Лидерски форум
Currently Browsing: Основи на лидерството

Жертвите на комунистическия режим

1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Тази година се навършват 72 години от първите присъди на т. нар. Народен съд. 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

Комунистическият режим влиза в учебниците

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

Община Белене получи безвъзмездно имот за изграждане на мемориал на остров Персин

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити. Това е второто масово избиване на държавен елит от комунистите след атентата в църквата „Света Неделя“ и най-масовия трибунал в Европа след Втората световна война. Това преживява България след 1 февруари 1945 г. — датата, на която 147 човека са осъдени на смърт от Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд. Присъдите са изпълнени още същата нощ и дотогавашната държавност на България потъва в замръзналата пръст на столичните гробища. Датата, наречена Кървавия четвъртък, е само началото

Кървавият четвъртък праща 147 на смърт

Безмилостният реваншизъм на българските комунисти, подкрепени от окупационните съветски войски, е отговор на терора срещу тях във военните години. Той е описан от Орлин Василев, който разкрива многобройни хроники от полицейските архиви, макар и с пропагандна цел. Става ясно, че срещу партизаните, техните укриватели и срещу членовете на БКП като цяло се е действало също безмилостно. Изследователи дори намират любопитни съвпадения между броя на избитите до 09.09.1944 г. и официалния брой на осъдените след това. Основната причина за мащабите на терора след Девети септември обаче е в прякото влияние на СССР. Масовото изтребване на всички възможни политически опоненти там е практика още от 1917 г.
Учреденият след 09.09.1944 г. съдебен ред е противоконституционен, защото нарушава членовете, според които министри могат да бъдат съдени само от държавен съд, по решение на парламента, а самите депутати не носят отговорност за своите действия като такива, припомнят Поля Мешкова и Диню Шарланов в „Българската гилотина“. В Народния съд се пренася духът на съветското правораздаване, но този процес се смята за неизбежен. В онзи период държавата реално се управлява от кадри на БКП, които са били преследвани, живели са в нелегалност, някои от тях са лежали по затворите, а други са били политически емигранти в СССР, припомня бившият партизанин, по-късно емигрант Петър Семерджиев.
Цялата процедура стартира с обявената от премиера Кимон Георгиев правителствена програма, включваща Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население. Съществуващите институции директно отиват на боклука, а съдържанието на наредбата допълнително е подменено до началото на съдебните процеси. Александър Везенков обяснява в изследването „9 септември 1944 г.“ как юристът Нисим Меворах, писал първоначалния проект на закона, после не могъл да го познае. Слага се начало на порочната практика да се съди не по индивидуална вина, а по колективна. Премахва се обжалването.
Със съдействието на правосъдния министър Минчо Нейчев, за главен народен обвинител е избран адвокат Георги Петров. Двамата движат заедно още от оперетния метеж, наречен Септемврийско въстание. Повечето обвинители имат загинали близки. Първоначалните срокове за работата на съда не са спазени, защото липсват важни архивни материали от външното и вътрешното министерство, иззети от спецслужбите на Съветския съюз. И още една гротеска: съденето на регентите и част от министрите започва в тяхно отсъствие, защото и те са на следствени разпити в Москва. Кога и как е връчен Обвинителният акт, пита адвокатът на княз Кирил и предизвиква смут в залата.
Свидетелствата за практиките на Народния съд са много, допирните точки с безпристрастното правосъдие — нищожни. 
На всеки адвокат се падат по десетина обвиняеми
В залите на съда, както и около тях непрекъснато скандират хора. Масовките са организирани, но част от участниците са дълбоко мотивирани заради убитите си роднини. Стъписан журналист от Великобритания, която също е пострадала във войната, описва видяното като „антична трагедия“. Нужната информация за народните маси се осигурява от радиото и новия вестник „Народен съд“. „Никой от подсъдимите, мисля аз, не хранеше илюзии“, спомня си царица Йоанна в своите „Спомени“. — Всички знаеха, че трябваше да умрат.“ Някои пренебрегват страха. „Генерал Трифонов, който беше запитан дали се признава за виновен, отговори смело: „Да, виновен съм единствено, че не заповядах да отрежат главите на всички вас, когато бях в състояние да го направя“, преразказва царицата.
Самите присъди са обсъдени предварително между обвинители и членове на Политбюро. На срещата главният обвинител Георги Петров признава, че в процесите става дума за „различна вина, а някои може би нямат вина“. Надделява мнението на Георги Димитров, препредадено от Трайчо Костов: „Никой не трябва да бъде оправдаван. Никаква хуманност!“ Комисия на ЦК на БКП изисква предварително „окончателните“ присъди и ги „съобразява“ с изискванията на Димитров, все още координатор от Москва. Опитите на адвокати на подсъдимите да предупредят, че Народният съд плюе по конституцията, са определени от обвинителите като „излишни отклонения, които отнемат от ценното време на съда“. На конкретни въпроси защитата получава отговор „няма време“. Присъдите на Първи и Втори съдебен състав допълнително са утежнени до максимум. Георги Димитров, който доуточнява броя на осъдените с числа и проценти, лично посочва 1 февруари за произнасяне на присъдите.
На 2 февруари околийските управления в страната получават заповед „да осигурят ред и спокойствие“, ако се наложи.
Самата царица Йоанна не само оживява, но дори не е арестувана и разпитвана, само защото е страняла от политическия живот, твърди историкът Милен Куманов в предговора на нейните „Спомени“. Княгиня Евдокия например също оживява, но след кошмарен престой в Дирекция на народната милиция. След като на осъдените не е позволена последна среща с роднини и близки тримата нови регенти пожелават среща с царицата за съболезнования. Един от тях й препоръчва да бъде доволна, че е останала жива. Йоанна Савойска използва аудиенцията, за да пожелае да напусне страната.
Народният съд е само едно от следвоенните съдилища, но е най-стряскащото заради мащабите. В Нюрнбергския процес срещу нацистите на скамейката сядат 24 човека, а осъдените на смърт са 12. Военният трибунал за Далечния Изток отнема едва 7 живота. България преживява над 130 масови процеси с над 10 000 подсъдими и над 2600 официални смъртни присъди (данните варират), придружени с конфискации. Отделно са „неофициалните“. А Кървавият четвъртък е най-бруталната проява в нежеланието за помирение с миналото. За разлика от нашия бивш съюзник Германия, която след катарзиса инкорпорира обратно кадри от нацисткия период и в съдебната система, и в спецслужбите, та дори и политиката, България е принудена от Съветския съюз да скъса с миналото си с кръв, типично по негов образец — с унищожение от политическите върхове до интелектуалните кръгове на писателите и учените. В крайна сметка високата цена, която България плаща в опита да излезе на чисто от войната, е ненужно висока, показва историята. След изравняването на сметките отново започва мъчителен градеж от нулата.

