Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 11

XI. Великата Глава на Вярата.

В Божието Слово има няколко пасажа, които са световно известни. Като например Псалом 23, главата на Любовта- 1 Кор. 13, главата на Оправданието – Римл. 5. Така и глава 11 на Посланието към Евреите е известна като Великата Глава на Вярата.

А. Ст. 1 „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.“
Уест казва, че вярата, за която се говори в този стих, е нещо, „с което можем да усещаме неща, които останалите наши пет сетива не могат да усетят или доловят.“ Стих 27 казва.“като един, който вижда Невидимия“.
Вярата работи в една сфера, в която разумът и чувствата не могат да работят.
На гръцки фразата „твърда увереност“ означава „да стои под, така че като основа“; или това е базата или основата на нашата надежда.
Терминът „убеждение“ означава „доказателство; това, чрез което нещо се доказва, да бъдеш убеден“. Вярата не е просто мечта, или надежда – тя е убеждение, което е основано на доказателства.
Б. Ст. 2 „Защото поради нея за старовремените добре се свидетелстваше“.
Сега авторът започва да изброява хора, за които се свидетелстваше, че имаха добра вяра.
В. Ст. 3 „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово“
Ние с вяра разбираме, че Бог е създал Вселената. Също така, ние имаме и различни аргументи от Натуралистичната Теология.
1.Антропологичен аргумент – човек всякога се е покланял на Бога, по един или друг начин.
2. Телеологичен аргумент – това, че във Вселената съществува един съвършен ред.
3. Довод на Първопричината – Бог е единствената адекватна причина за възникването на Вселената.
4. Довод на Еволюционния Теизм – те спорят, че Бог е създал Вселената по пътя на Еволюцията.
Тези аргументи са аргументи на ума, а не на сетивата. Бог направи земята от неща, които не се виждаха – и изговореното Слово на Бога сътвори Вселената. Въпреки че ние имаме тези аргументи, както имаме и писаното Божие Слово, създанието е нещо, което можем да разбирем само чрез вяра.
В Библейския Коментар се казва : „ако видимият свят беше направен от материали,видими за човешкото око, тогава нямаше да има нужда от вяра. Ето защо науката не може да открие истинското начало на Земята.
Г. Ст. 4 „С вяра Авел принесе Богу жертва, по-добра от Каиновата,“
Бит. 4:3-5 „И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.“

По-добрата жертва, която Авел принесе беше заместителна жертва за грях. Каин принесе от плодовете на земята – трудът на собствените му ръце, който не можеше да се приеме. Някои пък казват, че проблемът се е състоял не в жертвата на Каин, но в сърцето му – Бит. 4:7- „Ако правиш добро, не ще ли бъде прието“.
1 Йоана 3:12 „и да не бъдем като Каин, който беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му праведни.“
Пр. 15:8 „Жертвата на нечистивите е мерзост Господу, а молитвата на праведните е приятна Нему.“
Във всеки случай, Писанието ясно констатира, че: „с вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата.“ Неговата жертва с вяра беше приета и за него се засвидетелства, че беше праведен.
Мат. 23:35 „за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.“
Чрез своята жертва Авел и до днес говори. Той ни учи, че жертвата, трябва да може да замества, този който я принася. Тя трябваше да е кръвна жертва. Авеловата жертва символично говореше за жертвата на Исус, която очиства чрез Неговата кръв.
Римл. 5:9 „Много
повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“
Д. Ст. 5-6 „С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт.“
Бит. 5:22-24 „А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Еноха станаха триста шетдесет и пет години. И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.“
Енох не упражняваше вяра, че щеше да бъде грабнат, но вярваше и ходеше в Бога. Той „е бил угоден на Бога“ – нещо, което не беше възможно без вяра.
В стих 6 ние сме информирни, че “този, който идва пред Бога, трябва да вярва, че има Бог”. Естествено, че този, който не вярва, че има Бог, не ще и да отива пред Него. Също така е необходимо да вярваме, че Той възнаграждава ония, които Го търсят. Понякога тези награди могат и да не дойдат по времето, когато ние си мислим, че те ще се появят, но ние трябва да вярваме, че Бог ще ги даде.
Е. Ст. 7 „С вяра Ной, предупреден от Бога“.

