Архив за етитет: Джон

Джон Г. Лейк: Мъж на изцеление

Аз им казах (на учените): „Господа, бих искал да видите още нещо. Идете до вашата болница и доведете някой, който има възпаление на костта. Вземете и поставете инструментите си на крака му. Оставете място, колкото да мога да поставя ръката си. Можете да ги прикрепите и от двете страни.” Когато инструментите бяха готови, аз поставих ръката си върху неговата кожа и се молих, както казва майка Етер, не с някаква странна молитва, но от вика на сърцето ми към Бог. Казах: „Боже, убий дяволската болест чрез Своята сила. Нека Духът се движи в него; нека живее в него.” Тогава попитах: „Господа, какво се случва?” Те отговориха: „Всяка клетка откликва.”

 

Ако някога е имало човек, който да е ходил в откровението за „Бог в човека”, това е бил Джон Г. Лейк. Един мъж с цел, видение, сила и характер. Неговата единствена цел в живота била да донесе пълнотата на Бог до всеки човек.

Той често казвал, че тайната на небесната сила не е в това, което правиш, а в това, което си. Той вярвал, че изпълнените с Духа християни трябва да се наслаждават на същия тип служение като това на Исус, докато са на земята, и че това може да бъде постигнато само ако те видят себе си така, както Бог ги вижда. 

СЯНКАТА НА СМЪРТТА

Джон Граам Лейк живял своя живот и изпълнил своето служение на тази земя със споменатото по-горе духовно разбиране.

Той е роден на 18 март 1870 г. в Онтарио, Канада. Когато бил още съвсем малко момче, неговите родители се преместват със своите шестнадесет деца в Солт Сейнт Мери, Мичиган.

За първи път Лейк чува да се проповядва Евангелието на събрание на Армията на спасението, когато бил на шестнадесет години, и скоро след това предал живота си на Господ. Въпреки че бил живял морално чист живот, сърцето му го измъчвало, докато не помолил Господ да го спаси. По-късно Лейк щял да напише следното за това си преживяване:

“Аз Му посветих живота си. Светлината на Небето навлезе в душата ми и когато се изправих, бях син на Бог и го знаех.”

Родителите на Лейк били силни, живи хора, които били благословени с чудесно здраве. Но останалите членове на семейството били измъчвани от дух на немощ и смърт. Осем от децата – четирима братя и четири сестри – починали от болести.„В продъл жение на 32 години в семейството ни е имало поне един инвалид– написал Лейк. – През целия този период сянката на болестта бе надвиснала над нашия дом.” Спомените от неговото детство били пълни с “болести, доктори, медицински сестри, болници, катафалки погребения, гробища и над-гробни плочи; скърбящо семейство; една сърцесъкрушена майка и един удавен в скръб баща, които се борят да забравят скръбта от миналото, за да могат да са от полза за живите членове на семейството, които се нуждаели от техните грижи и любов”. 

НЕПРАВИЛНАТА „НАУКА” – ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ

Като малко момче Лейк проявявал голям интерес към науките, особено физиката. Влечала го химията и много обичал експериментите с научни прибори и инструменти. Дори завършил курс по медицина, но по-късно изоставил интереса си в тази област.

Лейк бил изключително прилежен както в научното, така и в духовното си образование. Той неуморно изследвал Библията, търсейки не само разбиране, но и доказателство за нейната валидност в ежедневието. В резултат на това ходел, говорел и дишал в потока на Божествения възкресенски живот.

През 1890, когато Лейк бил на двадесет години, един фермер, който бил християнин, го запознал с доктрината за освещението. Откровението проболо сърцето му и било винаги пазено с пълна сериозност като венеца на Божието дело в живота му. За това ново откровение Лейк написал:

„ Никога не ще спра да хваля Бог за това, че ми откри дълбочината… на силата на кръвта на Исус. Едно красиво помазание на Духа дойде в живота ми.”

Една година по-късно, през 1891, Лейк се преместил вЧикаго и бил приет в Методисткото училище за служители. През октомври същата година той бил разпределен към една църква в Пещиго, Уисконсин, но отказал да бъде пастир там. Също така решил да напусне Методисткото училище и да се премести в Харви, Илинойс, където започнал издаването на местен вестник The Harvey Citizen. По време на своя престой в Харви, той щял да срещне своята бъдеща съпруга Джени Стивънс от Нюбери, Мичиган. 

ДАРЪТ „ДЖЕНИ”

Джени пасвала съвършено на Джон Лейк. Тя притежавала чудесно чувство за хумор, добра преценка, силна вяра в Бог и дълбока духовна чувствителност. Двамата се обичали силно и сключили брак на 5 февруари 1893 г. в Милингтън, Илинойс. Бог ги благословил с чудно единство в Духа и седем деца.

Едно от най-важните служения на Джени към нейния съпруг била молитвата на ходатайство. Много пъти през техния съвместен живот се случвало единият от двамата да бъде духовно подтикнат към молитва, когато другият имал проблеми. Лейк силно ценял съвета и подкрепата на своята съпруга.

Но след едва-две години чудесен брачен живот в дома на Лейк се промъкнала сянката на болестта. Било установено, че Джени има туберкулоза и порок на сърцето. Поради аритмията на сърцето, тя често губела съзнание и понякога Джон я намирал в безсъзнание на пода или в леглото.

Поради това й били предписвани все по-големи дози стимуланти, за да се нормализира сърдечният й ритъм. Впоследствие тя била принудена да взема таблетки нитроглицерин. Всичко това я направило на практика пълен инвалид.

Накрая по лекарско предписание Лейк преместил младото си семейство обратно в Солт Сейнт Мери, Мичиган, където навлязъл в търговията с недвижими имоти. Но състоянието на Джени продължило да се влошава, докато през 1898 лекарите му съобщили, че повече нищо не може да се направи за нея. 

НЕКА БЪДЕМ РАДИКАЛНИ!

Лейк се изправил пред най-голямата криза в своя живот. Къде била сега Божията сила? Цялото му семейство било поразено от болести. Неговият брат бил инвалид в продължение на двадесет и две години поради вътрешен кръвоизлив. Неговата тридесет и четиригодишна сестра имала рак на гърдата. Друга негова сестра лежала на смъртно легло с болест на кръвта. А сега умирал и най-близкият му другар – Джени.

Но Лейк вече бил преживявал Божията изцелителна сила. Като малък той бил болен от ревматизъм. Когато вече не можел да издържа болката, извиваща крака му, той посетил Дома за изцеление на Джон Александър Дауи в Чикаго. Там един възрастен мъж му положил ръце, силата на Бог слязла върху него и неговите крака се изправили на момента.

Останалите смъртно болни членове на семейството на Лейк също били изцелени в Дома на Дауи. След своето изцеление Лейк завел своя брат-инвалид в дома на Дауи, където той бил изцелен. Когато му положили ръце, болестта на кръвта изчезнала и той скочил от смъртното си легло.

Тогава той завел в Чикаго своята сестра, която умирала от рак на гърдата. Когато пристигнали, тя имала известни съмнения, но щомчула Словото на Бог да се проповядва с такава сила, нейната вяра пораснала и тя била изцелена. Болката я напуснала незабавно, а голямото образувание ракова тъкан се стопило за няколко дни, след което и по-малките ракови образувания изчезнали и Бог възстановил поразената й гърда. 

ДА УМРЕ ЛИ? НЯМА ДА СТАНЕ!”

Една от неговите сестри оставала тежко болна въпреки многото молитви. Той планирал да заведе и нея до Дома за изцеление, но преди да може да го стори, майка му се обадила по телефона. Тя му казала, че сестра му умира и ако искал да я види, трябвало да побърза. Когато пристигнал, сестра му лежала в безсъзнание, без пулс и стаята била пълна с плачещи хора. Разтроен от всичко това, той погледнал към бебето на сестра си, което лежало в люлката, и си помислил: „Тя не трябва да умира! Няма да стане!” По-късно споделил за това дълбоко съчувствие:

„Нямах думи, с които да предам на другиго вика, който звучеше в сърцето ми и пламъка на омраза към смъртта и болестите, който Духът на Бог раздухваше в мен. Сякаш самият гняв на Бог завладяваше душата ми!”

Лейк крачел из стаята, докато сърцето му викало за някой, който имал достатъчно вяра, за да им помогне. Той можел да се сети само за един такъв човек – Дауи. Така че той му телеграфирал следното съобщение:

„Моята сестра, изглежда, е умряла, но моят дух не иска да я пусне. Вярвам, че ако се молите, Бог ще я изцели.”

Отговорът на Дауи бил следният:

„Уповавай на Бог. Моля се. Тя ще живее.”

След като прочел тези думи, Лейк започнал изключително яростна духовна атака срещу силата на смъртта, като не преставал да я смъмря в името на Исус. За по-малко от час сестра му се съживила напълно. Пет дни по-късно тя се присъединила към семейството на коледната маса!

Но това било някога, а сега неговата скъпа съпруга страдала и състоянието й се влошавало. 

ДЯВОЛЪТ РАЗКРИТ

На 28 април 1898 г., когато по всичко личало, че на Джени й остават броени часове, един познат на Лейк служител го посъветвал да се предаде на волята на Бог и да приеме смъртта й. Това били тежки думи и в отговор Лейк се мобилизирал още повече. Но въпреки всичко нейната смърт изглеждала неизбежна.

В своята безпомощност Лейк хвърлил Библията си срещу полицата над камината и тя паднала на пода, отворена на Деяния, 10 глава. Навеждайки се да я вдигне, очите му попаднали на 38 стих: Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, Който обикаляше и вършеше добро, като  изцеляваше всички угнетявани от ДЯВОЛА, понеже Бог беше с него.”

Тези силни думи разтърсили ума му. „УГНЕТЯВАНИ ОТ ДЯВОЛА!” Това означавало, че Бог не е авторът на болестта на Джени или на когото и да било! И след като Лейк бил син на Бог чрез Исус Христос, тогава Бог бил с него, също както бил с Исус! Сега той бил убеден, че дяволът е причинил болестта на Джени. Дяволът бил този, който се опитвал да отнеме майката на неговите деца. Дяволът се опитвал да разруши живота му! 

9:30 СУТРИНТА

Тогава Лейк отворил на Лука 13:16 и прочел: „не трябва ли тази жена… която САТАНА Е ДЪРЖАЛ ВЪРЗАНА вече осемнадесет години, да бъде освободена от тази връзка…?” В този момент той осъзнал не само, че сатана е авторът на болестта и смъртта, но също, че Исус Христос чрез Лейк, може да донесе изцеление и освобождение на страдащите! Исус Христос можел да използва него, за да победи болките на смъртта! В неговия ум нямало съмнение, че Исус бил умрял за изцелението на неговата съпруга толкова, колкото и за опрощението на греховете й. И той бил решен, че абсолютно нищо няма да успее да ограби Джени от този дар.

Със смелост, която само Святият Дух можел да му даде, Лейк решил, че ще остави Бог, а не сатана да има последната дума. Той влязъл в спалнята й заявил пред присъстващите в материалния и в духовния свят, че неговата съпруга ще бъде изцелена точно в 9:30 сутринта!

Тогава той се свързал с Дауи, за да го информира за онова, което Бог щял да избърши в уреченото време. Точно в 9:30 Лейк коленичил до леглото на своята скъпоценна съпруга и призовал Живия Бог. Когато сторил това, силата на Бог слязла върху Джени и пронизала тялото й от главата до петите. Парализата изчезнала, сърцето й започнало да бие ритмично, кашлицата й престанала, дишането й се регулирало и температурата й се върнала в нормалните граници — в същия миг!

В първия момент Лейк чул слаб стон да излиза от устата на Джени. После тя извикала: „Слава на Бог, аз съм изцелена!”, което съвсем го стреснало, понеже той не бил чувал такава сила в гласа й от години. Тогава Джени хвърлила настрана завивката и се изправила напълно изцелена! Последвало неописуемо радостно хваление, в което двамата с Джон благодарели на Бог. 

