През лятото брат Бранхам бил поканен в един табернакъл, за да предава библейски уроци. Участвали от различни краища на брой до 25000 души. Те нощували в палатки, в камиони или в леки коли. В един кръг от 50 километра не можело да се намери незаета стая.

Последната вечер, в момента когато Бранхам слизал от подиума, един шофьор на болнична кола извикал колкото можел по-високо: “Брат Бранхам, моята пациентка почина, не искаш ли да дойдеш?” Някой извикал: “На пътя му стоят 2000 души, няма да може да прескочи.” Тогава четирима силни мъже го взели помежду си и го завели до болничната кола. Сърцераздирателна сцена. В колата коленичил възрастен човек и казал: “Братко, майка ми умря.” Бранхам се обърнал към мъртвата, хванал я за ръката и казал: “Тя страдаше от рак, нали?” Човекът потвърдил и после извикал: “О, Боже, върни ми моята майка.” После настъпила гробна тишина. Сега брат Бранхам се помолил: “Всемогъщи Боже, Ти носителю на вечен живот, Ти, който даваш добрини, моля Те в името на Твоя скъп и любим Син Исус Христос, върни живота на тази жена.” Ненадейно бледата ръка на мъртвата уловила ръката на Бранхам. Опънатата от смъртта кожа на челото започнала да се набръчква. След това тя се изправила с помощта на брата. Учуденият син видял станалото, прегърнал майка си и извикал: “Майко, слава на Бога, ти си пак при мен.” Бранхам се опитал да излезе през вратата на колата, за да се върне в табернакъла, но шофьорът му казал, че излизането му е невъзможно поради натиска на навалицата към вратата. И той пуснал брата да излезе през един прозорец, държейки палтото си пред лицето си за да не могат да го забележат.