(не) само за лидери

Предизвикателства пред църквата през 2016

Председателят на Обединени евангелски църкви в България, п-р Николай Неделчев, сподели кои са според него трудностите, предизвикателствата и каква е ролята на църквата в съвременното общество.

Силата на църквата

  • Тя не е в структурата, формата, организацията, а във функцията.
  • Не как изглежда и не според нейната представителност, а според чистотата й и изявите.
  • Църквата е жив организъм, тя е събрание от всички изкупени чрез кръвта на Христа.
  • Тя е пазена от Христа – Главата на Църквата, която е Христово Тяло, Невеста. Адовите сили не ще й надделеят!

Слабостта на църквата

  • Страх от обстановката и обстоятелствата, а не от Бога
  • Заменя или променя фокуса си, от духовното, към материалното (християнство без Христос).
  • Разделенията – борба за власт, пост и влияние.
  • Духовно охладняване.
  • Изоставя писанията – Божието слово.
  • Изоставя или забравя основните ценности на църквата – святост, чистота, посвещение, любов, жертвоготовност, състрадателност, милост, смирение, щедрост, кротост.
  • Водачите са себични, егоцентрични, егоистични, материално фокусирани.

Възможностите пред църквата

  • Покаяние и връщане към Христос.
  • Връщане към основната цел и функция – споделяне на Евангелието, благата вест, на всеки, навсякъде, при всички обстоятелства въпреки, че това е свързано с риск за преследване, страдание, затвор или смърт.
  • Използване на съвременните средства за комуникация, за обмен на информация, модерните технологии, пътуване и др.
  • Използване на трудностите – мигрантите, емигрантите, преселването, смяна на мястото за живеене, обучение и работа.

Бариери, трудности и предизвикателства пред църквата

  • Преследване
  • Ограничения
  • Грях
  • Мързел и апатия
  • Недостатъчна инициативност и предприемчивост
  • Търсене на оправдания там, където не трябва и не могат да се намерят

Църквата екипира за служение

Ефесяни 4:11-12

И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите.

Досега говорихме за нашия призив към добри дела, това че сме спасени и дарени с живот от Бог с някаква цел. Тук в Ефесяни 4 виждаме, че главната роля на църковното ръководство е да оборудват и дарят със сила вярващите за “добрите дела“ на служението. Забележете, че не пасторската грижа е главното, а даряването със сила. Ролята на вашите църковни лидери е да ви оборудват да правите за Бог нещата, за които Той ви е приготвил.

Интересно е, че когато научите гръцката дума за добри дела в Ефесяни 2 и 4 – това е ergon и значи:

Бизнес, назначение с което човек е зает, нещо което човек се приготвя да направи, начинание, дело, неща постигната от ръцете на човек.

Поставете го по друг начин, или в контекст: ние всички сме извикани да правим бизнеса на Бог или да правим бизнес за Бог.

Според днешния откъс ръководството на църквата ви е там, за да оборудва светците – това сте вие! Не ставате светци когато умрете, или след 200 години когато някой мисли че го заслужавате – вие сте светци сега, защото вашият живот е в Христос. Вашият живот никога не може да бъде по-праведен, отколкото е сега с Него.

От твърде много години скоростта с която правим и постигаме неща от позиция на църква, за жалост  е била ограничена от липсата на посветени или оборудвани хора. Трябва да преобърнем това и да увеличим въздействието на нашата църква . Как? Трябва всички да се изправим с праведно сърце, готово да върши неща и да се позиционираме там, където можем да бъдем оборудвани и да се приготвим да се заемем с бизнеса на Бог. Отново, нека да подчертая, че нашите дела не ни спасяват, или не ни докарват до правда. Всъшност аз вярвам, че те са естественият резултат на разбиране на правдата на Бог, която я била излята над вашия живот. Представете си колко по бързо нашите местни църкви могат да стигнат до техните мечти, когато цялата църква (светите) приеме това на сериозно.

В Ефесяни 2 пише, че добрите дела които е трябвало да свършим  са били приготвени предварително от Бог. Помислете си за това – ако не правите нещата за които Бог ви е приготвил, тогава някой друг трябва да ги свърши, нали? Това значи, че някои носят прекалено много като резултат на това, че други са стояли удобно в правда.

Когато вярващите разбират, че Бог е приготвил добри дела за всеки един от тях (предварително), и се екипират, и сдобият със сила от църковното ръководство, тогава можем да въздействаме на света за Исус по начин, който ще има дълготрайни резултати а няма да предизвика някой да носи допълнителни тежести, които Бог никога не е искал той да получи.

5 лидерски синдрома, които нямат място в църквата

1. Синдромът на Шефа: да доминира и ръководи е в човешката природа. А и не са малко родителите, които (обикновено несъзнателно) възхваляват лидерските черти на децата си. Така човек е принуден през целия си живот да изразява и защитава превъзходството си. Затова голяма част от този тип водачи раздават команди и демонстрират сила над подчинените си. А най-отчайващото е, че вероятността да се отърват от този синдром е нищожна.

2. Синдромът на Наполеон: ниският ръст е истинска драма за много лидери. Съчетан с говорен недостатък или косопад, той става просто страшен. Този тип компенсира с прекалена суета към външния си вид или с трупане на политическо и финансово влияние. Нерядко цената се изразява в ограбване на хората около тях.

3. Синдромът на Херкулес е разпространен масово сред лидерите. Не става въпрос за физически ръст, а за мегаломания в начина на ръководене. Страхът да не попаднат в зависимост е причина нарочно се държат пренебрежително или да отказва помощ най-вече когато имат нужда от нея. Падението обикновено е голямо.

4. Синдромът на Александър
Изразен в огромния страх да не бъдат сметнати за нехетеросексуални. Затова се изразяват грубо, удрят се в гърдите и прочее „мъжкарски“ неща. Според проучванията, за повечето мъже фактът, че някой може да ги помисли за нехетеросексуални, е един от най-ужасните им страхове.

5. Синдромът на Давид е да се почувстват отново млад както преди. Това желание идва от и най-вече от един живот изпълнен със собствени амбиции и неуспехи. Никой не може да върне годините назад.

Моделът на Христос: водачество чрез слугуване, смирение до умиване на нозете на по-низше стоящите, саможертва до смърт на кръста е все още библейския начин за водене на Църквата. Ако има кой да го практикува…

6 въпроса за реорганизация на Църквата

Църквата е жив организъм, чиято главна характеристика е наличието на жива организация. Църквата, която съществува без организационни принцпи, е обречена на бърз разпад. Здравословната организация на една църква има отговорите на следните 6 въпроса:

1. Каква е стратегията чрез която се изпълнява видението?
2. Кои са силните страни на екипа?
3. Какъв е капацитета на действие и достиг на екипа (колко човека и колко ефективно може да достигне) в служение?
4. Каква е парадигма за изграждане на нови водачи от самия екип?
5. Могат ли църковните динамики и програми да действат отделени от водаческия екип?
6. Възможен ли е растеж на църквата при дадената организационна структура?

6 организационни мита които саботират църквата

Мит 1: Фокус. Всеки знае най-важната цел и затова не е нужно да я повтаряме
Анкетата за работа в екип Галъп Q12 започва с въпроса: „Знае ли екипът ви какво се очаква от тях”? И това съвсем не е случайно. Последните изследвания на растящи църковни организации показва, че главната причина поради която хората напускат дадено служение или църква е неяснота по посоката на служение или ролята на самата църква. Постоянното променяне на планове и цели води единствено до отчуждаване на най-способните хора в екипа. Тяхното напускане е знак, че видението никога не е било кристално яснота. Вината за това  е у водачите.

Мит 2: Постоянство. Всичко което се „спуска” отгоре ще стане реалност
Сериозна заблуда, която води след себе си необратими последствия за църквата. „Спуснато отгоре” не е достатъчно за да мотивира екипа за работа. Грижа и растеж на вътрешна мотивация във всеки член на църквата е единствения начин по който едно видение става реалност. Така работеше Исус. Всичко останало е просто игра на църква.

Мит 3: Видимост. Даване широка публичност на неуспехите руши църквата
Напротив. Отворен и отговорен диалог е единствения начин чрез който неуспехите на една организация биват отработени и отстранение. Мълчанието във време на криза е равно на фалит. Прекомерното говорене пък е знак за неумението на водачите да установят къде точно е проблема. Грешките трябва да бъдат примерно дискутирани, премерено конфронтирани и отстранени чрез адекватно бързи и конструктивни решения.

Мит 4. Обучение. Семинари и конференции са достатъчни за изграждането на успешни екипи за служение
Обучението представя нови умения. Но има за цел да ги предостави на екипа, но не и способността да ги предаде дълготрайно на екипа. Затова обучението трябва да бъде постоянна мярка за развитието на дадена организация. Кой, как и какво се обучава закономерно приотеризира резултатите.

Мит 5: Баланс между работа и живот. Хората се грижат сами за себе си
Това съвсем не е така. Когато даден екип е претоварен с цели, особено такива които не са в неговата компетентност, трудоспособността и производителността намаляват значително. Отговорност на самата организация е да изгради атмосфера на отворена дискусия за нуждата от почивка и периодична реорганизация. Църквата е успешна тогава когато нейния организационен модел не само мотивира хората, но и предоставя достатъчно гъвкавост и устойчивост за техния здравословен начин на живот. Защото всяка организация се гради имено върху вътрешната мотивация на всеки неин член да живее.

Мит 6: Стрес. Стресът е лошо нещо
За никой не е тайна че най-големият убиец на XXI век е стресът. Но в същото време, имено стреса е фундамент за растеж и достигане на високи резултати в служението. Никой не може да даде всичко от себе си без да преживее умствен, физически и емоционален стрес. Ключът към нужния баланс между двете крайности е разбирането, че не самият стрес като явление, а натрупването на стрес като състояние, е демотивиращият фактор. Чрез доброволен или не толкова доброволен стрес, всеки човек може да даде задоволяващи резултати. Но силата на организацията идва от умението на всеки неин член за възстановяване от стресови ситуации и емоции.

« Previous Entries