СВЕТКАВИЦИТЕ НА ИСУС

Скоро историята за изцелението на Джени станала национална новина, подтиквайки мнозина да предприемат дълги пътувания, за да посетят дома на семейство Лейк. Вестниците запалили любопитството на нацията и служението на Лейк изведнъж станало много търсено. Всеки ден у тях пристигали хора, за да видят Божието чудо и за да им бъде послужено с молитва. Много други изпращали писма с нужди за молитва.

Един ден, след като се бил молил за мъж с двадесет и петсантиметрово възпаление в тялото си, Лейк получил телеграма със следното съдържание: „Лейк, случи се нещо необикновено. Около час след като си тръгна, пълният отпечатък на дланта ти беше прогорен през образуванието, което беше около половин сантиметър дълбоко.”

По-късно Лейк нарекъл подобни проявления на сила на своите събрания „светкавиците на Исус”:

„Говорите за напрежението от небето и за силата на Бог! Защо има светкавици в сърцето на Исус! Светкавиците на Исус изцеляват хората със своето проблясбане! Грехът е разрушен и болестите бягат, когато силата на Бог се приближи!”

Лейк също така сравнявал помазанието на Божия Дух със силата на електричеството. Също както хората били открили законите на електричеството, така и Лейк научил законите на Духа. И като Божия „огнен жезъл” той отговорил на призванието на Бог, за да наелектризира силите на тъмнината и да заздрави Тялото на Исус. 

УПРАЖНЯВАНЕ НА ДУХОВНА СИЛА

През 1901 Лейк се преместил в Сион, Илинойс, за да изучава предмета за божественото изцеление при Александър Дауи. Не след дълго той вече проповядвал вечер, учел, когато можел, и работел на пълно работно време като строителен менажер на Дауи.

Но през 1904, когато нарастващите финансови проблеми на Дауи започнали да изплуват на повърхността, Лейк решил да се разграничи и се преместил в Чикаго. Докато живеел в Сион, той инвестирал в градското имущество, но след смъртта на Дауи през 1907 акциите му се обезценили и той бил съсипан финансово. Така че си купил място в Чикагския търговски борд. След една година той вече имал над $130.000 в банката и притежавал недвижимо имущество за $90,000.

Някои бизнес-администратори бързо разпознали дарбите на Лейк и му предложили да формира тръст от трите най-големи национални застрахователни компании срещу основна заплата от $50,000. Той станал висш бизнес-консултант на висши бизнес-администратори и печелел допълнително хиляди долари от комисиони.

За стандартите от началото на века Джон Г. Лейк вече имал цяло състояние. Но вътре в него призивът на Бог продължавал да нараства. До известно време той успявал да поддържа големия си успех в кариерата и да продължава да расте в Бог. Бил научил да ходи в Духа по начин, който той сам описва така:

„За мен стана лесно да се откъсна от забързаното ежедневие, така че докато моите ръце и ум бяха ангажирани с всекидневните си грижи, моят дух запазваше своето отношение на общение с Бог.”

Някои хора смятат, че ако си призован в служение, трябва на напуснеш светската си работа незабавно. Но както виждаме в случая с Лейк, това невинаги е така. Научавайки се да общува с Бог от вътрешността на своя дух, Лейк продължил да върви към съвършеното време за започване на своето служение. Той решил да изчака Божието време, за да не изложи семейството си на излишни страдания. По-късно, когато моментът настъпил, той можел да продаде всичко, понеже бил научил тайната на голямата вяра през годините, когато ходел с Бог като бизнесмен.

Лейк научил рано в своята подготовка за служение, че това, което си в момента, е резултат от това, което си правил в миналото. Той се научил да следва  божественото време на небето. 

ЕЗИЦИТЕ И НЕБЕСНОТО ВРЕМЕ

Още докато живеел в Сион, Лейк посетил едно от малките събрания в дома на своя приятел Фред ф. Босуърт. Проповядвал Том Хезмалалк, който в края на събранието казал на Лейк: „Докато проповядвах, Исус ми каза, че двамата с теб ще проповядваме заедно.” Тогава Лейк се изсмял на изявлението на Хезмалалк, но скоро след това се предал на съвършената воля на Бог.

Не след дълго – през 1906, Лейк започнал да се моли за кръщението на Святия Дух. Той търсил Господ в продължение на девет месеца и после спрял, мислейки, че това „не е за него”. Един ден отишъл заедно с Том Хезмалалк, с когото вече били близки приятели, да се моли за една болна жена. Сядайки до леглото й, Лейк потреперил, завладян от необикновен копнеж за Бог.

Но Хезмалалк не забелязал онова, което се случвало, и помолил Лейк да положи ръце на жената. Щом го направил, светкавицата на Бог повалила Хезмалалк на земята. „Слава на Бог!” — казал той изправяйки се на краката си, – „Исус те кръсти в Святия Дух!”

По-късно Лейк написал за тази случка:

„Когато този феномен премина, славата му остана в душата ми. Открих, че в живота ми започнаха да се проявяват много от дарбите на Духа. Аз говорех на езици чрез силата на Бог и Той течеше през мен с нова сила. Случваха се по-мощни изцеления.”

Лейк често говорел на езици и вярвал, че изпълване от по-малка степен не може да се смята за кръщение в Святия Дух:

„За мен езиците са тайната за успеха на моето служение. Те са това особено общение с Бог… което разкрива на моята душа истините, които ви говоря ден след ден, докато служа.”

Още веднъж, много е важно да изчакаме точното време на Бог. Нашият призив от Бог е бил определен още преди да сме били родени. По някое време през нашия живот ние сме поканени да се запознаем с него. Но това, че сме “наясно” с Божието призвание, не означава, че е дошло “времето” да се впуснем в изпълнението му на земята. За да започнете служение на пълно работно време, трябва да е дошло божественото време за това. Затова не  се обезкуражавайте  през  периода  на подготовка. Не сравнявайте вашето призвание с това на останалите. Всяко призвание си има свое време и план. Точното време се определя от вашата вярност към Словото на Бог и вашата усърдна духовна подготовка. 

АФРИКА ЗОВЕ

След кръщението му в Святия Дух желанието на Лейк да се отдаде изцяло на служение нараснало. Така че неговият шеф се съгласил да му даде три месеца отпуска, за да проповядва. Но той също го и предупредил: „В края на тези три месеца $50,000 годишно ще ти изглеждат като цяло състояние и не би имал голямо желание да ги жертваш за някакви евентуални религиозни амбиции.” Лейк благодарил на своя шеф за всичко, което бил направил за него, и напуснал работата си. По-късно, в края на трите месеца, той можел смело да заяви:„Никога повече в живота ми няма да има място за нищо друго освен провъзгласяването и демонстрирането на Евангелието на Исус Христос.”Той никога не се върнал на своята работа.

През 1907 Джон и Джени се освободили от имота си, богатствотоси и притежанията си. В една голяма стъпка на вяра те решили да са изцяло зависими от Бог. Дошло време да се проповядва.

Докато служел в северната част на Илинойс, Божият Дух казал на Лейк: „Отиди в Индианаполис. Приготви една зимна кампания и наеми голяма зала. После през пролетта ще заминеш за Африка.” Когато се върнал у дома, за да каже на Джени, тя вече знаела за плана, понеже Господ го бил споделил и с нея.

Още като малко момче, четейки за изследванията на Стенли и Ливингстоун, Лейк започнал живо да се интересува от Африка. Като младеж той започнал да получава духовни видения, в които много по-често бил в Африка, отколкото в Америка. Чрез Святия Дух Лейк придобил представа за географията и народа на една земя, в която никога не бил стъпвал. И сега тези видения се превръщали в реалност. Бог казал, че той ще замине за Африка през пролетта!

И така, Лейк преместил семейството си в Индианаполис и се присъединил към стария си приятел Том Хезмалалк. Те останали там в продължение на шест месеца и благодарение на техния силен тим неколкостотин души получили кръщението в Святия Дух.

Тогава една сутрин Лейк се почувствал воден да започне пост. След като търсил Господ в продължение на шест дни, му било казано, че от този момент той ще започне да изгонва демони. Това бързо било последвано от специално знание за разпознаване и изгонване на зли духове и за кратко време Лейк започнал да се движи в тази област с голяма точност. 

ХОДЕНЕ ПО ВОДАТА

През януари 1908 Лейк започнал да се моли за нужните финанси за пътуването до Африка. Том се присъединил към него и те решили, че ще са им необходими $2,000. Те се молили за известно време, когато Том се изправил и като ударил Лейк по гърба, казал: „Не се моли повече, Джон. Исус ми каза току-що, че ще ни изпрати $2,000 и те ще са тук след четири дни.”

Точно след четири дни Том се върнал от пощата и хвърлил на масата четири чека за по $500. „Ето го отговора, Джон! – извикал Том. – Исус го изпрати. Заминаваме за Африка!”

Според както Господ бил обещал, през април 1908 групата отпътувала за Африка. Тимът бил съставен от Лейк, Джени, седемте им деца, Том и трима от неговите помощници. Един от тях бил живял в Африка в продължение на пет години. Той можел да говори зулу и щял да им бъде преводач. Те си купили билетите, но не им останали никакви пари за разходите по пътуването. Ето че някогашният милионер на Бог сега се учел да Му се доверява напълно. В ръката си той държал само $1.50.

Когато Лейк се подчинил, Господ по чуден начин снабдил тима с нужните пари. Емиграционните власти на Южна Африка изисквали всяко семейство, което пристигало в страната, да има поне $125, в противен случай не били допускани да слязат от кораба. Когато акостирали в пристанището, Лейк нямал никакви пари. Джени го погледнала и попитала: „Какво мислиш да правиш?”

Лейк отвърнал: „Ще се наредя с останалите. Ние се покорихме на Бог дотук. Сега всичко зависи от Него.”

Когато застанал на опашката, готов да обясни своя проблем, един от пътниците го потупал по рамото и го повикал настрана. Той задал на Лейк няколко въпроса и после му подал две банкноти на обща стойност $200.

„Чувствам се воден да ви дам това, за да помогна на делото ви. – казал непознатият. – Ако Бог ви е говорил, тогава вървете напред в смела и настъпателна вяра. Той ще е там всеки път, за да ви помогне.” 

ДОМ ДАЛЕЧ ОТ ДОМА

Семейството на Лейк усърдно се молело за дом, докато пътували към Иоханесбург. Като мисионери на вяра те нямали никаква подкрепа от страна на църковните съвети и никоя деноминация, която да ги посрещне при пристигането им. Всичко, което имали, била вярата им в Бог.

Когато през май 1908 пристигнали в Иоханесбург, те забелязали една малка жена, която тичала по кея и се вглеждала във всеки. Тя била американка. Спирайки се при Том, тя го попитала: „Вие американски мисионери ли сте?”, на което той отвърнал: „Да.” „Колко човека сте във вашия екип?” – попитала отново дамата. „Четирима” – отвърнал Том. Но тя поклатила глава и казала: „Не, не сте семейството, което търся. Има ли някой друг с вас?”

Тогава Том я препратил към Лейк. „Колко човека сте във вашето семейство?” – попитала дамата. „Жена ми, аз и седемте ни деца” – казал Лейк. Жената изведнъж грейнала от радост: „Вие сте семейството!” Тогава тя обяснила как Бог й казал да посрещне техния кораб и че на него щяло да има семейство американски мисионери, състоящо се от двама съпрузи и седемте им деца. Тя трябвало да ги подслони.

Същия следобед семейство Лейк се настанили в един обзаведен дом в Иоханесбург. Бог бил осигурил точно това, което поискали. Американката, г-жа С. Л. Гуудинаф, останала техен верен приятел през цялото им служение. 

ДУХОВЕН ЦИКЛОН

Броени дни след пристигането на Лейк се отворила и първата врата за служението. Един южноафрикански пастор си взел отпуск за няколко седмици и помолил Лейк да го замести на амвона. Той веднага приел предложението.

Около петстотин зулуси присъствали на първата му неделна служба от амвона. В резултат на това избухнало голямо съживление сред тях и за няколко седмици големи множества от Иоханесбург и околните области били спасени, изцелени и изпълнени със Святия Дух.

