(не) само за лидери

Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ВЕРЕН, CLC, ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

  1. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  2. Книгата за Иван Воронаев в София
  3. На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  4. Второ мисионерско пътуване на Иван Воронаев в България
  5. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  6. 95г. от първото евангелизаторско пътуване на Иван Воронаев в България
  7. Арест и заточение на Екатерина Воронаевна
  8. Арест и заточение на п-р Иван Воронаев
  9. Живот и служение на ИВАН ВОРОНАЕВ
  10. Екатерина Воронаева (интервю)
  11. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  12. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  13. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (обзор)
  14. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (въведение)
  15. Петдесятница в България преди 95г.
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Първото петдесятно богослужение в Пловдив на Великден, 1 май 1921г
  18. Начало на Евангелската петдесятна църква в гр. Перник през 1921г.
  19. ЕПЦ – Стара Загора става на 84 години
  20. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  21. За смъртта или за живота на героите на вярата?
  22. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ
  23. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  24. 95 год. от ПЪРВОТО ПЕТДЕСЯТНО СЪЖИВЛЕНИЕ в БЪЛГАРИЯ
  25. Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  26. Писма от България 1920 (част 3)
  27. Писма от България: 1920 (Част 2)
  28. Писма от България: 1920 (Част 1)
  29. Въведение в Петдесятното богословие
  30. Писма от България: 1919
  31. 95г. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ

Против натрапването на Хелоуин в училищата и детските градини

РЕЗЮМЕ на дискусията в днешното предаване „Вяра и общество“:

„Предстои голям диалог за ценностите ни в живота.” – продължение на разговора ни от предишното предаване за нахлуването на чуждия за християнската ни същност празник Хелуоин в детски градини и училища. Сега отговарят институциите. За Татяна Предова, главен експерт от Дирекция „Достъп на образование и подкрепа на развитие” към МОН «Образованието ни е светско и няма място за Хелуоин. Медиите насаждат определен модел за поведение, а българското училище все пак е отражение на обществото. Трябва да се опитаме да събудим здравия дух.»

Ева Жечева – председател на Агенцията за закрила на детето беше категорична, че „ Родителите носят първостепенна отговорност за децата. Ще направим проверка, ще наложим санкции, ще предприемем мерки, но в Конвенцията на ООН за детето то е обект на права, а не на закрила.”

„Безсилие на институциите, вътрешна разколебаност, цялостно неумение и незнание, невъзможност да се оцени явление, което стъписва!” – коментира отговорите на представителите на българските институции д-р Николай Михайлов, психиатър. „ Чрез празничната система нахлува дидактиката на окултното, демоничното, а не осъзнаваме, че после всичко ще приключи с деградация!”

Екипът на „Вяра и общество”

Здравейте, приятели и съмишленици!

Днес следобед се състоя дългоочакваната ни среща с г-н Д.Николов – Кмет на Община Бургас, г-жа В.Таралова – Директор на Дирекция „Образование и демографски въпроси“ и г-жа Зл.Георгиева – Директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“. Заедно с мен изразиха позиция против натрапването на Хелоуин в училищата още двама многодетни родители: арх.Л. Банчев и г-н Ст.Андреев – общ.съветник от Постоянната комисия по образование и вероизповедания.

Срещата премина в добър тон. Ние изразихме неудовлетворението си от това, че досега не сме получили смислен отговор на въпросите, повдигнати в писмата ни до РИО, Кмета и МОНК и припомнихме чл.2(2) от Закона за предучилищното и училищното образование, според който „участници в образователния процес са децата, учениците, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, КАКТО И РОДИТЕЛИТЕ.” Затова като родители очакваме нашата позиция да бъде чута и подкрепена от съответните институции.

Обърнахме внимание на това, че празнуването на Хелоуин НЕ Е в учебния план и е въпрос на субективна преценка на отделния директор на училище дали, кога и как да се празнува този повод. Показахме отново снимки от възмутителни „произведения на хелоуинското изкуство”, изработени от ученици под ръководството на техните учители.

Припомнихме, че в други страни също има съпротива срещу празнуването на Хелоуин в училището – или чрез регламент, ограничаващ използването на костюми и атрибути, асоциирани със смърт и насилие, или изобщо чрез недопускане на този „празник” в училище.

Цитирах становището на Р.Стаматов – професор по психология и автор на университетския учебник „Детска психология”, че „толкова много реликви на смъртта, биха могли да породят освен радостно преживяване, и страхово преживяване, а дори самият риск за страхово преживяване трябва да бъде ограничен.”

Подчертахме, че в българския контекст много по-уместно е училищните и извънучилищните занимания да бъдат насочени към честване Деня на народните будители. (Кметът Николов вметна тук, че Общината гласува допълнителни средства на училищата именно за отбелязването на Деня на народните будители.)

