Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 12

ХII. Обхождане и начин на поклонение на вярващите.

А. Ст. 1 „“Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели“.
Има две главни теории относно това, кои са тези свидетели, които ни заобикалят. Една от тях, е че това са Старо-Заветните светии, които гледат като публика на Християните. Втората е, че това са точно тези Старо-Заветни герои, които току що бяха изброени в 11 глава. Те стоят като свидетели (като в съдебна зала) и свидетелстват, че чрез вяра могат да бъдат извършени велики дела. Аз приемам втората теория като по-подходяща за този контекст.
След като ние тичаме в това състезние за нашия живот, ние трябва да отхвърлим всеки товар настрана. Някои атлети, в процеса на трениране, поставят нарочно тежести на себе си, за да могат да изработят повече мускули. Но в деня на състезанието, те се освобождават от всякаква тежест, за да могат да го завършат колкото си може по-бързо. Библейският Коментар цитира: „Състезателят- християнин трябва да се отърве дори и от малките невинни неща, които го възпрепятстват. Всичко около нас, което не ни помага ни пречи.“ Това, което ни възпира най-много в нашето духовно състезание е нашият грях. „Лесно ни сплита“ означава „леко, ловко, умно да омотае или да се завърти около“. Тази фраза обрисува това, как грехът може лесно и ловко да обхване християнина ,както ласото хваща лесно животното.
Веднаж след като тежестта и грехът са далеч от нас ние трябва да тичаме с пасивно търпение и с активно упорство. Това състезание не е просто един спринт, а един дълъг маратон. Това „поприще“ или състезание, което е пред нас, има точно определен курс и никой не може да се отдели от него. Но привелегията на това състезание е, че не е нужно да изпреварим всички, за да победим. Нашата цел е да завършим това състезание. Ние не сме в конкуренция с нашите братя и сестри.
Б. Ст. 2-4 „като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“
Тези, които се състезават, трябва да гледат на Исуса , Който е целта на цялото състезание. Думата „Начинател“ означава „главен водач, този, който взема първото място и така става за пример“. Исус е нашия Пример за това, как да водим това състезание. Ние трябва да гледаме към Него, а не към другите състезатели.
2 Кор. 10:12 „Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.“
Исус е не само Начинателят, но и Усъвършителят на нашата вяра. Животът на нашия Господ тук на земята представлява един чудесен пример за Божията воля. Исус страдаше на кръста, съсредоточавайки се върху радостта и славата, които щеше да получи след това – радост за това, че е изпълнил волята на Отца, че изкупи падналата човешка раса, че порази Сатана и т. н.. Брус констатира: „да се умре чрез разпятие означаваше : да се достигне до най-ниското състояние на позор. Това беше наказание за хора, които бяха единодушно осъждани от всички останали хора на смърт.
Гал. 3:13 „Христос ни изкупи от проклетията на Закона, като стана проклет за нас; защото е писано: “проклет всеки, който виси на дърво“;“
Фил. 2:5-11 „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари Името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца.“
Отново авторът увещава вярващите да размислят за Христа – по начина на сравнението. Когато ние вярващите р
азмислим, колко много Той пострада за нас, ще разберем колко много по-малко ние сме призвани да страдаме за Него. Тези християни все още не бяха преживяли такова гонение, че да дават живота си за Христа , така както Той даде Своя живот за тях.
В. Ст. 5-11 „И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:“
Авторът цитира от Пр. 3:11, 12.
Пр. 3:11, 12 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, и да ти не дотегва, когато Той те изобличава, защото Господ изобличава ония, които люби, както и бащата сина, който му е мил.“
Читателите са увещавани да не презират наказанието от Господа. Думата „наказание“ означава „цялото обучение и образование на децата“. Ние не трябва да презираме образователната и обучителна програма на Господа за нашия живот. Тези християни са издържали гонението по стоически начин. Наказанието е знак за Божията към нас любов. Синът, който трябва да стане наследник на бащиния си имот, трябва да бъде обучен и подготвен за тази отговорност. Този пост не се дава на слуги или роби. Ето защо, понякога нашият Небесен Баща ни наказва ,за да бъдем коригирани и научени.
Никое наказание не се вижда приятно, докато го преживяваме, но по-късно можем да разберем истинската му същност. Духовното наказание произвежда в нас плода на правдата.
Гал. 5:22, 23 „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма Закон.“
Йоана 15:1-5 „Аз съм Истинската Лоза, и Отец ми е Земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте чисти чрез учението/ Словото/, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм Лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“
Г. Ст. 12-13 „Затова „укрепете немощните ръце“.
Думата „укрепете“ означава „да възстанови, да подсили“.
„Немощните ръце“ е фраза означаваща „ръце, които са разхлабени или отслабнали“. „Направете за нозете си прави пътища“ – „Старайте се да имате изправни отношения – вие и останалите християни ,така че да няма никава преграда по пътя.“ Този стих е част от Старо-Заветен пасаж:
Ис. 35:3-5 „Укрепете немощните ръце, и утвърдете ослабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърдце: Укрепете се! Не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави. Тогава очите на слепите ще се отворят, и ушите на глухите ще се отпушат.“
Увещанието се състои в това да бъдем силни в Господа, за да удържим в гоненията като добри войници.
Мат. 5:10-12 „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“
2 Кор. 12:10 „Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“
2 Тим. 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.“

