Д-р. Джордж Д. Ворис

РАЗРАБОТКА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 5

V. Христос като Първосвещеник е по-велик от Аарон.1

V. Христос като Първосвещеник е по-велик от Аарон.

Понятието за Месия като свещеник беше ново за Юдейското мислене. Месия произлезе от дома на Юда, а не от Левитски род. Ето защо авторът доказва, че Месия е Царски Свещеник, не по Левитска линия, но по чина на Мелхиседек.
А. Ст.1 “ Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду човеците“.
Нашият Първосвещеник Исус не беше взет измежду човеците ,но бе пратен от Бог Отец.
Качества и задължения на свещеника:
1. Трябва да е човек.
2. Трябва да е призван от Бога за това служение.
3. Трябва да принася дарове и жертви.
4. Трябва да има състрадание към невежите и отхвърлените.
5. Трябва да знае собствените си слабости и немощи.
6. Трябва да принася жертви за себе си.
7. Трябва да посредничи между Бога и човеците.
8. Трябваше да бъде помазан за тази си служба.
Лев. 8:10-12 „След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза Скинията и всичко в нея, освети ги. С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза
олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети. Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона ,та го помаза, за да го освети.“
9. Трябваше да е изчистен чрез кръв (Лев. 8:11, 23); Умит с вода (Лев. 8:6).
Лев. 8:11, 23 „С него поръси и върху олтара седем пъти и помаза олтара с всичките му прибори и умивалника с подложката му, за да ги освети… И закла го, и Моисей взе от кръвта му, и тури я на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога.“
Лев. 8:6 „Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода.“
10. Трябваше да е специално облечен.
Лев. 8:7-9 „После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея. Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима. Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, сиреч, святия венец, според както Господ беше заповядал на Мойсея.“
11. Трябва да различава между чисто и нечисто.
Лев.11:1, 2 „И Господ говори на Мойсей и Аарон,като им каза: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята.“
Лев. 13:3 „И свещеникът да прегледа
раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.“
12. Трябва да инструктира хората относно Закона и ритуалите.
Лев. 15:1, 2 „Господ говори още на Моисея и на Аарона казвайки: Говорете на израилтяните, като им кажете: Ако човек има течение из тялото си, той е нечист поради течението си.“
13. Трябваше да е без физически недостатък.
Лев. 21:17 „Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си.“
Свещеникът трябваше да се грижи за Божиите неща. Той трябваше да принася „даровете“/думата на гръцки означава „подаръци, жертви, приноси“/. „Жертва“ на гръцки означава „да принасям, да убия, да жертвам чрез огън“. Тези дарове и жертви трябваше да се принасят поради греха и за да примирят човека с Бога. В универсалната религиозна система има две неща, които се срещат почти във всички религии – жертви и свещеници.
Разбира се,жертви бяха принасяни дори и преди установяването на Левитската система. Първото животно беше убито от Бога , за да достави дрехи за Адам и Ева. Каин и Авел бяха научени да пристъпват пред Бога, принасяйки
заместителни жертви. Ной, Авраам и всичките останали патриарси също принасяха жертви преди времето на Левитската система.
Б. Ст. 2 „Който може да състрадава.“
Брус констатира, че „само несъзнателните грехове можеха да бъдат простени чрез принасяне на жертва“. Също така той посочва, че „това прощение не беше валидно за този, който доброволно и съзнателно нарушава Закона.“
Числа 15:28-31 „И свещеникът да направи умилостивление пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивление за него, и ще му се прости. Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, които е пришлец между тях, който съгреши от незнание. Но ,ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си. Понеже е презрял Словото на Господа и пристъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.“
Грехът от незнание представлява липса на познание на Закона или липса на знание за различни обстоятелства (като церемониално омърсяване, като например докосване на нещо нечисто), за които са се принасяли жертвоприношения.
Лев. 4:1-3 „И Господ говори на Моисея, казвайки: Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да не се струва, – ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.“
Този принцип съществува дори и в Новия Завет.
1 Тим. 1:13 „При все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже,като невеж, сторих това в неверие.“
Лука 23:34 „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.“
Ако човек съгрешеше съзнателно, Кейл казва, че „изразът „надменна ръка“ означава “както да вдигне ръката си против Ехова, да се разбунтува против Него, все едно, че маха юмрука си към небето и Божия трон.“ Изразът на Еврейски означава „да похулства или бунтува“. В Стария Завет хулата против Бога е била равнозначна на хулата против Святия Дух в Новия Завет. Тези, които презираха Божието Слово ставаха доброволни извършители на непростим грях. Това, разбира се, не означава, че някои от греховете, които бяха извършвани съзнателно не можеха да бъдат простени. За някои такива грехове са се принасяли специални жертви.
Лев. 6:2-7 „Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си; или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да е било нещо съгреши той между всички ония неща, които прави човек ,та с тях съгрешава, тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или загубеното нещо, което е намерил, или каквото да е нещо ,за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление ,овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивление за него пред Господа, и ще му се прости за каквото да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.“
Числа 15:28-31 „И свещеникът да направи умилостивление пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивление за него, и ще му се прости. Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришлец между тях, когато съгреши от незнание. Но,ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си. Понеже е презрял Словото на Господа и пристъпил заповедите Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.“
В Библйският Коментар на Бейкън (Beacon Bible Commentary) се констатира, че „греховете, които са изброени тук представляват две екстремни позиции. От една страна, има грях, който е сторен изцяло по невнимание, при който няма знание, че се извършва грях; нито пък е извършен с участието на волята. От друга страна, е грехът, който отхвърля настрана Божията милост и напълно се противи на всичко, което Бог казва и желае.“
Римл. 1:18-31 „:Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четвероноги и на гадини. Затова, според страстите на сърцатта им, Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, – те,които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безрасъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви.“
Евр. 10:26-31 „Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е  престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние“; и пак: „Господ ще съди людете Си“. Страшно е човек да падне в ръцете на Живия Бог.“
2 Петр. 2:20, 21 „Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед.“
Има много и различни видове грях, за които Библията ни казва, че има прощение с изключение на един, койте е категоризиран като хулата против Святия Дух.
Мат. 12:31, 32 „Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости нито в тоя свят, нито в бъдещия.“
Първосвещеникът трябваше да е състрадателен. „Състрадание“ на гръцки означава „да бъде изпълнен с милост, мил, да третира някой нежно“. Свещеникът трябва да има балансиран характер – нито прекалено строг, нито прекалено толерантен в отношението си към грешника. Причината за това, че трябва да е състрадателен към другите се състои в това, че самият той има различни слабости. Ааарон е един добър пример за това:
Изх. 32:24 „И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.“
Той направи златното теле, а после дори излъга Моисей.
Разширеният превод на Библията на ст.2 е: „който може да упражнява нежно и внимателно съдене с респект към тези, които са невежи (относно някои грехове в живота им) и с респект към тези, които са били заблудени, защото и той самият е всецяло заобиколен с (морална) слабост.“
В. Ст. 3 „и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.“
Според Левитската система ,както останалите хора, така и свещеникът се нуждаеше от очистване от грях.
Г. Ст. 4 „А както никой не взема на себе си тая почит.“
Бог избра племето на Левий да бъдат свещеници.
Числа 18:1 „И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свеществото си.“
Изх. 28:1 „А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействат; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.“
Също така Бог избра и Аарон за Първосвещеник.
Лев. 8:6, 12 „Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода. Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона ,та го помаза, за да го освети.“
Ние не можем да служим на Господа в специални служения, без специален призив. Изборът не е наш, но на Бога. Бог призова Патриарсите, Съдииите, Пророците, Царете, Проповедници, Учители и т.н. За да можем да служим ефективно,ние се нуждаем едновременно от Божият призив и помазание.
Д. Ст. 5-6 „Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане Първосвещеник.“
Сега авторът отново се връща към темата за свещеничеството на Христа и, цитирайки Пс. 2:7, той доказва Божественото помазание на Христос за Първосвещеник.
Пс. 2:7 „Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти Си Мой Син; Аз днес те родих.“
Същите тези думи Бог изрече в деня на преображението (Мат. 17:5) и на кръщението (Мат. 3:17) на Христа.
Мат. 17:5 „А когато Tой още говореше, ето, светъл облък ги засени; и ето, из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“
Мат. 3:17 „Ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“
Същият Бог, Който Го нарече Свой Син, Го нарече и наш Първосвещеник.
Пс. 110:4 „Господ се закле. (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.“
Христос е призован на тази служба от Бог Отец. Той не я е присвоил сам.
Евр.5:10 „Наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.“
Христос е призван за Първосвещеник, не според чина на Аарона, но на Мелхиседека, който беше по-подходящ преобраз на Христа. Тази тема е още по-добре разработена в Глава 7 на това послание.
Е. Ст. 7 „Тоя Христос в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи и молитви и молби“
Както по-рано беше споменато,Първосвещеникът трябваше да може да състрадава с хората, които представяше. Ето защо, той трябваше да е заобиколен от същите изпитания трудности като останалите, които той представяше пред Бога.
Тук молитвите на Христос към Бога, „Който можеше да го избави от смърт“, все още са под въпрос, но много от учените предполагат, че това е молитвата в Гетсиманската градина.
Мат.26:36-42 „Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. Тогава им казва: Душата ми е преоскърбена до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене. И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. Дохожда при ученициите, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.“
Други, обаче, мислят че това са молитви, които Исус е изрекъл докато е бил на кръста, които не са били записани в Евангелията. Проблемът тука е: Молил ли се е Исус да не умре?
Йоана 12:27 „Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но затова дойдох на тоя час.“
Йоана 18:10, 11 „А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари служителя на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. Тогава
Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?“
Йоана 12:32, 33 „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.“
Мат. 26:1, 2 „Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.“
Исус, разбира се, знаеше, че Той беше дошъл на този свят, за да умре чрез разпъване на кръст, заради нашите грехове. Той знаеше, че можеше да извика 12 легиона ангели, за да Го освободят. Защо тогава Той би се молил да не умре? Един по-разширен превод на Евр. 5:7 е: „Тоя Христос, Който в последните дни на плътта Си принесе специфични, определени молби за това ,от което се нуждаеше и молитви, като правеше това със силен плач и сълзи към Този, който беше способен да Го спаси от смърт и беше чут заради това, че имаше страх от Бога.“
Вероятно Гетсимания разкрива човешката природа на нашия Първосвещеник по-добре, от която и да е било друга случка записана в Евангелията. Той като човек също не желаеше да премине през физическите стардания на разпятието. Той изразява това пред Бога като част от чашата, от която Той трябваше да пие, но както винаги отново се прекланя пред Божията воля, казвайки: “ нека бъде Твоята воля“. Тази чаша щеше да засегне също и неговата Божествена природа, защото този, Който не познаваше грях, щеше да стане грях и
щеше да бъде отделен от Бога – нещо което Той не беше изпитал никога през вечността. Той извика на кръстта, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ и там е „ударен, поразен от Бога и наскърбен“. Целият ужас на смъртта Му като жертва беше част от чашата, която трябваше да изпие. Неговата молитва беше чута и отговорена и Божията воля беше извършена. Той изпи чашата до последната горчива капка. Той страдаше, кървеше, умря и възкръсна отново от мъртвите, за да бъдем спасени ние.
Христос принесе и „молитви“ – „определен иск“, „аз желая, Аз се нуждая“ – и „молби“ – „прошение за услуга или дар“. Христос беше мъж на молитвата и молитвите Му бяха изпълнени със физическа и духовна енергия и емоция – „със силен вик и сълзи“.
Изразът „поради благоговението Си“ се превежда по-добре „да действа внимателно, да бъде внимателен“. Набляга се на „внимателено“ и обстойно внимание по време на молитва, като се вземат под внимание всички обстоятелства – като представяш молбата си в линия с Божията воля.
Ж. Ст. 8 „Пак се научи на послушание от това, което пострада.“
Исус се научи на послушание не по интелектуален начин, защото като Бог Той знаеше всичко. Но като човек Той се научи на послушание чрез опит. До времето на въплъщението Исус не беше подчинен на Отца, така че не беше необходимо никакво послушание.
Те вършеха всичко в съвършен съюз и единство. Но след въплъщението, Синът самоволно се подчини на Отца, така че Той от опит се научи на подчинение чрез Неговите страдания. Растейки в мъдрост и знание, Той израстваше и в подчинение.
Неговото подчинение достигна  кулминационната си точка в смъртта на кръста.
Брус споменава, че като резултат на Неговото подчинение, Той трябваше да пострада. „Готовносттта на слугата да се подчини на Бога Му довежда присмех и лошо отношение, но Той приема тези неща като нещо неразделно от подчинениетo.
З. Ст.9 „и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които Му са послушни.“
Гръцката дума ,използвана за термина „усъвършенства“, носи в себе си фундаменталната идея за „достигане на нещо или някой до цел определена от Бога“.

Христос беше 100% Бог и затова 100% съвършен. Същото е валидно и за човешката част от Него. За Него не беше необходимо никакво усъвършенстване.
1 Петр. 2:22 „Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му.“
1 Йоана 3:5 „и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.“
Евр.4:15 „Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.“
Евр. 9:28 „така и Христос, като биде принесен веднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.“
За да бъде Неговият план усъвършенстван или съвършено извършени, Бог го завърши чрез жертвата на Христос на Голготския кръст.
Евр. 2:10 „Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.“
Неговото страдание на Голготския кръст Го направи Съвършеният Спасител и Първосвещеник за човеците. „Наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.“
В резултат на Неговата съвършена жертва, Той стана Автор (причинител, лидер) на вечно спасение. Разширен превод на това е: „бивайки доведен до мястото на съвършенство (отнасяки се за Неговото страдание) за всички, Които Му се подчиняват Той стана вечно спасение.“
Забележете: Спасението е за тези, които Му се подчиняват.
Римл. 6:17, 18 „Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени. и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.“
1 Петр. 1:22 „Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце.“
Обобщение на пасажа от Евр. 5:11-14 до Евр. 6:1-12.
Сега писателят говори за духовното състояние на тези юдеи, които са искали да се върнат към Левитската система; като се отвърнат от Голгота към физическия олтар за жертвоприношения. Това, което той досега говореше – за Мелхиседековото първосвещеничество е някак си трудна тема за приемане от неговите адресанти.
И. Ст. 11 „Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.“
„Върху това“ – отнася се за Мелхиседек. Има още много да се дискутира върху тази тема (която се повдига отново в Евр. 7). Но, авторът не намира за необходимо да я продължи сега – не заради себе си, но заради читателите си. Те са били „тъпи в слушане“. Това е било често използвано обвинение към тези, които са се обръщали от учението на Евангелието.
Мат. 13:13-15 „Затова им говори с притчи, защото гледат, а не виждат; чуват а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват. И очите им се склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“
Деян. 28:26, 27 „“Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи ще видите, но никак няма да разберете. Защото затлъстя сърцето на тия люде, и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си и да разберат със сърцето си и да се обърнат ,та да ги изцеля.“
„Тъпи“ означава „бавни, тромави, без да бързат“. „Станали“ означава ,че те не винага са били такива, но че са се обърнали на такива
.
Й. Ст. 12 „Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой.“

Тези Юдеи са били поучавани в Евангелието на Христа за доста продължителен период. Всъщност дотолкова, че за това време те са можели сами да станат учители на Словото. В действителност обаче, те се нуждаеха да бъдат учени на азбуката отново.
На Гръцки „най-елементарните начала“ означава „първични, основни идеи“. „Словеса“ буквално означава „божествените слова на Бога“. Те отново се нуждаеха да бъдат учени на основите на Божиите думи относно Ново-Заветната истина. Те не бяха готови да ядат месо, но се нуждаеха от мляко.
1 Кор. 3:1,2 „И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.“
Млякото е подходяща храна за духовни бебета.
1 Петр. 2:2 „пожелавайте като духовни, младенци,чистото духовно мляко, за да порастнете чрез него към спасение.“
Ти може да си бил за 40 години професор по Християнските науки и въпреки всичко все още да си духовен младенец.

ПЪРВО ИЗДАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 1987
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде преиздадена и разпространявана по никакъв начин, включително електронен, механичен, фотокопирен, презаписен, без позволението на Българско Християнско Издателство.

Copyright© 1987
Pathway Press
Leveland, Tennessee 37311

Превод и компютърно оформление: Динко Д. Златаров
Редакция: Петя Б. Златарова