Лидерски форум
Currently Browsing: АНАЛИЗ

8 причини които спират растежа на църквата

1. Липсва план за изграждане на нови лидери

2. Видението и мисията на църквата, както и разликата между двете, са все още неясни

3. Вината за неуспеха се прехвърля на външни хора и причини

4. Самата структура на църквата спира растежа

5. Градиш върху стара слава, която отдавна е отминала

6. Фокусът е върху дейности, а не върху резултати

7. Божият народ е оставен неопитен и необучен

8. Служението игнорира хора извън стените на църковната сграда

9. Отдавна си станал част от деноминация ръководена от върховен съвет, а не духовно движение водено от Святия Дух

10. Духовната идентичност на църквата е изгубена в множество опити за лична изява

ДУХОВНИ СТРАТЕГИИ

Обществото в което живеем проектира принципи на демокрация, равенство, справедливост към всички. То регулира нашите представи за това как да бъдем приети в даден група от хора, как да работим заедно, как да живеем в мир. Всяко дете е учено да бъде добро отричайки онова поведение, което обществото характеризира като агресивно или нападателно. Но рано или късно, всеки от нас открива болезнена истина, на въпроса който страдалеца Йов пита реторично: Животът на човека не е ли воюване? (Йов 7:1)

Проблемът е в това, че през целият си живот сме обучавани в принципи, които отричат спорове и конфликти, създавайки фалшивата реалност, че такива не съществуват. Поне докато срещнем хора, които са се научили как да използват конфликта на другите за своя лична облага. Хора, които външно изглежда като че ли са на наша страна, усмихнати и приятелски настроени, но под маската на своето външно прикритие манипулират останалите, саботират умело всяка идея който не ги ползва, използвайки всички около себе си единствено и само за да предизвикат изпълнението на собствените си планове. Още по-страшно е когато открием, че хора с които сме работили и на които сме имали доверие се окажат предатели, които са използвали пасивна агресия спрямо нас, предлагайки помощ, която така и никога не дават и насаждайки у другите своето тайно оръжие на уж невинна и ничия вина.

Църквата избягва тази реалност живеейки в утопичността на мир, равенство и разбирателство, които могат да бъдат приложени като демагогия към масите, но никога не могат да станат доспехи на истинските победители, така както Сауловото всеоръжие и страхът на израйлевата армия не можа да пасне на телосложението на едно ново поколение защото бе дошло времето манипулативните, политизираните и страхливите да отстъпят и една нова армия обучена в пустинята сред лъвове и мечки и пророчески помазана за ПОБЕДА да покаже КАК ТОЧНО се убиват ГИГАНТИТЕ.

Разбира се, ние можем да се опитаме да избегнем директните конфликти, и повечето от нас го предпочитат. Други прикриват себе си умело, потискайки проблема отвътре или пък хитро манипулират в друга посока, държат се потайно, с заучени жестове, емоции и усмивки като че ли няма нищо. Тези поведения изглеждат като мирно решение, но това е само временна заблуда. Нито едно от тези поведения не е контролирано от стратегическа логика или стремеж към продуктивност, и много често правят ситуацията само по-лоша. Нещо повече – неразрешеният конфликти не спират да съществуват само защото ние ги игнорираме. Дори напротив. Те се подхранват и съществуват имено от това че не са отсечени от корен. И продължават преследват живота ни и дори ако на повърхността изглежда, че няма конфликт, ефектът от него продължава да живее вътре в нас до момента на своето мирно или не толкова мирно разрешаване.

Идеята тук съвсем не е да бъдем агресивни, а да бъдем обучено как точно и практически да разрешаваме проблеми и конфликти в ежедневието си. Това поучение дискутира духовни ситуации и проблеми, които произлизат от духовни източници и много често за съжаление превземат отвътре духовни и не толкова духовни църкви.

Ето защо вярващите се нуждаят не от утопични парадигми за световен мир и разбирателство или обратното драматични концепции за световна конспирация и агентурно инфилтриране, а практически умения за това как да се справим успешно с духовни конфликти в ежедневни битки пред които се изправяме и то по библейски, запазвайки освещението което Бог ни дава. Тези умения не са за да налагаме решенията си, да получим това което искаме или да се защитаваме, а за да можем логично и стратегически да разрешаваме проблемите пред нас използвайки емоционалната си мотивация позитивно, вместо да я канализираме в гневни изблици или да я потискаме дълбоко в себе си, следствието от което е гняв към всички или към себе си, репресия или депресия, пре-комуникация или пълна липса на такава но така или иначе разминаване с целта на служението за Царството и хипнотизирано фокусиране върху проблеми и хора от които не зависи абсолютно нищо в духовния свят. Вместо това е нужно да разбираме атаките на врага стратегически и въоръжени с практически умения да видим как те могат да ни направят по-силни и по-издръжливи.

Изобличително слово от п-р Куличев по Казуса Еленков – Част 2

Изобличително слово от п-р Куличев по Казуса Еленков – Част 1

На 9-ти април, по време на първата среща на Национален Лидерски Форум в София, пастор Христо Куличев, един от малкото останали живи български пастори наистина минали през терора на комунистическия режим, направи няколко важни изявления, хвърлящи светлина върху Казуса Еленков и съмнителните и противоречиви разкази на еп. Еленков, видни от видео проповедите му в САЩ.

Национален Лидерски Форум
пое инициативата да организира тази първа своя среща, с цел да създаде платформа, необременена от религиозни и деноминациони политики. Основна цел е да бъде издигната над всичко ИСТИНАТА – както за миналото на някои вживяли се в ролята на мъченици служители, така и за компрометираната доктринално и морално организация ОБЦ и за липсата на яснота в мнозина български протестански пастори за нуждата от пречистване на Тялото Христово от компрометирани служители и организации.

Предлагамe на българската общественост първа част от поредица видео клипове с най-важните моменти от първата среща на Национален Лидерски Форум, засягащи както Казуса Еленков, така и българската евангелска християнска общност по принцип и въпроса с агентурното минало на пастори, които продължават да действат като служители и до ден днешен.

Пастор Христо Куличев е един от ветераните на българската протестантска църква. Арестуван, осъден и пратен в затвора от комунистическата власт, той не спира да проповядва до падането на режима през 1989та година и до днес. Признат за един от неоспоримите българските дисиденти, той е бил председател на Съюза на Евангелските съборни църкви и пастор на Първа евангелска църква в София за над 20 години.

НАЦИОНАЛЕН ЛИДЕРСКИ ФОРУМ
facebook.com/bgforum

Протестантите в България 2011

На 21 юли 2011, Националният статистически институт пусна за медиите предварителните резултати от преброяването на България. Според тях:

  • Българското население е намаляло с над 500 000 души
  • Има значително понижаване на броя на българите (76%), които считат себе си за източно православни – най-ниска за цялата историческа статистика на България
  • Около 10% се определят като мюсюлмани
  • Над 7 % без вероизповедание
  • Няма промяна в броя на католиците

Протестантско вероизповедание са заявили над 64 000 човека или 50% повече от последното преброяване преди 10г., когато НСИ обяви само 42 000 протестанти в България. За разлика от НСИ, още през 2009г. Щатският департамент на САЩ посочи над 150 000 евангелско-протестантски вярващи в България още през 2009г.

За коментар по статистическите резултати относно религиозните общества в България, по предаването 12+3 на радио Хоризонт, бе поканен българо-немския юрист д-р Христо Беров.

« Previous Entries Next Entries »