За да имаме положително взаимоотношение с Господ, ние трябва да познаваме Неговата същност и Неговия истински характер. Ядосан ли е Той поради нашия грях или Той е милостив Бог, който иска да ни даде Неговия живот и благословение, независимо от нашето поведение? Писанията всъщност ни дават два различни възгледа за Бог, не че Той някога се е променял или е правил нещо различно. Имаше период от време, през който според терминологията, използвана от Библията, Бог „обвиняваше хората за техните грехове.“

Това може да бъде сравнено с отглеждането на деца. Когато те са много млади, не е възможно да ги убедиш, да им обясниш защо трябва да постъпват правилно или защо не трябва да бъда егоистични и да не вземат играчки от техните братя или сестри. На тях трябва да им бъдат казани правилата и ако ги нарушат да бъдат дисциплинирани. Правилата трябва да бъдат налагани дори когато те не знаят за Бог и дявола, или че дават място на дявола, когато са егоистични. Те може да не разбират смисъла, но могат да разберат, че ако повтарят действието, ще бъдат наказани.

В известен смисъл, точно това правеше Бог в Стария завет. Преди да бъдат новородени, хората нямаха духовното разбиране, което ние имаме под Новия завет, поради това Той трябваше да даде закони и да ги наложи с наказание, понякога дори смърт, за да ги възпре от греха. Поради това че Сатана унищожаваше хора чрез греха, трябваше да се сложат ограничения на греха и те трябваше да се прилагат. Въпреки че това остави грешното впечатление, че Бог всъщност не ни обича заради нашия грях, не на това ни учи Словото на Бог. Римляни 5:13 казва:

защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

„Преди закона“ означава до дните на Моисей, когато Бог даде Десетте Божи заповеди и други ритуални закони, които се отнасяха за еврейския народ. До този момент, грехът беше в света, но не беше вменен. Думата „вменявам“ е счетоводен термин; напр. отиваш до магазина, за да си купиш нещо и казваш: „Запиши го на сметката ми.“ Когато се сложи на твоя сметка, то се записва и ти си задължен да платиш, покупката се приписва на твое име. Ако не ти го припишат, това означава, че не е било записано и няма да бъдеш задължен да го плащаш.

Този стих казва, че до момента на идването на Десетте Божи заповеди хората не бяха обвинявани за грях. Това е изумително изявление. Вижте Битие 3 и 4. Повечето хора имат представата, че когато Адам и Ева съгрешиха против Бог, понеже Той е свят, а човек вече беше грешен, Той не можеше да има нещо общо с грешното човечество. Те мислят, че Бог изгони човека от Градината, за да го отстрани от присъствието Си, защото Свят Бог не може да има нещо общо с нечист човек. Те също така мислят, че докато не изчистят поведение си чрез правилни дела, Бог не може да има отново взаимоотношение с теб. Това противоречи на посланието, което Исус донесе. Римляни 5:8 казва, че Бог препоръча Своята любов към теб и докато още беше грешник, Христос умря за теб. Така Новият завет учи, че Бог предостави Своята любов на теб, докато ти живееше в грях, не след като ти изчистиш своето поведение. Една от големите истини на Евангелието, която ще промени твоя живот е да разбереш, че Бог те обича такъв какъвто си. Той те обича толкова много, че ако получиш Неговата любов, ти няма да искаш да останеш такъв, какъвто си. Ти ще се промениш в резултат на Божията любов, а не с цел да получиш Неговата любов.

В Битие 4 можеш да видиш, че Бог все още общуваше с човека, все още говореше с Адам и Ева дори когато съгрешиха. Той говореше с Каин и Авел и когато те дойдоха да Му принесат жертви, Той им проговори с глас, който се чува с просто ухо. По тяхната реакция можем да видим, че те бяха свикнали да чуват Неговия глас и това не ги плашеше. Когато Каин уби неговия брат Авел и стана първият убиец на Земята, Божият доловим глас дойде от небето: „Къде е брат ти Авел?“ Каин излъга Бог привидно без никакво угризение. Това може да се случи само ако човек е толкова свикнал да чува гласа на Бог, че го приема за даденост и няма страх от него. Всичко това ни говори, че Бог общуваше с човечеството и нямаше нарушена връзка, както обикновено се вярва. Той не вменяваше греховете на човека. Това означава ли, че Той одобряваше техните грехове или че те не бяха неправилни? Не, точно това е причината в крайна сметка Бог да даде Закона. Бог трябваше да даде Закона, за да върне човека към подходящ стандарт. Бог трябваше да покаже на човек, че той се нуждае от Спасител и че той трябва да се смири и получи прошка даром. За жалост религията е използвала и контролирала тези неща, за да учи, че Законът е даден с цел да го спазваш и чрез това да спечелиш Божията прошка и приемане. Не! Целта на Закона на Стария завет беше да уголеми твоя грях до такава степен, че ти да изгубиш надежда, че някога ще се спасиш и да кажеш: „Боже, ако това е твоят стандарт за святост, аз не мога да го направя. Прости ми, смили се над мен.“ Цялостната същност на Бог винаги е била любов.

 

ВЪПРОСИ

1. Прочетете Римляни 5:13. Какво означава думата „вменявам“?

Да пишеш нещо на сметка на някой.

2. Прочетете Римляни 7:7. Каква беше целта на Закона?

Да направи греха познат.

3. Прочетете Галатяни 3:24. Според този стих, каква беше целта на Закона?

Да покаже на човечеството неговата нужда от Спасителя, Исус Христос.

4. Прочетете Йоан 8:1-11. Как се отнесе Исус с жената, хваната в прелюбодейство?

С мислост и благодат.

5. Думите и действията на Исус отразяват ли истинската същност на Бог? Вижте Йоан 3:34.

Да.

6. Прочетете 1 Йоан 4:8. Според този стих, каква е истинската същност на Бог?

Любов.

7. Прочетете Римляни 5:6. Какви бяхме ние, когато Божията любов беше насочена към нас?

Без сила, т.е. немощни и нечестиви.

8. Прочетете Римляни 5:8. Какви бяхме ние, когато Бог ни възлюби?

Грешници.

9. Прочетете Римляни 5:10. Какви бяхме ние, когато Бог ни възлюби?

Врагове.

10. Ако помолиш Исус Христос да ти прости и да бъде твой Спасител и Господ, вярвайки в Христовата жертва като отплата за твоя грях, Бог би ли ти показал Неговата истинска същност на милост и благодат?

Да.

ПОМОЩНИ ПАСАЖИ ОТ БИБЛИЯТА

Римляни 5:13 – (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

Римляни 7:7 – Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“.

Галатяни 3:24 – Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

Йоан 8:1-11 – А Исус отиде на Елеонския хълм. [2] И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше. [3] И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му: [4] Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. [5] А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея? [6] И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята. [7] Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея. [8] И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята. [9] А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред. [10] И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? [11] И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

Йоан 3:34 – Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не< Му> дава Духа с мярка.

1 Йоанoво 4:8 –  Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Римляни 5:6 – Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

Римляни 5:8 – Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

Римляни 5:10 – Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!