(не) само за лидери
Currently Browsing: 2017

Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

Доний К. Донев

Сем. Ноколови (cir. 1925)

Изпращането на п-р Николай Николов като мисионер на американските Асамблеи на Бога в България е отговор на задълбочена криза в българското евангелско движение. На първо място либералното богословие, което навлиза от запад по време на балканските войни главно чрез баптистки и конгрешански църкви, позволява бързо и безвъзвратно разпространение на консервативното (в някои случаи до крайност) петдесятно учение на Заплишни и Вороанев през 1921г. Заминаването на Воронаев и неговите сподвижници дефакто оставя без ръководство новоорганизираните петдесятни общества. Това обуславя определени различия в петдесятните практики и църковно ръководство в следващите няколко години. Когато през май 1924 сем. Заплишни са принудени да напуснат България, тези различия дефинират ефективното разделение между българските петдесяни. Църквите като тези в Перник, Плевен, Вердикал и Варна са само част от нарастващия проблем, който по-късно ще доведе до официалната съюзна кореспонденция за ограничаване практикуването на дарбите на Духа, наред с други методи за църковно ръководство и санкциониране. Младото петдесятно движение е пред разпад и единствения изход за неговото историческо оцеляване е бързо и централизирано обединение. Имено това „обединение” дефинира българската петдесятна история в следващите сто години.

Дали п-р Николов е достатъчно подготвен за ситуацията, която заварва в България, е въпрос на който тепърва ще отговарят по-задълбочени изследвания. Кръстен със Св. Дух в края на 1921г. и завършил две годишен петдесятен колеж, самият той споделя опасенията, че не ще бъде приет от по-старите вярващи в България. Въпреки, че и самите „по-стари” петдесятни вярващи там са също като него кръстени със Св. Дух от 1921г.

Едва когато Олга и Дионосий Заплишни се срещата с Николов в Америка след политическото им изгонване от България, идеята за евентуална мисия започва да се реализира. За това повлиява и писмо от майката на Николай Николов, която през 1925г. пише на сина си: „Моля те, ела и ни помогни. Това дело, толкова чудно благословено от Бога в началото, скоро ще се разпадне.” Самият Николов споделя наблюденията на някои български петдесятни „че ако помощ не дойде скоро, цялото движение ще претърпи поражение.” След едногодишна подготовка и координиране с централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, сем. Николови пристига в България в края на 1926г. Обещано им е едногодишно спонсорство от 60 щ.д. на месечно (или 8 400 стари лева). Средната работна заплата в България е около 2 000 лв., а в Америка започва драситечен финансов спад към икономическа депресия. Евентуалното продължаване на петдесятната мисия в България зависи единствено от нейните резултати през 1927г.

По тази причина без никакво забавяне, първите петдесятни събрания Николов започва в приземния етаж на дома на майка си, Мария Иконописова. До Спрингфийлд съобщава, че в страната има само пет силно фрагментирани петдесятни общества. До края на 1926г., Николов посещава три такива в София, Перник/Дивотино  и Банкя/Вердикал. В последствие през 1928 и трите ще се разграничат под ръководството на Борис Грозданов.

Кръст и корона в емблемата на СЕПЦ

Заради тежките зимни условия, бургаската църква наема салон до театъра с около 200 седящи места докато има само 25 посетителя. Духовният глад е толкова голям, че можеш „да отидеш в едно село само два-три пъти и да основеш църква,” пише в доклада си Николов. В отговор, мисийското ръководство му поставя три основни цели:

  • обединяване на Петдесятните общества в централизирана организация като част от американските Асамблеи на Бога,
  • организиране и регистриране на петдесятните църкви според българското законодателство
  • и обучение на водачи и служители за целите на движението.

От успеха на горните цели зависи, дали мисията ще бъде спонсорирано и след 1927г. Към момента Николов е без опит в църковна организационна работа, не е основал нито една църква през живота си, опита му като служител е единствено краткото му преподаване в библейското училище Ветил, а посетените от него „стари петдесятни” църкви в страната вече показват несъгласие с водената от него политика.

Въпреки това, упоритата работа в поставените кратки срокове и целевата програма, която Николов следва, скоро дават успех. Всяка седмица се провеждат пет редовни богослужения, три библейски класа, освен пътуванията до околните села където са основани църкви. Сформират се църковен хор, младежка група, молитвено служение. Петдесятното дело в Бургас привлича вниманието на местната интелигенция – „хора от по-високата класа,” както Николов ги нарича, „които преди стояха на страна, сега показват интерес.”

