела и ни помогни. Това дело, толкова чудно благословено от Бога в началото, скоро ще се разпадне.” Самият Николов споделя наблюденията на някои български петдесятни „че ако помощ не дойде скоро, цялото движение ще претърпи поражение.” След едногодишна подготовка и координиране с централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, сем. Николови пристига в България в края на 1926г. Обещано им е едногодишно спонсорство от 60 щ.д. на месечно (или 8 400 стари лева). Средната работна заплата в България е около 2 000 лв., а в Америка започва драситечен финансов спад към икономическа депресия. Евентуалното продължаване на петдесятната мисия в България зависи единствено от нейните резултати през 1927г.

По тази причина без никакво забавяне, първите петдесятни събрания Николов започва в приземния етаж на дома на майка си, Мария Иконописова. До Спрингфийлд съобщава, че в страната има само пет силно фрагментирани петдесятни общества. До края на 1926г., Николов посещава три такива в София, Перник/Дивотино  и Банкя/Вердикал. В последствие през 1928 и трите ще се разграничат под ръководството на Борис Грозданов.

Кръст и корона в емблемата на СЕПЦ

Заради тежките зимни условия, бургаската църква наема салон до театъра с около 200 седящи места докато има само 25 посетителя. Духовният глад е толкова голям, че можеш „да отидеш в едно село само два-три пъти и да основеш църква,” пише в доклада си Николов. В отговор, мисийското ръководство му поставя три основни цели:

  • обединяване на Петдесятните общества в централизирана организация като част от американските Асамблеи на Бога,
  • организиране и регистриране на петдесятните църкви според българското законодателство
  • и обучение на водачи и служители за целите на движението.

От успеха на горните цели зависи, дали мисията ще бъде спонсорирано и след 1927г. Към момента Николов е без опит в църковна организационна работа, не е основал нито една църква през живота си, опита му като служител е единствено краткото му преподаване в библейското училище Ветил, а посетените от него „стари петдесятни” църкви в страната вече показват несъгласие с водената от него политика.

Въпреки това, упоритата работа в поставените кратки срокове и целевата програма, която Николов следва, скоро дават успех. Всяка седмица се провеждат пет редовни богослужения, три библейски класа, освен пътуванията до околните села където са основани църкви. Сформират се църковен хор, младежка група, молитвено служение. Петдесятното дело в Бургас привлича вниманието на местната интелигенция – „хора от по-високата класа,” както Николов ги нарича, „които преди стояха на страна, сега показват интерес.”

Но изнурителната програма с ежедневно обучение и богослужения скоро добавят към не малкото трудности на мисията. Събранията са спрени през юни 1927г. след като Николов неочаквано заболява от малария. Спрени са и редовните курсове за нови служители, между които все още няма готови да поведат делото. Съдбата на петдесятната мисия в България е отново под въпрос.

Интересът на американските асамблеи също е изчерпан и в период от осем месеца в официалните публикации липсва информация за България. Затова пък, съпругата на Николов, Марта Негел, застава плътно зад служението в един от най-трудните моменти, както в проповядване и преподаване, така и в организацията на младото движение. Въпреки липсата на официални публикации, нейната настоятелна комуникация с централата в Спрингфийлд продължава. Изправеното пред един нов своеобразен крах младо петдесятно движение в България, е спасено единствено от последвалото  възстановяването на Николов съживление през есента на 1927.

ЕПЦ Бургас през 1928г.

Информация за последвалия прогреса на мисията черпим от писмото на Н. Николов до петдесятните църкви на 29 декември 1927 г. в което пише: „Една от целите ми е била с идването ми в България на съзнателните петдесятни братя за съединяването на всички духовни сили. По време на обиколката миналата година разбрах, че вярващите искат свикването на един събор, в който да се реши въпроса за организирането на петдесятното движение в България. Виждам обаче, че някои братя ме приемат като носител на някакво ново учение и под натиска на своите предубеждения странят от мен. Направих опит през декември 1926 г. да свикам събор за обединение и организиране. Свиках събор и след тридневно разискване, приехме правилник по който да се води организационен живот в църквите ни. Но скоро организацията ни и правилника останаха без стойност. Затова реших отново да разпратя това писмо, като изложа в няколко точки условията, при които според моето мнение, едно пълно разбирателство би постигнало резултати, от който да стане обединението и организирането.”[1] За да не се провали отново в обединяването на петдесетните общества, Николов се отнася директно към централата в Спрингфийлд. По тяхна молба, Дионисий Заплишни пише до България призовавайки църквите да изпратят представители на консултативните събрания за учредяването на Съюза (такива се провеждат в Бургас, Варна, Русе и др. градове) и „да не се безпокоите за Колю Николов. Той носи здраво учение”.[2] /следва/

[1] Държавен архив Русе, ф. 319 К, оп. 1 а.е. 1, л. 1.

[2] ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 1, л. 2.

