Отговорност: Ако не можеш…

Отговорност:
Ако не можеш да поемеш топката, не можеш и да водиш отбора

Всеки голям успех изисква да поемете отговорност… В крайна сметка качеството, което всички успяващи хора притежават, е способността им да поемат отговорност.
Майкъл Корда, главен редактор на „Саймън и Шустър“

 

Един лидер може да се откаже от всичко, но в крайна сметка трябва да поеме отговорността.
Джон К. Максуел

 

Завръщане в Аламо
В късната 1835 г. група тексаски бунтовници обсадили малък форт, издигнат около мисията в Сан Антонио, Тексас. В края на същата година мексиканските войници се предали и се отправили на юг, оставяйки форта в ръцете на бунтовниците. Името на старата църковна сграда било Аламо.
Станалото било вписано в историята на Съединените щати като едно от великите героични събития. А битката, която се водила на същото място през февруари и март на следващата година, е история на мъжество и изключителна отговорност.
Битката при Аламо между американските заселници и мексиканската армия била неизбежна. В продължение на двадесет и пет години гражданите на Тексас отново и отново се опитвали да получат своята независимост от мексиканското правителство. И всеки път мексиканските отряди бързо били изпращани да потушат бунта. Ала този път било различно. Фортът бил зает от 183 решителни доброволци, в чийто състав имало някои войници на временна служба и пограничните жители Уилям Травис, Дейви Крокет и Джим Бауи. Девизът им бил „Победа или смърт“.
В края на февруари няколкостотин мексикански войници под командването на Антонио Лопес де Санта Ана настъпили към Сан Антонио и обсадили Аламо. Мексиканците предложили условия за капитулация, но бунтовниците останали непоколебими. И когато врагът им казал, че за никого от тях няма да има пощада, ако се сражават, американците не се уплашили.
Щом станало ясно, че битката е неизбежна, тексасците изпратили един младеж да опита да се промъкне през обсадата и да доведе подкрепления от тексаската армия. Името му било Джеймс Бонам. Той се измъкнал от старата мисия през нощта и някак си успял да стигне до отдалечения сто петдесет и три километра Голиад, за да потърси помощ. Ала когато пристигнал там му казали, че не разполагат с никакви войници. В продължение на единадесет дни Санта Ана обстрелвал Аламо. Сутринта на 6 март 1836 г. мексиканската армия щурмувала старата мисия. В края на битката нито един от 183 защитници не бил останал жив. Ала те успели да отнесат със себе си в гроба 600 неприятелски войници.
А какво станало с Джеймс Бонам, пратеникът, който се отправил към Голиад? Би било лесно за Бонам просто да се метне на коня си и да се махне от опасните места. Ала неговото чувство за отговорност било твърде голямо. Вместо да се отдалечи, той препуснал обратно към Аламо, пробил си път през вражеските редици и се присъединил към другарите си, за да остане, да се сражава и да загине заедно с тях.
Макар че американците били победени при Аламо, тази битка била повратен момент във войната с Мексико. В последвалите сражения „Помнете Аламо“ се превърнал в боен призив на обединилите усилията си срещу Санта Ана и войските му американци. След по-малко от два месеца Тексас се сдобил с независимост.

Да разширим и допълним
В днешната американска култура рядко може да се види отговорността, показана от Джеймс Бонам и другарите му. Сега хората са фокусирани повече върху своите права, отколкото върху отговорностите си. Размишлявайки върху сегашния манталитет, моят приятел Хадън Робинсън отбелязва: „Ако искате да забогатеете, инвестирайте в намирането на жертви. То е най-бързо разрастващата се индустрия в Америка.“ Той подчертава, че милиони хора стават богати, като намират, представляват, интервюират, заплашват, застраховат и съветват жертви.
Добрите лидери никога не възприемат психиката на жертва. Те осъзнават, че това кои са и какво е положението им си остава тяхна отговорност — не на техните родители, брачни партньори, деца, на правителството, на шефовете или на колегите им. Те посрещат това, което животът им носи, и дават най-доброто от себе си, като осъзнават, че ще им бъде дадена възможност да водят отбора само ако докажат, че могат да поемат топката.
Разгледайте следващите характеристики на хора, които поемат отговорност:

1. Те вършат работата докрай
При изследване на хора, успели да станат милионери със собствени сили, д-р Томас Стенли от Университета в Джорджия открива, че между всички тях има едно общо нещо — всички те работят много. Един милионер бил попитан защо работи дванадесет-четиринадесет часа на ден. Той отвърнал: „Трябваше да работя петнадесет години в голяма организация, за да осъзная, че в нашето общество е така — ако работиш само осем часа на ден, единственото, което постигаш, е оцеляване… Всичко над осемте часа е инвестиция в бъдещето ти.“ Никой не може да направи минимума, а да постигне максимума си като потенциал.
Как хората поддържат нагласата си, че нещата трябва да се направят? Те се осъзнават като работещи за себе си. Ако искате да постигнете повече и да завоювате доверието на последователите си, приемете този начин на мислене. Може да ви отведе далече.

2. Те са склонни да направят повече от необходимото
Отговорните хора никога не протестират: „Това не е моя работа!“; те са склонни да направят необходимото, за да бъде свършена работата, от която се нуждае организацията. Ако искате да успеете, трябва да поставите организацията на първо място във вашия списък.

3. Те са водени от желание да постигнат най-доброто
Желанието да се постигне най-доброто е голям мотиватор. Хората, които желаят най-доброто и работят усилено, за да го постигнат, са по правило отговорни и постигат вътрешна хармония, като дават всичко от себе си. Експертът по постиженията Джим Арон казва: „Стресът идва, когато си направил по-малко, отколкото можеш.“ Превърнете високото качество във ваша цел — отговорността ще го последва съвсем естествено.

4. Те са продуктивни независимо от ситуацията
Най-важното качество на отговорната личност е способността да завършва нещата. В книгата си „Открит път“ Ричард Л. Еванс пише: „Безценно е да попаднеш на човек, който може да поеме отговорност и ще завърши работата, като проследи всичко до последния детайл; прекрасно е да знаеш, че някой ще приеме задача, която ще изпълни докрай ефективно и съзнателно.“ Ако искате да водите, трябва да сте продуктивни.

Да поразсъждаваме за това
Гилбърт Арланд ни дава следния съвет: „Когато стрелецът пропусне мишената, той търси вината за това в самия себе си. Пропускът да се уцели центъра на мишената никога не идва по вина на самата мишена. За да подобрите целта си, подобрете самия себе си.“
На линия ли сте, когато стане дума за отговорност? Другите виждат ли ви като човек, който завършва нещата? Хората търсят ли ви за това да поемете топката в напрегнати ситуации? Известен ли сте със стремежа си към най-доброто? Ако не се представяте на ниво, трябва да развиете по-силно чувство на отговорност.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате своята отговорност, направете следното:
• _Продължавайте да опитвате._ Понякога невъзможността да се направи нещо не се дължи на трудните обстоятелства, а на липса на упоритост. Следващият път, в който сте в ситуация, в която ще изпуснете краен срок, ще изгубите сделка или ще се провалите в реализирането на програма, спрете и помислете как да успеете. Мислете по-мащабно. Бихте ли могли да работите през нощта? Бихте ли могли да се обадите на колега да ви помогне? Можете ли да наемете член на екипа да ви помогне — или да намерите доброволец за това? Креативността може да доведе до проявление на отговорността.
• _Признайте, че нещо не е достатъчно добро._ Ако имате проблеми с постигането на най-доброто, може би сте занижили стандартите си. Погледнете къде във вашия личен живот сте позволили нещата да се изплъзнат от контрол. После направете промени, за да повишите стандарта. Това ще ви помогне да поставите отново летвата на височината, която е най-добра за самия вас.
• _Намерете по-добри средства._ Ако установите, че стандартите ви са високи, отношението ви е правилно и работите усилено без прекъсване, но не постигате желаните резултати, тогава се оборудвайте по-добре. Подобрете уменията си като взимате уроци, четете книги и слушайте касети. Намерете си съветник. Направете необходимото, за да станете по-добър в това, с което се занимавате.

Някои примери от ежедневието
Затворник от Бют Каунти в Калифорния обяснил на помощник-шерифите изчезването си от затвора по следния начин: „Тренирах овчарски скок, но се приближих твърде много до стената и паднах през нея. Когато се свестих, започнах да обикалям и да търся начин да се върна обратно, но тъй като не познавах района, се загубих. Докато се усетя, вече бях в Чико.“ Хората рядко осъзнават колко смешни са техните оправдания, докато не чуят оправданията на другите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.