Архив за етитет: ЖИВ

Мисли на зазоряване: Жив завинаги

„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.“ (Йоан 5:24, 25)

Когато още живеех в неверие, имах власт над съвестта си. Тя си беше моя и когато се опитваше да ме гризе, аз успявах доста добре да се справя с нея. Поредната подлост или кражба се обработваше в съзнанието ми, полираше се и блесваше като нещо положително. Нанесъл съм щета на някого – ами че той напълно си го заслужава. Карам ски на Витоша в работно време – ами затова си имаше общовалидна максима по времето на комунизма: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Аз сам заемах мястото на съдията и раздавах справедливост. Разбира се, на себе си винаги издавах оправдателна присъда. Е, ясно ми беше, че ако ме хванат в някое от тези дела, моята собствена оправдателна присъда няма да има голяма стойност, затова гледах да ги скрия колкото може по-добре. Но лично за мен това въздействие върху съвестта имаше обезболяващ ефект.

Ако обаче има съд, пред който нищо не може да се скрие? Ако има независима справедливост, която действа различно от моята собствена съвест? В такъв случай може да се окаже, че обезболяващото действие на съвестта ми прилича на наркотик, който замъглява действителността и при свръх доза е смъртоносен. Болката е нещо много неприятно, но тя е необходима, за да ни сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред. Но ние все по-добре успяваме да потиснем болката – също както съвестта си, която ни сигнализира, че сме извършили грях. Грехът унищожава човека и в крайна сметка води до смърт. Дори и без да мислим за Божия съд, самото зло разяжда като отрова. Романът на Достоевски „Престъпление и наказание“ е класическо описание на тази закономерност. Опитайте се да погледнете злото, което сте сторили на някого, от неговата гледна точка. Опитайте се да се поставите на мястото на ощетения. Ще вкусите горчилката, отровата, смъртта, която грехът предизвиква в човешкото същество.

Човекът, който живее в грях, не може да се погледне обективно. Той е като упоен от собствената си смъртоносна съвест, като мъртъв. Той е отделен от Бога, а това е дефиницията на смърт. Но докато не е настъпила физическата смърт, има надежда това състояние да се промени. Човек може да премине от смъртта в живота. Може да избегне Божия съд. Горното изказване на Христос е едно от най-силните, които най-ясно ни говорят как човек може да се спаси.

Вярата започва със слушане на Божието слово. Може и с четене. Важното е човек да разбере за какво става дума – кой е Бог, какви са Неговите критерии за добро и зло, какво иска Той от нас. От това неизбежно идва изобличението за нашето зло, за нашата приспана отровена съвест. И тогава идва Христос с Неговата изкупителна жертва. Тогава човек може да извика към Бога за помощ и прошка. Повярвай в Него, и още тук и сега ще имаш вечен живот. Божият съд вече не те засяга. Твоята присъде вече е произнесена и изпълнена – върху Христос. А ти си свободен и Бог те приема като чист от всеки грях. Но не с твоята собствена праведност, а с тази на Христос.

Да, мъртвите оживяват, и то завинаги!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

ИСУС е ЖИВ и ДНЕС

199025г. от първата национална християнска конференция в България след падането на режима
Мисия за християнска просвета в България

Илия Миланов (ЕПЦ – Сливен)
С голямо нетърпение очаквах първата международна евангелска конференция, която се състоя в Ямбол от 13 до 19 август 1990. Знаех, че ще се срещна с едни люде, които са облечени с голяма сила, щях да видя големи личности. В залата имаше едно синьо пано, на което дъгообразно беше изписано: “Исус е жив и днес”. Това беше мотото на конференцията.

Излезе брат Ерик от САЩ и каза: “Скъпи братя и сестри, виждате – Исус е жив и днес. Как да докажем, че Исус е жив? Като четем Словото Божие? Да, добре, но то е много дълбоко, много трудно за асимилиране от хората, които никога няма да го разберат, ако ще да притежават ума на Шилер, Данте Алигиери, на Шекспир… Не, днес в 19:30 часа в тази зала ще станат същите чудеса, каквито са ставали преди две хиляди години: слепите ще прогледнат, глухите ще прочуят, сакатите ще провървят.”

Дойде 19:30 часа, в залата имаше над 2500 човека. Имаше лекари, които искаха да видят “шарлатанството”. Брат Ерик беше щастлив човек, защото знаеше, че Бог е в залата; защото обещанията на Бога са абсолютно сигурни; защото Бог казва, че където двама и повече се съберат в Негово име, и Той е сред тях. И чудесата станаха: куци масово хвърляха патериците, слепци проглеждаха, напълно обездвижен човек скачаше като лекоатлет, неговата паднала на колене майка плачеше с радостни сълзи…

ДЕЙВИД ХАТУЕЙ ОТНОВО В БЪЛГАРИЯ
Британският проповедник Дейвид Хатуей е отново в България за национална евангелизаторска конфернеция. Хатуей е дългогодишен приятел на българския народ, прекарвал Библии за вярващите в България по времето на Студената война. За тази си дейност е зaдържан и осъден на година и половина затвор в Чехословакия. През лятото на 1990, заедно с няколко проповедници и добре известната британска група за хваление Вайнсонг, Дейвид организира първата петдесятна конференция след падането на режима у нас под надслов ”Исус е жив и днес”. Петдесятни проповеди, придружени с динамично хваление, последвани от чудеса и знамения събират всяка вечер над 5000 вярващи и невярващи от цяла България в зала “Диана” в град Ямбол.

Видението на п-р Веселин Лазаров (ОБЦ – Шумен)
Моето видение, моята духовна цел е съживление в България, плодовете, на което да не бъдат изгубени както се случи с мощното съживление 1990 – 1993 год. в България и както се вижда от много съживления по света. Тогава видях препълнени стадиони и стотици хиляди да приемат Господ Исус Христос за свой Спасител. В населени места със 100 % турско население, 100 % всички дошли на евангелизацията приемаха Исус за свой Спасител и Господ. Управата на стадиони в някой градове казваше, че никога тези стадиони не са се пълнили толкова много, дори и на митингите покрай демократичните промени. И въпреки че близо два милиона българи бяха евангелизирани, много малко от тях влязоха и останаха в църквите. При мощното съживление в България – 1990 – 1993 г., църквите бяха малко и не можаха да поемат новоповярвалите. Дори сега, ако Бог даде ново съживление – резултатите биха били същите.