Бит. 6:8, 9, 14, 17, 22 „А Ной придоби Господното благоволение. Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвремениците си; той ходеше по Бога. Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. И Ной извърши всичко ,според както му заповяда Бог; така стори.“
Ной вярваше, че всичко, което Бог беше обещал, Той щеше и да го извърши. До времето на Ной никога не беше ставало такова нещо като потоп. Той никога не беше виждал нищо подобно, но подбуден от страхопочитание( което на гръцки означава „да действа внимателно, да се прикланя, да стои в стархопочитание“) построи ковчег – един огромен плавателен склад, като го построи на сушата. Хората го мислеха за луд и не се съобразиха с това, което им казваше той докато строеше ковчега.
2 Петр. 2:5 „и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;“
Новата Английска Библия цитира: „Чрез неговата вяра, той осъди света“. Потопът наистина дойде и Ной беше опазен докато тогавашният цял свят беше поразен. Отново виждаме, че праведност и вяра вървят ръка за ръка. Ной стана „наследник на правдата, която е чрез вяра“.
Ж. Ст. 8-19 „С вяра Авраам послуша, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство,“
Бит. 12:1-4 „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.“
Бит. 15:6 „И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.“
Римл. 4:3 „Понеже какво казва писанието: „Аврам повярва в Бога, и това му се вмени за правда“.
Авраам беше призван от Бога да излезе от Ур Халдейски, за да отиде в Месопотамия, и той се подчини веднага. Първият път, когато Аврам беше призван, той не получи никакво обещание за земя. Тогава той беше само инструктиран да напусне Ур. Уест казва: „Неговата вяра беше толкова голяма, че той дори и не се замисли за страната си.“ Библейският Коментар цитира: „той не се премести с имигрантски мотиви, но поради вярата си в Бога.“
Авраам започна пътуването си като живееше в палатки. Той беше буквално чужденец в страни без никакви права и гражданство.
Бит. 12:5-7 „А Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време Ханаанците живееха в земята.И Господ се яви на Аврама и рече : „На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.“

Бит. 15:18 „И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: „На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат.“
Авраам притежаваше земята Ханаан според небесните регистри, но въпреки това продължаваше да живее в нея като чуждинец. Той очакваше да види един по-различен град, „който има вечни основи, на който Архитект и
Строител е Бог.“ Въпреки че той притежаваше цялата земя между реката Ефрат и реката Нил в Египет, той все още очакваше да види Божия град. Той продължаваше да държи очите си нагоре към небето, не преставайки да изповядва, че е само пришелец на земята и че очаква да види този друг град – в една по-добра земя.

“С вяра и Сара зачна и роди дете”. Сара е много интересен пример за вяра след като тя в действиителност се засмя, когато Божиите ангели я информираха, че ще роди дете. Тя беше на 90 години по това време.
Бит. 18:11-15 „А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновенното при жените. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар? А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време и Сара ще има син. Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той и каза: Не е тъй; ти се засмя.“
Бит. 21:5 „А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.“
Въпреки това, тя „счете за верен Този, Който се беше обещал.“ Когато беше на 90 години, а Авраам на 100 ,се роди Исаак (името му означава „Смях“). От Авраам произлязоха толкова потомци, колкото са звездите на небето и пясъка по морето. Авраам, Исаак и Яков умряха без да получат в пълнота обещанието. Тяхното потомство също не превзе земята веднага, след като излезе от Египет. Тези патриарси не видяха обещания Отрасъл – Месия. Те, обаче, видяха всичко това в бъдещето чрез вяра.
Казва се „Бог не се срамува от тях да се нарече Бог“. Той е известен като Бог на Авраам, Исаак и Яков. Въпреки че всички те много пъти показваха несъвършенството си в живота – особенно Яков, те всички упражниха огромна вяра в Бога.
Авторът сега ни довежда до най-великият акт на вяра в живота на Авраам. Едно нещо е да напуснеш страната си, но съвсем друго нещо е да се приготвиш да принесеш в жертва своя син.

Бит. 22:1, 2, 6-12 „След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. И рече Бог вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местноста Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата
отидаха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? А Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраама простря ръката си, та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме! Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.“
Уест отбелязва: „Авраам беше всецяло подготвен да пожертва своя син и в същото време уверен, че Бог ще го възкреси от мъртвите или че ще го възстанови от праха на изгорената жертва. Той смяташе, че щом като Бог беше се обещал да издигне потомството му чрез Исаак, то Той ще го направи. От Авраам се искаше само да вярва, че Бог ще го направи.“ Брус разкрива следната дилема, с която Авраам трябваше да се сблъска: „Този, който беше обещал „В Исаака ще се наименува потомството ти“, беше Същият, който даде заповедта на Авраама да го убие“. Какво се изискваше от Авраама да направи? Той пристъпи към проблема като към Божий проблем. Бог беше този, а не Авраам, който щеше да съгласува обещанието и заповедта Си. Така че, когато заповедта беше дадена, Авраам се подчини и пристъпи към изпълнението й.
Бит. 22:5 „Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.“
Това показва, че Авраам очакваше да се върне заедно с Исаак. Той имаше вътрешната увереност, че Бог няма да забрави завета си с него и ще възкреси сина му. По този начин той прие Христос фигуративно. Авраам не би имал проблем да повярва във възкресението на Исус Христос.
З. Ст. 20-21 „С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.“
Бит. 27:28, 29, 39, 40 „Бог да ти д
аде от росата на небето, и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино, племена да ти слугуват, и народи да ти се покланят; бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки който те кълне, и благословен, който те благославя. Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, направени от небето горе; С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш. Но когато възстанеш ще строшиш ярема от врата си.“
Тези обещания, които бяха предадени от един, който живееше в шатри говореха за това, че нации ще се поклонят пред Якововото потомство. Исаак повярва Авраамовото обещание, че Бог ще произведе една велика нация от неговото потомство и че всички хора на земята ще бъдат благословени чрез него. И въпреки че Исаак беше измамен, когато даде благословението си на Яков, той явно е почувствал, че Господната ръка беше над него и затова възкликна: „да, и благословен ще бъде“.
Исаак благослови синовете си относно бъдещи неща и неща, които има да стават във времето след техния живот. Такъв вид благословение е акт на вяра.
Със същата вяра Яков, когато умираше, благослови синовете на Йосиф и също както Исаак ,той благослови по-младия с по-голямото благословение.