Д. Ст. 14-15 „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“
„Търсете“ означава „да бягаш бързо, за да хванеш някой или нещо“. Ние трябва да бягаме и бързо да се опитваме да бъдем в мир със всички хора.
Мат. 5:9 „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“
Римл. 12:18, 19 „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте, възлюбени, но давайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението. Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.““
Ние не само трябва да търсим мир с тези, които са ни близки, но с всички хора. Трябва всекидневно да се поддържат едновремено хоризонталното отношение с хората и вертикалното взаимоотношение с Бога. С хората трябва да сме в мир, а с Бога – в освещение(святост). Нашето освещение е възможно само чрез очистващата кръв на Исус и чрез разпъването на нашата плът.
1 Петр. 1:19 „но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист,“
Римл. 6:6 „като знаем това, че нашето старо естество беше разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на
греха.“
Римл. 6:16-18 „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.“
Трябва с постоянство да се пазим да не отпаднем от благодатта на Бога и да не позволим някой горчив корен да израстне в нас против някой брат.
Мат. 5:23, 24 „И тъй, като принасяш дара си на олтаря, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там ,пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“
Е. Ст. 16-17 „да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав“
Думата „блудник“ не се отнася за Исав, но е просто един вид предупреждение против този сексуален грях. „Нечестив“ означава „беззаконик, да бъде престъпен, нечист, противоположното на свят.“ Нечестието на Исав е разкрито в продаването на първородството си за паница леща, за да задоволи физическото си естество.
Бит. 25:30-34 „И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял;(затова той се нарече Едом). И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? И Яков рече: Най-напред закълни ми се: и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.“
По-късно, когато Исаак трябваше да благослови първородния, той благослови Якова вместо Исава – нещо което не можеше да бъде поправено.
Бит. 27:33, 34 „Тогава Исаак се разтрепера твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! и благословен ще бъде. Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.“
Яков имаше добро усещане за духовните неща, докато Исав ги презираше. Те представляват един добър пример за плътски и духовен християнин. Плътският (Исав) се интересуваше само за плътта си, а духовният (Яков) за духовното.
Ж. Ст.18-29 „Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема“
Сега авторът прави един контраст между времето, когато се даваше Закона на планината Синай и времето на началото на Благодатта. Случката с даването на Закона е описана в следните няколко стиха:
Изх. 19:9, 12, 13, 16, 18, 19 „Тогава Господ рече на Мойсея: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече завинаги. 12. И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не
качите на планината, нито да се допрете до полите му; който се допре до планината непременно ще се умъртви; 13. обаче ,ръка да се не допре до него, но той да се убие със камъни или със стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината. 16.  А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всикчите люде, които бяха в стана, потрепераха.18.А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно;19. И когато тръбният глас се усилваше ,Моисей говори, и Бог му отговори с глас.“
Вт. 4:11, 12 „Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак. Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте глас на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.“
Давид направи планината Сион религиозен център ,като постави там Ковчега на Завета.
Пс. 78:68,69 „Но избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.“
Небесният Ерусалим може да се достигне само чрез кръвта на Христа. Ние не пристъпваме смело пред планина покрита от облаци, огън и дим, но ние пристъпваме пред Бог с уверението, че Той ни обича и че ние сме помирени с Него чрез жертвената смърт на Неговия възлюбен Син.
„Събора на първородните“ са тези, чиито имена са записани на небето.
Откр. 20:15 „И ако някой не се намери записан в Книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“
Лука 10:20 „Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че име
ната ви са записани на небесата.“
За тях се говори като за „усъвършенстваните праведници“ на Христа; също както са усъвършенствани светиите на Новия Завет.
Евр. 11:40 „да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по- добро.“
Кръвта на Новия Завет говори за по-добри неща от кръвта на Авел. Кръвта на Авел говореше за неговата праведност и викаше за отмъщение. Кръвта на Старо-Заветните жертви говореше за заместителното дело на жертвата, но кръвта на Христа говори за праведност, очистване, опрощение, помирение и мир – все по-добри неща.
Бог говореше на израилтяните чрез Моисей и неговата дума трябваше да се зачита от всички. Ако някой не се подчиняваше на Моисей ,трябваше да бъде убит. Но днес, когато чуваме Бога директно от небето ,имаме отговорността да Му се подчиняваме и да внимаваме да не би да не зачетем Неговите думи. Неговият глас на Синайската планина разтърси земята. Но ще дойде време, когато Неговият глас ще разтърси и земята и небето.
Агей 2:6, 7 „Защото така казва Господ на Силите: Още веднаж, след малко, Аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата. Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите.“
Откр. 6:12-17 „И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козеняво вретище, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; се свива;и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седещия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“
Когато Бог ще съди земята по времето на Голямата Скръб, Той ще разруши всичко – и всичко, освен Неговото царство ,ще бъде напълно разгромено.
Нашият Бог е Огън пояждащ. Той ще постанови осъждение против всички, които отхвърлят завета Му.
Вт. 4:23, 24 „Внимавайте на себе си да не забравяте Завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил; защото Господ твоят Бог е Огън пояждащ. Бог ревнив.“

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова