(не) само за лидери

Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

Доний К. Донев

Сем. Ноколови (cir. 1925)

Изпращането на п-р Николай Николов като мисионер на американските Асамблеи на Бога в България е отговор на задълбочена криза в българското евангелско движение. На първо място либералното богословие, което навлиза от запад по време на балканските войни главно чрез баптистки и конгрешански църкви, позволява бързо и безвъзвратно разпространение на консервативното (в някои случаи до крайност) петдесятно учение на Заплишни и Вороанев през 1921г. Заминаването на Воронаев и неговите сподвижници дефакто оставя без ръководство новоорганизираните петдесятни общества. Това обуславя определени различия в петдесятните практики и църковно ръководство в следващите няколко години. Когато през май 1924 сем. Заплишни са принудени да напуснат България, тези различия дефинират ефективното разделение между българските петдесяни. Църквите като тези в Перник, Плевен, Вердикал и Варна са само част от нарастващия проблем, който по-късно ще доведе до официалната съюзна кореспонденция за ограничаване практикуването на дарбите на Духа, наред с други методи за църковно ръководство и санкциониране. Младото петдесятно движение е пред разпад и единствения изход за неговото историческо оцеляване е бързо и централизирано обединение. Имено това „обединение” дефинира българската петдесятна история в следващите сто години.

Дали п-р Николов е достатъчно подготвен за ситуацията, която заварва в България, е въпрос на който тепърва ще отговарят по-задълбочени изследвания. Кръстен със Св. Дух в края на 1921г. и завършил две годишен петдесятен колеж, самият той споделя опасенията, че не ще бъде приет от по-старите вярващи в България. Въпреки, че и самите „по-стари” петдесятни вярващи там са също като него кръстени със Св. Дух от 1921г.

Едва когато Олга и Дионосий Заплишни се срещата с Николов в Америка след политическото им изгонване от България, идеята за евентуална мисия започва да се реализира. За това повлиява и писмо от майката на Николай Николов, която през 1925г. пише на сина си: „Моля те, ела и ни помогни. Това дело, толкова чудно благословено от Бога в началото, скоро ще се разпадне.” Самият Николов споделя наблюденията на някои български петдесятни „че ако помощ не дойде скоро, цялото движение ще претърпи поражение.” След едногодишна подготовка и координиране с централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, сем. Николови пристига в България в края на 1926г. Обещано им е едногодишно спонсорство от 60 щ.д. на месечно (или 8 400 стари лева). Средната работна заплата в България е около 2 000 лв., а в Америка започва драситечен финансов спад към икономическа депресия. Евентуалното продължаване на петдесятната мисия в България зависи единствено от нейните резултати през 1927г.

По тази причина без никакво забавяне, първите петдесятни събрания Николов започва в приземния етаж на дома на майка си, Мария Иконописова. До Спрингфийлд съобщава, че в страната има само пет силно фрагментирани петдесятни общества. До края на 1926г., Николов посещава три такива в София, Перник/Дивотино  и Банкя/Вердикал. В последствие през 1928 и трите ще се разграничат под ръководството на Борис Грозданов.

Кръст и корона в емблемата на СЕПЦ

Заради тежките зимни условия, бургаската църква наема салон до театъра с около 200 седящи места докато има само 25 посетителя. Духовният глад е толкова голям, че можеш „да отидеш в едно село само два-три пъти и да основеш църква,” пише в доклада си Николов. В отговор, мисийското ръководство му поставя три основни цели:

  • обединяване на Петдесятните общества в централизирана организация като част от американските Асамблеи на Бога,
  • организиране и регистриране на петдесятните църкви според българското законодателство
  • и обучение на водачи и служители за целите на движението.

От успеха на горните цели зависи, дали мисията ще бъде спонсорирано и след 1927г. Към момента Николов е без опит в църковна организационна работа, не е основал нито една църква през живота си, опита му като служител е единствено краткото му преподаване в библейското училище Ветил, а посетените от него „стари петдесятни” църкви в страната вече показват несъгласие с водената от него политика.

Въпреки това, упоритата работа в поставените кратки срокове и целевата програма, която Николов следва, скоро дават успех. Всяка седмица се провеждат пет редовни богослужения, три библейски класа, освен пътуванията до околните села където са основани църкви. Сформират се църковен хор, младежка група, молитвено служение. Петдесятното дело в Бургас привлича вниманието на местната интелигенция – „хора от по-високата класа,” както Николов ги нарича, „които преди стояха на страна, сега показват интерес.”