Успехът удивил Лейк. По-късно той писал за това:

„От самото начало всичко изглеждаше сякаш ни е връхлетял духовен циклон.”

Събранията често продължавали до 4 часа сутринта.

Една от най-характерните черти на тези чудотворни събрания били мощните проявления в отговор на молитвите. Молитвата на вяра за някой, намиращ се на другия край на Африка, получавала незабавен отговор. Новини за това плъзнали надлъж и нашир и стотици се стекли в Иоханесбург в очакване на молитва. След като приключело събранието, местните хора следвали проповедниците до техните домове и продължавали да задават въпроси за да научат повече за Бог. Често, когато първите слънчеви лъчи осветявали африканския хоризонт, групата все още разисквала върху силата на Бог. През следващия ден навсякъде можели да бъдат видени хора с Библии в ръце, които свидетелствали за силата на Бог, изявена предната вечер.

Имало и много велики проявления на изцеление. Хората се нареждали от едната страна на платформата наранени, болни и слаби, а след молитвата напускали сградата с викове: „Бог ме изцели!” Тълпата в залата викала силно и приветствала чудесата на Бог. 

ТИМЪТ ДЖОН И ДЖЕНИ

Ако африканците не успеели да стигнат до събранията, те отивали до „дома на проповедника”. Понякога тълпата била толкова голяма, че Джени дори не успявала да приготвя храната за семейството. Тя посрещала хората, очакващи молитва на входната врата, а после ги изпращала през задната, за да може в стаята винаги да има място за следващите.

Тя била и помощник в служението. Джон вярвал, че съпругата му притежавала духа на разпознаване в по-голяма степен от него; тя често получавала слово на знание за онези, които били неспособни да приемат изцеление поради лични трудности или грях в своя живот.

Семейство Лейк имали много проста схема на работа в своето изцелително служение. Джон полагал ръце на хората, докато те преминавали пред него в неговия кабинет. Онези, които били изцелявани веднага, били изпращани. Онези, които продължавали да страдат или получавали частично изцеление, отивали в отделна стая. Когато Лейк приключел с множеството, той довеждал Джени в стаята и тя чрез Духа откривала лично на всеки пречките за неговото изцеление. След като чували най-дълбоките тайни на своето сърце, мнозина се изповядвали и молели Бог за прошка. Тогава Джон и Джени се молели отново и Бог изцелявал покаялите се. Онези, които отказвали да се покаят дори след като признавали истинността на онова, което говорела г-жа Лейк, си отивали у дома с болестите си. 

КАКЪВ Е БИЛ ТОЙ?

Лейк бил човек на действието. Веднъж, след вдъхновен от Бог призив към олтара, цялото събрание излязло напред. Сред тълпата имало човек, който паднал на пода в епилептичен пристъп. В същия момент Лейк скочил от платформата, застанал до него и смъмрил демона в името на Исус. След като човекът бил освободен, той спокойно се върнал на платформата.

През онези години Духът на Бог почивал силно върху Лейк. Когато той се здрависвал с хората преди събранието, често някои падали на земята под силата на Бог. При други случаи хора падали, когато се приближавали на по-малко от два метра!

Лейк показвал своето състрадание, като никога не отхвърлял вик за помощ. Той никога не отказвал да отговори на повикване на болен човек и дори се случвало да се моли за умиращи животни, след като го молели за това. Имало времена, когато той се нуждаел от почивка, но хората го откривали и довеждали своите болни. Лейк се молел денонощно и отказвал да върне някого.

Тимът имал постоянна остра нужда от храна и финанси. И верен на практиката на онова време, Лейк никога не събирал дарение. Но той често намирал кошници с храна или малки суми пари поставени незабелязано на прага на дома им.

Може би най-трудното предизвикателство за Джени в Африка било да се приспособи към някои от навиците на служителя Джон Лейк. Негова задача било да осигури продуктите, необходими за прехраната на голямото им семейство. Но ако се случело на път към къщи да срещне вдовица, която имала гладуващи деца, той й давал това, което носел. Също така Джени никога не знаела дали Джон няма да доведе гости за обяд, така че тя да трябва с всяко ястие да нахрани много хора. Сякаш храната винаги не достигала. 

РЕДУВАЩ СЕ ТИМ

След първите си събрания в църквата на пастира Лейк започнал да проповядва в наети зали. По-късно, когато тълпите ги препълнили, тимът прибягнал към множество събрания в къщи. Лейк и Хезмалалк били сега проповеднически „тим”. Всеки от тях проповядвал по пет или шест пъти на всяко събрание, но никой не можел да разбере къде свършва посланието на единия и започва това на другия. Всичко течало в хармонията на Святия Дух.

Лейк основал Апостолската шатра в Иоханесбург u за по-малко от година дал началото на стотина нови църкви. Работата по грижата за тези църкви, пръснати из цяла Африка, го откъсвала все по-често от дома. 

ДОВИЖДАНЕ, ДЖЕНИ

На 22 декември 1908 Лейк бил вцепенен от най-опустошителната новина в целия му живот. Докато служел в пустинята Калахари, неговата възлюбена Джени починала. Когато след дванадесет часа се завърнал вкъщи, тя вече била на небето.

Повечето сведения за смъртта на Джени Лейк посочват като причина за това недохранване и физическо изтощение. Когато Джон не си бил у дома, десетки хора го чакали на моравата пред тях, докато се върне. Така че Джени ги хранела, докато чакали, с малкото храна, която можела да задели. Тя се опитвала да направи чакането им възможно най-удобно, докато се върнел Лейк. Но като правела това, тя физически пренебрегвала себе си.

Лейк бил толкова завладян да служи на другите, че не забелязвал какво се случва със собствената му съпруга.

Ето една истина, която служителите често пренебрегват. Винаги ще има „нужди”, които да бъдат снабдявани. Нито едно служение не може да посрещне всички нужди, които ще се появят, без значение колко силно и помазано изглежда то. Затова здравомислието е неоценимо качество за всяко християнско служение. Физическото тяло и семейството се нуждаят от внимание и семейната единица трябва да стои в сърцето на всяко служение.

Разбираемо е, че Лейк бил съсипан, когато пристигнал у дома и намерил своята съпруга мъртва. За него това бил много мрачен момент и болката от тази агония го измъчвала още много години.

През следващата година Лейк се върнал в Америка, за да събере подкрепа за своето служение в Африка и за да набере нови работници. И отново Бог по свръхестествен начин осигурил парите с едно-единствено дарение. Лейк получил $3.000, за да могат той и неговите работници да отпътуват.

ЧУМАТА

Когато през януари 1910 тимът стъпил на Африканския бряг, на много места в страната върлувала чума. За по-малко от месец била унищожена една четвърт от населението. Всъщност чумата била толкова заразна, че правителството предлагало $1,000 на всяка сестра, която приемела да се грижи за болните. Лейк и неговите хора отишли да помагат безплатно. Той и един от неговите помощници обикаляли къщите, изкарвали мъртвите и ги погребвали. Но по него не се появявали никакви симптоми на чума.

Във вихъра на тази ужасна епидемия един лекар изпратил да повикат Лейк и го попитал:

„Какво правите, за да се предпазите? Трябва да имате някаква тайна!”

На това Лейк отвърнал:

„Братко, това е законът на Духа на живот в Исус Христос. Аз вярбам, че докато държа душата си във връзка с живия Бог, така че Неговия Дух да протича през моята душа u тяло, нито един микроб няма да може да се докосне до мен, понеже Духът на Бог ще го убие.”

Тогава Лейк поканил лекаря да направи опит с него. Той го помолил да вземе пяна от дробовете на умрял от чума и да я постави под своя микроскоп. Лекарят го направил и видял огромно количество живи бактерии. Тогава Лейк смаял присъстващите в стаята, като казал на лекаря да размаже смъртоносната пяна върху ръцете му, твърдейки, че те ще умрат.

Лекарят го сторил и открил, че по ръцете на Лейк бактериите умирали веднага. Онези, които присъствали на опита, били удивени, а Лейк продължил да отдава слава на Бог, като обяснил феномена по следния начин:

„Можете да напълните шепите ми с тях и аз да ги поставя под микроскопа, и вместо да продължат да живеят, бактериите моментално ще умрат.”

Същата тази сила непрестанно се изливала през ръцете на Лейк в телата на болните, донасяйки изцеление на множествата. „Светкавиците на Бог” взривявали всяка болест и немощ.

Когато кралицата на Холандия поискала от Лейк да се моли за нейните проблеми с бременността, за да може да износи дете до термина, той й изпратил известие, че молитвата й е отговорена. След по-малко от година кралицата, която преди това имала шест последователни спонтанни аборта, родила първото си доносено дете, Юлиана, кралица на Холандия. 

СЛУЖЕНИЕТО НА ДУХА

През декември 1910 Том Хезмалалк напуснал служението на Лейк. Това бил много труден момент за Джон. Наскоро той бил загубил скъпата си съпруга, а сега губел и своя най-добър приятел и партньор. Но той почерпил сила от увереността, че изпълнява волята на Бог. Освен това получил и голяма утеха от своите поддръжници в Америка. Той бил залян от множество окуражаващи писма, в които хората му засвидетелствали своето доверие към служението му.

В периода между 1910 и 1912 Лейк основно служел с изцеление, като се молел за болните. Случили се много чудеса, които променят Африка и до днес. Той основал две основни църкви: Мисия на апостолската вяра и Апостолска шатра, която няма връзка с Църква на апостолската вяра u Сионска християнскацърква.

Лейк и неговото събрание редовно издавали вестник, който бил разпращан на хиляди хора. Преди да бъдат изпратени копията от поредния брой, църковните членове им полагали ръце и се молели тези печатни издания да бъдат изпълнени с Божия Дух. Те вярвали, че силата на Бог ще помаже хартията на вестника, както ставало с кърпите на Павел. В резултат на това отвсички части на света пристигали хиляди писма, свидетелстващи как Божият Дух е слязъл върху получателите на вестника в момента, в който са го отворили. Една дама разказала, че докато държала вестника „тя се тресяла” така, че трудно се задържала на стола си. Тогава била кръстена в Святия Дух и говорила на непознати езици Лейк обяснил това проявление с простите думи:

„Служението на християнството е служението на Духа.”

Лейк знаел как да заведе цялото си събрание в присъствието на Господ. Те се учели и узрявали благодарение на неговия духовен излишък и в резултат на това били способни да напредват с него в областта на  свръхестественото. През 1912 събранието било призовано да се моли за нечия братовчедка, намираща се в уелски психиатричен санаториум на около седем хиляди мили. Когато духът на усърдна молитва завладял хората, Лейк усетил силното присъствие на Бог. Той сякаш виждал снопове светлина да излизат от ходатаите към него. Тогава изведнъж разбрал, че пътува в духа със скоростта на светлината. Пристигайки в място, където никога не е бил преди, той осъзнал, че това трябва да е Уелс. Той влязъл в стаята на въпросната братовчедка, която била завързана за болничното легло, а главата й се мятала насам-натам. Той й положил ръце и изгонил дявола от нея. Тогава изведнъж се намерил обратно в Йоханесбург, коленичил на платформата. Три седмици по-късно пристигнало съобщението за пълното освобождение на тази жена. Тя била незабавно изписана, след като лекарите „изведнъж” открили, че била напълно здрава. 

ПОМАЗАНИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Когато най-сетне Джон Лейк решил да напусне Африка и да се завърне в Америка, той оставил като плод на своите усилия 1250 проповедници, 625 църкви и 100.000 новоповярвали. Точният брой на чудесата, които са се случили в служението му никога не бихме могли да научим на тази земя. Това са резултатите от пет години служение.

Лейк се завърнал в Америка през 1912. През първата година у дома той пътувал много, но отделил време и за необходимата почивка. През 1913 Джон срещнал Флорънс Суитзер от Милоуки, Уисконсин и се оженил за нея. През последвалите години те имали общо пет деца. Флорънс била отличен стенограф и била онази, която записала и запазила много от проповедите на Лейк. През лятото на 1914 Лейк се срещнал със своя някогашен приятел Джим Хил, който бил финансирал неговите пътувания с железницата. Двамата се били сближили, докато Лейк работел в Чикаго. Хил много се зарадвал да види отново Лейк и предложил на семейството карти за безплатни пътувания, които важали за цялата железопътна мрежа, по която се движели влаковете му. 