Като родители настояхме, ако изобщо учителите организират мероприятия за празнуване на Хелоуин в учебно и извънучебно време, да се иска нашето изрично писмено съгласие за участие на децата ни в тях. При липса на такова съгласие – децата ни да могат да си тръгнат, без да им се пишат неизвинени отсъствия.

В заключение подчертахме, че според нас Хелоуин няма място в българското училище.

След като изслуша аргументите ни, кметът изрази принципна подкрепа ЗА позицията ни. Каза ни да представим в писмен вид своите искания. Г-жа Таралова ни посъветва да изпратим своите предложения за разглеждане и в работна група, която другия месец ще набелязва мерки за справяне са агресията в училищата. Г-жа Георгиева също пожела успех на каузата ни.

Сега сме отново ние на ход. Оставаме с надеждата заявеното намерение за подкрепа от страна на институцията да бъде последвано от ясни и конкретни действия и срещата да не се окаже хвърляне на прах в очите.
С благодарност за идейната и морална подкрепа, и с пожелание за здраве и добруване на всички вас:
Нели Тончева

2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България

Zaplishniд-р Теол. Доний К. Донев

На 15 август 1930г., десетилетие след първото им мисионерско пътуване в България, сем. Заплишни са спонсорирани от Асамблеи на Бога в САЩ за нова мисия. Както десет години по-рано, пътуването им започва в Ню Йорк с парахода „Сатурн” и продължава 17 дни. Следва престой в Пирея където изчакват параход за Истанбул. От там с влак семейство Заплишни пристигат в родния на Олга Заплишна Бургас на 2 септември 1930г. Международните пътнически превози през България по т.нар. магистрална железопътна линия Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул съществуват от 1889г. И прехвърлянето от Истанбул с влак, а не по вода както се приема традиционно, е вероятно по същия маршрут, който използват при първото си пристигане с групата на Иван Воронаев през 1920г.

Докато за първото пътуване на Дионисий и Олга Заплишни до България знаем съвсем малко, то тяхната втора мисия десетилетие по-късно е подробно документирана. Затова спомага официалното ръкополагане на Дионисий Заплишни като служител на американските Асамблеи на Бога през 1926г., което става и главната причина за драстичната промяна в модела на тяхното мисионерско служение. Тази нова посветеност на „деноминационното дело” изисква подробни доклади на служението, редовно координиране с централата в Спрингфийлд и финансова отчетност не само към спонсориращата организация и към индивидуалните спонсори на второто мисионерско пътуване.

Според изпратените доклади, само два дни след пристигането на сем. Заплишни в Бургас, наскоро основания от п-р Николай Николов СЕПЦ прави годишно събор на 4-7 септември във Варна. Сем. Заплишни присъстват на събора и проведения на 8-13 септ. 1930г. библейски курс. В продължение на няколко дни п-р Николов, П. Рахнев и Заплишни поучават и проповядват по три пъти на ден събраните служители и гости.

Според Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, общия септемврийски събор е в средата на общо седем тежки и отговорни събрания на комисията през 1930г. Първите няколко месеца от годината включват отделяне на групата на Иван Брошовски в Ямбол, дейността на новосъздадената в Чикаго Източноевропейска и Руска мисия с европейската й централа в Гданск и гостуването на директора мисията, Свенсон, в България. В същия период, СЕПЦ приет в структурата на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Събранията на комисията след общия събор през септември разглеждат новия Библейския институт в Гданск, посещението на А. Б. Линдгрен в България, предупреждения към църквите в Сливен, Пловдив и Варна и финансирането на фонд „Пътуващи работници”.

Несъмнено, дейността на комисията при СЕПЦ през 1930г. надминава като активност всички предни, а и доста от следващите години. Предвид заплануваното заминаване на Николай Николов, спешното преструктуриране на организацията в кратки срокове установява Заплишни като негов заместник в България.  Този етап в историята на СЕПЦ обобщава чисто организационната мисия на Николай Николов в България и причината на второто изпращане на Заплишни.

Вероятно имено по тези причини, това второ пътуване е подробно документирано в не само в автобиографията и служителско досие на Заплишни, а и в периодичната му кореспонденция му с различни американски издания, които излизат на английски и руски език. Тази отчетна форма на служение не остава незабелязана от старите петдесятни вярващи в България, които помнят един друг п-р Заплишни. За тях Дионисий и Олга са еталон за строга и безкомпромисна пуританска духовност върху която е положена основата на българското петдесятничество през 1920г.

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

За това и бързо разставящи петдесятни общества в първото десетилетие на петдесятната история на България непреклонно отказват членство в СЕПЦ с думите на пророк Исая „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите!” (Ис. 8:12). А опитите на Заплишни да ги въдвори в новата организацията са посрещнати с напомнянето на неговите собствени думи от първото му пътуване в България: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8).

