Във времето, в което Йов се нуждаеше най-много от любовта и насърчението на приятелите си, той получи само тяхното осъждение, съмнения и гняв. Елифаз преведе аргументи от своя житейски опит, Валдад от традицията, а Софар от личен легализъм. Разбира се, аргументите им съдържаха елементи на истина. Тримата приятели на Йов станаха неговите най-големи трудности във времето на изпитанието му. „Капаци”, които затваряха и лимитираха живота му. И въпреки това, Йов не позволи житейският му път да свърши с това.

Приятелите на Йов вярваха, че той бе съгрешил пред Бога и затова го постигна ракова трагично наказание. Би ли постъпил Бог така със свой добър приятел? Те го обвиняваха в специфични грехове, съгласявайки се с дългия лист на аматьорски теолози, които предопределят, че хората в болка и изпитание задължително са направили нещо, с което да заслужат наказанието си. Въпреки, че в някои случаи е така (Йоан 5:14), то съвсем не е универсално правило.

Лъжливите обвинения дестабилизират лъжливо обвинения човек. В най-критичния момент от живота му, приятелите на Йов продължиха да го клеветят. Но той продължи да уповава на Бога.

Йов започна трудната борба срещу депресията, демотивацията и страха. Поставен сред огромна болка и невъзвратими загуби, Йов демонстрира силен характер и сила. Нищо не успя да унищожи вярата му в Бога.

Накрая, истината бе изявена и Бог благослови Йов многократно. Историята му ни напомня, че всички лидери винаги трябва да пресяват мненията, идващи от техния вътрешен кръг на съветници през истината на Божието слово.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.