Архив за етитет: България

СТАНОВИЩЕ на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители

Изх. № 415/12.12.2011 г.

ДО:
ВСИЧКИ СЛУЖИТЕЛИ,
ВЯРВАЩИ И ЦЪРКВИ В СЕПЦ

СТАНОВИЩЕ
на Ръководството на Съюза на ЕПЦ в България относно „отварянето на досиетата“ на духовни служители

Скъпи братя и сестри,
Въпросът за репресиите от страна на тоталитарния режим върху активните вярващи и духовните служители, както и за неговото влияние върху живота на църквите продължава да вълнува вярващите и обществото в страната ни от началото на прехода досега. Още от самото начало на демократичните промени с провеждането на събора в гр. Ямбол през м. декември 1989 г., с избирането на ново Съюзно ръководство и реабилитирането на репресираните пастори Съюзът на ЕПЦ в България направи решителна стъпка към разграничаване от тоталитарното минало и за пълно прекъсване на контрола от страна на структурите на бившата Държавна сигурност върху живота и служението на църквите.

В момента по силата на специален закон, приет през 2006 г., върви процес на постепенно „отваряне на досиетата“ на всички публични личности и хора, заемали публични длъжности, което включва и ръководствата на всички вероизповедания от 1990 г. насам. Загрижени за чистотата на Божието дело и за доброто име на СЕПЦ, Съюзното ръководство поиска от Комисията за досиетата да бъдат проверени всички негови членове. СЕПЦ се оказа първата национална религиозна структура в страната, поискала такава проверка.

От всичките 11 члена на Съюзното ръководство, които бяха проверени, Комисията установи четирима с досиета. Това наложи незабавно да се съберем на специално заседание, посветено на този въпрос, на което ние изслушахме всеки един от братята, чиито имена бяха цитирани в отговора на Комисията. С много болка те споделиха това, което са преживяли, като категорично декларираха, че:
• никога не са търсили доброволно контакти с ДС, а всичките им контакти са били
принудителни;
• никога не са подписвали каквито и да е декларации за сътрудничество, нито са да-
вали устно съгласие за това;
• никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да
пострада;
• никога не са получавали възнаграждения или каквито и да е други облаги;
• никога не са били в каквато и да е зависимост от бившата ДС след началото на 1990 г.

След дълги дискусии решихме да свикаме пастирска конференция с участието на всички служители по трудов договор към СЕПЦ, която се състоя на 6 декември т.г. Пред своите съработници четиримата братя отново с голямо смирение и болка дадоха своите обяснения, като потвърдиха горните твърдения. Въпреки това те помолиха за прошка, защото не са били достатъчно твърди да отхвърлят натиска на оперативните работници, които са ги викали и разпитвали. Те декларираха своята готовност да напуснат Съюзното ръководство като устно заявиха своите оставки и помолиха пастирската конференция да вземе решение за това.

След дълги часове на изказвания и дискусии бяха взети следните решения:
• Ние категорично осъждаме поведението на доносничество, предателство и възпрепятстване на Божието дело от християни.
• Като имаме предвид съветите на Божието Слово, обстоятелствата, при които се отварят досиетата, смирената изповед на четиримата братя и плодовете от служението им през последните 20 години, решихме техните оставки да не бъдат приети и те да продължат да служат в състава на настоящото Съюзното ръководство.
• За да се избегне влиянието от тоталитарното минало, решихме преди провеждането  на следващ събор за избор на ново Съюзно ръководство всички кандидати да бъдат предварително проверени за агентурно минало.
Ние вярваме, че Бог е праведният Съдия, Който единствен знае цялата истина, и ние
възлагаме на Него да отсъди справедливо според делата на всеки.