Век след тези събития, можем само да съжаляваме, че финансовите отчети на Воронаев, Заплишни и Николай Николов не са били публично оповестени в един по-ранен период. Както са например разходите на Асамблеи на Бога по спасяването на децата на Воронаеви от сталинова Русия. Тези финансови документи трасират едно друго измерение на служението в което духовност и посвещение, спонсорство и църковна политика, едни след други взимат превес в своята сложна и преплетена роля в изковаването на основите на ново организирания Съюз на евангелските петдесятни църкви в България. Дали тази църковна парадигма е била просто наследена от техните наследници, или успешно променена и реформирана, може единствено да покаже една нова и публична прозрачност във финансови отчети на деноминациите.

95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015Не толкова Малая Одеса(откъс от книгата Живот и служение на ИВАН Е. ВОРОНАЕВ – ИК „Игъл”, 2015)

В края на лятото на 1921 г., Воронаев и Колтович получават позволение да влязат в Русия и пристигат в Одеса на 12 август 1921г. Заради бягството си от казашката казарма през 1908 г., Воронаев пътува за Америка с чужди документи за самоличност, а там никога не получава американско поданство.[1] Единствени документи за националност издавани някога на Воронаев са украински (по законодателството на СССР след преселването му в Одеса през 1921г.). Затова и влизането на Воронаев в Русия става едва когато съветското правителство обявява амнистия и то не без помощта на познат доктор, който съдейства на групата да се качи на парахода на Червения кръст „София” прекарващ 400 бивши военнопленници и белогвардейци.[2]

Пътуването на Воронаев към неговата мисия отнема повече от десетилетие, преминавайки буквално през половината свят, за да достигне родината си като петдесятен проповедник и да изпълни призива на Духа: “Воронаев, Воронаев. Иди в Русия!” За разлика от него, спътниците му Дионисий и Олга Заплишни никога не достигат крайната точка на своето пътуване – Манджурия, и служението им остава единствено в България и САЩ.

Покорството на Воронаев не остава без резултат. Първите три месеца след пристигането в Одеса, той посещава евангелските църкви в града и споделя своето лично свидетелство и посланието на Пълното евангелие. На 21 ноември 1921 г., заедно с Колтович основават Християнска евангелска вяра, в която влизат всички новокръстени църкви до момента.[3] В следващите две години, организацията нараства с 370 човека и новината за петдесятното учение в СССР бързо се разпространява. Одеската църква организира регионална конференция през 1924 г., а на втората такава през 1925 г. се основава Украински съюз на евангелската християнска вяра.

До 1927 г. като част от съюза са създадени 350 руски петдесятни асамблеи с над 17 000 члена.[4] До 1944 г. тази бройка надминава 20 000 само в Украйна и над 80 000 в целия СССР.[5] Само църквата, която Воронаев пастирува в Одеса, има над 1000 члена.[6] С такъв растеж гоненията от страна на режима са неизбежни. Многобройните публикации против служението на Воронаев, не само от комунистически, но и от православни и баптистки автори, са само една малка част от жестоката идеологическа пропаганда, на която са подложени петдесятните вярващи.[7] Режимът не може да си позволи групи с такива размери да се събират по непартийна линия и без държавен контрол. Заради дързостта да основат и организират петдесятното движение в Източна Европа, Воронаеви ще платят възможно най-висока цена… /следва/

Пристигането на Воронаев и Колтович в Одеса на 12 август 1921г. налага някои ОБОБЩИТЕЛНИ МИСЛИ:

За СЪЩНОСТТА и РОЛЯТА на „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)

  • При задължителния престой под карантина в одеския бежански лагер е отнето цялото им имущество вкл. голям сандък Библии на руски език, които закупуват в Ню Йорк и носят за мисията си в съветска Русия
  • Само три месеца след пристигането си, на 21 ноември 1921 г., в Одеса Воронаев създава съюз „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ), в която влизат всички новокръстени църкви
  • ХЕВ поставя началото на организираното петдесятно дело в Русия
  •  „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ) е организацията, която Воронаев и Колтович започват и в България и наименованието под което се организира петдесятно дело в Бургас през 1921г.
  • Първата петдесятна църква в България, основана от Воронаев и Колтович в гр. Бургас през 1921г. носи същото наименование „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)
  • Ролята на Асамблеи на Бога спрямо ХЕВ остава неясна. Воронаев нарича основаната от него през 1919г. руската петдесятна църква в Ню Йорк „асамблея” по модела на Асамблеи на Бога. Петдесятните църкви, които обаче основава в Европа, носят съвсем различно и ново име: „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)
  • Визия, история роля и доктрина на ХЕВ, както и резултатите от работата на организацията в България, са подробно документирани в руската публикация “Протокол на Юбилейното събрание” която Воронаев и Колтович издават в Одеса през 1928г. – същата година в която в България се организира СЕПЦ от специално обучен, изпратения и спонсориран от Асамблеи на Бога за целта п-р Николай Николов
  • След основаването на ХЕВ, Воронаев и Колтович никога повече не посещават България