Архивите говорят: За историята на евангелските църкви в архивите на ДС

  1. Архивите говорят: Политическата доктрина на СЕПЦ след 1949
  2. Архивите говорят: п-р Ангел Динов и монополът на комунистическата власт и ДС над СЕПЦ
  3. Архивите говорят: Забравеният п-р Йончо Дрянов
  4. Архивите говорят: Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  5. Архивите говорят: „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
  6. Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ Русе
  7. Архивите говорят: Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  8. Архивите говорят: Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
  9. Архивите говорят: п-р Диньо Желев и дейността на агент „Вихър” в полза на ДС
  10. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  11. Архивите говорят: Проблемите на семейство Рут и Харалан Попови и Бургаската ЕПЦ преди „пасторския процес”
  12. Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при ръководството на п-р Ангел Динов
  13. Архивите говорят: Ролите на чужденците Уилям Буркет, Робърт Макиш и д-р Стив Дурасов в „играта” на ДС
  14. Архивите говорят: Рихард Вурмбранд и Харалан Попов – герои на протестантизма на Балканите
  15. Архивите говорят: Брат Андрю – Библии и пасторско политиканство
  16. Архивите говорят: „Прощалното писмо” на п-р Георги Чернев до ръководството на СЕПЦ

veniaminд-р Вениамин Тимотеев Пеев (род. 1950). Завършил Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” (1978). Защитава магистърска дисертация по херменевтика и библейски езици през 1994 г. в Университета Брунел (Лондон, Великобритания). Започва през 2000–2003 в Оксфорд подготовка за докторска дисертация за софиологиите на С. Булгаков и P. Флоренски под ръководството на еп. д-р Калистос Уеър. Завършва дисертационния си труд през 2008 г. като докторант в НБУ. Автор е на статии в периодични издания и монографии в сферата на библеистиката и философията на религията: статии в Библейски речник (1994), монографии: Библейското учение за Св. Писание (Стокхолм, 1990), Бог, вселената, човекът (С,1992), Религиозните култове (С, 1994). Лектор е по история на философията и религиознание в новосъздаденото Висше богословско училище (София).

15-та конференция на българските църкви в Америка

Huston

20 НОВИ БЪЛГАРСКИ ЦЪРКВИ В ЧУЖБИНА

churchplanting[1]1. Amsterdam – Haarlem, Българска църква в Холандия

2. Атланта – Университетска църква, Fernwood Circle

3. БЕЛГИЯ – Land van Waaslaan 78 9040 Gent, Belgium

4. Берлин – Berlin (63 Delegierte)

5. Бостън – Quincy House – Cambridge, MA ‎

6. Дъблин – Drogheda

7. КРИТ – Христова любов ЯРАПЕТРА – (0030) 6974076926

8. Лион, Франция – Le BOURG 42540, Ste Colombe sur Gand

9. Монреал Христова радост – http://hristovaradost.com/

10. Малта

11. Мадрид – Avenida Los Angeles 59 Getafe 28 903 Madrid, Spain

12. Милано

13. Палма де Майорка – Murillo 8, тел. 658 612 191

14. Португалия – Rua Fernandes Tomás 348, Porto

15. Прага – Kaprova Street 1, Prague

16. Procida, Campania, Italia – остров Прочида, неделя от 16:00 часа

17. Rotterdam – Wolphaertsbocht 278 b. 3081kr, Tel. 00316853356

18. Росарно, Италия

19. Тулуза, Франция – 27 ter rue Jules Tellier, 31100 Toulouse France

20. Флорида 

Имате ли повече информация за тези църкви? Помогнете ни да се свържем с тях!

Библии и литература за български църкви в чужбина

1871 john prim

Характеристики на новите църкви

Всяка година в България се основават по няколко нови харизматични църкви. Повечето от тях не просъществуват дълго, но затова пък включват подобен ред на богослужение:

– половин часово хваление водено от модерен рок-бенд
– видео проектор, озвучителна система и специално осветление
– детска програма в паралел на „църквата за възрастни”
– задължително дарение за покриване на сметки
– проповед между 40-60 мин. от добре облечен говорител
– заключителни обяви, свидетелства и песни

Неделната служба трае около 2ч., а в нередки случаи продължава в няколко сесии. Тъй като новооснованата църква няма своя сграда, се наема зала на цена между 100-400 лв. за богослужение (в зависимост от местоположението). Всяка служба е придружена е от доброволно пренасяне на техника и аксесоари.

Новите църкви се сформират около личността на своя водач, и живеят или умират в зависимост от неговия характер, етика и от умението да ангажира аудиторията със своята проповед. Този начин значително отдалечен от Новозаветния модел на колективно ръководство, което изгражда общества от вярващи, а не просто независими една от други конгрегации.

Средностатистически, една изградена църковна сграда е празна повече от 150ч. през седмицата и е полупразна в неделя. Ако по-малките църкви със сходни убеждения се обединят, това би довело значително намаляване на разходите по наемане на зали, техника и доброволци. Това от своя страна би дало повече време на водачите повече време с проблемите на хората, отколкото за подготвяне на следващата лекция или пренасяне.

Всяка година 1200 евангелски църкви в България изискват минимум 3ч. на ден или общо 12 млн. доброволни работни часа. Какво ли би станало ако вместо за преместване при подготовка на службата, това време бе използвано за молитва и изучаване на Божието слово?

Давид Моро

« Previous Entries