ИЗЦЕЛИТЕЛНИТЕ СТАИ НА СПОКЕЙН

Лейк се възползвал от предложението на своя добър приятел и започнал да пътува по цялата страна. Първо посетил Спокейн, Вашингтон, където щял да остане и да създаде „изцелителни стаи” в сградата на някогашен офис. Смята се, че около сто хиляди изцеления са се случили в тези стаи.

Вестниците в Спокейн редовно публикували много от свидетелствата за изцеление на хора. Всъщност, резултатите били толкова невероятни, че от Бюро за по-добър бизнес решили да проверят автентичността на някои от изцеленията. Така те се свързали с лидерите в изцелителните стаи, за да направят разследване.

За да отговори на запитванията на Бюрото, Лейк призовал хората, чиито свидетелства са.се появили в пресата. Всички те, общо осемнадесет, свидетелствали пред Бюрото за силата на Господ. Тогава Лейк дал на проверяващите имената на хора от целия град, които били изцелени, за да могат да ги разпитат. След това той предложил да спонсорира събрание идната неделя, на което сто души да разкажат своите свидетелства за изцеление. Той помолил Бюрото да състави група от лекари, юристи, съдии и преподаватели, които да излязат с крайното становище.

Но в петък преди предложеното събрание Лейк получил писмо от Бюрото, което го уведомявало, че проверката е постигнала положителни резултати и че неделното събрание не е необходимо. Те също така го похвалили за делото му в техния град. Двама от комитета дори го посетили лично, за да му кажат, че „не е разказал и половината”.

Между интервюираните от Бюрото имало и една жена, на която били отстранени женските полови органи, но въпреки това чрез молитва за изцеление успяла да зачене и роди. Тя показала на хората, проверяващи служението, своето свръхестествено бебе.

Друга жена споделила за чудотворното изцеление на счупената капачка на коляното й. След като се молили за нея, за по-малко от час капачката се върнала на мястото си без каквато и да е болка.

Друга жена, неизлечимо болна от рак, била напълно изцелена след молитва. Друга била изцелена от ревматоиден артрит, а костите й възвърнали нормалната си форма. Същата тази жена била изцелена от пролабирал стомах, а ушната мида, без която била родена, свръхестествено израснала на своето място.

Но най-забележителната история от Изцелителния дом в Спокейн била тази на едно малко момче. Главата на момчето изглеждала като „преобърната” яхта. Лекарите заявили, че нищо не може да се направи, докато момчето не навърши дванадесет години, но дори и тогава операцията би била много рискована. Но след молитва костите на момчето омекнали, главата му се разширила и черепът му бил възстановен в нормалните пропорции. Също и парализата му изчезнала свръхестествено и то можело да говори като другите деца.

Как Лейк обяснявал тези невероятни изцеления? Много пъти той използвал сестра Етер за илюстрация поради голямото й влияние върху живота му.

„Когато виждаме от време на време тези святи пламъци на небесен огън в живота на някой, като нашата сестра Етер; когато някой е изцелен, това се е случило понеже нейното съзнание и Христос са станали едно. Тя се е Включила в Бог. Аз видях една умираща, задушаваща се жена, която беше изцелена за тридесет секунди, когато г-жа Етер изгони демона от нея. Пламъкът на Бог, огънят на Неговия Дух, десет секунди връзка с Всемогъщия Христос пред трона на Бог, това е тайната.” 

„БОРИ СЕ ЗА ПЕТДЕСЯТНИЦА”

Според държавната статистика за периода 1915-1920 Спокейн, Уошингтън е бил „най-здравият град в целия свят” заради служението на Джон Г. Лейк. Кметът на Спокейн организирал открито тържество в почит на неговите усилия.

Тъй като бил отличен бизнесмен, Лейк винаги държал записите за извършеното в служението да са точни. Те показват, че в Домовете за изцеление в Спокейн всекидневно били обслужвани и са получавали изцеление до двеста души, като повечето от тях не са били членове на църкви.

Лейк също така основал Апостолската църква в Спокейн, която събрала хиляди хора от целия свят, за да им бъде послужено с изцеление.

Той имал служби шест вечери в седмицата и два пъти в неделя, като се отзовавал на повиквания по домовете през цялата седмица.

През май 1920 Лейк напуснал Спокейн и се преместил в Портланд, Орегон, където пътувал като апостол и пастирувал за известно време. Скоро той започнал друга Апостолска църква и изцелително служение подобно на това в Спокейн.

По време на своето пребиваване в Портланд Лейк получил видение, в което се появил един ангел. Ангелът отворил Библията на книгата Деяния, посочвайки изливането на Духа в деня на Петдесятнида. Той също така посочил на Лейк други духовни проявления и откровения в книгата и казал:

„Това е Петдесятница, както Бог я даде чрез сърцето на Исус. Стреми се към това. Бори се за това. Научи хората да се молят за това. Защото това и само това ще посрещне нуждата на човешкото сърце и само това ще има силата да надвие силите на тъмнината.”

От този момент нататък Лейк се борел още по-усърдно да изпълни Словото на Господ. Той пътувал из Америка през следващите единадесет години, като служел по същия начин където и да отивал. 

ГРЕШКАТА НА ЛЕЙК

През късните години на служението си Джон Г. Лейк се наслаждавал на чудесен баланс на свръхестественото и естественото. Но той заплатил много висока цена за това разбиране. Струвало му семейството.

Децата от първия му брак страдали много поради постоянното му отсъствие. Дори когато бил в стаята, той се унасял в размишления за служението и Господ. Поради това децата му се чувствали силно пренебрегнати.

Забележете, това били същите онези деца, които видели как майка им гладува и работи до смърт в Африка. В резултат на това всички те се закоравили и напуснали дома си много рано, на възраст между петнадесет и шестнадесет години, за да живеят в Канада. След като пораснали, животът им се характеризирал със закоравяване и горчивина. Въпреки това двама от синовете му отбелязали на смъртните си легла: „Бих искал татко да е тук, за да се моли за мен.”

Лейк скърбял за малкото внимание, което бил дал на децата си. По-късно той щял да напише в едно писмо, че многото чудеса, станали с полагането на неговите ръце, не му носели лично удовлетворение и не стрували нищо пред загубата на семейството му. 

ИЗКУПВАЩИЯТ ФАКТОР

Но Лейк се поучил от онова, което преживял, и накрая открил как да бъде добър съпруг, грижовен баща и едновременно с това силен служител. Децата му от Флорънс имали различно отношение към него. Те го помнят като човек, който обичал да се смее и да се забавлява с приятели.

През късните си години Лейк не бил „толкова замислен за небето, че да не е от полза на земята” Той не се реел в облаците и хората обичали  да прекарват време в неговата компания, понеже загрижено общувал с тях. Най-сетне Лейк се научил да се наслаждава напълно както на свръхестественото, така и на естественото. Атмосферата в неговия дом вече не била твърда и скована! Той обичал да се весели със семейството си, когато се събирали на масата за обяд. Сърдечният му смях можел да бъде чут да ехти из къщата. Той обичал симфоничната и оперната музика, така че всяка неделна вечер слушал любимите си радио-програми.

Лейк имал и прекрасно чувство за хумор. Обичал да чете вестникарската колонка на Уил Роджър и се смятал за приказлив и забавен. Обичал да поддържа със смях ведра атмосфера около себе си. 

МАГНИТЪТ НА БОГ

В разгара на служението му външният свят бил толкова привлечен от разбирането на Лейк за Бог, че хората непрестанно се тълпели при него. Именно неговото разбиране за праведността му позволявало да вземе власт над всяка ситуация. Той ненавиждал християнските песни, които наричали хората червеи. Когато ги чуел, той сбръчквал носа си и свивал устата си, като ги наричал долнопробни песни. Той чувствал, че те са позор за кръвта на Исус. Дъщеря му веднъж го описала като човек, притежаващ много силно съзнание на цар и свещеник пред Бог и имащ подобаващите на такъв благородник осанка и поведение. Така и насърчавал хората да гледат на другите. Лейк винаги наставлявал семейството му да се отнасят към всички вярващи като към царе и свещеници.

Бил най-силният защитник на свръхестествените проявления по онова време. Често говорел с отвращение за образователните, медицинските и научните форуми, които споменавал и за слабостта на християнството. Той трябвало да проповядва само един ден, да прекатури масите и хората се стичали отвсякъде в „Училището на Духа”, където се научавали да работят съвместно и да станат едно със силата на Бог.

Лейк бил наистина загрижен за това, че светът се задоволява просто с психическа сила. Той разказвал, че някога бил свидетел как един човек в Индия, който бил погребан жив за три дена, след това излязъл от гроба жив и здрав. Както и за друг, който бил изпънал тялото си между два стола, а върху гърдите му бил разбит на две огромен камък.

Лейк публично отхвърлял достоверността на такива проявления, като казвал:

„Всичко това се базира само на психология. Отвъд тези неща е духовната област и удивителните чудеса на Святия Дух на Бог и ако Бог завладее моя дух за десет минути, Той може да направи нещо десет хиляди пъти по-голямо от това.”

„Християнството е сто процента свръхестествено – често казвал той. –Всички думи, свързани със сила, са само от християнския речник.”

Той притежавал забележителна способност да вдъхва вяра и откровение в сърцата на слушателите. Служителите, които се обучавали при него, скоро основали свои собствени служения на вяра, в резултат на което се случили удивителни изцеления.

Лейк заявил:

„Ако той (един християнин) няма Духа, за да служи в истинския висш смисъл, той няма нищо, с което да служи. Другите хора притежават интелигентност, но един християнин трябва да притежава Духа. По този въпрос не трябва да има недоразумения.”

Лейк призовавал всеки вярващ да приеме силата на Петдесятница, за да може да преследва свръхестествените цели. Веднъж, докато правел това, той изговорил следното пророчество:

„Докато моят дух разпознава бъдещето и се протяга да докосне сърцето на човечеството и копнежа на Бог, аз мога да видя, че идва от небето в сила едно ново проявление на Святия Дух, и това ново проявление ще бъде по сладост, по нежност, по любов и по сила на Духа повече от всичко, което моето или вашето сърце е видяло някога. Самата светкавица на Бог ще проблясва през душите на хората. Синовете на Бог ще срещнат синовете на тъмнината и ще надделеят.” 

НАСЛЕДСТВО НА ЧУДЕСА

През 1924 г. Лейк вече бил познат из цяла Америка като водещ изцеляващ евангелизатор. Той бил основал четиридесет църкви в Съединените щати и Канада, в които се случвали толкова много изцеления, че хората от събранията го наричали нашега „д-р” Лейк.

През декември се случило друго значимо събитие в неговото служение. Гордън Линдзи, основател на «Христос за всички нации» в Далас, Тексас, се обърнал към Господ на едно събрание на Лейк в Портланд. Линдзи посещавал службите му почти всяка вечер и смятал Лейк за свой наставник. Когато по-късно Линдзи се отровил смъртоносно с птомаин, той бил напълно изцелен веднага щом успял да се добере до дома на Лейк.

През 1931 Лейк са завърнал в Спокейн на шестдесет и една години. Той бил вече много уморен и почти сляп. Така че решил да си поговори с Бог. Той Му напомнил колко срамно би било да ходи сляп, след като повече от сто хиляди души са били изцелени само в служението му в Америка. В края на разговора зрението му било напълно възстановено и останало така до края на живота му. 

ЦАРУВАЩ В НЕБЕСАТА

Денят на работника през 1935 се паднал неделя. Денят бил горещ и влажен. Семейство Лейк били на пикник на неделното училище и Джон се прибрал у дома напълно изтощен. Затова легнал да почине, Флорънс го посъветвала да си остане у дома вечерта, докато тя е на църква, но когато се върнала вкъщи, открила, че Лейк е получил сърдечен удар. Той бил в тежко състояние в продължение на две седмици, като през повечето време бил в безсъзнание. Тогава, на 16 септември 1935 г. Джон Г. Лейк си отишъл от този свят, за да бъде с Господ. Той бил на шестдесет и пет години.

