Защо повечето църкви не растат?

Над 85% от църквите днес или са спрели да растат или преживяват растеж, който е далече по-нисък от това което с което са свикнали. Причините за това могат да бъдат много, но сумарно се изразяват в следните липсващи фактори в живота и служението на локалната църква:

1. Липса на обучение на водачи. Причината за това е или неумение да се обучи следващо поколение водачи в църквата или страх, че те биха засенчили настоящите лидери.

2. Небиблейско разбиране за църковното членство, както от миряните така и от ръководството. Хипотезата, че Христовата църква съществува за нашите лични нужди няма нищо общо с това което учи Библията.

3. Неясни цели. Не става дума просто за план, визия или мисия. Тези понятия остават далечни за църквите, които по инерция се събират всяка седмица без да са наясно с крайния резултат: какво точно искат да постигнат и да оставят за следващите поколения.

4. Липса на разбиране за служение извън стените на църквата. Локалната църква днес изразходва над 95% от своите финанси за вътрешни нужди: поддръжка на сградата, сметка за тока, заплати на служителите. Което прави църквата себецентрична и отнема всяка мотивация за участие в мисията на Царството.

21 thoughts on “Защо повечето църкви не растат?”

  1. точки 1 и 2 са абсолютно продукт на новото време и никъде в Библията няма да намерим тяхна алтернатива.

    Кой учеше „водачите“ по времето на апостолите. Какво ли са правили без богословско образование…

    Повечето църкви не растат, защото Христос липсва в тях и в проповедите. А щом Го няма Христос, там няма притегателна сила, способна да задържи сърцата на хората и в добро и в не толкова добро.
    Освен това въпреки, че гали слухът, евангелието на просперитета и Божието изобилие, което ще се изсипе върху новоповярвалия, в някакъв момент стават неадекватни.
    Защото за Кръста не се говори вече (почти), а се набляга на служения и чисто човешки организирани събития и занимания.
    Защото молитвата е запазена предимно за събранието, а не можем да сме християни веднъж седмично.
    Защото хората се стремят да привличат света в църквата и тя престава да е отделена.
    Защото ни липсва посвещение на Бог, тъй като сме заети с ежедневните си задължения и сме оставили земните грижи да ни погълнат.
    Защото хората се объркват от крамолите, свързани с интереси на водачите в църквите, както и между отделните членове.
    Защото от една Библия има над 33 000 деноминации, всяка от тях претендираща, че е най-правилната, най-Божията.

    Но пак повтарям, най-вече, защото липсва истинското помазание и това да виждаш Христос изобразен в себе си и останалите вярващи, докато Го следваме неотклонно. Сила липсва, а не материални средства, мисии или по-здрава организация.
    То там, където е Господ и действа, всичко идва на Неговот време, според Неговата воля и служи за Негова прослава и разширяване на Неговото Царство, а не на нашите стратегии, интереси и планове, за да бъдат попълнени няколко бланки колко души са излезли напред, произнасяйки една молитва, а после биват захвърлени отново в техния си свят, и обикновено животът им не се променя с нищо.
    Църквите не растат, защото не стоим на коленете си, а на удобни, кожени столове. Защото има неравенство и йерархия (но не от Бога!) и изявата става според нечия преценка, а не според водителството на Святия Дух.

    и пр., и пр.

  2. Съгласна съм с теб, Людмила, но какво предлагаш? Имам нужда да чуя идеи! Според мен църквата като цяло е хладка в духовно отношение навсякъде по света. Дали ще е от безпаричие в България или от презадоволеност на запад. И това са фактите. Въпросът който всеки трябва да си зададе е: къде стоя аз? 🙂

  3. София, ами смятам, че съм казала доста от това какво трябва да се промени в коментарът ми. Всичко това, което в момента липсва, трябва да се запълни или да се обърне.

    Основно обобщение: Христосоцентриране и то Христос разпнат.
    По-подробно едва ли мога да го обясня, отколкото по-горе, пък и ще се повтарям.

    А за последното си права! Отговорността ни е лична и това е главното – какво прави всеки от нас… Вече не е нужно да се молим Господ да изпрати работници на нивата Си, а да молим „Господи, ето ме, направи ме добър работник!“. Вече не е достатъчно дори толкова да искаме и да чакаме, колкото да СМЕ.

    Благословен ден! 🙂

  4. Живеем взв времето когато поканените не идват от заетост. А идват слепите куците и сакатите за изцеление. А те не са в сзстояние да работят и да поддзржат финансово църквите. И пак Бог снабдява нуждите. До тук всико казано по горе е вярно но Христос не дойде да обвинява а да спасява. Нека тогава да поискаме това което виждаме като недостатък. Бог да се смили и да осияе всички цзркви и да ги промени ъа добро като повика по име истински предани и дисциплинирани християни да не тзрсим своето а Божието. Амин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.