Джон Уесли: Проповядване на открито; „Целия свят е моя енория”; Опитности с демони

Уесли започва да проповядва на открито

1739. 15 Март – По време на моя престой (в Лондон) аз бях напълно зает с нашето общество на Фетър Лейн както и с множество други, които желаех да поддържам. Немах намерение да напускам Лондон, когато получих писмо от г-н Уайтфийлд и друго от г-н Стюард, които ме умоляваха по най-настоятелен начин да дойда в Бристол без да се бавя. Не ми се искаше да направя това.

Вторник 28 – Моето пътуване беше представено пред нашето общество на Фетър Лейн. Моят брат Чарлс едва спомена за него. Когато обаче се обърна към  Божия пророк той получи следните думи като изговорени към него: „Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти” (Езекиил 24:16). Все пак другите наши братя продължаваха да спорят без някаква вероятност да достигнат до единодушно решение, докато накрая всички се съгласихме да решим чрез жребий. И така беше решено, че аз трябва да отида.

Четвъртък 29 – Напуснах Лондон и вечерта поучавах една малка група в Бесингстоук.

Събота 31 – Вечерта достигнах Бристол и там срещнах г-н Уайтийлд. Отначало аз не можех да се съглася със странния начин на проповядване на открито, за който той ми даде пример в Неделя понеже през целия си живот (до съвсем скоро) толкова стриктно се бях придържал към приличието и реда, че смятах едва ли не за грях мисълта, че това може да не бъде направено в църква.

1 Април – Вечерта (г-н Уайтфийлд беше заминал) аз започнах да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината (един твърде забележителен прецедент за проповядване на открито макар че предполагам, по същото време са се провеждали църковни служби) на малка група, която имаше навика да се среща един или два пъти седмично на улица Николас.

Понеделник 2 – В 4 след обед реших да бъда по-смел и да изявя по улиците добрата вест за спасението говорейки от върха на едно малко възвишение близо до града на около 3000 души. Текста, върху който говорех беше този (възможно ли е някой да е толкова невеж, че да не вижда как той се изпълнява във всеки служител на Христос?): „Духът на Господа е на мене понеже ме е помазал да проповядвам на сиромасите; да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на вързаните и да проглася благоприятната Господна Година.” (Исая 61:1-2; Лука 4:18-19).

Неделя 8 – В 7 сутринта проповядвах на около 1000 човека в Бристол и след това на около 1500 от върха на хълма Ханам в Кингсууд. Аз извиках към тях с думите на евангелския пророк: „О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте. Да! Елате, купете вино и мляко без пари и без заплащане.” (Исая 55:1). Следобед около 500 души дойдоха в Роуз Грийн (от другата страна на Кингсууд); сред които аз застанах и извиках в името на Бога: „Ако е жаден някой нека да дойде и да пие. Който вярва в Мене реки от жива вода ще потекат от утробата му както казва Писанието.” (Йоан 7:38).

Вторник 17 – В 7 следобед посетих малкото общество в Бак Лейн. Стаята, в която се намирахме имаше подпори, но тежестта на хората накара пода да поддаде и още в началото на проповедта гредата, която я подпираше падна с голя шум. Но пода не потъна повече, така че, макар отначало да бяха донякъде изненадани, хората тихо и с вниманието се върнаха към това, което се говореше.

Понеделник, 7 Май – Бях готов да отпътувам към Пенсфорд където трябваше да проповядвам в църквата, когато получих следната бележка:

„Господине,

Нашият служител беше уведомен, че Вие не сте на себе си и поради тази причина няма да проповядвате в никоя от неговите църкви.” Все пак аз отидох и в Приийстдаун и на около половин миля от Пенсфорд проповядвах Христос нашата „мъдрост и праведност и изкупление и освещение.”

Вторник 8 – Отидох в Бат, но не можах да отида на моравата където бях говорил преди. В резултат ми беше предложено едно много по-удобно място, където проповядвах Христос на около 1000 души.