Но изнурителната програма с ежедневно обучение и богослужения скоро добавят към не малкото трудности на мисията. Събранията са спрени през юни 1927г. след като Николов неочаквано заболява от малария. Спрени са и редовните курсове за нови служители, между които все още няма готови да поведат делото. Съдбата на петдесятната мисия в България е отново под въпрос.

Интересът на американските асамблеи също е изчерпан и в период от осем месеца в официалните публикации липсва информация за България. Затова пък, съпругата на Николов, Марта Негел, застава плътно зад служението в един от най-трудните моменти, както в проповядване и преподаване, така и в организацията на младото движение. Въпреки липсата на официални публикации, нейната настоятелна комуникация с централата в Спрингфийлд продължава. Изправеното пред един нов своеобразен крах младо петдесятно движение в България, е спасено единствено от последвалото  възстановяването на Николов съживление през есента на 1927.

ЕПЦ Бургас през 1928г.

Информация за последвалия прогреса на мисията черпим от писмото на Н. Николов до петдесятните църкви на 29 декември 1927 г. в което пише: „Една от целите ми е била с идването ми в България на съзнателните петдесятни братя за съединяването на всички духовни сили. По време на обиколката миналата година разбрах, че вярващите искат свикването на един събор, в който да се реши въпроса за организирането на петдесятното движение в България. Виждам обаче, че някои братя ме приемат като носител на някакво ново учение и под натиска на своите предубеждения странят от мен. Направих опит през декември 1926 г. да свикам събор за обединение и организиране. Свиках събор и след тридневно разискване, приехме правилник по който да се води организационен живот в църквите ни. Но скоро организацията ни и правилника останаха без стойност. Затова реших отново да разпратя това писмо, като изложа в няколко точки условията, при които според моето мнение, едно пълно разбирателство би постигнало резултати, от който да стане обединението и организирането.”[1] За да не се провали отново в обединяването на петдесетните общества, Николов се отнася директно към централата в Спрингфийлд. По тяхна молба, Дионисий Заплишни пише до България призовавайки църквите да изпратят представители на консултативните събрания за учредяването на Съюза (такива се провеждат в Бургас, Варна, Русе и др. градове) и „да не се безпокоите за Колю Николов. Той носи здраво учение”.[2] /следва/

[1] Държавен архив Русе, ф. 319 К, оп. 1 а.е. 1, л. 1.

[2] ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 1, л. 2.

ПРОРОЧЕСТВА на ДЖОНИ НОЕР за БЪЛГАРИЯ 2014

Български Паралелен Нов Завет 1871-1940

За празника на Славянската писменост 24 май 2017, екипът на Bibliata.com и приятели пуснаха в печат български Паралелен Нов Завет 1871-1940.

За пръв път в печатно паралелно издание са представени двата най-четени и обичани протестантски превода на Библията:

  • Цариградска Библия – 1871г. (в последната си виенска ревизия от 1914г.) и
  • Ревизирано издание на протестантската Библия – 1940г. (Придворна печатница 1924, 1940г.).

Издание съдържа:

  • удобен за четене шрифт и размер на текста
  • всеки библейски стих разположен на нов ред за улеснено проследяване
  • стиховете са разположени директно срещу своя паралелен еквивалент, визуално отделени от предходния и следващия текст
  • размерът на печатното издание е уеднаквен за комплектоване с Цариградската Библия – 1871г. и Ревизираното издание – 1940г.

Настоящият Паралелен Нов Завет 1871-1940 следва богата протестантска традиция на библейски паралелни издания на български, както следва:

  • 1823г. Евангелие от Матей:  църковно славянски – български (Теодоси Бистрички, Санкт-Петербург)
  • 1867г. Нов завет: църковно славянски – български (д-р Албърт Лонг, Ню Йорк)
  • 1880г. Хармония на Четирите Евангелия (д-р Елаяс Ригс, Цариград)
  • 1909г. Нов завет: английски – български (Британско и чуждестранно библейско дружество, Берлин), и т.н.

Издава се по случай честването на 500 год. Протестантска Реформация

За поръчки извън страната:

 – Великобритания (Amazon.co.uk): https://www.amazon.co.uk/dp/154679445X/

– Германия (Amazon.de): https://www.amazon.de/dp/154679445X/

– САЩ (Amazon.com): https://www.amazon.com/dp/154679445X/

– Франция (Amazon.fr): https://www.amazon.fr/dp/154679445X/

– Италия (Amazon.it): https://www.amazon.it/dp/154679445X/

– Испания (Amazon.es): https://www.amazon.es/dp/154679445X/

110г. от създавнето на Българската протестантска мисия в Чикаго (1907)

През май 2017 се навършват 110 години от създаването на първата българска протестантска мисия в Америка

Политическата и икономическа криза в България в края на XIX век дава началото на имиграционни процеси, които неминуемо водят до участието на България в динамиката на глобалната миграция. Годината 1876 и времето на Априлското въстание се считат за началото на българска имиграция в Америка, но миграцията от Балканите към Америка започва още преди Освобождението. Първият български имигрант в Северна Америка е Иван Добровски, а не Илия Йовчев (както твърди Костадин Гърдев в „Българската имиграция в Канада”). Добровски пристига в Ню Йорк от Ливърпул в далечната 1848 г.

Илия Йовчев от Сливен идва да учи в Ню Йорк едва през 1870 г., последван от д-р Христо Балабанов 1876 г. Балабанов завършва медицина и установява медицинска практика в Такома, щата Вашингтон, а Йовчев започва да списва за местните вестници, лобирайки за наличието на български етнос в пределите на Отоманската империя. По-късно Йовчев споменава няколко български имигранти в САЩ, които познава. Един от тях е убит в Гражданската война (1861-1865 г.). Друг е известният Гълъб войвода (Христо Сариев) от Калофер, наричан „Моряка”, по-късно куриер на Тайния централен български комитет.

Както Николай Алтънков отбелязва в своето издание „Българските американци”, най-ранните документирани случаи на български емигранти в САЩ са препоръчани от протестантските мисионери в България като студенти. Такива са Андрей Султанов от Габрово и Андрей Цанов, учили в Ню Йорк, Рачо Господинов от с. Железник, учил в Бостън, Йордан Икономов от Елена, Тодор Боянов от Самоков, Трайко Тесличков от Щип и Стефан Томов от Котел.

Иван Мишов от Ловеч пристига в Америка през 1878 г., завършва Принстънската семинария, а след това медицина в Чикагския университет. Димитър Калинов завършва Мичиганския университет и работи като хирург в щатския затвор Стилуатър в Минесота. Стоян К. Ватралски от Вакарал учи богословие във Вашингтонския университет Хауърд, след което е препоръчан като специален студент по теология в Харвърд и става първият българин завършил прословутия университет.

Илинденското въстание през 1903 г. дава тласък на най-голямата вълна българи, напускащи Македония, като имиграционните архиви в Америка показват удвояване броя на българските имигранти. Само през 1907 г. над 15000 българи пристигат в Америка. Оформят се значително големи български общества.

Процесите и динамиките в българската диаспора могат да бъдат проследени най-вече от белезите на религиозен живот, които те оставят. В началото на XX век в Северна Америка има православни и протестантски български църкви. Въпреки че се различават значително по ориентацията на своята религиозна изповед, те отразяват българската етничност и носят белезите на нейната националност. Появата им в Северна Америка е почти едновременна.

Българска християнска мисия в Чикаго
През месец май 1907 г. в Чикаго започва дейността си Българската християнска мисия. Мисията е ръководена от Петко Василев под егидата на Чикагското тракт- дружество и предлага образователни класове по английски език и изучаване на Библията сред българските имигранти. Мисията е разположена на улица Саут Грийн 110 и е известна като Български християнски дом. Сградата е обзаведена с легла и кухня, и служи за временен престой на нови имигранти. През 1908 г. името на мисията е сменено на Българско християнско общество.

През 1909 г. Градското мисионерско дружество подпомага Васил Кюсев за мисионерска дейност в Чикаго. Кюсев завършва Самоковското училище, а след това колежа Клиф в Шефийлд. През 1890 г. той ръководи Баптистката църква в Лом, след което се премества в Питсбърг, където работи с пастор Робърт Бампър.

В средата на 1910 г. в Българското Християнско общество се премества на Джаксън булевард 852, където се включва и Павел Мишков, който след завършване на Самоковското училище учи в прочутия Чикагски библейски институт „Муди”. Мишков е спонсориран от Чикагското тракт-дружество и, по неговите думи, служи между 5000 българи, живеещи в Чикаго.

В началото на 1921 г. ръководството на мисия Българско християнско общество се променя. Ръководството поема Филип Проданов, който скоро е заместен от Р. Колесников. През 1923 г. е поканен Васил Кисьов, който преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, а през 1924 г. тя е оглавена от Запрян Видолов. Видолов завършва Самоковското училище през 1910 г., след което учи философия в Софийския университет и богословския Колеж Юниън в Чикаго. В периода 1921-1923 г. Видолов е консул в Българската легация във Вашингтон. През 1925 г. под неговото ръководство мисията приема отново първоначалното си название Българска християнска мисия. През 1927 г. под ръководството на г-жа Салабашева, мисията започва въздържателни събрания, а през 1932 г. по инициатива на г-жа Видолова започват свободен социополитически форум. През същата огдина е открита и Първата българска евангелска църква в Северна Америка, намираща се в Чикаго и ръководена от пастир Йосиф Христов.

Българска духовна мисия в Мадисън
В началото на XX век областта на Гранит Сити, Мадисън и Венеция в щата Илинойс става столица на българската имиграция в Северна Америка. Българите там живеят предимно в западната околност на Гранит Сити, Хънгари Халоу, наричана така заради многобройното си унгарско население. През 1905 г. от 9000 български имигранти в регистрите на града има само четири, които са записани със семействата си. Българите са изключително само мъже, оставили семействата си в България, заради несигурността от това, което ги очаква в Новия Свят.

През края на 1907 г. Цвятко Багрянов започва мисионерска работа сред българоезичните имигранти в областта на Мадисън. Роден в Панагюрище на 25 март 1871 г., Багрянов получава своето образование в Самоковското протестантско училището, а по-късно в семинарията Обърн. След успешно пасторско служение и учителска кариера в България, той се връща в Америка със съпруга си Невенка през юли 1905 г. и пастирува църквите в Болд Маунт (1905 г.) и Нютон, щата Пенсилвания (1906-1907 г.).

На 1 декември 1907 г. Багрянови започват работа сред българското и българомакедонско население в района на Мадисън, Илинойс по покана на Илинойския презвитериански синод. В основата на дейността им стои духовно служение, което мисията определя като основна нужда на имиграцията. Наред с това работата включва вечерно училище и грижа за безработни. Само през първата година на съществуването си, мисията издейства над 1500 работни места за българските имигранти.

През 1908 г. Цвятко Багрянов наема сграда за мисия, неделни служби, неделно училище, преподаване на английски език и обществени мероприятия. Открито е и началното училище, което през 1909 г. има над 100 ученика, а самата мисия е с над 300 българи членска маса. През 1910 г. Багрянови събират средства и успяват да построят ново, двуетажно здание за нуждите на българската мисия в Мадисън.

По същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс (начало 1907 г., завършена 1909 г.). Втората българска православна църква е основана в Стилтън, щата Пенсилвания през 1909 -1910 г. През есента на 1910 г. е построена и българска православна църква в Торонто.

През април 1917 г. Съединените щати влизат в Първата Световна война и България става техен военен враг. Бягрянов се обявява открито против войната, заради което финансовата поддръжка на мисията е спряна. През август 1918 г., той е принуден да затвори мисията в Мадисън и да се премести в Сейнт Луис, където през 1919 г. с помощта на Чикагското тракт-дружество започва Близкоизточната мисия.

Католическата енциклопедия сочи, че въпреки съществуването на големи гръцки и руски църковни общества в Америка, българските общности търсят собствен израз на своята религиозна идентичност. Според юбилейното издание на „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които, като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция.

До колкото сведенията ни се простират първите български училища за изучаване на английски език, първите бълг. читалища, първите бълг. неделни училища за деца и първите бълг. забави за емиграцията ни са били устроявни от българските мисии в Мадисън, Гранит Сити, Чикаго, Кянзасъ и Торонто”. (Юбилеен алманах на в. „Народен глас” 1908-1933 г.)

В началото на 21-ви век в Северна Америка има повече от 1 млн. български имигранти. Столицата на българската имиграция отново е в щата Илинойс. Българската диаспора в Чикаго наброява над 100 000 души. Около дузина български протестантски църкви, мисии и групи са основани в САЩ и Канада. Тази година те ще се съберат на своята ежегодна конференция в Чикаго в края на месец май. Дали успяват да изпълнят своята мисия, така както са успели предшествениците им преди век, един ден ще може да каже само историята.

Българските евангелски мисии и създаването на българска диаспора в Америка

Годината 1907 е съществена за българската диаспора в Северна Америка. През май 1907 г. в Чикаго започва работа Българска християнска мисия, ръководена от Петко Василев и спонсорирана от Чикагското дружество за разпространение на християнска литература. Само няколко месеца по-късно започва работа и Българската духовна мисия в Мадисън, щата Илинойс, ръководена от Цвятко Багрянов и спонсорирана от Илинойския евангелски презвитериански синод. Подбуден именно от тези събития по същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс.

До 1907 г., освен единични случаи на емигрантски изяви, не съществува организиран български обществен или религиозен живот, няма български икономически съдружия и съществуването на българския етнос в американската култура, в сравнение с китайско-, руско- или испаноговорящите, остава незначително и незабелязано. Това, което променя тази атмосфера, е началото на организирания религиозен живот, в който лидерска роля заемат българските евангелски проповедници, пастори и мисионери, разпознали нуждата от кулутурно-етническо единение сред българската емиграция в протестантска Америка. Както юбилейното издание на в. „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка, съвсем правилно отбелязва: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция”.

Както в България по време на Възраждането, така и в средите на българската имиграция в Америка,
религиозният живот става причина за културно пробуждане, което има ефект, надминаващ религиозния живот и оказващ силно влияние във всяка сфера на зараждащата се диаспора. Религиозното съживление сред българската имиграция става причина за изграждането на солидна социална структура, която само след няколко години ще действа като обединител на българите в Америка. Успехът на евангелските протестантски мисии сред българските емигранти се дължи на разбирането и използването на няколко важни социални фактора.

Религия, гражданска идентичност, образование
Основен морален двигател на българската имиграция остава вярата в Бога. За напусналия Родината си българин това е религиозност със собствен културно-исторически генезис в светоглед и психология. Тя му дава духовна сила и спомага за приспособяване в новоизбраната родина, същевременно поддържа връзката му със старата, запазва културната му идентичност спрямо нея. Но – православната вяра на големия американски континет е непознато малцинство. Ето защо, българската диаспора в САЩ започва да залага на онези основи на християнската вяра, които са универсално библейски, устойчиви и независещи от църковната деноминационната принадлежност или канонизиран ритуал.

Религиозната дейност не остава затворена между стените на мисията или църквата, а продължава работата си извън тях, обединявайки нарастващото българско емигрантско общество. Основават се масово български социални дружества, постоянствайки в целенасочена издателска дейност чрез многобройни клубове и професионални сдружения. Българската миграционна диаспора на Новия континент в началото на ХХ век не се оформя само като място за общуване с други българи, а е преди всичко организирано социално пространство, запазено за българския етнос в североамериканския социален контекст, в който успешно се интегрира.

Образованието е основен приоритет и белег на протестантизма от времето на Реформацията. Средите от български мигранти, организирани от българските евангелски мисии в САЩ се отличават с многобройни и разнообразни курсове по английски език за новодошлите изселници, с вечерни училища за целодневно работещите, а неделните училища за децата са в основата на една успешна просветна дейност сред подрастващите, която утвърждава българския дух и етнос в чуждата обстановка и в новите културни и цивилизационни условия, като запазва същевременно идентичността им на млади българи и връзката с Родината на родителите им.

Интересен феномен е, че ценностната система на диаспората
е определена по-скоро като пуританска, която в началото на ХХ век съвсем не е преобладаваща в Америка. Либералното богословие и модернизмът са владеещите тенденции. Но в българската диаспора духът на пуритански морал е подържан както от протестанти, така и от православни. В това влизат въздържателни събрания, започнати от г-жа Салабашева през 1927 г., основаването на българския младежки християнски съюз, дъщерен на американския YMCA, дружеството „Балкански юнак” и много други.

В началото на ХХ век, българските емигранти в Америка са предимно мъже, дошли на гурбет без семействата си. Тази ситуация се променя изключително бързо. За по-малко от десетилетие успелите емигранти довеждат семействата си, а много от тях поканват и близки и роднини от България да имигрират и им помагат в простериращия бизнес. В този контекст в диаспората специално внимание е обърнато на жените и децата на имигрантите. Тази значителна маса нови американски граждани е организирана в дружества и съюзи, между които «Женско взаимоспомагалтено дружество» в Гранит сити, «Женско църковно спомагалтено друъжество» в Пенсилвания и много други.

Юбилейният алманах на в. «Народен глас» дава отчет за стотици успешни български бизнеси в Амрика и Канада. В това число влизат специализирани магазини, фурни, магазини с бакалии, ферми, хотели, пътнически компании, банки, консултантски компании, обущарници, модни къщи и много други. Приоритет на мисиите е, българите да поддържат социални контакти, постоянна е грижата за безработните, особенно сред новодошлите българи. За пример, само през първата година на съществуването си, българската евангелска мисия в Чикаго издейства над 1500 работни места за български емигранти само в този американски град.

Оформеното социално статукво на българската диаспора е най-ясно разпознаваемо по време на Първата световна воийна. Бългаската емиграция заема ясна и недвусмислена позиция по отношение на войната. Расте и политическото влияние на българските мисии и църкви – една от мисиите е ръководена от Запрян Видолов, консул в Българската легация във Вашингтон през 1932 г. А по инициатива на известната с политическата си инициативност г-жа Видолова започва да се провежда и свободен политически форум за българите в САЩ.

Българските емигранти в Америка не се отказват от своята идентичност,
въпреки че се интегрират изключително успешно. Това отношение говори, че правилно са разпознати процесите на културна интеграция и нуждата от автентично българска обединителна идентичност за мигрантите от всички български области – от Добруджа, през царство България, до Тракия и Македония.

Себеидентификационният процес подпомогна формирането на новата българска диаспора като общонационална среда в Америка. Например, през 1923 г. българската евангелска мисия в Чикаго преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, основани са „Клуб на Балканските нации”, „Българо-македонско взаимо- спомагатело дружество”, „Българо-македонски просветителен клуб” и много други, като форма на новата, общата българска емигрантска идентичност. Всъщност може да се заключи, че българите в САЩ се сдобиват с онази общонационална идентичност и призннаието й, които са им отнети на Балканите, следствие на трагичната ни национална история.

Защо чисто религиозни български мисионерски общества поемат риска на статуирането на една нова (силна в хомогенността и във влиянието си) имиграционна етническа общност в контекста на американската култура? В това начинание няма финансов интерес – финансовите отчети и на двете български мисии в Америка от 1907 г. показват, че собствената им инвестиция в служението сред своите сънародници е многократно по-голяма от средствата, изпратени от американски църкви и религиозни общества. Липсват каквито и да били социални или културни дивиденти за самите мисии. Българските евангелски пастори в САЩ многократно си навличат гнева на своите американски колеги и на политици, обявявайки се против Първата световна война или застъпвайки се за правата на българските работници пред американските им работодатели. Дори с риск да бъдат смятани за пролетаризирани поддръжници на социалистическите идеологии, които действително правят опит да пробият сред работническите имигрантски общности в САЩ в началото на ХХ век.

Тогава защо се влага толкова много в една инвестиция, без конвертируема възвращаемост? Отговорът е комплексен – от една страна, тези служители се чувстват призовани от Бог да служат най-вече на онези, които са в бедност и са изложени на репресия от други групи, поради непознаване на правата си. Част от българските имигранти в Америка в началото на века спадат именно към тази категория – изселниците са бегълци от кризисни региони на Балканите, преобладаващо българска Македония. От друга страна, работниците в мисиите са и остават българи – искрени родолюбци, завинаги свързани с българския етнос.

Същевременно протестантските служители от български произход представляват и естествен мост между българската миграционна среда и протестантска Америка. Така евангелските български църкви в САЩ се превръщат именно поради тези основни причини водещият мотивационен фактор за бързото развитие и разрастване на българската диаспора в Америка, за запазването на българщината в патриотичния й смисъл и за успешната интеграция на българина в новата, детерминирана от протестантизма американска култура. В България през 19 век протестантските мисионери и създадените от тях мисионерски станции, училища и църкви мотивират и обуславят най-интензивната фаза на Възраждането, историческите процеси на Освобожденския и Следосвобожденски периоди (Априлското въстание, Конституционният модел, т.н.). В САЩ, където по онова време православието не присъства, именно българската евангелска култура създава условия за съхраняването на българската национална култура, пренесена отвъд Атлантическия океан в българската диаспора.

В заключение, може да се каже, че историята на българската диаспора в Америка се повтаря и днес, в новите културни условия на 21 век. Пълноценна интеграция и същевременно запазване на националната идентичност са две цивилизационни изисквания пред българския гражданин, два процеса, които протичат паралелно за българския етнос в условията на глобализация. От двете страни на океана – аналогична тенденция се очертава и за българските граждани в Европейския съюз. Модерният българинът може да запази и развива своята идентичност – залагайки, със сигурност за успех, не на примитивния национализъм, а на прогресивния патриотизъм. Опознавайки историята си и връщайки се към основите на християнската вяра – онези основи, които са универсално библейски, независещи от църковно-деноминационна или изолационно-национална принадлежност.

Уилиям Бранхам: Първа евангелизация

Тя започнала на 14-ти юни 1946. В един голям шатър проповядвал брат Бранхам. Множеството слушало внимателно. Тази вечер се молили за 18 души. Между тях бил един мъж, който много години бил сакат. След като се молили за него, той се изправил, плеснал с ръце и тичал наоколо без ничия помощ. Един сляп прогледал и много глухи прочули.

На следващата сутрин помолили Бранхам да посети една болна в психопатологичното отделение на болницата в града. Тя била луда, но след молитвата оздравяла и после я изписали. После Бранхам отпътувал при една жена страдаща от рак и тежаща само 40 килограма. След молитвата тя оздравяла, можела да се облече и да си отиде в къщи. На другия ден той посетил една жена, която била парализирана от дясната страна. Той се помолил над нея и й заповядал в името на Исус Христос да стане. Тя послушала, надигнала дясната си ръка през главата си и можала да се изправи без ничия помощ, като тичала насам-натам из стаята. Също и гласът й бил напълно изгубен, но се възвърнал.

Когато съработниците на Бранхам същата вечер се върнали, намерили шатъра препълнен. Мнозина стояли вън на дъжда. Мнозина получили изцеление. Въпреки дъждовното време, всяка вечер идвали все повече хора. Една неделя вечер довели един пастир негър напред, който бил сляп с двете си очи, и когото мнозина от присъстващите познавали. След като Бранхам се молил с него, негърът извикал: “Брат Бранхам, аз виждам ръката ви,” после погледнал нагоре, видял светлините и извикал пак: “Славете Бога, аз мога да преброя светлините.” Всички славели Бога за голямото чудо, което станало.

Една жена, която отблъснала действието на Святия Дух за покаяние и си излязла, не била изминала и 100 крачки и, като получила сърдечен удар, паднала в безсъзнание на тротоара. Прибрали я в близкия хотел и повикали Бранхам. Той се помолил за нея, тя станала и изповядала, че се противопоставила на Божия повик. Службите трябвало да бъдат продължени с още много дни поради големия прилив на хора. Моли ли се за една 70-годишна болна от рак в носа. След една седмица тя пак се явила и разказала, че била здрава.

Един пастир с парализирани ръце се молил за милост. Веднага след молитвата той почувствал сила, вдигнал ръцете си във въздуха и прославил Бога. Много глухонеми в събранието се учили да говорят и повтаряли думите, които им казвали. Една жена, дошла с патерици, славела Господа за изцелението си. Друга жена, страдаща от схващане на челюстта и от подагра, оздравяла на място. Сега можела без усилие да отвори и затвори челюстта си. Така се умножавали изцеленията, които ставали предмет на разговори из целия град.

Поради многото търсещи изцеление, Бранхам трябвало да се моли често до два часа сутринта. Това продължавало месеци наред, понеже съчувствието му за болните не му позволявало да изпрати хората неизцелени.

Тези евангелизаторски служби завършили на 25-ти юни същата година. Тогава получил телеграма с молба да се моли за едно тежко болно момиченце. Когато пристигнал и допрял тялото му с ръката си, детето оздравяло. По-късно Бранхам се върнал, за да проведе вечерна служба в голямата аудитория, където слушали около 12000 души.

« Previous Entries