Архив за етитет: духовни

3 духовни принципа за 2013

1. Няма растеж без промяна!

2. Всяка промяна е болезнена

3. Колкото по-драстична е промяната толкова по-дълбока е болката

Ако вече си започнал/а годината с болка причинена от другите, Исус говори точно за твоята година с думите:

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година”.

Евангелие според Лука 4:18-19

ДУХОВНИ СТРАТЕГИИ

Обществото в което живеем проектира принципи на демокрация, равенство, справедливост към всички. То регулира нашите представи за това как да бъдем приети в даден група от хора, как да работим заедно, как да живеем в мир. Всяко дете е учено да бъде добро отричайки онова поведение, което обществото характеризира като агресивно или нападателно. Но рано или късно, всеки от нас открива болезнена истина, на въпроса който страдалеца Йов пита реторично: Животът на човека не е ли воюване? (Йов 7:1)

Проблемът е в това, че през целият си живот сме обучавани в принципи, които отричат спорове и конфликти, създавайки фалшивата реалност, че такива не съществуват. Поне докато срещнем хора, които са се научили как да използват конфликта на другите за своя лична облага. Хора, които външно изглежда като че ли са на наша страна, усмихнати и приятелски настроени, но под маската на своето външно прикритие манипулират останалите, саботират умело всяка идея който не ги ползва, използвайки всички около себе си единствено и само за да предизвикат изпълнението на собствените си планове. Още по-страшно е когато открием, че хора с които сме работили и на които сме имали доверие се окажат предатели, които са използвали пасивна агресия спрямо нас, предлагайки помощ, която така и никога не дават и насаждайки у другите своето тайно оръжие на уж невинна и ничия вина.

Църквата избягва тази реалност живеейки в утопичността на мир, равенство и разбирателство, които могат да бъдат приложени като демагогия към масите, но никога не могат да станат доспехи на истинските победители, така както Сауловото всеоръжие и страхът на израйлевата армия не можа да пасне на телосложението на едно ново поколение защото бе дошло времето манипулативните, политизираните и страхливите да отстъпят и една нова армия обучена в пустинята сред лъвове и мечки и пророчески помазана за ПОБЕДА да покаже КАК ТОЧНО се убиват ГИГАНТИТЕ.

Разбира се, ние можем да се опитаме да избегнем директните конфликти, и повечето от нас го предпочитат. Други прикриват себе си умело, потискайки проблема отвътре или пък хитро манипулират в друга посока, държат се потайно, с заучени жестове, емоции и усмивки като че ли няма нищо. Тези поведения изглеждат като мирно решение, но това е само временна заблуда. Нито едно от тези поведения не е контролирано от стратегическа логика или стремеж към продуктивност, и много често правят ситуацията само по-лоша. Нещо повече – неразрешеният конфликти не спират да съществуват само защото ние ги игнорираме. Дори напротив. Те се подхранват и съществуват имено от това че не са отсечени от корен. И продължават преследват живота ни и дори ако на повърхността изглежда, че няма конфликт, ефектът от него продължава да живее вътре в нас до момента на своето мирно или не толкова мирно разрешаване.

Идеята тук съвсем не е да бъдем агресивни, а да бъдем обучено как точно и практически да разрешаваме проблеми и конфликти в ежедневието си. Това поучение дискутира духовни ситуации и проблеми, които произлизат от духовни източници и много често за съжаление превземат отвътре духовни и не толкова духовни църкви.

Ето защо вярващите се нуждаят не от утопични парадигми за световен мир и разбирателство или обратното драматични концепции за световна конспирация и агентурно инфилтриране, а практически умения за това как да се справим успешно с духовни конфликти в ежедневни битки пред които се изправяме и то по библейски, запазвайки освещението което Бог ни дава. Тези умения не са за да налагаме решенията си, да получим това което искаме или да се защитаваме, а за да можем логично и стратегически да разрешаваме проблемите пред нас използвайки емоционалната си мотивация позитивно, вместо да я канализираме в гневни изблици или да я потискаме дълбоко в себе си, следствието от което е гняв към всички или към себе си, репресия или депресия, пре-комуникация или пълна липса на такава но така или иначе разминаване с целта на служението за Царството и хипнотизирано фокусиране върху проблеми и хора от които не зависи абсолютно нищо в духовния свят. Вместо това е нужно да разбираме атаките на врага стратегически и въоръжени с практически умения да видим как те могат да ни направят по-силни и по-издръжливи.

СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители

Изх. № 415/12.12.2011 г.