Сряда 9 – Сдобихме се със собственост върху парче земя близо до двора на църквата св. Яков на Хрос Феър, Бристол, където възнамеряваме да построим стая, достатъчно голяма, за да побере както обществата на улиците Николас и Болдуин така и толкова от техните познати, колкото биха пожелали да дойдат когато разясняваме Писанието. В Събота 12 беше положен първия камък с глас на радост и хваление.

Първата методистка сграда

Отначало аз нямах намерение да бъда въвличан както с разходите по тази работа така и с нейното изпълнение и назначих 11 човека, върху които, разбира се, предполагах, че ще падне отговорността за това. Но аз скоро разбрах своята грешка. Първо, по отношение на разходите: защото цялото начинание нямаше да се осъществи ако аз веднага не бях поел върху себе си заплащането на всички работници. Така преди да разбера какво става аз влязох в дълг за повече от 150 фунта, който трябваше да изплащам както мога понеже обещаното и от двете общества не възлизаше на повече от ¼ от тази сума. Що се отнася до ръководенето на работата аз получих две писма от моите приятели в  Лондон и по специално от г-н Уайтфийлд, че нито той нито те не желаят да имат нищо общо с тази сграда нито пък ще я подкрепят по някакъв начин освен ако аз веднага не освободя всички отговорници и не направя всичко от собствено име. За това можели да бъдат дадени много причини, но една е достатъчно, а именно: „че такива отговорници винаги ще могат да ме контролират и ако аз не проповядвам това, което те желаят могат да ме изгонят от сградата, която аз сам съм построил.” Аз се подчиних на техния съвет, освободих всички отговорници (никой не се противопостави) и поех цялостното ръководство в свои ръце. Вярно е, че нямах нито пари, нито пък някаква човешка вероятност да ги осигуря, но аз знаех, че „Господна е земята и всичко що е в нея,” а в Неговото име не можех да се съмнявам.

Неделя 13 – Обичайните ми публични задължения сега са както следва: Всяка сутрин аз чета молитви и се моля в Нюгейт. Всяка вечер обяснявам част от Писанието на едно или повече от обществата. В Понеделник следобед проповядвам на открито близо до Бристол; във Вторник в Бат; в Сряда в баптистките воденици; всеки Четвъртък близо до Пенсфорт; всеки Петък в Кингсууд; в Събота следобед и Неделя сутрин в Боулинг Грийн (който се намира близо до центъра на града); в Неделя от 11 близо до хълма Ханам, в 2 в Клифтон и в 5 на Роуз Грийн. И така ще продължавам толкова дни за колкото ми достигнат силите.

Живите аргументи на Уесли

Неделя 20 – Виждайки мнозина от богатите в църквата в Клифтън моето сърце изпитваше голама болка за тях и аз искрено желаех някои дори и от тях „да влязат в Божието царство.” Но колкото и да желаех аз не знаех как да ги предупредя да “бягат от идващия гняв” докато моят Завет не се отвори на думите: „Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.” (Марк 2:17); Когато размишлявах над тях душата ми беше толкова разширена, че аз можех да викам силно (макар и не като нещастния Архимед) „Дайте ми опорна точка и ще повдигна земята.”

Изпратените от Бога светкавици и дъжда не възпряха около 1500 души да се съберат в Роуз Грийн. Нашия текст от Писанието беше: „Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води, гласът Господен е силен; гласът Господен е величествен” (Псалм 29:3-4). Вечерта Той говори на трима, в душите на които имаше буря и ураган и те веднага намериха покой. През цялото това време аз непрестанно бях питан както от хора, които целенасочено бяха дошли в Бристол, за да изпитат тази странна работа така и от случайни посетители „Как е възможно това?” и бях предупреждаван безброй пъти (най-вече поради грубо неразбиране на случващото се) да не вземам под внимание видения или сънища или да си въобразявам, че греховете на хората са простени поради силните им викове, или сълзи, или външни проявления. На един, който многократно ми беше писал поради тази причина аз отговорих както следва: „Несъгласието между нас е основно, ако не и единствено относно фактите. Вие отричате, че сега Бог действа чрез тези ефекти или поне, че действа по този начин. Аз утвърждавам и двете неща защото съм ги чул със собствените си уши и съм ги видял с очите си. Аз съм виждал (доколкото нещо от този вид може да бъде видяно) мнозина променени в един миг от дух на страх, ужас, отчаяние в дух на любов, радост и мир и от грешните желания, които до този момент са царували в тях в чисто желание да вършат Божията воля. Това са нещата, на които съм бил и на които сега почти ежедневно съм свидетел със собствените си очи. Какво мога да кажа относно виденията или сънищата? Познавам няколко човека, в които тази голяма промяна е била изработена чрез видение или чрез ярка картина поставена пред очите на умът им на Христос, или на кръста, или в Неговата слава. Това е факта; нека всеки го разбира както желае. Тази промяна е била извършена (не само чрез проливането на техните сълзи, или от падането, им земята или от викането; това не са плодовете както Вие изглежда предполагате доколкото аз мога да отсъдя, но) от целия курс на техния живот дотогава в много отношения лош; а от това време свят, праведен и добър. Аз ще ви покажа човек, който до този момент е бил лъв, а сега е агне; такъв който е бил пияница, а сега е крайно трезвен; развратник, който сега се гнуси дори да се допре до осквернената от плътта дреха. Тези са моите живи свидетелства за това, което твърдя, а именно, че Бог сега както и тогава дава прощение на греховете и дара на Святия Дух на нас и на децата ни. Да, и доколкото зная прави това внезапно и често посредством видения и сънища. Ако това не е така аз се оказвам лъжесвидетел пред Бога. Защото чрез Неговата благодат аз свидетелствам за тези неща и ще продължавам да го правя.”

