Когато подготвяме проповедите си, трябва да отделяме голямо внимание за текста, който избираме. Надявам се, че никой от нас не е толкова лекомислен да смята, че един текст взет произволно може да бъде подходящ за всеки случай и не сме като Сидни Смит, който препоръчал на един брат, който не можел да избере текст, да проповядва за „Партяни, мидяни и еламити и жителите на Месопотамия„, като че ли всичко става за проповед.

Това е въпрос, за който, надявам се, ще отделяте своето най-го­лямо и сериозно внимание всяка седмица. Какви ще бъдат темите, които ще представим на слушателите си в неделя сутрин и вечер? Защо­то, макар че всичкото Писание е добро и полезно, то не е еднакво под­ходящо за всеки случай. За всяко нещо има време и всяко нещо е по-добро, когато се върши на времето си. Разумният домакин се старае да даде на всеки член от семейството необходимото количество месо на надлежното време. Той не сервира безразборно, но избира храната според нуждите на присъствуващите. Само формалният служител ще се задоволи да вземе първата тема, която му попадне под ръка.

Човекът, който избира темите си, както децата събират цветя по скалите, може да постъпва така в църква, в която го е натрапил някой влиятелен пок­ровител. Обаче, онези, които твърдят, че са призвани от Бога и избрани според свободния избор на вярващите, ще трябва да дадат по-пълно доказателство за своето служение. Между толкова много скъпоценни камъни ние трябва да изберем най-подходящите за случая. Не можем да влезем в банкетната зала на Царя с каква да е храна, като че ли угощението се състои само от пържени и бъркани яйца, но като възпитаните сервитьори ще спрем и ще попитаме Господаря на празненството: Господи, какво искаш да сложим днес на Твоята трапеза?

Забелязвали ли сте, че някои текстове са избрани много несполучливо? Чудно, как ли е оценил учителя на Дизраели текста: “Пак вън вън от плътта си ще видя Бога„, когато последния говорел в едно се­ло по време на жътварски празник. Твърде жалък беше погребалния текст за едкн убит свещеник: „Тъй като и в сън Господ дава на възлюбения си„. Най-безразсъден ми се вадя текста „Нe съдете, за да не 6ъдете съдени„, избран за проповед пред съдии на съдебна сесия.

Казват, че един студент, който сигурно никога не е станал известен, проповядвал пред своя ръководител, д-р Филип Додридж. Добрият човек имал обичай да застава точно пред студента и да го гледа право в лицето. Представете си какви били неговата изненада и възмущение, когато чул текста на проповедта: „Толкова време съм с вас и не познаваш ли ме Филипе.“ Понякога и глупаци стават студенти, но нека се надяваме, че ни­кой няма да опозори нашата Алма Матер.

Трудно ли е да се избере текст? Спомням си, че преди години, докато четях книга с лекции по омилетика, намерих едно изказване, което доста ме разтревожи. Беше нещо в този смисъл: „Ако ня­кой се затруднява при избора на текст това ясно показва, че той няма нужните способности, за да бъде проповедник. По-добре да отиде да работи или да оре.” И понеже това много често е било моя кръст и товар аз се запитах дали не би трябвало да си търся друга ра­бота и да напусна пастирството. Не постъпих така, защото въпреки бързата присъда на лектора бях убеден, че следвам призванието, което Бог е потвърдил с печата Си. Моята съвест беше толкова обезпокоена от тази строга забележка, че попитах дядо си, който е бил проповедник близо петдесет годани, дали някога му е било трудно да избере темата си. Той ми каза откровенно, че за него това винаги е било много по-голям проблем отколкото самото проповядване, което никога не го е тревоже­ло. Спомням си забележката на моя благороден дядо: „Трудността не идва от това, че няма достатъчно текстове, а именно защото те са толкова много, че аз съм на тясно кой да избера“.

Братя, понякога ние приличаме на човек, които е заобиколен от различни красиви цветя, но му е позволено да си откъсне са­мо едно. Колко трудно е да се избере между десетки хиляди кра­сиви цветя! Трябва да ви призная, че за мен изборът на текст все още е най-голямото затруднение, много различно от смущението да нямаш избор. Това е загриженост да намериш най-належащата от толкова много истини, които трябва да се чуят, толкова много добродетели, които да се изтъкнат и толкова много духовни нужди на хората, които да се удовлетворят. Признавам, че често стоя с часове и се моля за тема. Това е главната ми подготовка. Много труд съм иждивявал, за да размишля­вам върху някои точки на доктрината, да правя скици и след това да ги погреба в катакомбите на забравата, плувайки с мили, докато видя светлина и докато се отправя към желаното приста­нище. Почти всяка събота приготвям доста теми, по които бих могъл да проповядвам цял месец ако се чувствувах свободен, но нямам смелостта да ги използувам както честния моряк не би отишъл на брега с товар от контрабандна стока.

Темите прелитат една след друга, както картините минават пред лещите на фотоапарата, но докато умът не стане като чувствител­ната плоча, която задържа образа те нямат цена за нас.

Една от точките на Символът на вярата е: „Вярвам в Святия дух“, но мнозина от тези, които го повтарят едва ли вярват в него. Много пастири изглежда смятат, че трябва сами да си изберат текста, сами да открият учението му, сами да намерят проповедта си в текста. Ние не мислим така. Разбира се, трябва да използваме волята, разума и чувствата си, защото не претендираме, че Святият дух ще ни принуди да проповядваме от един текст против нашата воля. Той не се отнася с нас, като че ли сме музикални кутии, на които се пуска определена мелодия. Този славен Вдъхновител на всяка истина се от­нася към нас като с разумни същества, които са повлияни от ду­ховни сили в хармония с нашето естество. Освен това, благочестивите умове винаги желаят избора на текста да бъде възложен на всемъдрия Божий Дух, а не на техния склонен към грешки разум. Затова те смирено се оставят в Неговите ръце, като Го молят да благоволи до ги насочи към дела от духовна храна, която Toй е отредил за Своя народ в надлежното време.

Горнъл казва: „Сами по себе си проповедниците нямат способ­ностите, които се изискват за работата им. Те могат дълго време да седят, да прелистват книгите и да си блъскат главите докато Бог не им дойде на помощ и тогава, както Иакововото вкусно ястие – то ни се поднася на ръце. Ако Бог не ни даде Своята помощ, ние пишем с перо без местило. Ако някой човек има нужда да ходи в подчинение на Бога повече от всеки друг, това е проповедникът“.

Ако ме попитате: „Как да намеря най-подходящ текст?“ аз ще отговоря: Викни към Бога.

Харингтън Евънс, в своите Правила за проповеди, формулира първото: „‘Търси Бога в молитва за избор на текст, изследвай за­що този пасаж е избран. Остави въпросът да бъде отговорен без­пристрастно. Понякога отговорът може да е такъв, че нашият ум да го отхвърли“.

След като сме се молили трябва с голяма сериозност да съсредото­чим нашите мисли и да ги насочим правилно. Имайте предвид със­тоянието на своите слушатели. Размислете както върху общото духовно състояние на църквата така и върху състоянието на всеки отделен човек и предпишете лекарство за болес­тта или пригответе храна, подходяща за най-голямата нужда.

Нека обаче ви предупредя, относно капризите на вашите слуша­тели или особеностите на богатите и влиятелните. Не отдавайте прекалено уважение на мъжа или на жената, които имат привилегирова­на пейка, ако сте толкова нещастен, че да имате такива отвратителни отличия в един дом, където всички са равни. Нека дори най-големият дарител на всяка цена да бъде считан като всеки друг. Не пренебрегвайте неговите духовни недъзи, но помнете, че той не е нещо повече от дру­гите и че ще огорчите Святкя Дух ако го смятате за такъв. Гледайте на бедните с еднакъв интерес и избирайте теми, които са разбираеми тях и с които може да ги укрепите в многобройните им скърби. Не бъдете разположени към едностранчи­вите членове на обществото, които имат предпочитание към някоя част от Евангелието, а са глухи за останалите истини. Никога не се отклонявайте от пътя си, за да им угодите или да ги упреквате. Трябва да уважавате техните предпочитания, но верността изисква да отворим устата си за Господа, да прогласим всички Негови наставления, а не да станем свирачи на нашите слушатели, като им свирим мелодиите, които те искат от нас.

Размислете кои грехеве ви се виждат най-разпространени в църквата – светщна, алчност, липса на молитвен дух, гняв, гордост, липса на братска любов, злословие и други подобни злини. Вземете присърце изпитанията на вашите хора и потърсете лекарство.

Трябва да бдим за духовното състояние на хората и ако забележим, че те отпадат, ако се страхуваме, че има възможност бъдат завлечени от пагубна ерес или извратена фантазия, ако има нещо в църквата, което ни пра­ви силно впечатление, ние трябва веднага да приготвим пропо­вед, която чрез Божията благодат да спре тази лава.

Божият Дух посочва тези белези на внимателния и бдителен пастир и му показва как да действува. Грижливият пастир често преглежда своето паство и се ръководи от състоянието му. Веро­ятно той ще определи малко от един вид храна, а повече от дру­га и лекарство колкото е необходимо. Ние ще бъдем правилно на­правлявани, ако сме в общение с „Този велик Пастир на овцете“.

Нека обаче да не оставяме нашето проповядване да се изро­ди в мъмрене. Някои хора са нарекли амвона „Крепостта на подле­ците“ и това име е много подходящо особено в някои случаи, ко­гато там се качват глупци, които дръзко оскърбяват своите слушатели като осмиват публично техните грешки или недъзи. Ние трябва непрестанно да се стремим към разумен, духовен, небесен, характер. Словото Божие е по-остро от двуостър меч затова оставете Словото да наранява и да убива, а вие няма защо да жигосвате. Божията истина издирва всичко. Оставете я да изпита човешките сърца без да прибавяте обиди от себе си.

Представете си, че сте се молили дълго в стаичката си, мис­лили сте за вашите хора и техните нужди и пак не можете да си намерите текст. Не се безпокоите, не се отчайвайте. Ако трябва­ше сами да водите борбата със свои собствени сили и нямате ба­рут, а битката е близо, това щеше да е много голямо нещастие. Но тъй като вашият Капитан трябва да ви снабди, няма съмнение, че Той ще ви даде навреме бойните припаси. Ако уповавате на Бога Той няма и не може да ви остави. Про­дължавайте да се молите и да бдите, защото за трудолюбивия ученик небесната помощ е сигурна. Ако сте били безделни през цялата седмица и не сте отдали сериозно внимание на подготовката си не можете да очаквате Божията помощ, но ако сте направили всичко възможно и сега очаквате Божието послание никога нима да се посрамите.

В Ню Парк имах много особена опитност. Някои от присъстващите са свидетели. Първата част на неделното вечерно богослуже­ние бе преминала и аз предложих една песен преди проповедта. От­ворих библията си, за да намеря текста, който бях приготвил, когато на отсрещната страница пред мен, като лъв от гъсталак, се изпречи друг пасаж от Словото с много по-голяма сила от тази, която бях избрал когато подготвях избрания предмет. Хората пееха, а аз въздишах, намирах се на тясно между двата и умът ми висеше като на везни. Разбира се, имах желание да кажа това, което бях приготвил грижливо, но другия текст се налагаше и като че ли ме беше сграбчил, викайки: „Не, не, тряб­ва от мен да проповядваш. Бог иска мене да употребиш“. Обмислих какво трябва да направя, тъй като не исках нито да съм фанатик, нито невярващ и най-после реших в себе си: „Бих искал да проповядвам това, което съм приготвил. Твърде рисковано е да поема но­во направление на мисълта, но тъй като текста ме принуждава, мо­же би това е от Господа и затова ще го направя пък каквото ще да стане.”

Почти винаги след въведението съобщавам точките, които ще разгледам, но тогава, противно на моя навик, не го направих, по­ причина, за която може би ще се сетите. Разгледах първата точка доста свободно и я развих съвсем добре импровизирайки. На втората точка имах необикновено усещане за една спокойна, про­дуктивна сила, но не знаех каква ще бъде или може да бъде третата точка, защото в момента текста не ми даваше повече мате­риал. Не мога да ви кажа какво бих направил, ако не се беше случило нещо, което никога не бях очаквал.

Бях се подчинил на това, което мислех за божествен импулс, а сега изпаднах в голямо затруднение, но чувствувах известна сво­бода като вярвах, че Бог ще ми помогне, знаейки, че ако няма какво повече да кажа ще мога по­не да завърша службата. Нямаше нужда да мисля повече защото изведнъж настана пълна тишина – лампите изгаснаха. Какво трябваше да правя? Хората бя­ха малко уплашени, но аз веднага ги успокоих като им казах да не се смущават, че скоро пак ще имаме светлина и тъй като нямах ръкопис, можех да говоря и на тъмно ако биха били така добри да слушат. Ако проповедта ми беше развита би било абсурд да про­дължа, но тъй като се намирах в такова объркано положение, аз не бях ни най-малко в затруднение. Тъй като църквата бе препълнена с хора, рискът беше голям, но и благослословето голямо.

Веднага се насочих към добре познатия текст, които говори за детето на светлината, което ходи в тъмнина и за детето на тъмнината, което ходи в светлина. Подходящи забележки и илюстрации се сипеха върху мен и когато лампите биха отново запалени, аз видях пред себе си едно толкова съсредоточено и спо­койно събрание, каквото никога не съм виждал през живота си.