ДО:
ВСИЧКИ СЛУЖИТЕЛИ,
ВЯРВАЩИ И ЦЪРКВИ В СЕПЦ

СТАНОВИЩЕ
на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители

Скъпи братя и сестри,
Въпросът за репресиите от страна на тоталитарния режим върху активните вярващи и духовните служители, както и за неговото влияние върху живота на църквите продължава да вълнува вярващите и обществото в страната ни от началото на прехода досега. Още от самото начало на демократичните промени с провеждането на събора в гр. Ямбол през м. декември 1989 г., с избирането на ново Съюзно ръководство и реабилитирането на репресираните пастори Съюзът на ЕПЦ в България направи решителна стъпка към разграничаване от тоталитарното минало и за пълно прекъсване на контрола от страна на структурите на бившата Държавна сигурност върху живота и служението на църквите.

В момента по силата на специален закон, приет през 2006 г., върви процес на постепенно „отваряне на досиетата“ на всички публични личности и хора, заемали публични длъжности, което включва и ръководствата на всички вероизповедания от 1990 г. насам. Загрижени за чистотата на Божието дело и за доброто име на СЕПЦ, Съюзното ръководство поиска от Комисията за досиетата да бъдат проверени всички негови членове. СЕПЦ се оказа първата национална религиозна структура в страната, поискала такава проверка.

От всичките 11 члена на Съюзното ръководство, които бяха проверени, Комисията установи четирима с досиета. Това наложи незабавно да се съберем на специално заседание, посветено на този въпрос, на което ние изслушахме всеки един от братята, чиито имена бяха цитирани в отговора на Комисията. С много болка те споделиха това, което са преживяли, като категорично декларираха, че:
• никога не са търсили доброволно контакти с ДС, а всичките им контакти са били
принудителни;
• никога не са подписвали каквито и да е декларации за сътрудничество, нито са да-
вали устно съгласие за това;
• никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да
пострада;
• никога не са получавали възнаграждения или каквито и да е други облаги;
• никога не са били в каквато и да е зависимост от бившата ДС след началото на 1990 г.

След дълги дискусии решихме да свикаме пастирска конференция с участието на всички служители по трудов договор към СЕПЦ, която се състоя на 6 декември т.г. Пред своите съработници четиримата братя отново с голямо смирение и болка дадоха своите обяснения, като потвърдиха горните твърдения. Въпреки това те помолиха за прошка, защото не са били достатъчно твърди да отхвърлят натиска на оперативните работници, които са ги викали и разпитвали. Те декларираха своята готовност да напуснат Съюзното ръководство като устно заявиха своите оставки и помолиха пастирската конференция да вземе решение за това.

След дълги часове на изказвания и дискусии бяха взети следните решения:
• Ние категорично осъждаме поведението на доносничество, предателство и възпрепятстване на Божието дело от християни.
• Като имаме предвид съветите на Божието Слово, обстоятелствата, при които се отварят досиетата, смирената изповед на четиримата братя и плодовете от служението им през последните 20 години, решихме техните оставки да не бъдат приети и те да продължат да служат в състава на настоящото Съюзното ръководство.
• За да се избегне влиянието от тоталитарното минало, решихме преди провеждането  на следващ събор за избор на ново Съюзно ръководство всички кандидати да бъдат предварително проверени за агентурно минало.
Ние вярваме, че Бог е праведният Съдия, Който единствен знае цялата истина, и ние
възлагаме на Него да отсъди справедливо според делата на всеки.

С уважение:

п-р Иван Врачев,
Председател на СЕПЦ

Офис: ул. Паскал Тодоров 2, гр. София 1618
тел. 02 9559295 • e-mail: paob.office@gmail.com
Председател: п-р Иван Врачев • П.к. 38, гр. Пловдив 4001
e-mail: paob.chairman@gmail.com

Office: 2 Paskal Todorov Str, Sofia 1618, Bulgaria
phone: +359 2 9559295 • e-mail: paob.office@gmail.com
Chairman: Rev. Ivan Vrachev • P.O.Box 38, Plovdiv 4001, Bulgaria
e-mail: paob.chairman@gmail.com

4 духовни слабости на лидера

Числа 20:10-12

Неподчинението на Мойсей при скалата ни напомня за четири слабости, които всеки от нас може да претърпи:
(1) Реагиране на обстоятелствата вместо водене на хората по Духа (ст. 10)
(2) Презумпцията, че начина по който Бог е работил в миналото е начина по който Той иска да работи в настоящето (ст. 11)
(3) Компромис с покорството ни към Бога, за да изглеждаме по-добре пред хората (ст. 11)
(4) Неверие, че Бога ще завърши това, което е започнал (ст. 12)