Архив на категория: 2017

ДЕН на БИБЛИЯТА: Не на червената “Библия”

Д-р Теол. Доний К. Донев

Днес е Деня на Библията. Но на коя Библия точно? Нали не на червената “Библия,” която от две-три години насила се налага на евангелските църкви в България?

След две десетилетия с разнообразни издания на Българската Библия, протестантската общност у нас вече разполага с плеяда печатни тиражи. За съжаление сред тях са и някои куриозни издания, като „метъл Библия,“ „екшън Библии,“ „двутекстова” Библия със Стар завет от 1940г и Нов завет набиран от изданието 1937г. В някои пък присъства Нов завет от 1937г. (или 1940) проверен и колиран с печатното издание от 1924г. – определено, стъпка назад в историята на протестантското Ревизираното издание. Особено фрапиращ е случая с един силно фрагментиран български Нов завет, публикуван в библейски програми като e-Sword и Olive Tree и за щастие не достигнал до печат, който съдържа Евангелие според Йоан само до шеста глава.

Всичко това води до едно окончателно объркване в това кой какъв текст е набирал, ревизирал, преправял и издавал. А и самите издатели не публикувт информация по въпроса, защото мнозинството дори не са запазили списък с промените които са правили по Библията.

В този ред на развитие на българските преводи и ревизии на протестантската Библия, стигаме до периода 2005–2015г. в който на евангелската общност в България е представена т.нар. червена „Библия.” Която се явява стъпка назад не просто към черковнославянския прототип, но предявява и конкретна про-руска преводна насоченост. И е наречен червена „Библия” не само заради аления цвят на корицата си, а заради силно изразеното агентурно присъствие на Държавна сигурност сред членовете на преводаческия екип. А от там и директна държавна намеса в текста на Божието Слово. Акт, който дори за православната симбиоза между църква и държава, е сакрално табу.

Въпреки, че отпечатването й е платено от създаденото и спонсорирано от протестантски църкви Библейското дружество, червената „Библия” не е протестантска Библия. В изданията на страниците на софийския университет „Климент Охридски”, тя е ясно посочена като „интерконфесионален превод.” Такъв превод може да бъде постигнат единствено ако богословските различия на участващите вероизповедания се пренебрегнат. Което го прави невъзможен.

На практика, всеки такъв „интерконфесионален превод” в историята се съобразява с преобладаващото богословие в преводаческата комисия – в случая, православното. Това потвърждава и бившия изпълнителен директор на Библейско дружество, Теодор Ангелов (аг. Петров), който казва: всички библеисти, работещи върху него, са православни богослови. За напред разчитаме Св. Синод да даде одобрението си за новия превод.

Православната ориентация на червената „Библия” е подробно дискутирана в годишника на Висшия евангелски богословски институт от 2011-2012г., който ни информира за:

  • неоправдано от текстовите източници про-руско звучене, като например в Матей 1:1-17 и Матей 2:28
  • случаи в които не се превежда, а се интерпретира текста, като например в Тит 3:5
  • насилствено наложено православно богословие в превода, като например в Откровение 1:10
  • доктринални елементи, които не са в текста на Библията, като например в подзаглавие пред Отровение 13:11

Могат ли тези промени и тенденции в т.нар. „нов превод” на червената „Библия,” да бъдат обяснени с поставените цели и задачи на преводаческата комисия в екип:

  • проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров (агент Балкански; Шнайдер),
  • проф. д-р Славчо Вълчанов,
  • доц. д-р Иван Желев Димитров (СС агент Ангелов),
  • д-р Емил Трайчев,
  • ст. преподавател Румен Стефанов
  • и проф. д-р Светлина Николова – стилист от Кирило-Методиевския център при Българска академия на науките.

Дали за тези промени са спомогнали и представителите на църкви и християнски изповедания у нас, както и научни институти на БАН и филологическите факултети, които участват в прегледа на готовите текстове? Има ли връзка с това, че най-малко трима от комисията и представителите са осветлени агенти на Държавна сигурност, срещу двама се водят съдебни дела за установяване на принадлженост към службите, а мнозина са все още непроверени?

Защо и от кого тогава, червената „Библия” се налага така насилствено като стандарт в евангелските църкви? Каква е целта на една такава църковно-агентурна „симбиоза,” чиято цена е не нещо друго а Божието слово Библията? Етично и християнско би било да се отговори на всички тези въпроси, преди този „нов превод,” отпечатан с протестантски пари, да се продава на протестантските вярващи в България за нова печалба от т.нар. „библейска индустрия“. 

Наскоро, някой почти мимоходом бе споменал, „че църквата в България не е готова за такъв „превод.” Нашата обща молитва е: църквата никога да не бъде готова за един такъв милиционерски подход, който може да се характеризира единствено като червена „Библия.” Защото докато някои подобни издания също имат червени корици, то това е проядено от червено и отвътре.