„Целия свят е моята енория“

„Вие казвате, че не можете да примирите някои части на моето поведение с характера, който аз от дълго време подкрепям нито пък някога ще направите това. Следователно, аз се отричам от този характер при всеки възможен случай. Аз казах на всички на нашия кораб, на всички в Савана, на всички във Фредерика и навсякъде с ясни думи, че аз не съм християнин, аз единствено гоня изподир, дано да уловя нещо.”

* * * *

„Ако попитате с какво право върша това то е следното: Желанието да бъда християнин и убеждението, че съм задължен да извърша всяко добро, за което имам благоприятен случай. и накъдето смятам, че е най-добре е мое задължение да отида. Воден от този принцип аз отидох в Америка; поради този принцип посетих Моравската църква; и поради същия сега аз съм готов (Бог да ми помага) да отида в Абисиния, или Китай, или където е угодно на Бога да ме призове.

Относно Вашия съвет, да се установя в колежа там аз нямам работа понеже сега нямам нито длъжност нито ученици. Дали другата част на  Вашето предложение ще бъде удачна за мен т.е. „да се заема с лекуването на душите” ще имам достатъчно време да обмисля ако това ми бъде предложено. Но междувременно Вие смятате, че трябва да остана спокоен, понеже иначе, ако се намесим в работата на други и работя с хора, които не ми принадлежат, ще взема чуждо служение.. По подобен начин Вие питате: „Как събирам християни, които не са под моя отговорност да пеят псалми, да се молят и да слушат обяснение на Писанието?” и смятате, че според католическите принципи е трудно да оправдаете това, когато се върши в енориите на други хора. Позволете ми да говоря ясно. Ако под католически принципи вие имате в предвид други освен тези на Писанието те нямат никаква тежест за мен. Аз не приемам друго правило независимо дали се отнася до вярата или практиката освен светите писания. Но според библейските принципи аз не смятам, че е трудно да се оправдае това, което правя. Бог в Писанието ми заповядва, според силата ми, да наставлявам невежите, да поправям злите, да утвърждавам добродетелта. Хора ми забраняват да правя това в други енории; т.е. да правя това изобщо виждайки, че аз нямам собствена енория и вероятно няма да имам. Тогава кого да слушам, хората или Бога?”

* * * *

„Аз гледам на целия свят като на моя енория; имам в предвид дотолкова, че в която и част на света да се намирам аз смятам за приемливо, правилно и за свое неотклонно задължение да изявявам на всички, които желаят да слушат добрата вест за спасение. Това е работата, за която зная, че Бог ме е призовал и аз съм сигурен, че Неговото благословение я придружава. Тогава аз имам голямо насърчение да бъда верен на работата, която Той ми е поверил да върша. Аз съм Негов слуга и като такъв съм задължен според ясните насоки на Неговото слово „доколкото мога да върша добро на всичките човеци.” Неговото провидение е в пълно съгласие с Неговото Слово което ме кара да се откажа от всички останали неща, за да се посветя единствено на това „и да не се уморявам да върша  добро.”

Разговори с Уайтфийлд.

Петък 6 Юли – След обед бях с г-н Уайтфийлд, който току що беше дошъл от Лондон, в баптистките воденици където той проповядва относно “Святия Дух, Когото всички вярващи ще приемат” като порица справедливо макар и строго тези, които проповядват, като че ли няма Святи Дух.

Събота 7 – имах възможност да говоря с него относно външните знаци, които често придружават вътрешната работа на Бога. Намерих, че възраженията му са основани най-вече на големи изопачавания на действителните факти. Но на следващия ден той имаше възможност да се запознае по-добре с въпроса: защото едва беше започнал да приканва грешниците да повяват в Христос когато 4 човека близо до него паднаха почти в един и същ момент. Един от тях лежеше без да дава никакви признаци на съзнание. Втория трепереше неудържимо. Цялото тяло на третия беше обхванато от силни конвулсии, но той не издаваше никакъв звук освен стенание. Четвъртия също така беше в конвулсии, и с много сълзи викаше силно към Бога. Вярвам, че от този момент ние и двамата ще оставим Бог да върши Своето дело по начин, който Му е угоден.

Петък 23 – В петък следобед аз напуснах Бристосл заедно с г-н Уайтфийлд сред силен дъжд. Но облаците скоро се разпръснаха, така че имахме спокойна, тиха вечер и сериозно общество в Търнбъри.

Вторник 17 – Аз яздех до Брадфорд, на 5 мили от Бат, където отдавна бях канен да отида. Изчаках служителя и му казах, че желая да проповядвам в неговата църква. Той отговори, че не е обичайно да се проповядва през седмицата, но ако дойда в Неделя той би се радвал на моята помощ. Тогава аз отидох при един господин, който беше присъствал когато проповядвах в Бат и с най-искрен вид ми пожела успех в името на Господа. Но това беше минало. Сега аз го намерих доста хладен. Той започна да спори по няколко въпроса и накрая ми каза открито, че един от моите собствени колеги от Оксфорд го е информирал, че те винаги са гледали на мен като на малко луд. Все пак няколко души, които не бяха на неговия ум осигуриха удобно място (наречено Биър фиелд или Бари фиелд) на върха на един хълм, в подножието на който лежеше градът. Тук аз предложих Христос на около 1000 души за „мъдрост, праведност, изкупление и освещение.” След това се върнах в Бат и проповядвах върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на множество по-голямо от всякога. Чудно ми беше, че „богът на този свят” е толкова спокоен когато, при моето завръщане от мястото където бях проповядвал бедния Р….д Мърчънт ми каза, че повече няма да ми позволява да проповядвам на негова земя. Попитах го защо. Той отговори, че хората изпочупили дърветата му и крадели негови вещи. „И, освен това,” добави той, „като ви допуснах тук си навлякох омразата на своите съседи.” О страх от човеци! Кой е над него, освен тези, които истински се „покланят с дух и истина?” От него не са освободени дори тези, които се намират с единия крак в гроба! Нито дори тези, които обитават в къщи от кедри и трупат злато като прах и сребро като морския пясък.

Тълпа смущава проповедта

Събота 21 – Започнах за втори път да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината. Сутринта, на 22 Неделя, докато говорех върху „Блажени нищите по дух” на около 3000 души, имахме много възможности да покажем на хората на какъв дух сме: защото когато по средата на проповедта се появи една банда и хвана един от слушателите (да учени според закона, какво стана с Магна Харта на английската свобода и собственост? Не са ли те единствено шум, когато по всякакъв повод банди се ширят по земята?) всички останали стояха спокойни и никой не отвори устата си и не вдигна ръка, за да им се възпротиви.

Понеделник 2 Септември (Лондон) – Разговарях надълго с моята майка, която ми каза, че доскоро тя рядко е чувала за такова нещо както прощение на греховете или че Божия Дух свидетелства на нашия Дух и много по-малко си е представяла, че това е общо притежание на всеки истински вярващ. „Следователно,” каза тя „аз никога не съм дръзвала сама да искам това. Но преди 2 или 3 седмици, когато моят син Хол подавайки ми чашата каза: „Кръвта на Нашия Господ която беше проляна за теб” тези думи се появиха в сърцето ми и аз знаех, че Бог заради Христос е простил всичките ми грехове.” Аз попитах дали нейния баща (д-р Анесли) не е имал същата вяра и дали не го е чувала да проповядва това на други. Тя отговори, че самият той я е имал и малко преди смъртта си е заявил, че за повече от 40 години не ходи в тъмнина, в страх и не се съмнява, че е „приет във Възлюбения.” Но въпреки това тя не можа да си спомни да го е чувала да проповядва нито веднъж точно за това. Заради това тя смяташе, че той е гледал на това като на специално благословение дадено единствено на малцина, а не обещано на всички Божии хора.

Новото име на методизма

Неделя 9 – Обясних на около 10 000 в Морфийлд защо трябва да бъдат спасени. Майка ми беше с мен. В 5 часа в Кенингтън имаше около 20 000 души. Аз отново говорих върху основата на нашата надежда: „Повярвай в Господа и ще се спасиш.” От Кенингтън аз отидох до обществото в Ламбет. Къщата беше пълна и мнозина стояха в градината. Сериозното внимание, което те показаха ми даде добра надежда, че няма да бъдат забравливи слушатели.

Неделя 16 – Проповядвах в Морфийлд на около 10 000 и в Кенингтън Комън на почти 20 000 върху думите на евреите към св. Павел: „Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение” (Деяния 28:22). И на двете места описах голямата разлика, между това, което обикновено се нарича християнство и истинското, старо християнство, срещу което, под новото име методизъм се говори на всякъде.

Неделя 23 – Говорих на около 10 000 души в Морстаун с голямо дръзновение върху: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17). В Ненингтън обясних пред около 20 000 тази велика истина „Едно е нужно.” След това аз отидох в Ламбет и показах (изглежда за удивление на мнозина от присъстващите) как „този, който е роден от Бога не съгрешава” (1 Йоан 3:9).

Понеделник 24 – Още веднъж проповядвах в Плейстоуи, след което заминах от това място. При завръщането ми един човек галопираше с пълна скорост срещу мен и помиташе хора и коне, но без да нарани никой. Слава да бъде на Този, Който запазва и хора и животни!

Инцидент и една дълга проповед

Следобед посетих едно общество в Дептфорд и след това в 6 проповядвах в Търнър Хол, който побираше (според изчисленията) 2000 души. Блъскацицата както отвън така и отвътре беше огромна. Тъй като отдолу имаше голяма изба в началото на поучението основната подпорна греда, която поддържаше пода се счупи. Той веднага потъна, което предизвика голям шум и объркване сред хората. Но 2 или 3 дена по-рано един човек беше напълнил избата с бъчви с тютюн. Така че след като потъна 1 или 2 фута подът се опря на тях и аз продължих без да бъда прекъсван.

Неделя 7 Октомври – Около 11 аз проповядвах в Рануик, който се намира на 7 мили от Глочестър. Църквата беше твърде препълнена, макар че около 1000 или повече човека стояха на двора. Следобед продължих да говоря върху същите думи: „Какво трябва да направя за д се спася?” Вярвам, че присъстваха няколко хиляди повече отколкото сутринта. Между 5 и 6 приканих всички присъстващи (около 3000) в Стенли, на малка поляна близо до града да приемат Христос като тяхна единствена „мъдрост, оправдание изкупление и освещение.” Беше ми дадена сила да говоря както никога преди и аз направих това в продължение на почти 2 часа. Падането на мрака и няколкото светкавици не намалиха броя на хората, но увеличиха сериозността на слушателите. Завърших деня като обясних част от проповедта на планината на нашия Господ на малка сериозна група в Ебли.

