Умението да се учи

Умението да се учи:
За да продължите да водите — продължавайте да учите

Ценете времето, в което слушате и четете поне десет пъти повече от времето, в което говорите. Това ще ви гарантира, че следвате линия на непрекъснато обучение и самоусъвършенстване.
Джералд Макгинис, президент и изпълнителен директор на „Респироникс Инкорпорейтид“

 

Започваш да учиш след като си разбрал всичко, което си струва.
Джон Уудън, баскетболен треньор от Залата на славата

 

Успех, маскиран като скитник
Ако видите снимка на дребен мъж с малък мустак, бастунче, провиснали панталони, големи грозни обувки и бомбе, веднага ще разберете, че това е Чарли Чаплин. Почти всички могат да го разпознаят. През първите две десетилетия на XX в. той бил _най-известната личност на планетата._ Ако се вгледаме в сегашните знаменитости, единственият, който би могъл да бъде в същата категория на популярност като Чаплин, е Майкъл Джордан. А за да преценим кой от двамата е по-голямата звезда, ще трябва да почакаме още седемдесет и пет години, за да видим дали всички помнят добре Майкъл.
Когато Чаплин се родил, нищо не предричало голямата слава, която един ден щял да спечели. Като син на беден английски концертен музикант, той се оказал на улицата още от малък, тъй като майка му била настанена в приют за душевноболни. След години, прекарани в изправителни домове и приюти, Чарли започнал работа като актьор, за да се издържа. На седемнадесет вече бил изпълнител-ветеран. През 1914 г., когато бил на двадесет и пет, той вече работел за Мак Сенет в Кийстоун Стъдио в Холивуд срещу 25 долара седмично. По време на тази първа година във филмовия бизнес Чаплин направил тридесет и пет филма, работейки като актьор, сценарист и режисьор. Талантът му бил признат веднага и популярността му нараснала. Само година по-късно той печелел 1250 долара на седмица. После, през 1918 г., Чаплин направил нещо нечувано. Той подписал първият договор за един милион долара в историята на развлекателната индустрия. Бил богат и известен, бил най-могъщият кинодеец в света — и то само на двадесет и девет години.
Чаплин завоювал успех, защото притежавал огромен талант и невероятна предприемчивост. Ала тези негови характеристики били подхранвани от способността му да учи. Той непрестанно се стремял да израства, да се обучава, да усъвършенства занаята си. Дори когато вече бил най-популярният и високоплатен актьор в света, Чаплин не се задоволявал със съществуващото положение.
В едно интервю Чарлс Чаплин обяснява силното си желание да се усъвършенства:

Когато гледам някой от моите филми, представени пред публика, винаги обръщам голямо внимание на какво зрителите не се смеят. Ако например няколко пъти публиката не се смее на номер, който съм изиграл с цел да е смешен, веднага започвам да го разделям на детайли и да се опитвам да разбера къде е грешката в идеята или в представянето му. Ако пък чуя лек смях, предизвикан от нещо, което не съм очаквал да е смешно, тогава се питам защо точно това е предизвикало смях.

Желанието за развитие осигурило на Чаплин финансов успех и придало съвършенство на всичко, което правел. В тези ранни дни работата му била приветствана като невероятно забавление. С времето той бил признат за гений сред комиците. Днес много от неговите филми са смятани за шедьоври, а той е оценяван като най-великият филмов деец на всички времена. Сценаристът и филмовият критик Джеймс Аги пише: „Работата на Чаплин представя най-изящната пантомима, най-дълбоката емоция, най-богатата и затрогваща поетичност.“
Ако, след като бе станал богат и успяващ, Чарлс Чаплин беше заменил склонността си да се учи с арогантно самодоволство, името му щеше да е малко по-популярно от тези на звезди от нямото кино като Форд Стърлинг и Бен Търпин, които са почти забравени днес. Ала Чаплин продължил да израства и да се обучава като актьор, режисьор, а накрая и като директор на продукции. Когато разбрал от собствен опит, че филмовите дейци зависят от милостта на студията и разпространителите, той създал — заедно с Дъглас Феърбанкс, Мери Пикфорд и Д. У. Грифит — собствена организация: „Юнайтид артистс.“ Тази филмова компания е в бизнеса и досега.

