Първият белег за небесно призвание е едно горещо, напълно увличащо желание за Божията работа. За да бъде истинско призванието трябва да има неудържимо, непреодолимо желание и силна жажда да кажем на други какво Бог е сторил за нашите души;

Ако никой студент в тази стая може да се задоволи да стане редактор на вестник, или търговец на бакалия, земеделец или доктор, адвокат или депутат, или крал, в името на небето и на земята нека върви по пътя си; той не е човека, в които Божият Дух пребъдва в пълнота, защото за човек, който е изпълнен с Бога е досадно да се занимава с друго освен с онова, за което неговата душа жадува.

Трябва да чувствуваме „горко ни“ ако не проповядваме евангелието; Словото Божие трябва да бъде за нас огън в костите ни, иначе, ако поемем служенето ние ще сме нещастни, неспособни да понасяме изпитанията свързани с него и ще бъдем от малка полза за онези, на които служим.

Това желание трябва да е такова, което не ни напуска, страст която издържа на изпитание, един копнеж, от който е почти не­възможно да се отървете, което става по-силно с минаване на времето, докато се изрази в копнеж, жажда за провъзгласяване на Словото.

Чарлз Спърджън: Лекции към моите студенти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.