Затова е важно, кой, как, от къде, под чие влияние и с каква цел превежда Библията. Щом целта на Божието Слово е да достигне всеки човек с посланието за спасение от грях и вечен живот, то никой няма правото да превежда и издава Библията небрежно. А когато цената на едно човешко търсене е толкова висока, нормално е не всеки отговор да бъде задоволителен. И ако отговорите се намират в една сравнително малка книга като Библията, то нашето търсене на истинската Библия не може да бъде просто упражнение по висша схоластика или изследване само по смисъла на богословската екзегетика, а отговор на основните екзистенциални въпроси за човешкото съществуване, смисъла на късия човешки живот и есхатологичната реализация на Божието провидение, конкретно за нашите индивидуални житейски съдби в контекста на вечността. Защото ако без истинска Библия, няма истинска Реформация, то към каква точно „рефорамация“ на личността и църквата ни води червената „Библия“?

Днес е Деня на Библията. Не на червената “Библия!”

Затова, четете Библията! Не червената „Библия.”

3 март и протестантите: култура, политика и духовност

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Д-р Теол. Доний К. Донев

„Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си” казва писателят-политик Стоян Михайловски за новия протестантски превод от 1871г. “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство,” потвърждава и поетът Пенчо Славейков. Изследвайки културния и исторически ефект на протестантската Библия и възрожденските процеси около нейното реализиране, проф. Ив. Шишманов определя заслугите на мисионерите в България като изключителни за историята ни. И наистина, промяната от западно към източно (търновско) наречие в българския език, е не само монументална крачка напред в развитието на българската култура, но и стъпка към възстановяването на историческата, изконна идентичност на българската народност. Което протестантите осъзнават и използват в работата си за пробуждане и еманципиране на българската нация в борбата за културна, църковна и национална независимост.

Култура и образование
Новият превод на Библията е не само инициаторски катализатор на Възраждането, но нещо повече – стъпка към един нов културен възход. От края на „езиковата безредица и на боричкането на разни наречия” идва и тъй дълго чаканото възстановяване на българската грамотност от Златния век на България. След векове на насилственото потурчване и религиозното гърчеене на българското самосъзнание, тя намира своята историческа реализация в широката публицистична дейност на протестантските мисионери започнала преди 200г. с първото пътуване на мисионера Пинкертон по българските земи търсейки преводачи за новия превод, който остава в историята под многозначителното прозвище „Цариградска Библия”.

Имено тази книжовна култура ще интегрират и будителите на Нова България, които изоставяйки килийното училище на средновековието, въвеждат нова европейска форма на образование, която бързо изгражда просветната основа на българското Възраждане. Неофит Рилски – който превежда Новият завет като учител в Габрово, Найден Геров и българската колегия в Одеса – които правят пълен прегледа на неговия текст, К.Попвасилев от Пазарджик и Хр.Пулеков – които заедно с копривщенци отказват да предадат протестантските Библии на пловдивската митрополия за изгаряне. Наред с тях са основаните от протестантите мисионерски училища в Свищов, Самоков, Пловдив, Русе и София, девическите пансиони в Троян, Ловеч, Стара Загора, първия земеделски колеж в България създаден по датски модел от д-р Едуард Бел Хаскел. И разбира се, протестантският Робърт колеж, който се превръща в алма-матер за най-значимите политици на Нова България.

Политика и мисия
Но както дългогодишният изследовател на евангелизма М. Петров отбелязва, целите на протестантските мисионери съвсем не са само образователни. Много преди техните български ученици да заемат място в правителството на освободена България, дейността на мисионерите декларира определена гео-политическа целенасоченост, а имено ограничаване на руската имперска политика към Балканите. Така чисто протестантската стратегия с про-европейско влияние, контрира монархическата източноправославна симбиоза на царство и църква със западния републикански модел, който дори апостолът Левски приема като „демократски”. Имено тази парадигма полага основите на социалност и общество от нов тип, които целят да променят българското самосъзнание от робство и васалство към национална идентичност и въставане срещу тирана, дори с цената на „Свобода или смърт”.

Взирайки се в последвалия век от българската история, ние не откриваме друга културна или политическа сила, която да даде такъв отпор на имперските мераци за влияние и контрол над България. В сравнение с нея, Санстефанският договор от 1878, Ньойския договор от 1919, договореността от московското посещение на Чърчил незабавно след деветосептемврийския преврат и дори падането на Берлинската стена през 1989г., са все национални примери за пораженско примирение. И този манталитет неминуемо и страшно отразява историята на България и нейните поколения, не само в една външна политика на оцеляване, но и в самите вътрешни процеси на възстановяване и редефиниране на българския Християнски дух роден през Златния век след Покръстването.