Да разширим и допълним
Лидерите са изложени на опасността да се задоволяват със _съществуващото положение._ Все пак, след като лидерът вече притежава влияние и е постигнал дадено ниво на уважение, защо трябва да продължава да расте? Отговорът е прост:
Вашият растеж определя кой сте.
Това кой сте определя кого привличате.
Това кого привличате определя успеха на вашата организация.
Ако искате да развиете вашата организация, трябва да развивате способността си да учите.
Позволете ми да ви дам пет насоки, за да ви помогна да развиете и поддържате склонността си да се обучавате:

1. Излекувайте се от болестта на постигнатата цел
Иронията е там, че често липсата на умение да се учи се корени в постигнатото. Някои хора погрешно смятат, че ако могат да постигнат определена цел, няма нужда да се развиват повече. Това може да се случи с почти всичко: завършване на образование, заемане на желана позиция, спечелване на определена награда, постигане на финансова цел.
Ала ефективните лидери не могат да си позволят да мислят по този начин. Денят, в който спрат да се развиват, е този, в който се отказват от потенциала си и от потенциала на организацията. Спомнете си думите на Рей Крок: „Докато си зелен, продължаваш да растеш. Когато узрееш, започваш да гниеш.“

2. Преодолейте успеха си
Друга ирония е, че често успехът спъва способността да се учи. Ефективните лидери знаят, че това, което ги е довело до едно място, не ги задържа там. Ако сте имали успехи в миналото, внимавайте! Разгледайте нещата така — ако това, което сте направили вчера, все още ви изглежда голямо, значи днес не сте направили много.

3. Обещайте да се откажете от преките пътища
Моята приятелка Нанси Дорнън казва: „Най-дългото разстояние между две точки е прекият път.“ Това е точно така. За всичко ценно в живота се плаща определена цена. Ако искате да се развиете в определена сфера, определете какво ще ви струва това, включително и каква цена сте готови да платите.

4. Откажете се от своята горделивост
Способността да учим изисква да признаем, че не знаем всичко и това може да ни направи да изглеждаме смешни. В допълнение, ако продължаваме да учим, ние ще продължаваме и да правим грешки. Но писателят и художникът Елбърт Хъбърт казва: „Най-голямата грешка, която някой може да допусне в живота си, е да се страхува, че може да допусне грешка.“ Не може да си горделив и да притежаваш способността да се учиш. Емерсън е написал: „За всяко спечелено нещо губите друго в замяна.“ За да спечелите развитие, трябва да се откажете от горделивостта си.

5. Никога не повтаряйте една и съща грешка
Теди Рузвелт е казал: „Този, който не прави грешки, не постига прогрес.“ Това е така, ала и лидер, който продължава да прави едни и същи грешки, също не постига прогрес. Като обучаващи се лидери вие ще допускате грешки. Забравете ги, но винаги помнете уроците от тях. Ако не го направите, ще платите за тях повече от веднъж.

Да поразсъждаваме за това
Когато бях дете в провинциално Охайо, видях следния надпис в селскостопанския магазин: „Ако не ви харесва реколтата, която прибирате, проверете семената, които сеете.“ Макар че това беше реклама за семена, тя изразяваше един чудесен принцип.
Каква е реколтата, която прибирате? Дали животът и лидерството ви стават все по-добри ден след ден, месец след месец, година след година, или постоянно се борите да запазите позицията си? Ако не сте там, където сте се надявали да бъдете в този етап от живота си, вашият проблем може да е липса на умение да се учи. Кога за последен път направихте нещо за пръв път? Кога за последен път предприехте риска да се гмурнете в нещо, в което не сте експерт? Отделете време през следващите дни и седмици и разгледайте вашето отношение към израстването и обучението, за да установите къде се намирате.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате умението си да учите, направете следното:
• _Наблюдавайте се как реагирате на грешки._ Признавате ли грешките си? Извинявате ли се, когато е необходимо? А може би се защитавате? Наблюдавайте се. Попитайте доверен приятел за мнението му. Ако реагирате неправилно или не правите никакви грешки, трябва да поработите върху умението си да учите.
• _Опитайте нещо ново._ Излезте от стереотипа си още сега, за да направите нещо различно, което ще ви позволи да се развиете ментално, емоционално или физически. Предизвикателствата ни променят в положителна насока. Ако наистина искате да започнете да растете, направете новите предизвикателства част от вашето ежедневие.
• _Обучавайте се в силната си област._ Годишно четете от шест до дванадесет книги за лидерство или за вашата сфера на специализация. Да продължавате да се обучавате в сфера, в която вече сте експерт, ви предпазва от закостеняване и от изгубване на способността ви да се учите.

Някои примери от ежедневието
Когато спечелил третата си световна титла, родео-шампионът Тъф Хедеман не я отпразнувал шумно. Той заминал за Денвър за началото на новия сезон, когато всичко започвало отново. Неговият коментар бил: „Бикът няма да се интересува какво съм направил миналата седмица.“ Независимо от това дали сте зелен новобранец или успял ветеран, ако искате да станете шампион утре, бъдете способен да учите днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.