Най-неочакваното от всичко беше, че след няколко събрания двама души излязоха напред, за да свидетелствуват, че се покаяли тази вечер. Обаче първият дължеше своето новорождение на първата част на проповедта, която беше върху новия текст, а другият го дължеше на втората част, причината за която беше внезапната тъмнина. И така, вие виждате, че Бог ми помогна. Аз се облягах на Бога и Неговите разпореждания угасиха светлината на определеното време.

Като допълнителна помощ на горкия, затруднен проповедник, който не може да насочи ума си поради липса на вдъхновение, в такива случаи препо­ръчвам да се обръща отново и отново към Словото Божие; да прочете една глава и да размишлява върху всеки отделен стих или да вземе един стих и да размишлява върху него. Еднa мисъл ще го доведе до друга и т.н., докато през ума му се изреди цяло шествие от мисли, от които една или друга ще му даде темата.

Четете също добри книги, които ви карат да размишлявате и събуждат ума ви. Ако някой иска да извади вода от помпа, която за известно време не е била употребявана, първо налива вътре в нея вода и тогава помпата започва да работи. Потърсете някоя от пуританските книги и я разучете основно. Скоро ще се почувствувате като птица готова да хвръкне, умствено будни, го­тови за действие.

Като предпазна мярка обаче, ние трябва винаги да се упражня­ваме да търсим текстове и да приготвяме проповеди. Трябва винаги да поддържаме ума си буден. Горко на проповедника, кой­то се осмелява да пропилява дори един час. Прочетете есето на Джон Фосър „Използуване на времето“ и решете никога да не губите нито секунда. Човек, който се разхожда от понеделник сутринта до събота вечерта и си мечтае, че ангелски вестител ще му даде текста в последните един-два часа на седмицата из­кушава Бога и заслужава да застане ням на амвона. Ние проповедниците нямаме свободно време. Ние никога не сме свободни от дежур­ство, но сме на стража на кулата ден и нощ.

Студенти, говоря сериозно. Нямате никакво извинение ако не пестите най-строго времето си. Губите го единствено на свой риск. Листа на вашето служение скоро ще увехне, освен ако, подобно на бла­гословения човек в първия Псалом, не размишлявате ден и нощ пърху закона Господен. Много се безпокоя да не би да прекарвате времето си в религиозно разсейване, в клюкарство и празни приказки. Обикновено рядко ще видите другаде човек, който обича много да пие чай, вечерните компании и екскурзиите на неделното училище. Вашата подготовка за амвона е първата ви работа и ако я занемарите нито вие ни­то службата ви няма да се ползва с авторитет. Пчелите събират мед от сутрин до вечер и ние трябва винаги да събираме запаси за нашите хора. Не вярвам в служение, което не познава сериозната подготовка.

Силата на проповедника зависи от духовното му състояние в хармония с темата. Затова се страхувам да посочвам дата за оп­ределена тема, да не би в онзи момент да не съм в състояние да говоря върху пея. Освен това как може човек да бъде зависим от водителството на Божия Дух когато вече е начертал своя собствен път . Може би ще кажете: „Това е особено възражение. Защо да не разчитам на Богa за двадесет седмици както и за една.’“ Вярно, но нямаме обещание, което да гарантира такава вяра. Бог ни обеща­ва благодат според дните ни, но Той не казва, че ще ни даде ре­зерви за в бъдеще, Манната падаше ден след ден. Научете добре този урок. Така и вашите проповеди ще дойдат свежи от небето, точно тогава когато са необходими. Ревнувам всичко, което би ви възпрепятствувало да се подчинявате ежедневно на Святия Дух и затова държа на онова, което вече съм казал. На вас, като на млади братя, със сигурност мога да кажа: Откажете се от амбициозни усилия да подготвяте серии от проповеди. Оставете това на по-възрастни и по-способни мъже. Имаме малък капитал от умствено злато и сребро. Нека го вложим в полезна работа, която ще намери готов пазар и да оставим по-богатите търговци да търгуват с по-скъпи и тежки артикули. Не знаем какво ще ни донесе утрешния ден. Нека разчитаме на ежедневното водителство и да не правим нищо, което би ни по­пречило да употребим онези материали, които Бог днес или утре ще постави на нашия път.

Може би ще попитате дали да проповядвате върху текст, върху който ви молят да проповядвате. Като правило бих отговорил, никога, и ако има изключения, те да бъ­дат малко. Нека ви припомня, че вие нямате магазин, в който клиентите идват и си дават поръчките. Когато един приятел пред­лага текст, помислете си, разгледайте дали е подходящ и вижте дали ви вдъхва сила. Приемете любезно молбата, тъй като сте задължени да бъдете изискани и възпитани християни; но ако Господ, Комуто служите не хвърли Своята светлина върху текста, не про­повядвайте от него, колкото и да ви убеждават.