Лидерски форум
Currently Browsing: 2012

X 12.12.12

СЛУГИ и СЛУЖЕНИЕ

6 организационни мита които саботират църквата

Мит 1: Фокус. Всеки знае най-важната цел и затова не е нужно да я повтаряме
Анкетата за работа в екип Галъп Q12 започва с въпроса: „Знае ли екипът ви какво се очаква от тях”? И това съвсем не е случайно. Последните изследвания на растящи църковни организации показва, че главната причина поради която хората напускат дадено служение или църква е неяснота по посоката на служение или ролята на самата църква. Постоянното променяне на планове и цели води единствено до отчуждаване на най-способните хора в екипа. Тяхното напускане е знак, че видението никога не е било кристално яснота. Вината за това  е у водачите.

Мит 2: Постоянство. Всичко което се „спуска” отгоре ще стане реалност
Сериозна заблуда, която води след себе си необратими последствия за църквата. „Спуснато отгоре” не е достатъчно за да мотивира екипа за работа. Грижа и растеж на вътрешна мотивация във всеки член на църквата е единствения начин по който едно видение става реалност. Така работеше Исус. Всичко останало е просто игра на църква.

Мит 3: Видимост. Даване широка публичност на неуспехите руши църквата
Напротив. Отворен и отговорен диалог е единствения начин чрез който неуспехите на една организация биват отработени и отстранение. Мълчанието във време на криза е равно на фалит. Прекомерното говорене пък е знак за неумението на водачите да установят къде точно е проблема. Грешките трябва да бъдат примерно дискутирани, премерено конфронтирани и отстранени чрез адекватно бързи и конструктивни решения.

Мит 4. Обучение. Семинари и конференции са достатъчни за изграждането на успешни екипи за служение
Обучението представя нови умения. Но има за цел да ги предостави на екипа, но не и способността да ги предаде дълготрайно на екипа. Затова обучението трябва да бъде постоянна мярка за развитието на дадена организация. Кой, как и какво се обучава закономерно приотеризира резултатите.

Мит 5: Баланс между работа и живот. Хората се грижат сами за себе си
Това съвсем не е така. Когато даден екип е претоварен с цели, особено такива които не са в неговата компетентност, трудоспособността и производителността намаляват значително. Отговорност на самата организация е да изгради атмосфера на отворена дискусия за нуждата от почивка и периодична реорганизация. Църквата е успешна тогава когато нейния организационен модел не само мотивира хората, но и предоставя достатъчно гъвкавост и устойчивост за техния здравословен начин на живот. Защото всяка организация се гради имено върху вътрешната мотивация на всеки неин член да живее.

Мит 6: Стрес. Стресът е лошо нещо
За никой не е тайна че най-големият убиец на XXI век е стресът. Но в същото време, имено стреса е фундамент за растеж и достигане на високи резултати в служението. Никой не може да даде всичко от себе си без да преживее умствен, физически и емоционален стрес. Ключът към нужния баланс между двете крайности е разбирането, че не самият стрес като явление, а натрупването на стрес като състояние, е демотивиращият фактор. Чрез доброволен или не толкова доброволен стрес, всеки човек може да даде задоволяващи резултати. Но силата на организацията идва от умението на всеки неин член за възстановяване от стресови ситуации и емоции.

КАКВО МОТИВИРА ЛИДЕРА?

Джим Меладо, президент на Асоциацията Уилоу Крийк

Това което най-много мотивира лидера и неговите последователи са ПОСТИЖЕНИЯТА. Най-успешният начин за доказване на лидерски авторитет е умението да довършиш започнатото превръщайки мечтите в реалност. Процесът който води видението до постижение има свойството да отпушва идеите на водачите и да мотивира цялото движение. Екзистенциалният въпрос е какво точно мотивира лидерите към постижения. За нещастие много лидери имат грешна мотивация. Ето няколко примера
(1) задоволяване на високите изисквания на хора от които не зависи нищо
(2) придобиване на власт и контрол
(3) създаването на имидж
(4) финансов просперитет
(5) завист към успешни лидери

Използването на тези „мотиватори” е като използването на допинг. То помага донякъде на успеха, но винаги има обратен ефект. Ето няколко въпроса, които могат да помогнат с установяването на истинската мотивация:

(1) Използвам ли силните си страни за успеха на даден проект или организация или търся одобрението на колеги и шефове?
(2) Коя е моята истинска мотивация – издигането на целия екип или на моя личен професионален статут?
(3) И не на последно място, дали това което правя е в синхрон с това което Бог иска да бъде?

Предизвикателството е най-вече да останем верни на Бога, а чак след това верни на другите и верни на себе си. Всичко друго е евтина мотивация, която няма траен ефект.

БИБЛЕЙСКО МЕНТОРСТВО

Всеки има нужда от ментор! То е в основата на духовното бащинство и израстването на Църквата.

1. Библейското менторството е първата стъпка ефективно ученичество чрез което Църквата е успяла да оцелее през вековете.

2. Менторството е задача на всеки вярващ като част от Великата заповед на Исус Христос.

3. Менторството е дар който Бог дава на всеки търсещ вярващ.

4. Менторството не може да бъде инициирано единствено от търсенето на млади християни. Когато едно ново поколение изпитва нуждата от менторство без да го намира, това е свидетелство на криза за лидири. Библейското менторство движение на опитни вярващи в търсене как най-правилно да обучат млади християни.

5. Липсата на участници в процеса на менторство показва неефективността на даден модел за ученичество, както и на самите лидерите които го използват.

6. Достъпът до добър ментор трябва да бъде оценен правилно иначе би бил лесно изгубен.

7. Ефектът от менторството не бива да се оценява броя ученици днес, а с ефекта на ученичество, който продължават делото за поколения напред.

« Previous Entries