Уесли в Уелс

Понеделник 15 – След настоятелна покана, която бях получил преди известно време аз се отправих за Уелс. Около 4 следобед проповядвах на малка поляна в подножието на Девауден (висок хълм 2 или 3 мили след Чепствоу) на около 400 обикновени хора върху „Христос нашата мъдрост и освещение и оправдание и изкупление.” След проповедта един, за когото вярвах, че е стар последовател на Христос с желание ме прие в дома си. Понеже мнозина ни последваха аз им обявих тяхната нужда от Спасител от следните думи: „Блажени нищите по дух.” На сутринта обясних по-пълно пътя на спасение – „Повярвай в Господ Исус и ще се спасиш,” след което се сбогувах с нашия приятелки домакин и преди 2 пристигнах в Абергавени. В себе си чувствах силно нежелание да проповядвам там. Все пак аз отидох при г-н У…., човека в чиято къща беше проповядвал г-н Уайитфийлд) и му казах, че желая да я използвам. Той каза с цялото си сърце – ако служителя не ми позволи да използвам църквата; след който отказ (защото аз веднага му написах бележка) той ме покани в своята къща. Около 1000 души стояха търпеливо (макар сланата, която падна след настъпването на вечерта да беше студена) докато започвайки от Деяния 28:22 аз просто им обясних ясната, стара религия на англиканската църква, срещу която сега почти навсякъде се говори под новото име методизъм.

Петък 19 – Сутринта проповядвах в Нюпорт върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на най-нечувствителните и зле държащи се хора, които някога съм виждал в Уелс. Един стар човек по време на по-голямата чат от проповедта кълнеше и ругаеше почти непрестанно. Той държеше един голям камък, който много пъти се опитваше да хвърли, но не можа да направи това. Такива борци, толкова ръце вдигнати срещу проповедниците на открито!

В 4 отново проповядвах в Шиър Хил в Кардиф където забелях, че присъстваха мнозина от по-долна класа. Рядко съм имал такава свобода на речта каквато ми беше дадена докато обявявах следните думи: „Божието царство не е ядене и пиене, а правда мир и радост в Святия Дух.” В 6 почти целия град (както ми казаха) се събра, на който аз обясних 6-те последни блаженства. Но моето сърце беше толкова разширено, че аз не можех да завърша и продължих да говоря почти 3 часа.

Събота 20 – Върнах се в Бристол. Никъде не съм виждал толкова красива част от Англия в разстояние на 60 или 70 мили както тези части на Уелс, в което бях. И по-голямата част от жителите наистина са узрели за евангелието.

Ужасна гледка

Вторник 23 – Яздейки към Брадфорд аз четях от книгата на г-н Лоу за новото раждане. Философска, спекулативна, необоснована, празна и безсмислена!

О какво падение!

В 11 проповядвах в Берфиелд на около 3000 души върху естествения дух, духа на робство и на осиновление. Вечерта почувствах силно желание отново да се върна при една млада жена в Кингсвуд. (Факта аз оставям да бъде преценен от всеки както желае.) Отидох. Тя беше 19 или 20 годишна, но изглежда не можеше да чете и пише. Намерих я на леглото; държаха я 2 или 3 души. Тя представляваше ужасна гледка. Болка, ужас и отчаяние извън всякакво описание бяха изписани на бледото й лице. Многобройните гърчове по цялото й тяло показваха как адските кучета гризяха сърцето й. Съпътстващите това крясъци трудно можеха да бъдат понесени. Но нейните каменни очи не можеха да плачат. Тя изкрещя веднага щом думите можаха да си проправят път до устата й „Аз съм прокълната, прокълната; изгубена завинаги! Преди 6 дни можехте да ми помогнете. Но това е минало. Сега аз съм дявола. Аз му се предадох. Негова съм. На него трябва да служа. С него трябва да отида в ада. Аз ще бъда негова. Ще му служа. Ще отида с негов ада. Не мога да бъда спасена. Няма да бъда спасена. Аз трябва, аз ще бъда прокълната!” След това тя започна да се моли на дявола. Ние започнахме: „Събуди се, събуди се Божия деснице!” Тя веднага падна като заспала; но щом си тръгнахме скочи отново с неизразима злоба: „Каменни сърца, разчупете си!Аз съм едно предупреждение за вас. Разчупете се, разчупете си, бедни каменни сърца! Няма ли да се разчупите? Какво още може да бъде направено за каменни сърца? Аз съм прокълната, за да можете вие да се спасите. Сега разчупете се, разчупете се, бедни каменни сърца! Вие няма нужда да бъдете прокълнати, макар че аз трябва.” След това тя впери погледа си в ъгъла на тавана и каза: „Ето го, да, ето го! Ела, добри дяволе, ела! Вземи ме. Ти каза, че ще разплискаш мозъка ми: ела, направи го бързо. Аз съм твоя. Аз ще бъда твоя. Ела точно сега. Вземи ме.”

Ние я прекъснахме като отново извикахме към Бога, при което тя падна като преди; и още една млада жена започна да вие колкото може по-силно. В този момент пристигна и моят брат. Беше около 9 часа. Продължихме да се молим до около 11 когато Бог в един миг даде мир в душата първо на едната измъчвана, а след това и на другата. И те и двете се присъединиха пеейки хваление на Този, Който „кара да млъкне врагът и отмъстителят.“

„Ето Уесли идва в галоп”

Събота 27 -Отново бях в Кингсвуудпри посещавайки един човек, които преди това беше много болен. Точно когато тръгвах започна да вали силен дъжд, така че само за няколко минути бях напълно мокър. Точно по това време една жена (тогава на 3 мили от мен) извикала: „Ето, Уесли идва препускайки колкото може по-бързо.”. Когато пристигнах ми беше доста студено и бях много по-готов за сън отколкото за молитва. Тя избухна в ужасен смях и каза: „Няма сила, няма сила; няма вяра, няма вяра. Тя е моя; нейната душа е моя. Аз я притежавам и няма да я оставя.” Ние помолихме Бога да увеличи вярата ни. Междувременно, нейните болки се усилиха повече отколкото някой можеше да си представи. Изглеждаше, че тялото й щеше да бъде разкъсано на части от силата на гърчовете. Един, който беше напълно убеден, че това не е естествена болест каза: „Мисля, че сатана губи. Страхувам се, че той няма да спре дотук.” Той добави: „Заповядвам ти в името на Господ Исус да кажеш ако ти е заповядано да мъчиш и някоя друга душа.” На това веднага беше отговорено: „Аз имам Л….и, К….р и С…ж….с” (Двама от споменатите живееха наблизо и по това време се намираха в съвършено здраве.) Ние отново се предадохме на молитва и не спряхме преди, около 6 часа, тя да започне да говори с ясен глас и спокойно изражение:

„Хвалете Бога, от Когото е всяко благословение“

ЗА или ПРОТИВ ГЕЙ КУЛТУРАТА?

Над 5 милиона аборта за 50 години са НЕРОДЕНИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ

На 15 февруари френският парламент одобри и прие окончателно законът, който прибавя към „възпрепятстването за прекъсване на бременността“, наказвано със закон, и „дигиталното възпрепятстване на аборта“, т.е законът цензуриращ антиабортистките интернет сайтове, голяма част от които са на католически движения в закрила на живота. Законът предвижда максимална присъда от 2 години затвор и 30 хиляди евро глоба за онзи, признат като отговорен за разпространението на „твърдения или насоки, въвеждащи умишлено в грешка и с възпираща цел, относно характеристиките или медицинските последствия от доброволното прекъсване на бременността“.

Над 5 милиона аборта за 50 години са НЕРОДЕНИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ

Над 100 000 аборта на година се правят у нас.

Или по около 250 на ден.

Или над 10 деца на час.

Или едно умъртвено неродено българско дете на всеки 5 минути на денонощието – 365 дни в годината…

За 50 години абортите са над 5 милиона – това е бройката на неродените деца на България.

Въпреки стряскащата статистика, има и добра новина. След 7 години чакане Лиза е на път да сбъдне мечтата си.

„Какво се случи – направихме ин витро, за да мога да забременея. От първия път забременях, това е божа работа вече”, разказва Лиза Русимова. А дългото чакане е възнаградено с двойна награда. „Аз съм бременна с близначета. Но сега съм тук за задържане 1 месец. Гледаме да спасим дечицата и мен”, добавя Лиза. Въпреки желанието на Лиза да има дете, тя също влиза в статистиката на жените, направили аборт. „Направих спонтанен аборт преди година и половина”, казва още Лиза Русимова. Направилите спонтанен аборт са в пъти по-малко от жените, които по желание не са родили децата си.

Обяснява акушер-гинекологът д-р Емил Филипов. Повече от 30 години работата му е свързана с децата на България – исканите и родените. И неродените, които казва той, всяка година стават все по-малко. „Определено водещо е икономическото състояние и паричната издръжка. Много рядко някои от тях имат проблеми от психично естество, емоционално или невъзможност да създаде здрава връзка”, каза още акушер-гинекологът д-р Емил Филипов.

Всяка година населението на България става все по-малко. Но демографската криза не може да се реши с намаляването на абортите, категорични са специалистите.

Къде се губят 173 000 лева за политика в областта на правото на вероизповедание?

Къде се губят 173 000 лева за политика в областта на правото на вероизповедание?

ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г.
В сила от 01.01.2017 г. Обн. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г.

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: …. ПЕРО 4. Политика в областта на правото на вероизповедание 5 173 000 лева

Таблицата от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4 Разпределение на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2017 г. показва само 5 000 000 лева или разлика от точно 173 000 лева. (Източник: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136949161)

 

Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2017 г., както следва:

(4) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията съгласно приложение № 1.

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4

Разпределение на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2017 г.

Наименование

Сума

(хил. лв.)

1.

За подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница

1 350,0

2.

За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната

2 410,0

3.

За ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в Република България

360,0

4.

За ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в Република България

50,0

5.

За ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в Република България

50,0

6.

За ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква

50,0

7.

За ремонт и строителство на молитвени домове на други регистрирани вероизповедания в Република България

80,0

8.

За ремонт на религиозни сгради с национално значение

450,0

9.

За издаване на религиозна литература и представителни научни издания

50,0

10.

За подпомагане дейността на Националния съвет на религиозните общности в България

15,0

11.

Резерв за възникнали извънредни ситуации

135,0

в т.ч.: за допълване и актуализиране на регистъра и картотеката на всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на Република България и дигитализация на картотеката на молитвените домове на вероизповеданията в Република България

15,0

Всичко:

5 000,0

 

Държавните субсидии за вероизповеданията в България 2006–2016г.

Христо П. Беров и Доний К. Донев

Темата относно държавните субсидии за вероизповеданията в България продължава да бъде твърде  многопластова и обширна, за да може да бъде напълно изчерпана. Тя очертава отношенията между българската държава и вероизповеданията в нея. Тук предоставяме таблична информация, сортирана за последните десет години, за да онагледим развитието на тези финансови взаимовръзки.

Повече и по-подробно по темата – вж: Държавни субсидии за вероизповеданията в България

Държавните субсидии за вероизповеданията са част от системата на правоотношенията между религиозните общности и държавата, които имат правни основания в законодателството на държавата. Отношенията между религиозните общности и държавата в България още от Освобождението през 1878 г. са сложни и непоследователни, обикновено се дължат на странични фактори и зависят най-вече от лични взаимоотношения между политици, държавни служители и религиозни водачи, затова често се развиват в рамките на едно правило, което можем да наречем “принцип на безпринципност”.

Поради тази причина и до днес финансовите взаимоотношения между българската държава и вероизповеданията на нейната територия са в голямата си част зависими от политическите настроения у една или друга личност в държавен орган и у разбиранията на един или друг религиозен лидер. Това явление не е някакъв специфичен български феномен, а е просто част от регионалната култура, историческо отражение на Балканите и Средиземноморието, където отделни личности често имат по-голямо влияние върху обществото, отколкото цялата правна система на държавно управление върху населението.

Предложената на това място таблица за разпределение на държавните субсидии за вероизповеданията в България за последните 10 години е първи подобен аналилиз на тази тема и предоставя информация само за средствата от държавния бюджет по години. Известно е, че през различни периоди от време правителства и общини също са подпомагали финансово различни вероизповедания. В тази връзка непременно препоръчваме следните две допълнителни информационни податки, които допълнително да ориентират читателите в тематиката:

Субсидиите за църкви – извън държавния контрол

Държавни субсидии за вероизповеданията в република България за периода 2006–2016

 

Вероизповедание / година

 

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016
За Български православни общини и свещеници в чужбина 730,0 750,0 750,0 800,0 750,0 700,0 700,0 700,0 730,0 850,0 850,0
За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната 1100,0 1660,0 1820,0 1900,0 1560,0 1660,0 1660,0 1660,0 2000,0 2360,0 2410,0
За ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в страната 160,0 210,0 240,0 250,0 180,0 180,0 180,0 180,0 230,0 360,0 360,0
За възстановяване, ремонт, реставрация и консервация на Желязната  църква „Св. Стефан“ в Истанбул 650,0
За ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в страната 35,0 50,0 50,0
За ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в страната 20,0 30,0 30,0 35,0 30,0 30,0 30,0 30,0 30,0 50,0 50,0
За ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква 30,0 40,0 45,0 50,0 40,0 40,0 40,0 40,0 35,0 50,0 50,0
За други регистрирани вероизповедания в Република България (в т.ч. протестантски деноминации) 50,0 30,0 35,0  35, 40,0 40,0 50,0 50,0 50,0 80,0 80,0
За ремонт на сгради и комплекс Рилски манастир 100,0 150,0 150,0
За ремонт на сгради в Троянския манастир 150,0
За ремонт на религиозни сгради с национално значение 300,0 200,0 300,0 300,0 300,0 350,0 450,0 450,0
За издаване на религиозна литература и представителни научни издания 40,0 30,0 30,0 50,0 100,0 50,0 40,0 40,0 40,0 50,0 50,0
Резерв за възникнали извънредни ситуации 70,0 50,0 50,0 100,0 100,0 500,0 200,0 150,0
в т. ч.: за създаване, допълване и актуализиране на регистъра и картотеката на всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на Република България 50,0 50,0 10,0
Суми (в хил. лв.) общо по години  2950,0 2950,0 3300,0 3300,0 2900,0 3000,0 3000,0 3000,0 4000,0 4500,0  4500,0 

Източници: ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005 г., ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006 г., ДВ. бр. 113 от 28 Декември 2007 г., ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008 г., обн. ДВ. бр. 99 от 15 Декември 2009г., ДВ. бр. 99 от 17 Декември 2010 г., ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011 г., ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012 г., ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013 г., ДВ бр.107 (извънреден) от 24.12.2014 г., ДВ. бр. 96 от 9 Декември 2015 г.

ИЗВАДКИ от СТЕНОГРАМА ОТ СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМОТО ЗАСЕДАНИЕ на 43-ТОТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – София, петък, 15 януари 2016 г.

От държавната субсидия, предназначена за други регистрирани в страната вероизповедания, към 31.12.2015 г. са разпределени и усвоени 80 хил. лв. за ремонт и строителство на молитвени домове на осем вероизповедания: евангелистка, методистка, епископална църква, еврейски център „Хабат Любавич”, българско Дзен общество „Кен Дзен Шо”, Будистка общност в България, Божия църква в България, Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, църква на Бога, Съюз на евангелистки съборни църкви.

« Previous Entries