По време на погребалната церемония в почит на живота на Лейк, били казани много хвалебствени слова за него. Но всички те се обобщават най-добре с думите на един от новоповярвалите в Спокейн:

„Д-р Лейк дойде в Спокейн. Той ни намери в грях. Намери ни болни. Намери ни в духовна бедност. Намери ни сред отчаяние, но ни откри един Христос, който не сме и сънували, че можем да познаваме на тази земя. Мислехме, че победата е там, отвъд, но д-р Лейк ни откри, че победата е тук.”

Завършвайки тази глава, бих искал да ви предизвикам да ходите в откровението за вашата праведност в Христос. Праведността е начин на живот, който довежда до победа във всяка ситуация. Ако само можем да схванем реалността на нашата позиция чрез Исус Христос така, както го знаеше Лейк, тогава всяка нация би заехтяла в хвалене към Бог. И всеки демоничен режим би се сгромолясал пред този авторитет.

За нас Джон Г. Лейк е доказателство, че този начин на живот е достъпен за онези, които го преследват. Така че не се отказвайте от онова, което Бог ни е дал чрез Исус Христос. Позволете на Святия Дух да ви открие вашата духовна позиция, после заемете вашето място и променяйте нациите за Бог.

Джон Уесли: Проповядване на открито; „Целия свят е моя енория”; Опитности с демони

Уесли започва да проповядва на открито

1739. 15 Март – По време на моя престой (в Лондон) аз бях напълно зает с нашето общество на Фетър Лейн както и с множество други, които желаех да поддържам. Немах намерение да напускам Лондон, когато получих писмо от г-н Уайтфийлд и друго от г-н Стюард, които ме умоляваха по най-настоятелен начин да дойда в Бристол без да се бавя. Не ми се искаше да направя това.

Вторник 28 – Моето пътуване беше представено пред нашето общество на Фетър Лейн. Моят брат Чарлс едва спомена за него. Когато обаче се обърна към  Божия пророк той получи следните думи като изговорени към него: „Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти” (Езекиил 24:16). Все пак другите наши братя продължаваха да спорят без някаква вероятност да достигнат до единодушно решение, докато накрая всички се съгласихме да решим чрез жребий. И така беше решено, че аз трябва да отида.

Четвъртък 29 – Напуснах Лондон и вечерта поучавах една малка група в Бесингстоук.

Събота 31 – Вечерта достигнах Бристол и там срещнах г-н Уайтийлд. Отначало аз не можех да се съглася със странния начин на проповядване на открито, за който той ми даде пример в Неделя понеже през целия си живот (до съвсем скоро) толкова стриктно се бях придържал към приличието и реда, че смятах едва ли не за грях мисълта, че това може да не бъде направено в църква.

1 Април – Вечерта (г-н Уайтфийлд беше заминал) аз започнах да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината (един твърде забележителен прецедент за проповядване на открито макар че предполагам, по същото време са се провеждали църковни служби) на малка група, която имаше навика да се среща един или два пъти седмично на улица Николас.

Понеделник 2 – В 4 след обед реших да бъда по-смел и да изявя по улиците добрата вест за спасението говорейки от върха на едно малко възвишение близо до града на около 3000 души. Текста, върху който говорех беше този (възможно ли е някой да е толкова невеж, че да не вижда как той се изпълнява във всеки служител на Христос?): „Духът на Господа е на мене понеже ме е помазал да проповядвам на сиромасите; да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на вързаните и да проглася благоприятната Господна Година.” (Исая 61:1-2; Лука 4:18-19).

Неделя 8 – В 7 сутринта проповядвах на около 1000 човека в Бристол и след това на около 1500 от върха на хълма Ханам в Кингсууд. Аз извиках към тях с думите на евангелския пророк: „О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте. Да! Елате, купете вино и мляко без пари и без заплащане.” (Исая 55:1). Следобед около 500 души дойдоха в Роуз Грийн (от другата страна на Кингсууд); сред които аз застанах и извиках в името на Бога: „Ако е жаден някой нека да дойде и да пие. Който вярва в Мене реки от жива вода ще потекат от утробата му както казва Писанието.” (Йоан 7:38).

Вторник 17 – В 7 следобед посетих малкото общество в Бак Лейн. Стаята, в която се намирахме имаше подпори, но тежестта на хората накара пода да поддаде и още в началото на проповедта гредата, която я подпираше падна с голя шум. Но пода не потъна повече, така че, макар отначало да бяха донякъде изненадани, хората тихо и с вниманието се върнаха към това, което се говореше.

Понеделник, 7 Май – Бях готов да отпътувам към Пенсфорд където трябваше да проповядвам в църквата, когато получих следната бележка:

„Господине,

Нашият служител беше уведомен, че Вие не сте на себе си и поради тази причина няма да проповядвате в никоя от неговите църкви.” Все пак аз отидох и в Приийстдаун и на около половин миля от Пенсфорд проповядвах Христос нашата „мъдрост и праведност и изкупление и освещение.”

Вторник 8 – Отидох в Бат, но не можах да отида на моравата където бях говорил преди. В резултат ми беше предложено едно много по-удобно място, където проповядвах Христос на около 1000 души.

Сряда 9 – Сдобихме се със собственост върху парче земя близо до двора на църквата св. Яков на Хрос Феър, Бристол, където възнамеряваме да построим стая, достатъчно голяма, за да побере както обществата на улиците Николас и Болдуин така и толкова от техните познати, колкото биха пожелали да дойдат когато разясняваме Писанието. В Събота 12 беше положен първия камък с глас на радост и хваление.

Първата методистка сграда

Отначало аз нямах намерение да бъда въвличан както с разходите по тази работа така и с нейното изпълнение и назначих 11 човека, върху които, разбира се, предполагах, че ще падне отговорността за това. Но аз скоро разбрах своята грешка. Първо, по отношение на разходите: защото цялото начинание нямаше да се осъществи ако аз веднага не бях поел върху себе си заплащането на всички работници. Така преди да разбера какво става аз влязох в дълг за повече от 150 фунта, който трябваше да изплащам както мога понеже обещаното и от двете общества не възлизаше на повече от ¼ от тази сума. Що се отнася до ръководенето на работата аз получих две писма от моите приятели в  Лондон и по специално от г-н Уайтфийлд, че нито той нито те не желаят да имат нищо общо с тази сграда нито пък ще я подкрепят по някакъв начин освен ако аз веднага не освободя всички отговорници и не направя всичко от собствено име. За това можели да бъдат дадени много причини, но една е достатъчно, а именно: „че такива отговорници винаги ще могат да ме контролират и ако аз не проповядвам това, което те желаят могат да ме изгонят от сградата, която аз сам съм построил.” Аз се подчиних на техния съвет, освободих всички отговорници (никой не се противопостави) и поех цялостното ръководство в свои ръце. Вярно е, че нямах нито пари, нито пък някаква човешка вероятност да ги осигуря, но аз знаех, че „Господна е земята и всичко що е в нея,” а в Неговото име не можех да се съмнявам.

Неделя 13 – Обичайните ми публични задължения сега са както следва: Всяка сутрин аз чета молитви и се моля в Нюгейт. Всяка вечер обяснявам част от Писанието на едно или повече от обществата. В Понеделник следобед проповядвам на открито близо до Бристол; във Вторник в Бат; в Сряда в баптистките воденици; всеки Четвъртък близо до Пенсфорт; всеки Петък в Кингсууд; в Събота следобед и Неделя сутрин в Боулинг Грийн (който се намира близо до центъра на града); в Неделя от 11 близо до хълма Ханам, в 2 в Клифтон и в 5 на Роуз Грийн. И така ще продължавам толкова дни за колкото ми достигнат силите.

Живите аргументи на Уесли

Неделя 20 – Виждайки мнозина от богатите в църквата в Клифтън моето сърце изпитваше голама болка за тях и аз искрено желаех някои дори и от тях „да влязат в Божието царство.” Но колкото и да желаех аз не знаех как да ги предупредя да “бягат от идващия гняв” докато моят Завет не се отвори на думите: „Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.” (Марк 2:17); Когато размишлявах над тях душата ми беше толкова разширена, че аз можех да викам силно (макар и не като нещастния Архимед) „Дайте ми опорна точка и ще повдигна земята.”

Изпратените от Бога светкавици и дъжда не възпряха около 1500 души да се съберат в Роуз Грийн. Нашия текст от Писанието беше: „Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води, гласът Господен е силен; гласът Господен е величествен” (Псалм 29:3-4). Вечерта Той говори на трима, в душите на които имаше буря и ураган и те веднага намериха покой. През цялото това време аз непрестанно бях питан както от хора, които целенасочено бяха дошли в Бристол, за да изпитат тази странна работа така и от случайни посетители „Как е възможно това?” и бях предупреждаван безброй пъти (най-вече поради грубо неразбиране на случващото се) да не вземам под внимание видения или сънища или да си въобразявам, че греховете на хората са простени поради силните им викове, или сълзи, или външни проявления. На един, който многократно ми беше писал поради тази причина аз отговорих както следва: „Несъгласието между нас е основно, ако не и единствено относно фактите. Вие отричате, че сега Бог действа чрез тези ефекти или поне, че действа по този начин. Аз утвърждавам и двете неща защото съм ги чул със собствените си уши и съм ги видял с очите си. Аз съм виждал (доколкото нещо от този вид може да бъде видяно) мнозина променени в един миг от дух на страх, ужас, отчаяние в дух на любов, радост и мир и от грешните желания, които до този момент са царували в тях в чисто желание да вършат Божията воля. Това са нещата, на които съм бил и на които сега почти ежедневно съм свидетел със собствените си очи. Какво мога да кажа относно виденията или сънищата? Познавам няколко човека, в които тази голяма промяна е била изработена чрез видение или чрез ярка картина поставена пред очите на умът им на Христос, или на кръста, или в Неговата слава. Това е факта; нека всеки го разбира както желае. Тази промяна е била извършена (не само чрез проливането на техните сълзи, или от падането, им земята или от викането; това не са плодовете както Вие изглежда предполагате доколкото аз мога да отсъдя, но) от целия курс на техния живот дотогава в много отношения лош; а от това време свят, праведен и добър. Аз ще ви покажа човек, който до този момент е бил лъв, а сега е агне; такъв който е бил пияница, а сега е крайно трезвен; развратник, който сега се гнуси дори да се допре до осквернената от плътта дреха. Тези са моите живи свидетелства за това, което твърдя, а именно, че Бог сега както и тогава дава прощение на греховете и дара на Святия Дух на нас и на децата ни. Да, и доколкото зная прави това внезапно и често посредством видения и сънища. Ако това не е така аз се оказвам лъжесвидетел пред Бога. Защото чрез Неговата благодат аз свидетелствам за тези неща и ще продължавам да го правя.”

„Целия свят е моята енория“

„Вие казвате, че не можете да примирите някои части на моето поведение с характера, който аз от дълго време подкрепям нито пък някога ще направите това. Следователно, аз се отричам от този характер при всеки възможен случай. Аз казах на всички на нашия кораб, на всички в Савана, на всички във Фредерика и навсякъде с ясни думи, че аз не съм християнин, аз единствено гоня изподир, дано да уловя нещо.”

* * * *

„Ако попитате с какво право върша това то е следното: Желанието да бъда християнин и убеждението, че съм задължен да извърша всяко добро, за което имам благоприятен случай. и накъдето смятам, че е най-добре е мое задължение да отида. Воден от този принцип аз отидох в Америка; поради този принцип посетих Моравската църква; и поради същия сега аз съм готов (Бог да ми помага) да отида в Абисиния, или Китай, или където е угодно на Бога да ме призове.

Относно Вашия съвет, да се установя в колежа там аз нямам работа понеже сега нямам нито длъжност нито ученици. Дали другата част на  Вашето предложение ще бъде удачна за мен т.е. „да се заема с лекуването на душите” ще имам достатъчно време да обмисля ако това ми бъде предложено. Но междувременно Вие смятате, че трябва да остана спокоен, понеже иначе, ако се намесим в работата на други и работя с хора, които не ми принадлежат, ще взема чуждо служение.. По подобен начин Вие питате: „Как събирам християни, които не са под моя отговорност да пеят псалми, да се молят и да слушат обяснение на Писанието?” и смятате, че според католическите принципи е трудно да оправдаете това, когато се върши в енориите на други хора. Позволете ми да говоря ясно. Ако под католически принципи вие имате в предвид други освен тези на Писанието те нямат никаква тежест за мен. Аз не приемам друго правило независимо дали се отнася до вярата или практиката освен светите писания. Но според библейските принципи аз не смятам, че е трудно да се оправдае това, което правя. Бог в Писанието ми заповядва, според силата ми, да наставлявам невежите, да поправям злите, да утвърждавам добродетелта. Хора ми забраняват да правя това в други енории; т.е. да правя това изобщо виждайки, че аз нямам собствена енория и вероятно няма да имам. Тогава кого да слушам, хората или Бога?”

* * * *

„Аз гледам на целия свят като на моя енория; имам в предвид дотолкова, че в която и част на света да се намирам аз смятам за приемливо, правилно и за свое неотклонно задължение да изявявам на всички, които желаят да слушат добрата вест за спасение. Това е работата, за която зная, че Бог ме е призовал и аз съм сигурен, че Неговото благословение я придружава. Тогава аз имам голямо насърчение да бъда верен на работата, която Той ми е поверил да върша. Аз съм Негов слуга и като такъв съм задължен според ясните насоки на Неговото слово „доколкото мога да върша добро на всичките човеци.” Неговото провидение е в пълно съгласие с Неговото Слово което ме кара да се откажа от всички останали неща, за да се посветя единствено на това „и да не се уморявам да върша  добро.”

Разговори с Уайтфийлд.

Петък 6 Юли – След обед бях с г-н Уайтфийлд, който току що беше дошъл от Лондон, в баптистките воденици където той проповядва относно “Святия Дух, Когото всички вярващи ще приемат” като порица справедливо макар и строго тези, които проповядват, като че ли няма Святи Дух.

Събота 7 – имах възможност да говоря с него относно външните знаци, които често придружават вътрешната работа на Бога. Намерих, че възраженията му са основани най-вече на големи изопачавания на действителните факти. Но на следващия ден той имаше възможност да се запознае по-добре с въпроса: защото едва беше започнал да приканва грешниците да повяват в Христос когато 4 човека близо до него паднаха почти в един и същ момент. Един от тях лежеше без да дава никакви признаци на съзнание. Втория трепереше неудържимо. Цялото тяло на третия беше обхванато от силни конвулсии, но той не издаваше никакъв звук освен стенание. Четвъртия също така беше в конвулсии, и с много сълзи викаше силно към Бога. Вярвам, че от този момент ние и двамата ще оставим Бог да върши Своето дело по начин, който Му е угоден.

Петък 23 – В петък следобед аз напуснах Бристосл заедно с г-н Уайтфийлд сред силен дъжд. Но облаците скоро се разпръснаха, така че имахме спокойна, тиха вечер и сериозно общество в Търнбъри.

Вторник 17 – Аз яздех до Брадфорд, на 5 мили от Бат, където отдавна бях канен да отида. Изчаках служителя и му казах, че желая да проповядвам в неговата църква. Той отговори, че не е обичайно да се проповядва през седмицата, но ако дойда в Неделя той би се радвал на моята помощ. Тогава аз отидох при един господин, който беше присъствал когато проповядвах в Бат и с най-искрен вид ми пожела успех в името на Господа. Но това беше минало. Сега аз го намерих доста хладен. Той започна да спори по няколко въпроса и накрая ми каза открито, че един от моите собствени колеги от Оксфорд го е информирал, че те винаги са гледали на мен като на малко луд. Все пак няколко души, които не бяха на неговия ум осигуриха удобно място (наречено Биър фиелд или Бари фиелд) на върха на един хълм, в подножието на който лежеше градът. Тук аз предложих Христос на около 1000 души за „мъдрост, праведност, изкупление и освещение.” След това се върнах в Бат и проповядвах върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на множество по-голямо от всякога. Чудно ми беше, че „богът на този свят” е толкова спокоен когато, при моето завръщане от мястото където бях проповядвал бедния Р….д Мърчънт ми каза, че повече няма да ми позволява да проповядвам на негова земя. Попитах го защо. Той отговори, че хората изпочупили дърветата му и крадели негови вещи. „И, освен това,” добави той, „като ви допуснах тук си навлякох омразата на своите съседи.” О страх от човеци! Кой е над него, освен тези, които истински се „покланят с дух и истина?” От него не са освободени дори тези, които се намират с единия крак в гроба! Нито дори тези, които обитават в къщи от кедри и трупат злато като прах и сребро като морския пясък.

Тълпа смущава проповедта

Събота 21 – Започнах за втори път да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината. Сутринта, на 22 Неделя, докато говорех върху „Блажени нищите по дух” на около 3000 души, имахме много възможности да покажем на хората на какъв дух сме: защото когато по средата на проповедта се появи една банда и хвана един от слушателите (да учени според закона, какво стана с Магна Харта на английската свобода и собственост? Не са ли те единствено шум, когато по всякакъв повод банди се ширят по земята?) всички останали стояха спокойни и никой не отвори устата си и не вдигна ръка, за да им се възпротиви.

Понеделник 2 Септември (Лондон) – Разговарях надълго с моята майка, която ми каза, че доскоро тя рядко е чувала за такова нещо както прощение на греховете или че Божия Дух свидетелства на нашия Дух и много по-малко си е представяла, че това е общо притежание на всеки истински вярващ. „Следователно,” каза тя „аз никога не съм дръзвала сама да искам това. Но преди 2 или 3 седмици, когато моят син Хол подавайки ми чашата каза: „Кръвта на Нашия Господ която беше проляна за теб” тези думи се появиха в сърцето ми и аз знаех, че Бог заради Христос е простил всичките ми грехове.” Аз попитах дали нейния баща (д-р Анесли) не е имал същата вяра и дали не го е чувала да проповядва това на други. Тя отговори, че самият той я е имал и малко преди смъртта си е заявил, че за повече от 40 години не ходи в тъмнина, в страх и не се съмнява, че е „приет във Възлюбения.” Но въпреки това тя не можа да си спомни да го е чувала да проповядва нито веднъж точно за това. Заради това тя смяташе, че той е гледал на това като на специално благословение дадено единствено на малцина, а не обещано на всички Божии хора.

Новото име на методизма

Неделя 9 – Обясних на около 10 000 в Морфийлд защо трябва да бъдат спасени. Майка ми беше с мен. В 5 часа в Кенингтън имаше около 20 000 души. Аз отново говорих върху основата на нашата надежда: „Повярвай в Господа и ще се спасиш.” От Кенингтън аз отидох до обществото в Ламбет. Къщата беше пълна и мнозина стояха в градината. Сериозното внимание, което те показаха ми даде добра надежда, че няма да бъдат забравливи слушатели.

Неделя 16 – Проповядвах в Морфийлд на около 10 000 и в Кенингтън Комън на почти 20 000 върху думите на евреите към св. Павел: „Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение” (Деяния 28:22). И на двете места описах голямата разлика, между това, което обикновено се нарича християнство и истинското, старо християнство, срещу което, под новото име методизъм се говори на всякъде.

Неделя 23 – Говорих на около 10 000 души в Морстаун с голямо дръзновение върху: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17). В Ненингтън обясних пред около 20 000 тази велика истина „Едно е нужно.” След това аз отидох в Ламбет и показах (изглежда за удивление на мнозина от присъстващите) как „този, който е роден от Бога не съгрешава” (1 Йоан 3:9).

Понеделник 24 – Още веднъж проповядвах в Плейстоуи, след което заминах от това място. При завръщането ми един човек галопираше с пълна скорост срещу мен и помиташе хора и коне, но без да нарани никой. Слава да бъде на Този, Който запазва и хора и животни!

Инцидент и една дълга проповед

Следобед посетих едно общество в Дептфорд и след това в 6 проповядвах в Търнър Хол, който побираше (според изчисленията) 2000 души. Блъскацицата както отвън така и отвътре беше огромна. Тъй като отдолу имаше голяма изба в началото на поучението основната подпорна греда, която поддържаше пода се счупи. Той веднага потъна, което предизвика голям шум и объркване сред хората. Но 2 или 3 дена по-рано един човек беше напълнил избата с бъчви с тютюн. Така че след като потъна 1 или 2 фута подът се опря на тях и аз продължих без да бъда прекъсван.

Неделя 7 Октомври – Около 11 аз проповядвах в Рануик, който се намира на 7 мили от Глочестър. Църквата беше твърде препълнена, макар че около 1000 или повече човека стояха на двора. Следобед продължих да говоря върху същите думи: „Какво трябва да направя за д се спася?” Вярвам, че присъстваха няколко хиляди повече отколкото сутринта. Между 5 и 6 приканих всички присъстващи (около 3000) в Стенли, на малка поляна близо до града да приемат Христос като тяхна единствена „мъдрост, оправдание изкупление и освещение.” Беше ми дадена сила да говоря както никога преди и аз направих това в продължение на почти 2 часа. Падането на мрака и няколкото светкавици не намалиха броя на хората, но увеличиха сериозността на слушателите. Завърших деня като обясних част от проповедта на планината на нашия Господ на малка сериозна група в Ебли.

Уесли в Уелс

Понеделник 15 – След настоятелна покана, която бях получил преди известно време аз се отправих за Уелс. Около 4 следобед проповядвах на малка поляна в подножието на Девауден (висок хълм 2 или 3 мили след Чепствоу) на около 400 обикновени хора върху „Христос нашата мъдрост и освещение и оправдание и изкупление.” След проповедта един, за когото вярвах, че е стар последовател на Христос с желание ме прие в дома си. Понеже мнозина ни последваха аз им обявих тяхната нужда от Спасител от следните думи: „Блажени нищите по дух.” На сутринта обясних по-пълно пътя на спасение – „Повярвай в Господ Исус и ще се спасиш,” след което се сбогувах с нашия приятелки домакин и преди 2 пристигнах в Абергавени. В себе си чувствах силно нежелание да проповядвам там. Все пак аз отидох при г-н У…., човека в чиято къща беше проповядвал г-н Уайитфийлд) и му казах, че желая да я използвам. Той каза с цялото си сърце – ако служителя не ми позволи да използвам църквата; след който отказ (защото аз веднага му написах бележка) той ме покани в своята къща. Около 1000 души стояха търпеливо (макар сланата, която падна след настъпването на вечерта да беше студена) докато започвайки от Деяния 28:22 аз просто им обясних ясната, стара религия на англиканската църква, срещу която сега почти навсякъде се говори под новото име методизъм.

Петък 19 – Сутринта проповядвах в Нюпорт върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на най-нечувствителните и зле държащи се хора, които някога съм виждал в Уелс. Един стар човек по време на по-голямата чат от проповедта кълнеше и ругаеше почти непрестанно. Той държеше един голям камък, който много пъти се опитваше да хвърли, но не можа да направи това. Такива борци, толкова ръце вдигнати срещу проповедниците на открито!

В 4 отново проповядвах в Шиър Хил в Кардиф където забелях, че присъстваха мнозина от по-долна класа. Рядко съм имал такава свобода на речта каквато ми беше дадена докато обявявах следните думи: „Божието царство не е ядене и пиене, а правда мир и радост в Святия Дух.” В 6 почти целия град (както ми казаха) се събра, на който аз обясних 6-те последни блаженства. Но моето сърце беше толкова разширено, че аз не можех да завърша и продължих да говоря почти 3 часа.

Събота 20 – Върнах се в Бристол. Никъде не съм виждал толкова красива част от Англия в разстояние на 60 или 70 мили както тези части на Уелс, в което бях. И по-голямата част от жителите наистина са узрели за евангелието.

Ужасна гледка

Вторник 23 – Яздейки към Брадфорд аз четях от книгата на г-н Лоу за новото раждане. Философска, спекулативна, необоснована, празна и безсмислена!

О какво падение!

В 11 проповядвах в Берфиелд на около 3000 души върху естествения дух, духа на робство и на осиновление. Вечерта почувствах силно желание отново да се върна при една млада жена в Кингсвуд. (Факта аз оставям да бъде преценен от всеки както желае.) Отидох. Тя беше 19 или 20 годишна, но изглежда не можеше да чете и пише. Намерих я на леглото; държаха я 2 или 3 души. Тя представляваше ужасна гледка. Болка, ужас и отчаяние извън всякакво описание бяха изписани на бледото й лице. Многобройните гърчове по цялото й тяло показваха как адските кучета гризяха сърцето й. Съпътстващите това крясъци трудно можеха да бъдат понесени. Но нейните каменни очи не можеха да плачат. Тя изкрещя веднага щом думите можаха да си проправят път до устата й „Аз съм прокълната, прокълната; изгубена завинаги! Преди 6 дни можехте да ми помогнете. Но това е минало. Сега аз съм дявола. Аз му се предадох. Негова съм. На него трябва да служа. С него трябва да отида в ада. Аз ще бъда негова. Ще му служа. Ще отида с негов ада. Не мога да бъда спасена. Няма да бъда спасена. Аз трябва, аз ще бъда прокълната!” След това тя започна да се моли на дявола. Ние започнахме: „Събуди се, събуди се Божия деснице!” Тя веднага падна като заспала; но щом си тръгнахме скочи отново с неизразима злоба: „Каменни сърца, разчупете си!Аз съм едно предупреждение за вас. Разчупете се, разчупете си, бедни каменни сърца! Няма ли да се разчупите? Какво още може да бъде направено за каменни сърца? Аз съм прокълната, за да можете вие да се спасите. Сега разчупете се, разчупете се, бедни каменни сърца! Вие няма нужда да бъдете прокълнати, макар че аз трябва.” След това тя впери погледа си в ъгъла на тавана и каза: „Ето го, да, ето го! Ела, добри дяволе, ела! Вземи ме. Ти каза, че ще разплискаш мозъка ми: ела, направи го бързо. Аз съм твоя. Аз ще бъда твоя. Ела точно сега. Вземи ме.”

Ние я прекъснахме като отново извикахме към Бога, при което тя падна като преди; и още една млада жена започна да вие колкото може по-силно. В този момент пристигна и моят брат. Беше около 9 часа. Продължихме да се молим до около 11 когато Бог в един миг даде мир в душата първо на едната измъчвана, а след това и на другата. И те и двете се присъединиха пеейки хваление на Този, Който „кара да млъкне врагът и отмъстителят.“

„Ето Уесли идва в галоп”

Събота 27 -Отново бях в Кингсвуудпри посещавайки един човек, които преди това беше много болен. Точно когато тръгвах започна да вали силен дъжд, така че само за няколко минути бях напълно мокър. Точно по това време една жена (тогава на 3 мили от мен) извикала: „Ето, Уесли идва препускайки колкото може по-бързо.”. Когато пристигнах ми беше доста студено и бях много по-готов за сън отколкото за молитва. Тя избухна в ужасен смях и каза: „Няма сила, няма сила; няма вяра, няма вяра. Тя е моя; нейната душа е моя. Аз я притежавам и няма да я оставя.” Ние помолихме Бога да увеличи вярата ни. Междувременно, нейните болки се усилиха повече отколкото някой можеше да си представи. Изглеждаше, че тялото й щеше да бъде разкъсано на части от силата на гърчовете. Един, който беше напълно убеден, че това не е естествена болест каза: „Мисля, че сатана губи. Страхувам се, че той няма да спре дотук.” Той добави: „Заповядвам ти в името на Господ Исус да кажеш ако ти е заповядано да мъчиш и някоя друга душа.” На това веднага беше отговорено: „Аз имам Л….и, К….р и С…ж….с” (Двама от споменатите живееха наблизо и по това време се намираха в съвършено здраве.) Ние отново се предадохме на молитва и не спряхме преди, около 6 часа, тя да започне да говори с ясен глас и спокойно изражение:

„Хвалете Бога, от Когото е всяко благословение“

Богословието и социалните възгледи на Джон Уиклиф

Тринайсет теологични и социални теми за Реформацията (по случай 500-годишнината от нейното начало)

Д-р Вениамин Пеев

Английският богослов, философ и политически анализатор Джон Уиклиф (ок. 1331-1384) основателно е определян като „утринната зора на Реформацията”.[1] Някои от основните реформаторски възгледи, които отличават протестната богословска и соиално-политическа вълна през ХVІ в. от средновековната църковна идеология, се намират в зародиш в мисленето и дейността на Уиклиф.[2] Той отхвърля авторитета на Папската курия в доктриналната сфера и го замества с ученията на Библията. Може би най-значимата заслуга в дейността на Джон Уиклиф е неговият опит да подготви такъв превод на Св. Писание, който неговите сънародници да могат да ползват като основа на своята християнска вяра. Възприемайки Августиновия възглед за предопределението, той изгражда своята еклезиология върху убеждението, че истинската Църква е невидима и се състои само от онези вярващи, които Бог е предопределил за спасение. Уиклиф категорично отхвърля „чудото на транссубстанцията” (лат. transsubstantiatio = „пресъществяване”) в учението за св. Евхаристия като богословски и философски несъстоятелна и исторически неоправдана. Той се обявява срещу целибата като небиблейска практика, която нанася повече вреда върху морала на църковните служители и вярващите.[3] Уиклиф отрича и ползата от монашеството, като критикува остро широко распространената практика на материално забогатяване на абати и епископи. В политическите му възгледи се забелязва тенденцията да издигне авторитета на светските управници над властта на прелатите, което става характерна особеност не само за Англиканската църква от времето на Хенри VІІІ, но отличава и политическата доктрина на германските и швейцарските реформатори. Трябва да подчертаем още тук обаче, че Уиклиф не развива една от най-специфичните доктрини на Реформацията – „оправданието само чрез вяра”, което ще направи по-късно Мартин Лутер.

Богословските възгледи на Джон Уиклиф

Историкът на Реформацията Оуен Чадуик пише, че когато лолардите, хуситите и валдензите „поглеждали към скалата, от която са били откъртени, те поглеждали към Библията и очаквали да видят полускрити тайните следи на библейската религия дори сред корумпираните прояви на ХV в.”.[4] Тези нетрадиционни групи вярващи възприемат фундаменталния възглед на Уклиф, че достоверна основа на християнската вяра и практика следва да бъде единствено Библията.[5] Тази концепция е развита в съчинението му Истината за Св. Писание (1378 г.). Библейският текст предоставя достоверната норма за оценяване и възприемане или отхвърляне решенията на съборите и декретите и енцикликите на папата. В Библията е казано всичко, което е достатъчно човек да получи прощение на греховете си и спасение от вечното наказание в ада. Уиклиф отхвърля авторитета на папството освен на базата на Св. Писания и от гледна точка на историята. Ако ап. Петър трябва да се смята за първия римски епископ, то той има правомощия по въпросите на вярата, доколкото те са му дадени от Христос. Връчването на „ключовете на небесното царство” на Петър от Христос е акт на божествена благодат и милост, но това не означава, че Петър е изместил Христос, Чиято власт е вечна (Мат. 16:19). Важността на Библията като източник на вярата касае не само клира, но и обикновените вярващи. Затова те трябва да четат Св. Писания ежедневно.  За да бъде достъпна до всеки грамотен англичанин, Библията трябва да бъде преведена и разпространявана на родния език. В епохата на схоластиката има различни опити за буквални преводи на части от библейския текст (Евангелията, Деянията, Псалтира) от стандартната Вулгата.[6] Те подготвят в съзнанието на англичаните пътя към възприемане на един цялостен библейски превод. Най-напред Уиклиф реализира със свои сътрудници превода на Новия Завет (1380 г.), а четири години след неговата смърт е готов и Старият Завет (1388 г.).[7] Преводът на двете части на Библията е буквален и следва стриктно текста на Вулгата, но самият факт, че Св. Писание е предадено на местния английски език, смятан от Църквата за профанен, е сам по себе си голямо постижение. Наличието на такъв превод е сериозна предпоставка за конструирането на местна, английска теология, каквато е тази на Джон Уиклиф.

В съчинението си Властта на папата (1379 г.) Уиклиф развива концепцията за Папската курия като човешка институция. Като такава, тя се стреми към пълна светска власт, простираща се над графове, князе и крале. Но папата няма нито небесни, нито земни правомощия да упражнява такава власт. С тази концепция Уиклиф се доближава много до философските и политически възгледи на Уилям от Окам (ок.1285-1347), който отхвърля възможността прелатите да се намесват в светските дела. В духовната област папата също не разполага с неограничени правомощия и власт, защото той трябва да покаже съответствие между моралния си облик и високия пост, който заема. Ако действително се смята за приемник на св. Петър, всеки папа трябва да има неговия характер и поведение, като изпълнява съветите на апостола да „живее благоприлично” (вж. І Петр. 2:12). Във връзка с критиката срещу папската курия Уиклиф развива възгледа си за папата като Антихрист.[8] Макар да има исторически и фактологични основания да негодува срещу неморалния облик и църковната политика на мнозина папи, Уиклиф по-скоро е силно повлиян от апокалиптичните настроения на своите съвременници поради трагичната епоха, в която живеят. Войните с Франция, чумната епидемия и нарастващият антагонизъм между клира и обикновените вярващи създават такова напрежение, което търси адекватната интерпретация на теолозите. Затова мнозина обвиняват водачите на Църквата за увеличаващите се беди на населението. Уиклиф обаче стига до там, че отъждествява с Антихрист не само папата, но и цялата Римокатолическа църква, която квалифицира като „църквата на прокълнатите”.

Това силно осъдително определение произтича според Уиклиф от сблъсъка между метафизичната предпоставка[9], че Бог като Творец преди създанието на световете е планирал Църквата да бъде съвършена, и реалното й порочно състояние, попадайки под властта на Антихрист. Тази метафизична предпоставка слага отпечатък и върху всички останали богословски възгледи на Уиклиф: за Христос, за Църквата, за св. Евхаристия, за предопределението, за спасението, за есхатологията и т. н. Съчинението За Църквата (1379 г.) разглежда проблема за „истинската” и „лъжливата” Църква. Еклезиологията на Уиклиф е също силно обвързана с възгледа му за Библията като основен авторитет, но тя е зависима и от възгледа му за предопределението – Августинова теза, която е доведена до крайност. Според Уиклиф „истинската” Църква е предсъществуваща като архетип в съзнанието и намерението на Бога. В земен смисъл тя придобива адекватно изражение само в ранната апостолска църква. Постепенно в по-голямата си част Църквата се деформира и отдалечава от архетипния си безупречен образ.  Този архетипен образ не се изгубва у Бога и продължава да се вижда само у онези, които не са станали подвластни на деморализиращата сила на Антихрист. Така „истинската” Църква се оказва предопределена да бъде съхранена от апостолски тип. Тя не може да бъде част от видимия свят, защото не принадлежи на него! За разлика от блаж. Августин, Уиклиф категорично отхвърля всяка възможност за „смесване” между „истинската” и „лъжливата” Църква.[10] Затова Църквата не е обединяване на „всички вярващи в едно тяло”, а представлява „тялото на избраните”, т.е. „предопределените от Бога”. На базата на библейското учение и реформаторската си еклезиология Уиклиф категорично отхвърля римокатолическия възглед за „чистилището”, защото не „заслугите на светиите”, а Божият избор решава съдбата на вярващите и невярващите.

Политическите възгледи на Джон Уиклиф

Политическата философия на Уиклиф изхожда от същите библейски предпоставки, които римокатолическите идеолози като св. Тома от Аквино (ок. 1225-1274) или Жил от Рим (умр. 1316 г.) използват, за да защитят правото на папата да упражнява власт в църковните и светските дела. Със съчинението си За църковната власт (лат. De Ecclesiastica Potestate) Жил установява папските принципи за превъзходството на Папската курия над светската власт. Историческият претекст за такава политическа теория е възникналият конфликт между папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) и френския крал Филип ІV Хубави. Съперничеството между папата и църковните прелати, от една страна, и светските владетели, от друга, е характерна особеност за епохата, в която живее Джон Уиклиф. То показва неизбежността на критика и опозиция срещу папските претенции за мирска власт.