С уважение:

п-р Иван Врачев,
Председател на СЕПЦ

Офис: ул. Паскал Тодоров 2, гр. София 1618
тел. 02 9559295 • e-mail: paob.office@gmail.com
Председател: п-р Иван Врачев • П.к. 38, гр. Пловдив 4001
e-mail: paob.chairman@gmail.com

Office: 2 Paskal Todorov Str, Sofia 1618, Bulgaria
phone: +359 2 9559295 • e-mail: paob.office@gmail.com
Chairman: Rev. Ivan Vrachev • P.O.Box 38, Plovdiv 4001, Bulgaria
e-mail: paob.chairman@gmail.com

Протестантите в България 2011

На 21 юли 2011, Националният статистически институт пусна за медиите предварителните резултати от преброяването на България. Според тях:

  • Българското население е намаляло с над 500 000 души
  • Има значително понижаване на броя на българите (76%), които считат себе си за източно православни – най-ниска за цялата историческа статистика на България
  • Около 10% се определят като мюсюлмани
  • Над 7 % без вероизповедание
  • Няма промяна в броя на католиците

Протестантско вероизповедание са заявили над 64 000 човека или 50% повече от последното преброяване преди 10г., когато НСИ обяви само 42 000 протестанти в България. За разлика от НСИ, още през 2009г. Щатският департамент на САЩ посочи над 150 000 евангелско-протестантски вярващи в България още през 2009г.

За коментар по статистическите резултати относно религиозните общества в България, по предаването 12+3 на радио Хоризонт, бе поканен българо-немския юрист д-р Христо Беров.

Протестантите в съвременна България

Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев
14 май 2006

Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат статистическите данни в годините между 1998–2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място, непрецизността в секуларните български статистики. Засегнати от грешките им са не само евангелските християните в България. Населението на страната е официално давано в различни статистики от 7,3 до 9,2 млн. души, което показва едно наистина драстично отклонение от малко под 2 млн. български граждани.

Още по-критични са резултатите при сравненията с етносите и религиите у нас. Често двете категории дори са объркани или сведени до една. Така например българомохамедани попадат под категорията етнически турци, макар че тези са етнически българи, а „българомохамедани” е категорията на вероизповеданието им – мюсюлмани или мохамедани.

Сред етнически групи наред с етноса на роми откриваме посочени като етноси вероизповeданията католици и протестанти. Нерядко из статистиките откриваме една недефинирана група българи, определени кой знае по чия презумпция като македонци. Тези са местени ту при вероизповедания, ту при етноси.

Интересен въпрос сам по себе си е този: кому идва наум подобна глупост? И защо не се отделят добруджанци, тракийци и шопи например в отделни категории и да ги мести българският статистик ту като етнос, ту из групи вероизповедания – за разнообразие. Или за да е пълен хаосът, който окончателно настъпва при сверяването на процентуално представените данни.

Така например населението ни е съставено от 90% българи, от които 86% са българско-православни, 10% – етнически турци, и 13% – мюсюлмани, според данните на французите от “Дьо Мон ” от 2004 г. Към етническите малцинства, а не вероизповедания, са посочени погрешно и от тях католици, протестанти, евреи. Очевидно французите са допуснали тази грешка, защото не проверяват данните, преведени от български източници или дадени им от българи, а просто са отпечатани в изданието им.

Поставени трите религиозни общности под “малцинства” числено трябва да представят 1,1% общо от българското население. Странно, предвид непредставените армено-григориански християни, по етнически произход арменци; и непредставените роми като етнос, а и в трите им вероизповедания – източноправославни, мюсюлмани и протестанти.

По същото време, 2004 г., немската Асоциация по туризма дава следните данни за страната, населението и религията: “Жители: 7,52 млн., 85% от населението са българи, а 10% – турци. Малцинства: румънци, арменци, роми, македонци, гърци, католици, протестанти, евреи.” Това е цялата информация, от която отново отчетливо се виждат същите грешки – смесване на етнически и религиозни групи, процентуално непредставяне на етнос и религия и етническата група македонци. Очевидно е, че и немската Асоциация по туризма просто препечатва на страниците си поднесеното й от български статистици, без да обърне внимание на грешките.

