Все някой трябва да я е видял да крачи по главната улица откъм банката и бръснарницата. Беше много млада жена, облечена в бяла рокля, а в ръката си носеше стол. Стъпвайки на стола, тя издигна дългите си ръце към небето, сякаш викаше за помощ… И после не направи нищо… Затвори своите големи очи и просто стоеше там с издигнати ръце, като мраморна статуя… Дори със затворени очи Ейми можеше да почувства критичните погледи на тълпата от […]