Как могат те да са изпратени от Бога, когато не довеждат човеци при Бога. Пророци, чийто думи са безсилни, сеячи чийто семена са изсъх нали, ловци на души, които не улавят никого, войници без рани – това ли са Божиите мъже? Сигурно би било по-добре да чистиш калта, или комини отколкото да застанеш на амвона като съвсем безплодно дърво.

Някои добри хора ми харесват. Те се отличават с голяма ревност, но очевидно им липсва разсъдък. Такива братя говорят безкрайно за нищо, удрят по Библията, сочат я, но не изваж дат нищо от нея. Ревностни, страшно ревностни, те се мъчат, напъват се, но от всичко това нищо не излиза.

Познавам един пастир, който е знаменит с познанието си за десетте пръста на звяра, за четирите лица на херувима, за мистичното значение на язовските кожи и символичните значения на прътите на ковчега и прозорците на Соломоновия храм; но греховете на търговците, изкушенията на времето и нуждите на века, той почти никога не засяга. Такова проповядване ми прилича на един лъв, зает да лови мишки или на боен кораб, който кръстосва моретата, за да тър си загубена бъчва.

Някои братя се стремят към вдъхновение чрез много усилия и викане с висок глас; но то не идва. Познаваме някои, които спират проповедта си и се провикват: „Бог да ви благослови“, други ръкомахат бурно и забиват нокти в дланта на ръцете си, като че ли са в конвулсии на небесен възторг. Да! Всичко това мирише на актьорска стая и театър. Да възбудиш възторг в слушателите си като стимулираш себе си, проповедника, е отвратителна хитрост, която трябва да се презира от честните хора.

„Исус Христос заслужава най-добрите мъже да проповядват Неговия кръст, а не празноглави и некадърни човеци.“

Чарлз Спърджън: Лекции към моите студенти