През 2005 г. реномираното немско списание „Щерн” е по-коректно, то дава през март за страната ни следните данни: 7,7 милиона жители, от които: 83,5% етнически българи, 9,5% етнически турци, 4,6% роми. Религии: 84% източноправославни християни, 13% мюсюлмани, 3% протестанти, католици, евреи. Само арменците като етнос и вероизповедание отново не са споменати. Обзорен статистически преглед на немската секция на Радио Люксембург от 1999–2000 г. дава за страната ни при 7,8 млн. население следните религиозни групи: 84% източноправославни християни, 11,5% мюсюлмани, 4,5% протестанти, католици, арменци и евреи. Евреите са назовани като етнос и религиозна общност с 5000 членове. Арменците са представени етнически с 20 000, като също се припокриват числено с изповядващите арменогригорианско християнство у нас. Католческите и униатските църкви са представени с 57 000 членове, което означава, че от 4,5% религиозни малцинства от 7,8 млн., или 337 500 общо, най-силно представената група е тази на протестантите с 255 500 членове от всички етнически групи. Това я прави и втората християнска деноминация след източноправославното традиционно християнство у нас.

Силно отклонение дава немската Федерална служба за чуждестранни осиновявания в статистиките си за България от 2003 г.: страната има 7,45 млн. жители, от които 84,5% са етнически българи, 10% – етнически турци, 5,5% – роми, арменци, румънци, гърци, и отново група, водена като “етнически македонци”.

Интересно в този документ е експлицитното посочване на силната група атеисти в България – около 1/3 от населението, която група всъщност не е регистрирана никъде другаде. Прави впечатление също и направеният извод, че много българи са вписвани формално като източноправославни, макар да са атеисти или да принадлежат на други християнски деноминации. Оттук заключението на службата е, че се налага тревожен въпросът, доколко категориите при статистическите български проучвания и съответните данни са прецизни. Седемнайсет процента са посочени като религиозни малцинствени групи на мюсюлмани, протестанти, католици, евреи и арменскогригориански. Което се доближава до статистическите данни на РЛ, предвид че групата мюсюлмани е представена в това число с 12%, а останалите 5% си разделят другите религиозни групи.

На 14 март 2006 във в. “Дума” беше публикувана статия, в която е цитиран ст. н. с. Стефан Пенов от БАН, съветник на Комисията по вероизповеданията в няколко народни събрания. От нея научаваме, че над 6 млн. българи са заявили, че са православни християни, но само 50% от тях посещавали църква. Данните му, които са въз основа на статистическо изследване от 2005 г. (което не става ясно от кого и кога е проведено, като се има предвид, че подобно изследване е обхванало очевидно цялото българско население, изхождайки от представените резултати), са били съобщени на академична конференция „Религиите в Европа и бъдещето на православието“, организирана от Руския културно-информационен център в София и една научноизследователска „група по религиозно-философските парадигми”, съставена от преподаватели в няколко български университета. На тази среща доц. Пенов съобщава, че „класическите протестанти” у нас са 60 хил., допълнително 40 хил. роми могат да бъдат определени в категорията „протестанти от новите църкви”.
А общо около 100 хил. души са в категорията „нетрадиционни вероизповедания”, като в това число вероятно 1/4 са последователи на учения, които не са християнски, респективно не са евангелски, т.е. протестантски. Но остатъкът са все пак около 75 хил. българи, които очевидно могат да бъдат определени като принадлежащи на съвременните свободни евангелски църкви. Оттук се извежда цифрата от общо над 175 хил. души, цитирани като български протестанти.

Най-голям процент от числото, което според изложените и чуждестранните данни в първата част би трябвало да се движи между 175 хил. и 255 500 български евангелски християни, се дава на българските петдесятно харизматични евангелски църкви. Като в тази категория най-висок процент е този на членовете и посетителите на петдесятни църкви и Божите църкви у нас. Това сочат изследванията и на международната организация „Мисия за християнско образование”. Числото, което тя дава за българските християни, членове на петдесятно харизматични евангелски църкви, е над 105 хил. редовни членове, само Божите църкви са представени с над 65 хил. членове и над 550 локални църкви през 2001 г. Но ако сведем към това изследване данните за допълнително определени като „некласически протестанти” българи и роми, числото нараства значително. Тук обаче откриваме и втория проблем – непрецизността на самите български протестанти при подаване на данни за себе си, при проучване на числеността си и при участие в секуларни статистически изследвания. Различните протестантски деноминации са представени в различно съотношение. Според данните на „Мисия за християнско образование” само през 2001 г. Българската Божия църква без Обединени Божи църкви има над 42 хил. регистрирани членове, с около 250 служители в близо 400 църкви в страната. По данни на същата международна организация през 2003 г. Съюзът на българските петдесятни църкви е представен с над 50 хил. регистрирани членове, с над 150 пастори в около 550 църкви в страната. Така само за петдесятно харизматичното движение в България в началните години на 21. век регистрираните членове надвишават цифрата 100 хил. души. „Мисия за християнско образование” изказва в доклада си предположението, че 15 години след падането на Берлинската стена българските протестанти са нараснали числено поне двукратно предвид процесите на вътрешно мисиониране, благовестие и съживление. Значителен прираст се наблюдава и в съборни евангелски, баптистки, методистки църкви след 1989 г. Отделен е процентът на християни от Православната църква, които посещават понякога и евангелски църкви. Друга група, която не може да бъде изследвана пълноценно, е групата на нередовните посетители, нерегистрирани членове на евангелски църкви, които са обаче евангелски християни. Една силна част от тези са млади българи в чужбина и страната. В монографията на Ъ. Кернс, Хр. Стоянов и К. Златев “Християнството през вековете” („Нов човек”, София, 1998) са дадени за някои евангелски църкви в страната следните представителни официални данни до 1997 г.: протестантски църкви, редовни членове – 72 800, от които: Евангелски алианс – 54 500, в т.ч. петдесятни църкви – 30 хил., Българска Божия църква – 16 хил., баптисти – 4 хил., Съборни евангелски църкви – 3 хил., методисти – 1500, лутерани – 300; отделно: Свободни евангелски църкви – 2 хил., Обединени български Божи църкви – 10 хил. Очевидно е, че тези цифри са занижени.

Драстичните разлики в данните дотук разкриват два основни проблема. Първият е вътрешноцърковен въпрос – как се извършва преброяването на регистрирани членове и на редовни или нередовни посетители, които са принадлежащи към протестантизма християни. Има ли система, която да диференцира и да гарантира същевременно прецизност на данните? Доколко българските протестанти знаят, че “евангелски християнин” е равностойно понятие на ”протестант” и едва след това се тръгва към идентифициране със съответните подгрупи – методист, лутеран, свободен или съборен евангелски християнин, баптист, петдесятен християнин?

Оттук към втория проблем – как българските протестанти участват в провежданите национални статистики и преброявания. Често срещано явление е изказването “Аз съм християнин” в отговор на въпрос на анкетиращия или при попълване в общата графа. Тук българските протестанти не знаят, че това отвежда веднага до завеждане под групата “православен” – поне това явление бе широко разпространено през 90-те години на 20. век..
Вместо това трябва да се категоризира с “протестант” или “евангелски християнин”, които са всъщност два синонима, а не различни категории. Най-същественият проблем е, че незаявяваването на “протестант” или “евангелски християнин”, а посочването на “петдесятник”, “баптист” или “методист” води автоматично до поставянето под категория “Религия” в графа “други”.

В заключение: очевидна е изключително необходимата вътрешноцърковна просвета, особено сред по-слаби социални групи в църквите, но и сред служителите. При едно секуларно преброяване е необходимо българските протестанти да знаят и посочват идентичността си. Те са на първо място протестанти или евангелски християни – необходимо е да посочат една от двете категории, която е зададена в анкетата.

Едва след това, само ако има диференциране по групи на църковна принадлежност или посещаемост, след като са посочили в съответната графа, че са протестант/евангелски християнин, което е едно и също сумарно понятие, едва след това, ако се изисква от тях, могат и трябва да посочат конкретната си църковна принадлежност – лутеран, баптист, методист, свободен, съборен или петдесятен християнин.

При отсъствие на такъв подвъпрос без значение от вида на анкетата единствен отговор може и трябва да бъде само “протестант” или, ако е експлицитно посочен синонимът – “евангелски християнин”. В момента, в който българският протестант каже, че е например петдесятник или християнин, бива моментално категоризиран в групата “други” – при първия отговор, или в групата “православен” – при втория отговор. Което има за следствие грешки в статистиките в ущърб на българския протестантизъм.

Какви лидери са нужни на България?

Уроци от живота на Гидеон (Съдии 6:11-8:35)

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша. (Притчи 29:2 )

Всяка организация от хора има нужда от лидери. Няма ли лидери, организацията се разпада. Но дори, когато хората имат нужда от лидер, те винаги питат: „Защо да следвам именно теб?” Преди да следват видението, преди да признаят резултати, хората имат нужда да разпознаят лидера. Това е разликата между лидерите и хората, които просто вървят сами неизвестно накъде.

В България днес има много политически, икономически и дори духовни лидери, които никой не следва. Много вероятно е, скрити зад своето лично разбиране за прогрес, такива лидери да оценяват себе си като успели или постигнали нещо. Но оценка, базирана на икономически дивиденти, политическа позиция или чисто човешко чувство за победа е твърде временна и доста инфантилна. Ултимативният тест за лидерство не се е променил. Истинските лидери са лидери с истински последователи. Лидери без последователи не са лидери.

Библията осъзнава нуждата от разпознаване на лидера и многократно разказва историята на лидери, които хората следват не толкова заради видение, разбиране или умение, а заради самите тях. Ето седем характеристики описани в историята на Гидеон (Съдии 6:11-8:35), които хората търсят в лидера:

1. Призив: Няма по-силна мотивация за околните от това да видят лидер, който живее и ръководи с ясното съзнание, че е призован(а) именно за това време, за тези хора и за тази цел. Именно Божия призив в живота на Гидеон промени първо неговото лично отношение към Божията мисия за Израел, а след това и отношението на хората към него като лидер, който Бог издига. Без ясно разпознаване на призива, няма нито лидерство нито последователи.

2. Разбиране: Хората следват лидер, който разбира истинската ситуация, разпознава проблема, има мъдрост да го разреши и най-вече лидер, който усеща вътрешната нагласа и нужда на хората. В историята на Гидеон, Бог даде мъдрост, за да разбере слабостта на Медиамците и нуждата на Израел. Когато Гидеон повика хората на война, той вече знаеше, че победата е сигурна, защото имаше вътрешно разбиране за това какво и как е нужно да се направи. Това правило важи в политиката, в бизнеса и в църквата. Хората не разбират лидери, които не ги разбират и не се интересуват от лидери, които не се интересуват от тях.

3. Харизма: Хората следват лидери, които ги карат да се чувстват добре. В това няма нищо лошо. Още повече, че това е Библейски принцип, както псалмопевецът казва: „при тихи води ме завежда, освежава душата ми.” Истинското лидерство е успокоение за следващите. Когато Гидеон повика хората на битка с Гидеон, те се разбунтуваха, защото такъв призив съвсем не ги успокояваше. Но Гидеон показа важността на тяхното участие като им припомни, че бяха хванали водачите на Мидиам (Съдии 8:1-30). Призива да осъзнаят своята роля на историческата сцена, убеди хората да последват Гидеон.

4. Талант: Хората следват хора с таланти. Те искат да са близо до талантливи лидери и да се учат от тях на успех. Това може да се види във всяка организация. Талантът на Гидеон беше неговата сила, разпозната от изпратения до него ангел (Съдии 6:12, 14). Използвайки дадения му от Бога талант, Гидеон успя да води народа на Израел.

5. Умение: Съвсем естествено хората са привлечени от лидери, които могат да завършат започнатото. Никой не обича да се чувства не успял. Гидеон дори не помисли да присъедини Ефрем към начинанието си преди да беше доказал своето умение да завърши започнатото.

6. Комуникация: Лидерът, който не умее да комуникира с хората около себе си, е обречен да остане сам. Когото Гидеон говореше на хората, те го разбираха и следваха. Невъзможно е да се разбере и следва лидер, който не може да обясни своя призив, видение и стратегия.

7. Характер: Нужен е характер, за да се изгради и подържа доверие. Гидеон устоя, когато другите не успяха. Той показа решителност и кураж в контекста на заплахи и война. Но въпреки това, именно характера му доведе до лично падение и падението на цялата нация. Така както го следваха в битката, така Израел последва Гидеон в грехопадението и идолопоклонството. Защото, когато всички битки са спечелени и всички победи са извоювани, лидерите трябва да продължат да се борят срещу слабостите на своя характер. Изгубят ли тази битка, те губят всичко.