Подобно напрежение е налице и в английското кралство. Затова английският богослов, който е един от приближените на херцога на Ланкастър Джон (1340-1399)[11], се намесва ективно в неразрешения спор. Уиклиф следва преди всичко богословската система на блаж. Августин, представена в За Божия град, според която материалните блага, въпреки че се притежават от хората с Божието знание, не са плод на благодат. Материалното имущество, което едни нямат, а други го притежават в изобилие, е следствие от грехопадението. Различията между бедни и богати са причинени от греховете на алчност, кражби, несправедливост. Идеалната държава според Уиклиф е такава политическа организация, в която собственикът не е един или шепа хора, а всички обитатели. Този утопичен възглед несъмнено отразява есхатологичното описание в Исайя 11 гл. и живота в апостолската комуна в Деян. 4-5 гл.  Той е и опит да се пренесе едемската идилия в средновековната епоха, което на практика не би било възможно да се случи.

Критиката на Уиклиф срещу неоправданата тенденция на църковния клир и монашеството през ХІV в. да трупа материални блага и да тъне в разкош е основателна. В своите проповеди и съчиненията Trialogus, Dialogus и Opus evangelicum Уиклиф посочва, че манастирите са изменили на първоначалното си предназначение да бъдат места за духовно възвисяване и развитие. Вместо това, те са се превърнали в територия, управлявана от Антихрист. В съчинението си Възражения срещу калугерите (1380 г.) Уиклиф нарича монасите „врагове на религията”, „напаст за обществото”, които не се стремят към очистване от земните съблазни, но им се поддават на драго сърце и дават лош пример на обикновените вярващи. Техните проповеди свидетелстват за пълно непознаване на Св. Писания и дори му противоречат. Вместо да отхвърлят материалното, те го прегръщат и стават негови роби. Така се налага крайният извод, че манастирите са неподатливи на реформиране и трябва да бъдат закрити, като кралят и земните владетели ще вземат натрупаните манастирски богатства, за да ги раздадат на онези, които нямат нищо. Този краен възглед за монашеството и богатствата на Църквата в Англия е бил споделян от някои светски благородници, но едва крал Хенри VІІІ застава решително срещу корупцията на клира и монашеството, като изхожда от своите политически съображения. Реформите на Тюдоровата династия са насочени преди всичко срещу огромните богатства на английските манастири.

Уиклиф развива политическите си възгледи, които дават право на земните владетели да управляват своите поданици, в съчиненията За божественото управление, За божествените мандати и За държавното управление. Той използва богословския и юридически термин dominium, който има смисъла на „владение”.[12] В Средновековието терминът се свързвал преди всичко с „владението” на Бога или дявола. Божието владение може да бъде разгледано в 6 аспекта: сътворение, поддържане, управление, даване, получаване и заемане. Така Бог е единственият истински Владетел, Който може съвършено да поддържа и се грижи за Своето творение. Той може да отговаря на потребностите на всяко живо същество поотделно, защото ги познава „по име”. Но той може да дава правото на хора за владение в сътворения свят. Що се отнася до даването, получаването и заемането, те се реализират благодарение на Божията благодат. Затова никой човек не може да постъпва като Бога, без да му е дадена Неговата благодат. Единствено Бог може да „дава” материални неща, защото е Притежатал на Своето творение. Земният владетел може само да „заема” временно, защото онова, което дава, не е негово, а на Бога. Когато говори за човешкото владение, Уиклиф го разглежда като: естествено, държавно и евангелско. Моделът за единствено правилното и справедливо владение за всеки земен владетел е даден в Декалога (Изх. 20 гл.) и двете „големи заповеди” на Христос (Мат. 22:37-40). Библията предоставя  примери за всеки един от трите вида владение. „Естественото владение” е представено още в Бит. 1:26: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко влечуго на земята”. Според Уиклиф в тази заповед личи липсата на право за притежание, егоизъм, алчност и облагодетелстване. Тук няма загатване за това, нещата и тварите, над които човек ще владее, да бъдат обособени като „мои” или „твои” – те са на всички. Грехопадението обаче замъглява правилното разбиране на тази заповед в съзнанието на владетелите.

„Държавното владение” в своите разновидности е резултат от грехопадението. Тогава се прилага собствеността над материалното, което е чисто човешка тенденция. Придобилите земни блага пренебрегват факта, че всичко принадлежи единствено на Бога (вж. Пс. 24:1). Те забравят, че земните блага са общи и трябва да се ползват от всички еднакво, защото Бог ги дава като наследство на всички. Разбира се, Уиклиф няма разбирането за някаква форма на демократично владение. Той е убеден, че владението и управлението на аристократите – графове, херцози, князе и крале – съответства на някои от добрите библейски примери, каквито са съдиите, които изпълняват Божията воля за контрол над народа. Уиклиф разглежда монархията като един правилен обществен строй. Кралят е необходим начело на държавното управление, за да установява ред и да бъде отговорен пред Бога. Не е добре мнозина да управляват от името на мозинството хора, защото всички са подвластни на различни грехове. Разбира се, истински справедливо и ползотворно за всички владение и управление в една монархия може да се постигне само ако кралят е справедлива личност. Любопитно в случая е, че Уиклиф сочи Юлий Цезар като добър пример на справедлив владетел, защото смята, че той е упражнявал божествена справедливост в Рим. Също така Уиклиф не отхвърля тираничната власт на краля, стига тя да контролира финасите и богатствата на Църквата.

„Евангелското владение” е свързано с личността и делото на Христос. Христологията на Уиклиф представлява едно философско и политическо разбиране за Христовото значение в съвременната му епоха. Според Уиклиф Христос трябва да бъде възприет такъв, какъвто е описан в Новия Завет. Той не притежава нищо![13] От една страна, Христос доброволно се е лишил от всички права на Бога, както това подчертава ап. Павел: „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като на Себе си образ на слуга и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:6-8). Богочовекът също така не е притежавал нито дом, нито материална издръжка. Евангелистите пишат за Него: „Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият син няма где глава да подслони” (Мат.  8:20; Лук. 9:58). Христос не се задържа на нито едно място. Той проповядва, пророкува, изцелява, дава храна на Своите слушатели на различни места, затова лолардите възприемат този модел на „странстващи” Христови служители. Христос, според Уиклиф, е първият Човек след Адам, Който демонстрира на дело чистотата и съвършенството на естественото владение, т.е. видимо е обстоятелството, че на Него Му принадлежи всичко, но той се отказва от Своето право на притежание, за да бъде споделено всяко материално и духовно благо с другите. По този начин Христос илюстрира смисъла и значението на Божията същност, която е „любов” (лат. caritas)[14]. Апостолите възприемат модела на Христос, което е видно в Деян. 4-5 гл. Затова ап. Петър декларира пред Красните врата на храма: „Сребро и злато аз нямам” (Деян 3:6), а ап. Павел пише за „любовта”: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее” (І Кор. 13:4). Следователно християнската Църква трябва да възприеме като неотменим този „Христов закон” (лат. Lex Christi), който изисква от нея да бъде бедна в материален смисъл, но богата духовно. Уиклиф е убеден, че Църквата не е подвластна на закони, които се основават на материално притежание и владение, които са прерогатив на светските владетели. Нейната организация и живот трябва да се ръководят единствено от духовните принципи на Библията и живота и делото на Христос и Неговите апостоли.

Социално-политическите възгледи на Уиклиф несъмнено имат близка връзка с идеологията на германските и швейцарските реформатори, които също настояват материалното владение и всичко свързано с неговото използване и разпределение да премине в ръцете на светските управници. Но схващането на Уиклиф среща и сериозна критика. То е оспорвано от редица автори от средите на францисканците, които също претендират, че подражават на Христос, но не отричат правото да Църквата да има материално владение. Така например францисканецът Уилям от Уудфорд или Уидфорд[15], който е познавал Уиклиф и е бил негов колега в Оксфорд, се противопоставя енергично на богословските и политически възгледи на Уиклиф. Според Уилям, Уиклиф поставя прекомерен и неоправдан акцент върху чистотата и хармонията в Едем, където са живели само двама души и действието на човешката воля не е било противопоставяно така на Божията, както след грехопадението. Затова всички негативни аспекти на човешкото общество трябва не само да бъдат разглеждани като следствие от грехопадението, но и като неизбежни в живота на човечеството.

[1] Michael, E. „John Wycliffe on Body and Mind”. – In: Journal of the History of Ideas (2003) 343.

[2] Dickens, A. C. The English Reformation. Fontana Press, 1988. 41 f.

[3] Неотдавнашните сексуални скандали, разтърсили Римокатолическата църква за пореден път, доказват основателността на критиката на Уклиф по този проблем.

[4] Chadwick, O. The Pelican History of the Church. Vol. III: The Reformation. Penguin Books, 1972. 369.

[5] Leff, G. “John Wycliffe’s Religious Doctrines”. 319-28; Lane, T. The Lion Book of Christian Thought. Oxford/Batavia/Sydney, 1992. 111 f.

[6] Geisler, N. and W. Nix. A General Introduction to the Bible. Chicago: Moody Press, 1982. 401 f.

[7] Ibid., 403 f. Вероятно текстът на Ст. завет е завършен от съратника на Уиклиф – Никълъс от Хиърфорд.

[8] Leff, G., op. cit. 322 ff.

[9] Ibid., 320.

[10] Уиклиф има предвид тезата на блаж. Августин за препокриването на „земния” и „Божия град”.

[11] Херцог Джон е третият син на крал Едуард ІІІ, който се ползвал с подкрепата на двора. Наричан е още Джон от Гонт (Гент).

[12] Вж. Souter, Al. A Glossary of Later Latin. Oxford: At the Clarendon Press, 1966. 112. Става дума за „владение” над имущество.

[13] Вж. Leff, G., op. cit. 319.

[14] Социалният смисъл на caritas и днес на Запад е свързан с благотворителността.

[15] За неговия живот се знае, че е бил активен като автор в периода 1380-1411. Съчиненията му били много популярни и е смятан за един от най-острите критици на еретиците в онзи период .

Вениамин Пеев е завършил ДА „Св. Климент Охридски” (София) и Лондонския теологичен институт с бакалавърска и магистърска степени по изкуствата. Специализирал е в Лайпциг и Оксфорд в областите на Библейската екзегетика, История и богословие на реформацията и Руската религиозна философия (ХІХ-ХХ в.). В Оксфорд подготвя докторска дисертация под ръководството на видния английски теолог митрополит д-р Калистос (Уеър). Защитава успешно дисертацията си в НБУ (2009 г.) с български научен ръководител проф. дфн Калин Янакиев. В България работи като преподавател и главен редактор на годишника на ВЕБИ (София). Той е автор на следните книги: Бог, Вселената, човекът. С., „Нов човек”, 1992; Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., „Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, Изд. “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, Изд. “Абагар”, 2012; Библейски еврейски език за духовните училища. С., Изд. „Нов живот”, 2014; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. Велико Търново, „Абагар”, 2014; Мъдростта на християнството. С., Изд. „Слънце”, 2015; Библейска екзегетика с фокус върху Стария Завет. С., Изд. „Нов живот”, 2016; Социални и богословски аспекти на Реформацията. С., Комунитас, 2017 (под печат). Предстои публикуването на сборника Християнство, наука, изкуство, култура е продължение на Мъдростта на християнството, публикуван от издателство „Слънце”.

Очаквайте в поредицата:

4.Учението на Ян Хус за Христовата църква

5.Предпоставки за реформаторското движение в Германия

6.Мартин Лутер преди 1517 г.

7.Мартин Лутер като библеист

8.Мартин Лутер и Томас Мюнцер

9.Мартин Лутер и анабаптистката есхатология

10.Филип Меланхтон като теолог

11.”Аугсбургската изповед на вярата”

12.Лутеровият характер

13.Историческата оценка на реформаторските движения в България