Та дори при Българския Великден от 1860г., протестантските мисионери са на практика единственият външен фактор в полза на българската кауза. Мисионерският план за автокефална и независима от държавата Българска църква следва реформаторския тезис за отхвърляне на фанариотското господство. Неприемането на този план от българска страна с всичките си претенции за църковна независимост и зрялост, днес се оправдава единствено в религиозната традиция на своята историческа и духовна яловост; в деконструирането на чудотворството и мистичността на истинската вяра и нейното маргинализиране като православие на думи, но криво правене на дела.

Духовност и давност
Ролята на протестантите в тези културни и политически процеси е немислима без основополагащите за едно модерно демократично общество протестантски пиетизъм и пуританска духовност. Образование, политика, икономически растеж и развитие на личността произлизат от онази вътрешно-човешка борба и жажда за свобода. А тя идва единствено от богоположените в създанието на човека свободна воля и лична свобода. Затова и борбата за освобождениеа е израз имено на онази част на дълбоката човещина заложена вътре в нас, която протестира и въстава в революционна борба против всеки рушителен режим на тоталитарен тиран или демагогски диктатор, който би се опитал да я покори.

Но тази свобода не съществува от само себе си. Тя идва с търсене, нужда и жажда за духовност. И то не религиозна ритуалност, а лична и дълбока духовност, която регламентира баланс между търсенето на истинското аз и причината заради която живеем. И това търсене само по себе си, предефинира ролята на църквата изцяло: от йерархия в услуга на лидера, към едно ново поколение на святост – свят Бог и свят народ.

Имено това са духовните иде, които протестантите залагат в процесите на българското Възраждане: национална идентичност чрез възстановяване на книжовност и култура, църковна и политическа независимост в една „демократска република” и духовно пробуждане, което не просто реформира, а редефинира, възражда и ултимативно възкресява търсенето на Бога от един цял Християнски народ. И тези идеи имат исторически явни последствия от славейковата мелодичност на Цариградската Библия и цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” на евангелиста Петър Вежинов до гърма на черешовото топче на панагюрския протестант Стоил Фанджиков, та чак до призива на Бенковски пред четниците в Оборище моменти преди да обяви Априлското въстание: „Нека протестантинът да произнесе молитва!”

Затова и апостолът се обръща не само към онези с полит-църковни аспирации непременно да доминират религиозно, политически, а и културно (за духовно не може да става и дума), но и с послание към поколението на всяка църковна общност, която се стреми към святост: Народ сме и то Божий! С цена купени. Затова не ставаме за роби на човеци… (Коринтяном I, 7:23).

Хронология на протестантството до Освобождението на България:
1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.
1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.
1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.
1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.
1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.
1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.
1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.
1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.
1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.
1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.
1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.
1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.
1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.
1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.
1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.
1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.
1876 г. Избухва Априлското въстание.
1878 г. Освобождението на България.

Евангелието на Васил Левски

6408_gallery_main[1]

В Наредата и в Устава на БРЦК Апостолът е записал изрично, че в ръководството на всеки революционен комитет трябва да има свещеник. Клетвата на новооглашените, която е написана от Левски започва така:

Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Отечеството, пред Бога…“ Лично Дякона отбелязва, че „новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която има сложено Евангелие и кръст, нож и револвер“. Негови са думите: „Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред Бога – близо е времето!… 

Васил Левски, който е полагал кръст и револвер за клетва върху същия този Нов Завет, протестантско издание на Британското библейско дружество в превод на Неофит Рилски…
д-р Доний К. Донев

Васил Левски и Георги Бенковски многократно се укриват в хана на Червен Стоян (Стоян Ангелов), един от първите евангелски християни в Пазарджик. Подобна е ролята и на пастора на евангелската църква в Битоля – д-р Вазазакис. Протестантите от Чирпан – Стефан Балабанов (шивач) и Рад Манев (оръжейник), помагат активно при подготовката на въстанието.
Начало на протестантското капеланство в България

Ще трябва да се обясни на българските ученици и българския гражданин, че организацията на революционните въстанически комитети и мрежата им преди и през 1876 година е до значителна степен дело на протестанти [които] са помощниците на Васил Левски, Апостолът на свободата (назован според някои изследователи именно от протестанти като такъв…
маг. Весела Кулева, д-р Николай Кулев

Пасторът на евангелската църква в Битоля в продължение на три месеца е укривал Васил Левски. За да прикрие дейността си, Левски е казвал, че е негов коняр.
Християнски център – Шумен

В тази сложна и противоречива обстановка учудващо трезво, правдиво и мъдро звучат позицията и съветите на американските протестантски мисионери – за републикански либерален модел на управление на територията на автентичните български земи, в който модел всички граждани са равни пред закона и равнопоставени етнически, културно, религиозно…. Всъщност по своя характер, единствено този модел на държавно управление и структура съвпада напълно с републиканския модел на Васил Левски
д-р Джеймс Кларк

– Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?
– Не знам, ага.
– Аз така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб.
Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш…