Извадки от дневника на Джон Уесли:

След тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол.

Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре.

Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:

Неделя 7ми – проповядвах в Св. Лоренс сутринта а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви.

Неделя 14 – проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а след обед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха ми проповядвам в Св. Ана.

Проповядвах в Св. Джон в 3ч. и в Св. Бенет същата вечер. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.

Скоро в областта няма църква която да не го е изгонила. Някой от нас биха се отказали още на първото изгонване. Уесли е на края на силите си. Неговия приятел и съветник Бохлер му пише:

„Проповядвай вяра докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра защото я имаш”

В следващата бележка в дневника на Уесли четем:

2 Април, 1739 Понеделник – Изгонен от почти всички църкви в околията с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед по брега бяха насядали над 3000 души.

Неделя 8ми – в 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол и после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Греен

Вторник 17ти – в 5 след обед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.