Смелост: Един храбър човек е мнозинство

Смелост: Един храбър човек вече е мнозинство

Смелостта ненапразно е ценена като първата от човешките добродетели… защото тя е тази добродетел, която гарантира всички останали.
Уинстън Чърчил, британски министър-председател

 

Смелостта е страх, който вече си е казал молитвата.
Карл Барт, швейцарски теолог

 

Асът на асовете
Какво е общото между тези трима мъже — автомобилния състезател, който постави световен рекорд за най-висока скорост в Дайтона през 1914 г., пилота, който записа най-много победи във въздушни битки срещу германците през Първата световна война, и секретаря на специалния военен съветник, който оцеля след самолетна катастрофа и прекара двадесет и два дена на сал сред Тихия океан по време на Втората световна война? Те всички преминаха през опасни обстоятелства и оживяха. До един показаха смелост и стоманени нерви в принудителни обстоятелства. Освен това се оказва, че тези тримата са една и съща личност — Еди Рикенбейкър.
Да се изправи пред предизвикателство никога не е било голям проблем за Еди Рикенбейкър, независимо дали то е физическо, психическо или икономическо. Баща му починал, когато той бил на дванадесет и Еди напуснал училище, за да се превърне в основния осигурител на прехраната за семейството си. Продавал вестници, яйца и козе мляко. Работил във фабрика за стъкло, в пивоварна, в обувна фабрика и в леярна. По-късно, вече тийнейджър, Рикенбейкър се захванал да работи като механик на състезателни автомобили, а на двадесет и две самият той започнал да се състезава. Две години по-късно поставил световния рекорд за скорост.
Когато Съединените щати влезли във Първата световна война, Рикенбейкър опитал да се запише за авиатор, но бил над пределната възраст и нямал необходимото образование. Така че вместо това бил изпратен да служи като шофьор, но успял да уговори началниците си да бъде изпратен да се обучава за летец. Макар и да не се спогодил с другите авиатори, възпитаници на колежи, той ги надминал като пилот. Когато войната свършила, Рикенбейкър имал зад гърба си 300 часа, прекарани във въздушни сражения (повече от всеки друг американски пилот), 134 въздушни битки с врага и 26 свалени противникови самолета; били му присъдени Медала на честта, девет Кръста за особени бойни заслуги и Ордена на френския почетен легион. Бил също повишен в капитан и назначен за командир на своята ескадрила.
Необикновеното мъжество на Рикенбейкър във въздуха накарала пресата да го назове „американския ас на асовете“. Когато бил попитан за своята смелост в битките, той признал, че всъщност се страхувал: „Смелостта — казал Рикенбейкър — е да правиш това, от което се страхуваш. Ако не си уплашен, просто няма как да проявиш храброст.“
Тази смелост била от полза на Аса на асовете след Първата световна война. През 1933 г. той станал вицепрезидент на „Ийстърн Еър Транспорт“ (по-късно „Ийстърн Еърлайнс“).
По онова време всички аеролинии съществували единствено благодарение субсидиите на правителството. Ала Рикенбейкър смятал, че те трябва да се издържат сами. Той решил тотално да промени начина, по който компанията развивала бизнеса си. За две години направил „Ийстърн“ доходоносна — първата в историята на самолетния транспорт. А когато президентът на Съединените щати анулирал всички договори с търговски служби за доставяне на въздушна поща, Рикенбейкър кандидатствал за тази длъжност — и спечелил. В продължение на тридесет години Еди Рикенбейкър ръководил успешно „Ийстърн“ и се пенсионирал на седемдесет и три. Когато десет години по-късно починал, неговият син Уилям написал: „Ако е имал някакво мото, то би трябвало да е фразата, която съм чувал хиляди пъти: «Ще се боря като дива котка!»“

Да разширим и допълним
Когато разглеждате живота на човек като Еди Рикенбейкър, няма как да не видите една изключителна смелост. Лесно е да я откриете в герои от войната, но тя присъства също и във всеки голям водач в бизнеса, правителството и църквата. Когато една организация бележи значителен прогрес, можете да сте сигурни, че лидерът й прави смели решения. Самата позиция на водач не дава на човек смелост, но смелостта може да му даде позиция на водач. Точно така е било и при капитан Еди Рикенбейкър.
Лари Осбърн споделя това наблюдение: „Най-удивителното нещо при високо ефективните лидери е колко малко е общото помежду им. Това, в което един е готов да се закълне, друг предупреждава да бъде избягвано. Ала една характерна особеност изпъква при всички — готовността да рискуват.“
Когато сте изправени пред труден избор, ще оцените тези истини за смелостта:

1. Смелостта се ражда във вътрешна битка
Всяко изпитание, срещу което се изправяте като лидер, започва от вас самите. Изпитанието за смелост не е по-различно. Както отбелязва психотерапевтът Шелдън Коп: „Всички значителни битки се водят вътре в нас самите.“ Смелостта не е отсъствие на страх. Тя е да правиш това, което те е страх да правиш. Тя е да имаш силата да изоставиш познатото и да навлезеш в нова територия. Точно така е станало при Рикенбейкър — и може да стане и при вас.

2. Смелост е да правиш нещата правилно, а не само да се плъзгаш по повърхността им
Борецът за граждански права __Мартин Лутър Кинг__ е декларирал: „Най-ясно става колко струва един човек не когато той се намира в мигове на доволство и удобство, а във време на предизвикателство и противопоставяне.“ Големите лидери имат добри човешки умения и могат да убедят хората да стигнат до споразумение и да работят заедно. Ала, когато е необходимо, те могат да заемат и твърда позиция.
Смелостта е свързана с принципите, не с разбиранията. Ако не притежавате способността да разберете кога да се изправите и убедеността да го направите, вие никога няма да бъдете ефективен лидер. Вашата преданост към потенциала трябва да остане по-силна от желанието ви да угодите на другите.

3. Смелостта на лидера инспирира отговорност у последователите
„Смелостта е заразителна — твърди проповедникът Били Греъм. — Когато един храбър човек заеме позиция, готовността на останалите да не превият гръб се затвърждава.“ Всяка проява на храброст насърчава и другите, ала показаната от лидера смелост вдъхновява. Тя кара хората да искат да го следват. Моят приятел Джим Меладо пояснява: „Лидерството е изявата на смелост, която заставя хората да вършат правилни неща.“

4. Животът ви се обогатява в съответствие с вашата смелост
Страхът ограничава лидера. Римският историк Тацит е написал: „Желанието за сигурност е пречка пред всяко велико и благородно начинание.“ Смелостта обаче има обратния ефект. Тя създава възможности, а това е една от най-чудесните ползи от нея. Вероятно поради това британският теолог Джон Хенри Нюман е казал: „Бойте се не от това, че животът ви ще свърши, а от това, че може никога да не започне.“ Смелостта не само ви дава добро начало, но също и осигурява по-хубаво бъдеще.
Иронията е там, че онези, които нямат смелостта да поемат риск и тези, които го правят, всъщност изпитват едно и също количество страх през живота си. Единствената разлика е, че онези, които не се възползват от шансовете, се тревожат заради тривиални неща. Ако така или иначе сте решили да превъзмогвате своите страхове и съмнения, поне го направете така, че да си заслужава.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате смелостта си, направете следното:
• _Изправете се срещу трудностите._ Захванете се с нещо ново и рисковано, просто за да се сдобиете с повече смелост. Парашутизъм. Реч пред публика (най-големият страх на повечето хора). Участие в пиеса. Спускане с лодка по речни бързеи и прагове. Скално катерене. Няма значение какво точно ще е то, стига да ви изправя лице в лице с истински страх.
• _Говорете с този човек._ Повечето хора избягват конфронтациите с някого в живота си — било то с работодателя, с роднина, с колега. Ако и при вас е така, говорете с този човек още до края на настоящата седмица. Не се нахвърляйте върху него и не го обиждайте. Говорете истината с добро отношение. (Няма да сте толкова уплашени, ако вече сте скачали с парашут или сте се спускали по речни бързеи!)
• _Направете гигантска стъпка._ Може би сте се страхували да смените работата си. Ако със сърцето си знаете, че трябва да напуснете старата си работа и да се заловите с нова — сега е времето да посрещнете това решение. Отделете време, в което наистина да го разгледате. Поговорете с брачния си партньор, с човек, на чиито съвети се доверявате, с някой и друг близък приятел. Ако това се окаже правилното нещо, направете го.

Някои примери от ежедневието
Една неделя пътуващ проповедник от XIX в. на име Питър Картрайт се подготвял да изнесе проповед, когато го предупредили, че ще присъства президентът Ендрю Джаксън и го помолили да не прави остри забележки. По време на проповедта Картрайт направил следните изказвания:
— Беше ми казано, че Ендрю Джаксън е сред събралите се днес. Също така бях помолен да сдържам забележките си. Ала това, което трябва да кажа е, че Ендрю Джаксън ще иде в ада, ако не се покае за греховете си.
След проповедта Джаксън се приближил към Картрайт.
— Сър — казал президентът, — ако имах един полк от мъже като вас, бих могъл да победя целия свят.
Храбрата постъпка често води до неочаквано позитивни резултати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.