За РОЛЯТА на R.E.E.M. (Руска източно европейска мисия) в Чикаго

  • Ролята на R.E.E.M. е визирана при основаването й от руската диаспора в Чикаго като имигрантска мисия целяща да спонсорира дисидентска и евангелизаторска дейност
  • Първоначалния баланс в отношенията с Асамблеи на Бога по-късно прераства във ведомствено партньорство под ръководството п-р Николай Николов
  • Със сигурност п-р Николай Николов, както и второто пътуване на сем. Заплишни в България, са спонсорирани от R.E.E.M. в Чикаго. Напълно възможно е финансирането на Воронаев да използва същия финансов канал въпреки, че неговите мисионерски доклади са винаги адресирани до централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, щата Мисури
  • Вероятно тук се крие обяснението на въпроса, защо имената на други мисионери не са споменати в докладите на Воронаев. Най-близкия му съработник, Колтович, е споменат единствено “Протокол на Юбилейното събрание” през 1928г., докато сем. Заплишни остава не споменато
  • Твърдението, че 18 петдесятни църкви са започнати в България към този период е погрешно (Смолчук, 2006). При заминаването на Воронаев през 1921г. има една единствена организирана петдесятна църква в Бургас след разделение с местните конгрешани. Когато Николай Николов основава СЕПЦ 7г. по-късно през 1928, в него влизат единствено три организирани и действащи петдесятни църкви.

ЕПИЛОГ: Завършва една дълга поредица за ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ продължила публикуването си повече от година (http://pastir.org/news/95). От нея научихме, че:

  1. Ръкоположени (ординирани), спонсорирани и изпратен от Асамблеи на Бога мисионери поставят началото на Българското петдесятно движение
  2. Първата петдесятна църква в България е оргнизаирана в Бургас през 1921г., а не 1920г. както е традиционно възприето
  3. Като ръкоположени служители на Асамблеи на Бога, първите петдесятни  мисионери в България вярват и поучават класическата доктрина за Троицата
  4. Второто пътуване на сем. Заплишни в България цели организиране и разрастване на СЕПЦ, чието начало е поставено от племенника им п-р Николай Николов

ОЧАКВАЙТЕ в ПОРЕДИЦАТА

  • Август – Повторното връщане на Дионисий Заплишни в България през лятото на 1930г.
  • Септември – Досиетата говорят: Парижката мирна конференция от 1976г.
  • Октомври –  90г. връщането на п-р Николай Николов в България и създаването на СЕПЦ

 

[1] Колтович, 2-3

[2] Архив Всеукраинского союза церквей христиан веры евангельской. След ареста на Воронаев през 1930, следователите на ЧК безуспешно се опитват да открият самоличността на този доктор

[3] Ibid.,9.

[4] Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 10 and Evangelist (Odessa: 1928, No. 1). Цитиран от Durasoff, 73 and Smolchuck, 4.

[5] Zhidkov, “On the Roads …” (Bv, No. 3, 1957), 62. Около 1936 г., Доналд Джи, който е част от образователната програма на Асамблеи на Бога в свободния полски град Гданс (Данциг), пише, че петдесятните вярващи в Русия са над 80 000 в Upon All Flesh (Springfield: The Gospel Publishing House, 1947), 31. И двамата са цитирани от Durasoff, The Russian Protestants. За повече информация относно растежа на петдесятното движение в Русия вж. Франчук, Проссила Росия дождя у Господа (n/a: Киев, 2001).

[6] McLeod, Hugh. Christianity: World Christianities c. 1914-c. 2000 (Cambridge: University Press, 2006), 97.

[7] Durasoff, 73.

Книгата за Иван Воронаев в София за Петдесятница

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015Живот и служение на Иван Воронаев

Автор: Доний К Донев

Издателство: Игъл

Брой стр.: 128

Формат: 20,5/13,5/1 см

Тегло: 0.155

Година: 2015 г.

Език: Български

Aнотация: Разширено юбилейно издание, включващо историята на децата на Воронаеви, кореспонденцията на Иван Воронаев и първите петдесятни в България

Връзка към книгата в книжарница ВЕРЕН: http://veren.bg/product.php?b=12448&T=64

Връзка към книгата в книжарница CLC: http://www.clc.bg/product/jivot-i-slujenie-na-ivan-voronaev-donii-donev

« Previous Entries