Но изнурителната програма с ежедневно обучение и богослужения скоро добавят към не малкото трудности на мисията. Събранията са спрени през юни 1927г. след като Николов неочаквано заболява от малария. Спрени са и редовните курсове за нови служители, между които все още няма готови да поведат делото. Съдбата на петдесятната мисия в България е отново под въпрос.

Интересът на американските асамблеи също е изчерпан и в период от осем месеца в официалните публикации липсва информация за България. Затова пък, съпругата на Николов, Марта Негел, застава плътно зад служението в един от най-трудните моменти, както в проповядване и преподаване, така и в организацията на младото движение. Въпреки липсата на официални публикации, нейната настоятелна комуникация с централата в Спрингфийлд продължава. Изправеното пред един нов своеобразен крах младо петдесятно движение в България, е спасено единствено от последвалото  възстановяването на Николов съживление през есента на 1927.

ЕПЦ Бургас през 1928г.

Информация за последвалия прогреса на мисията черпим от писмото на Н. Николов до петдесятните църкви на 29 декември 1927 г. в което пише: „Една от целите ми е била с идването ми в България на съзнателните петдесятни братя за съединяването на всички духовни сили. По време на обиколката миналата година разбрах, че вярващите искат свикването на един събор, в който да се реши въпроса за организирането на петдесятното движение в България. Виждам обаче, че някои братя ме приемат като носител на някакво ново учение и под натиска на своите предубеждения странят от мен. Направих опит през декември 1926 г. да свикам събор за обединение и организиране. Свиках събор и след тридневно разискване, приехме правилник по който да се води организационен живот в църквите ни. Но скоро организацията ни и правилника останаха без стойност. Затова реших отново да разпратя това писмо, като изложа в няколко точки условията, при които според моето мнение, едно пълно разбирателство би постигнало резултати, от който да стане обединението и организирането.”[1] За да не се провали отново в обединяването на петдесетните общества, Николов се отнася директно към централата в Спрингфийлд. По тяхна молба, Дионисий Заплишни пише до България призовавайки църквите да изпратят представители на консултативните събрания за учредяването на Съюза (такива се провеждат в Бургас, Варна, Русе и др. градове) и „да не се безпокоите за Колю Николов. Той носи здраво учение”.[2] /следва/

[1] Държавен архив Русе, ф. 319 К, оп. 1 а.е. 1, л. 1.

[2] ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 1, л. 2.

ПРОРОЧЕСТВА на ДЖОНИ НОЕР за БЪЛГАРИЯ 2014

Арменската диаспора и началото на Петдесятното движение в България

Съществуват определени прецедентни фактори в историята на Петдесятното движение в България, а и в българския протестантизъм като цяло, които са неразривно свързани с протестантската вяра разпространена в арменската диаспора у нас:

  • Армения е първата официална християнска държава в историята през 301г. когато Григорий (арм. Григор Лусаворич) и цар Тиридат (арм. Търдат) провъзгласяват християнството за официална религия на Армения
  • По тази причина, а по-късно и заради анти-арменския геноцид в Турция (1915-1923г.), първите западни мисионери в Ориента се насочват имено към арменските диаспори
  • Първият български протестант Гавраил Илиев и неговата ранна протестанска дейност в България са подбудени от връзките му с арменски търговски партньори в Цариград и първата евангелска църква на Балканския полуостров основана там в арменския кв. Пера
  • Всички ново български издания на Библията в Цариград, в. Зорница и почти всички български книги издадени в Цариград и Смирна са отпечатани в седемте действащи арменските печатници на Агоп Минасиян, Агоп X. Бояджиян, Тадей Дивитчиян, Х. Матеосян, и т.н.
  • Сградата на конгрешанската църква в Бургас, в която се дава началото на петдесятното движение в България, е дарение от фамилията на Ермине Тороманян – арменски бежанци (мигранти), които пристигат в България от Цариград
  • Петдесятната църква в Сливен просъществува благодарение на служението на п-р Агоп Куриян
  • Началото на петдесятната църква в Пловдив (първоначално наименувана Българска евангелска църква божия през 1919г.) е свързано с името на Мъгърдич Мелконян

Какви лидери са нужни на България?