Бит. 48:12-14, 17-20 „И Йосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. После Йосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си;(защото Манасия беше първородният). Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефрема, не одобри; и дигна ръката на баща си. за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. И Йосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. Но баща му отказа, като рече: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. И тъй в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благословя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! – като постави Ефрема пред Манасия.“
След като каза това, Яков се поклони на Бога ,опирайки се на тоягата си. Дали поради възрастта си или поради изкълчен глезен – а може би и заради двете, ние не знаем; важното е, че въпреки че беше стар, болен и умиращ, той се поклони на Господа.

И. Ст. 22 „С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните.“
Бит. 50:24-26 „След това, Йосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременнно ще ви посети и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова. И Йосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука. И тъй Йосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го ,и положиха го в ковчег в Египет.“
Изх. 13:19 „И Моисей взе със себе си костите на Йосифа, защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.“
Ис. Нав. 24:32 „И в Сихем погребаха Йосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща. И тя стана наследство на Йосифовите потомци.“
Й. Ст. 23-29 „С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца.“
Изх. 1:22 „Тогава фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърлете го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.“
Изх. 2:1,2 „В това време отиде някой си човек от Левиевия дом ,та взе за жена една от Левиевите жени.
И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.“
Сега достигаме до едно важно заключение ,относно Мойсеевия живот като пример за вяра. Фараон беше заповядал всички мъжки израилски бебета да бъдат убити. Родителите на Моисей, обаче, не можеха да се съгласят с тази заповед. Те го поставиха в един кош и го пуснаха по течението на реката. Фараоновата дъщеря по това време се намираше близо до реката и го извади от реката. Така той стана неин син, и според Стефан, беше обучен на всичката Египетска мъдрост.
Деян 7:21, 22 „И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и
в дело.“
Когато става на 40 години, той убива египтянина, който е биел един евреин. Фараон узнава това, поради което Моисей избягва в Мадиамската земя – както споменава историческият документ. Авторът на Посланието към Евреите твърди, че това е било съзнателен акт от страна на Моисей да се идентифицира с Израилтяните. Библейският Коментар споменава: „Моисей реши да се приобщи към Израилтяните не защото те бяха негова кръв, но защото те бяха децата на Бога. Точно това демонстрира акт на вяра. Той повярва, че Бог ще изпълни обещанията си към Своя народ. Това изглеждаше напълно невъзможно по неговото време.“ Той пожела да страда с народа си ,вместо да се наслаждава временно на удоволствията и престижа на Фараоновия дворец. Израил беше дотолкова уеднаквен с образа на Месия, че дори упреците, които бяха нанасяни върху народа, бяха нанасяни върху Месия.
Пс. 69:9 „Защото ревността за Твоя дом ме изяде, и укорите на ония които укоряват Тебе, паднаха върху Мене.“
С вяра Моисей приготви Пасхата и премина Червеното Море. Пасхата е един вид преобраз на Христа.
1 Кор. 5:7 „Очистете стария квас. за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан (за нас).“

К. Ст. 30 „Чрез вяра Ерихонските стени паднаха.“
Ис. Нав. 6:20 „И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.“
Според стратегията на този свят това беше една глупава тактика – да се обиколи тринадесет пъти града и да се очаква, че една стена висока почти десет метра ще падне. Но чрез вяра Израил се подчини на Бога и стените наистина паднаха.

Л. Ст. 31 „С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.“
Думата „непокорните“ означава „някой, който не се подчинява“. В себе си тази дума включва и ударение на „неверие“. Раав прие съгледвачите като приятели. Тя показа голяма вяра в Бога на Израил, поради което беше и пощадена по-късно.
Ис. Нав. 2:9, 10 „и рече на мъжете: Зная, че Господ ще ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; понеже чухме, как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, – на Сиона и на Ога, които изтребихте.“
Ис. Нав. 2:22, 23 „И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. Тогава двамата мъже се върнаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко ,що им се беше случило.“
М.Ст. 32-40 „И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне времето да приказвам“
Авторът сега споменава още десет героя, чиято вяра е достойна да се спомене.

Гедеон – заедно с 300 мъже победи 130, 000 Мадиамци.
Съд. 7:7 „Тогава Господ каза на Гедеона: Чрез тия триста мъже, които полочиха, ще ви избавя, и ще предам мадиамците в ръката ти; и всичките останали люде нека си отидат, всеки на мястото си.“

Самсон – освободи Израил от игото на Филистимците.
Съд. 16:30 „И рече Самсон: Нека умра с филистимците. И наведе се с всичката си сила; и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така, умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които беше убил през живота си.“

Ефтай – освободи Израил от Ханаанските подтисници.
Съд. 11:32 „И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му.“
Превъзходствата на Давид са също многобройни, за да бъдат изброени, но най-вероятно, в контекста авторът е имал в предвид неговата битка с Голиат.
1 Царе 17:46, 49 „Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целия свят, че има Бог в Израиля, и Давид тури ръката си в торбата си, та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.“
Също така е трудно да се разкажат всичките дела на вяра, които и Самуил беше извършил. А ако се спрем на пророците веднага изникват две особено отличителни имена – Илия и Елисей.
Сега писателят продължава, като описва нещата, които вярата може да постигне:
1. Побеждава царств
а. Това се среща особенно в книгата Съдии. Но това, което е по-важно е, че днес ние можем да подчиним царството на тъмнината.
2. Раздава правда. Това е ясно очертано в лицето на Ной, Данаил и Йов – едни от най-праведните Божии мъже.
Езекиил. 14:20 „пак, заклевам се в живота Си , казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Данаил и Йов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;“
Ной служеше на Бога във време, когато целият свят беше корумпиран. Данаил отказа да се поквари с ястията на царската трапеза във Вавилон. С вяра той продължи да се моли по три пъти на ден, макар че знаеше за лъвовата яма. Йов, от своя страна, пострада повече от всеки друг човек на земята, но остана верен на своя Бог чрез вяра.
3. Получава обещания. Най-добрият пример за това е отново Авраам.
4. Затуля устата на лъвове. Какъв по-велик пример от този на Данаил.
Дан 6:22 „Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.“
5. Угася силата на огъня. Тримата еврейски младежи бяха хвърлени в нажежената пещ и бяха избавени от Бога.
Дан. 3:25, 26 „В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат никаква повреда; и по изгледът си четвъртият прилича на син на боговете. Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.“
6. Избягва острото на ножа. Илия с вяра и чрез подчинението си на Бога се отърва от мечът на Езавел.
3 Царе 19:1, 2 „И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що беше сторил Илия, и как беше избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговетее, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот като живота на един от тях.“
7. Оздравяваха от болести (или както се казва в друг превод „от слаби ставаха силни“). Гедеон е типичен пример за това.
Съд. 6:11, 12 „И ангелът Господен дойде, та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“
8. Ставаха силни във война. Самегар е пример за това. Той поразява шестотин филистимци с един волски остен. Също така и Йонатан поразява филистимците.
Съд. 3:31 „След него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.“
1 Царе 14:13, 14 „И тъй, Йонатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Йонатана; и оръженосецът му ги убиваше след него. И в това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.“

9. Обръщаха в бяг чужди войски.
Нека си спомним за четиримата прокажени, които решиха да отидат в стана на сирийците.
4 Царе 7:4-7 „Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем. И така, на мръкване станаха,за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там. Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израеливият цар е наел против нас хетейските царе, за да дойдат върху нас. Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, – целият стан, както си беше, – и бяха побягнали за живота си.“

10. Жени приемаха мъртвите си възкресени. Спомнете си за случая с вдовицата от Сарепта, чиито син беше възкресен от Илия.
3 Царе 17:20-22 „И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и? Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.“
Елисей възстанови сина на сунамката.
4 Царе 4:35 „После се оттегли, та ходеше насам- натам из къщата, тогава пак се качи,та се простря върху него; и детето ких
на седем пъти, и детето отвори очите си.“
Други бяха мъчени заради вярата. А други присмивани и бучувани, поставяни в затвори, бити с камъни, с трион претрити, заколвани с нож, скитащи се в овчи кожи и търпейки лишения, бедствия и страдания. Забележете, че едни чрез вяра се отърваваха от ножа, а други с вяра бяха заколвани с нож.
До нас не е достигнал пълен лист от герои, които са претърпявали гонения от този вид, но някои от тях са били Еремия, Исая и Елисей. По-доброто време, за което говори авторът, е времето на Благодатта – с една по-добра жертва, по-добър свещеник и т. н.

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова