Обществото в което живеем проектира принципи на демокрация, равенство, справедливост към всички. То регулира нашите представи за това как да бъдем приети в даден група от хора, как да работим заедно, как да живеем в мир. Всяко дете е учено да бъде добро отричайки онова поведение, което обществото характеризира като агресивно или нападателно. Но рано или късно, всеки от нас открива болезнена истина, на въпроса който страдалеца Йов пита реторично: Животът на човека не е ли воюване? (Йов 7:1)

Проблемът е в това, че през целият си живот сме обучавани в принципи, които отричат спорове и конфликти, създавайки фалшивата реалност, че такива не съществуват. Поне докато срещнем хора, които са се научили как да използват конфликта на другите за своя лична облага. Хора, които външно изглежда като че ли са на наша страна, усмихнати и приятелски настроени, но под маската на своето външно прикритие манипулират останалите, саботират умело всяка идея който не ги ползва, използвайки всички около себе си единствено и само за да предизвикат изпълнението на собствените си планове. Още по-страшно е когато открием, че хора с които сме работили и на които сме имали доверие се окажат предатели, които са използвали пасивна агресия спрямо нас, предлагайки помощ, която така и никога не дават и насаждайки у другите своето тайно оръжие на уж невинна и ничия вина.

Църквата избягва тази реалност живеейки в утопичността на мир, равенство и разбирателство, които могат да бъдат приложени като демагогия към масите, но никога не могат да станат доспехи на истинските победители, така както Сауловото всеоръжие и страхът на израйлевата армия не можа да пасне на телосложението на едно ново поколение защото бе дошло времето манипулативните, политизираните и страхливите да отстъпят и една нова армия обучена в пустинята сред лъвове и мечки и пророчески помазана за ПОБЕДА да покаже КАК ТОЧНО се убиват ГИГАНТИТЕ.

Разбира се, ние можем да се опитаме да избегнем директните конфликти, и повечето от нас го предпочитат. Други прикриват себе си умело, потискайки проблема отвътре или пък хитро манипулират в друга посока, държат се потайно, с заучени жестове, емоции и усмивки като че ли няма нищо. Тези поведения изглеждат като мирно решение, но това е само временна заблуда. Нито едно от тези поведения не е контролирано от стратегическа логика или стремеж към продуктивност, и много често правят ситуацията само по-лоша. Нещо повече – неразрешеният конфликти не спират да съществуват само защото ние ги игнорираме. Дори напротив. Те се подхранват и съществуват имено от това че не са отсечени от корен. И продължават преследват живота ни и дори ако на повърхността изглежда, че няма конфликт, ефектът от него продължава да живее вътре в нас до момента на своето мирно или не толкова мирно разрешаване.

Идеята тук съвсем не е да бъдем агресивни, а да бъдем обучено как точно и практически да разрешаваме проблеми и конфликти в ежедневието си. Това поучение дискутира духовни ситуации и проблеми, които произлизат от духовни източници и много често за съжаление превземат отвътре духовни и не толкова духовни църкви.

Ето защо вярващите се нуждаят не от утопични парадигми за световен мир и разбирателство или обратното драматични концепции за световна конспирация и агентурно инфилтриране, а практически умения за това как да се справим успешно с духовни конфликти в ежедневни битки пред които се изправяме и то по библейски, запазвайки освещението което Бог ни дава. Тези умения не са за да налагаме решенията си, да получим това което искаме или да се защитаваме, а за да можем логично и стратегически да разрешаваме проблемите пред нас използвайки емоционалната си мотивация позитивно, вместо да я канализираме в гневни изблици или да я потискаме дълбоко в себе си, следствието от което е гняв към всички или към себе си, репресия или депресия, пре-комуникация или пълна липса на такава но така или иначе разминаване с целта на служението за Царството и хипнотизирано фокусиране върху проблеми и хора от които не зависи абсолютно нищо в духовния свят. Вместо това е нужно да разбираме атаките на врага стратегически и въоръжени с практически умения да видим как те могат да ни направят по-силни и по-издръжливи.