Българска Библия Онлайн

КАРТАГЕНСКИ СЪБОР

свикан и ръководен от св. Киприян през 257 г. сл. Хр.

Когато множество епископи от африканските провинции Нумидия и Мавритания се срещнаха заедно в Картаген през септември, в присъствието на епископите, дяконите и множество други хора и бяха прочетени светите писма на Юбаянус към Киприян и отговорите на Киприян относно еретичните кръщения……най накрая Киприян каза:

Вие чухте, мои възлюбени колеги, какво е писал до мен нашият епископ Юбаянус, искайки съвет от моята незначителна личност, относно незаконните и богохулни кръщения, както и моите отговори към него, бидейки в единомислие с нашето предишно мнение, че еретиците завърнали се в Църквата трябва да бъдат кръстени и осветени с църковно кръщение. Това е което всички ние поотделно сме казали по този въпрос, без да сме осъждали някого, без да сме лишавали някой, несъгласен с нас от правото на Господня трапеза /Евхаристия/.

Защото никой от нас не се е поставил да бъде епископ (на епископите) или се е опитвал с тиранична заплаха да принуди колегите си да му се покоряват. Всеки епископ има правото, свободата и силата, и своята собствена воля, и след като не може да бъде съден от друг, така и той не може да съди другите. Ние, обаче, очакваме съдът от нашият всеобщ Господ, нашият Господ Исус Христос, Който единствен има силата както да управлява Църквата Си, така и да съди нашите дела в тази насока.

Киприян е считал всички еретици за антихристи, напълно в духа на йоановите новозаветни послания, където под „антихрист“ и „духът на антихрист“ се подразбират тогавашните еретици /най-вероятно еретикът Керинт, съвременник на Йоан/, а не някакъв бъдещ световен диктатор от XX или XXI в., гонител на християните.

Киприян, светец и мъченик за вярата си в Христос, заедно с всички свои братя и колеги-епископи е считал, че е недопустимо да се потъпче съборното начало на Църквата и да се поставя /или самопровъзгласява/ някой човек на длъжност Епископ на епископите, т.е. земен глава на цялата Църква, както римските папи по-късно са сторили. Той и тази вяра на ранната църква са един от крайъгълните камъни на които се градят тезисите на Реформацията за премахването на папската институция.