Уроци от живота на Гидеон (Съдии 6:11-8:35)

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша. (Притчи 29:2 )

Всяка организация от хора има нужда от лидери. Няма ли лидери, организацията се разпада. Но дори, когато хората имат нужда от лидер, те винаги питат: „Защо да следвам именно теб?” Преди да следват видението, преди да признаят резултати, хората имат нужда да разпознаят лидера. Това е разликата между лидерите и хората, които просто вървят сами неизвестно накъде.

В България днес има много политически, икономически и дори духовни лидери, които никой не следва. Много вероятно е, скрити зад своето лично разбиране за прогрес, такива лидери да оценяват себе си като успели или постигнали нещо. Но оценка, базирана на икономически дивиденти, политическа позиция или чисто човешко чувство за победа е твърде временна и доста инфантилна. Ултимативният тест за лидерство не се е променил. Истинските лидери са лидери с истински последователи. Лидери без последователи не са лидери.

Библията осъзнава нуждата от разпознаване на лидера и многократно разказва историята на лидери, които хората следват не толкова заради видение, разбиране или умение, а заради самите тях. Ето седем характеристики описани в историята на Гидеон (Съдии 6:11-8:35), които хората търсят в лидера:

1. Призив: Няма по-силна мотивация за околните от това да видят лидер, който живее и ръководи с ясното съзнание, че е призован(а) именно за това време, за тези хора и за тази цел. Именно Божия призив в живота на Гидеон промени първо неговото лично отношение към Божията мисия за Израел, а след това и отношението на хората към него като лидер, който Бог издига. Без ясно разпознаване на призива, няма нито лидерство нито последователи.

2. Разбиране: Хората следват лидер, който разбира истинската ситуация, разпознава проблема, има мъдрост да го разреши и най-вече лидер, който усеща вътрешната нагласа и нужда на хората. В историята на Гидеон, Бог даде мъдрост, за да разбере слабостта на Медиамците и нуждата на Израел. Когато Гидеон повика хората на война, той вече знаеше, че победата е сигурна, защото имаше вътрешно разбиране за това какво и как е нужно да се направи. Това правило важи в политиката, в бизнеса и в църквата. Хората не разбират лидери, които не ги разбират и не се интересуват от лидери, които не се интересуват от тях.

3. Харизма: Хората следват лидери, които ги карат да се чувстват добре. В това няма нищо лошо. Още повече, че това е Библейски принцип, както псалмопевецът казва: „при тихи води ме завежда, освежава душата ми.” Истинското лидерство е успокоение за следващите. Когато Гидеон повика хората на битка с Гидеон, те се разбунтуваха, защото такъв призив съвсем не ги успокояваше. Но Гидеон показа важността на тяхното участие като им припомни, че бяха хванали водачите на Мидиам (Съдии 8:1-30). Призива да осъзнаят своята роля на историческата сцена, убеди хората да последват Гидеон.

4. Талант: Хората следват хора с таланти. Те искат да са близо до талантливи лидери и да се учат от тях на успех. Това може да се види във всяка организация. Талантът на Гидеон беше неговата сила, разпозната от изпратения до него ангел (Съдии 6:12, 14). Използвайки дадения му от Бога талант, Гидеон успя да води народа на Израел.

5. Умение: Съвсем естествено хората са привлечени от лидери, които могат да завършат започнатото. Никой не обича да се чувства не успял. Гидеон дори не помисли да присъедини Ефрем към начинанието си преди да беше доказал своето умение да завърши започнатото.

6. Комуникация: Лидерът, който не умее да комуникира с хората около себе си, е обречен да остане сам. Когото Гидеон говореше на хората, те го разбираха и следваха. Невъзможно е да се разбере и следва лидер, който не може да обясни своя призив, видение и стратегия.

7. Характер: Нужен е характер, за да се изгради и подържа доверие. Гидеон устоя, когато другите не успяха. Той показа решителност и кураж в контекста на заплахи и война. Но въпреки това, именно характера му доведе до лично падение и падението на цялата нация. Така както го следваха в битката, така Израел последва Гидеон в грехопадението и идолопоклонството. Защото, когато всички битки са спечелени и всички победи са извоювани, лидерите трябва да продължат да се борят срещу слабостите на своя характер. Изгубят ли тази битка, те губят всичко.

2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България

Zaplishniд-р Теол. Доний К. Донев

На 15 август 1930г., десетилетие след първото им мисионерско пътуване в България, сем. Заплишни са спонсорирани от Асамблеи на Бога в САЩ за нова мисия. Както десет години по-рано, пътуването им започва в Ню Йорк с парахода „Сатурн” и продължава 17 дни. Следва престой в Пирея където изчакват параход за Истанбул. От там с влак семейство Заплишни пристигат в родния на Олга Заплишна Бургас на 2 септември 1930г. Международните пътнически превози през България по т.нар. магистрална железопътна линия Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул съществуват от 1889г. И прехвърлянето от Истанбул с влак, а не по вода както се приема традиционно, е вероятно по същия маршрут, който използват при първото си пристигане с групата на Иван Воронаев през 1920г.

Докато за първото пътуване на Дионисий и Олга Заплишни до България знаем съвсем малко, то тяхната втора мисия десетилетие по-късно е подробно документирана. Затова спомага официалното ръкополагане на Дионисий Заплишни като служител на американските Асамблеи на Бога през 1926г., което става и главната причина за драстичната промяна в модела на тяхното мисионерско служение. Тази нова посветеност на „деноминационното дело” изисква подробни доклади на служението, редовно координиране с централата в Спрингфийлд и финансова отчетност не само към спонсориращата организация и към индивидуалните спонсори на второто мисионерско пътуване.

Според изпратените доклади, само два дни след пристигането на сем. Заплишни в Бургас, наскоро основания от п-р Николай Николов СЕПЦ прави годишно събор на 4-7 септември във Варна. Сем. Заплишни присъстват на събора и проведения на 8-13 септ. 1930г. библейски курс. В продължение на няколко дни п-р Николов, П. Рахнев и Заплишни поучават и проповядват по три пъти на ден събраните служители и гости.

Според Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, общия септемврийски събор е в средата на общо седем тежки и отговорни събрания на комисията през 1930г. Първите няколко месеца от годината включват отделяне на групата на Иван Брошовски в Ямбол, дейността на новосъздадената в Чикаго Източноевропейска и Руска мисия с европейската й централа в Гданск и гостуването на директора мисията, Свенсон, в България. В същия период, СЕПЦ приет в структурата на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Събранията на комисията след общия събор през септември разглеждат новия Библейския институт в Гданск, посещението на А. Б. Линдгрен в България, предупреждения към църквите в Сливен, Пловдив и Варна и финансирането на фонд „Пътуващи работници”.

Несъмнено, дейността на комисията при СЕПЦ през 1930г. надминава като активност всички предни, а и доста от следващите години. Предвид заплануваното заминаване на Николай Николов, спешното преструктуриране на организацията в кратки срокове установява Заплишни като негов заместник в България.  Този етап в историята на СЕПЦ обобщава чисто организационната мисия на Николай Николов в България и причината на второто изпращане на Заплишни.

Вероятно имено по тези причини, това второ пътуване е подробно документирано в не само в автобиографията и служителско досие на Заплишни, а и в периодичната му кореспонденция му с различни американски издания, които излизат на английски и руски език. Тази отчетна форма на служение не остава незабелязана от старите петдесятни вярващи в България, които помнят един друг п-р Заплишни. За тях Дионисий и Олга са еталон за строга и безкомпромисна пуританска духовност върху която е положена основата на българското петдесятничество през 1920г.

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

За това и бързо разставящи петдесятни общества в първото десетилетие на петдесятната история на България непреклонно отказват членство в СЕПЦ с думите на пророк Исая „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите!” (Ис. 8:12). А опитите на Заплишни да ги въдвори в новата организацията са посрещнати с напомнянето на неговите собствени думи от първото му пътуване в България: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8).

Век след тези събития, можем само да съжаляваме, че финансовите отчети на Воронаев, Заплишни и Николай Николов не са били публично оповестени в един по-ранен период. Както са например разходите на Асамблеи на Бога по спасяването на децата на Воронаеви от сталинова Русия. Тези финансови документи трасират едно друго измерение на служението в което духовност и посвещение, спонсорство и църковна политика, едни след други взимат превес в своята сложна и преплетена роля в изковаването на основите на ново организирания Съюз на евангелските петдесятни църкви в България. Дали тази църковна парадигма е била просто наследена от техните наследници, или успешно променена и реформирана, може единствено да покаже една нова и публична прозрачност във финансови отчети на деноминациите.

« Previous Entries