Позитивна нагласа:
Ако вярвате, че можете, Вие можете

Най-великото откритие на моето поколение е, че човешките същества могат да подобрят живота си, като променят нагласата на съзнанието си.
Уилям Джеймс, психолог

 

Успяващ е този човек, който може да изгради здрава основа с тухлите, които другите са хвърлили по него.
Дейвид Бринкли, телевизионен журналист

 

Повече от здрава работа и вдъхновение
Списание „Лайф“ го нарече „човек на хилядолетието“. Броят на изобретените от него неща е поразителен — 1093! Той притежава повече патенти от който и да е друг човек на света — такива са му били присъждани поне веднъж годишно в продължение на шестдесет и пет последователни години. Съвременната изследователска лаборатория също е създадена от него. Името му е Томас Едисън.
Повечето хора отдават способностите на Едисън на творческия му гений. Той обаче ги отдавал на усърдната си работа. „Геният — заявявал той — е деветдесет и девет процента здрав труд и един процент вдъхновение.“ Аз вярвам, че успехът му е резултат и на един трети фактор — неговата положителна нагласа.
Едисън бил оптимист, който виждал най-доброто във всичко: „Ако направим всички неща, на които сме способни — казал той веднъж, — ние буквално ще изумим сами себе си.“ Когато му се наложило да направи десет хиляди опита, за да открие точните материали за направата на електрическа крушка с нажежена жичка, той не ги разглеждал като толкова много провали. С всеки опит той събирал информация за това какво не работи и се приближавал до решението на проблема. Никога не се усъмнил, че ще намери добро решение. Тази негова вяра може да бъде обобщена в изказването му: „Много от провалилите се в живота са хора, които не са осъзнали колко близо са били до успеха, когато са се предали.“
Вероятно най-значимото проявление на позитивната нагласа на Едисън може да се види в начина, по който той се отнесъл към трагедия, случила му се малко преди да навърши седемдесет години. Лабораторията, която бил построил в Уест Ориндж, щата Ню Джърси, била световноизвестна. Едисън наричал комплекса от четиринадесет сгради своята „фабрика за открития“. Основната сграда била огромна — по-голяма от три футболни игрища. В тази база той и екипът му правели изобретения, създавали прототипи, произвеждали продукти и ги изпращали на клиенти. Тя станала модел за съвременните изследвания и производство.
Едисън обожавал това място. Прекарвал всяка възможна минута там. Дори спял там — най-често на една от лабораторните маси. Но в един декемврийски ден на 1914 г. неговата любима лаборатория се запалила. Твърди се, че докато стоял и я наблюдавал как гори, Едисън казал: „Деца, идете да доведете майка си! Тя никога няма да види пожар като този!“
Повечето хора биха били съкрушени — но не и Едисън. „Аз съм на шестдесет и седем — заявил той след трагедията, — но не съм твърде стар, за да започна всичко отначало. Преминал съм през много такива неща.“ Той построил наново лабораторията и продължил да работи още седемнадесет години. „Имам толкова много идеи, а толкова малко време — коментирал той. — Очаквам да живея едва сто години.“ Едисън починал на осемдесет и четири.

Да разширим и допълним
Ако Едисън не е бил толкова позитивна личност, никога не би постигнал такъв успех като откривател. Ако се вгледате в живота на хора от различни професии, които са постигнали траен успех, ще видите, че те почти винаги са притежавали позитивна нагласа.
Ако желаете да бъдете ефективен лидер, да имате позитивна нагласа е просто задължително. Това не само определя вашето ниво на личностно удовлетворение, но и рефлектира върху начина, по който другите общуват с вас. За да научите повече за това какво означава да бъдете позитивни, помислете над следните неща:

1. Вашата нагласа е въпрос на избор
Средностатистическият човек е склонен да чака някой друг да го мотивира. Той смята, че обстоятелствата определят нагласата му. Ала кое е първо — нагласата или обстоятелствата? Това е въпрос, подобен на онзи за кокошката и яйцето. Истината е, че няма значение кое е първото. Няма значение какво ви се е случило вчера — днешната ви нагласа е ваш собствен избор.

2. Вашата нагласа определя действията ви
Семейният консултант Денис Уейтли отправя това изказване: „Да си победител не е дар по рождение, въпрос на високо ниво на интелигентност или на талант. Дали ще си победител се определя изцяло от нагласата, а не от способностите. Нагласата е критерият за успеха.“ Вашата нагласа е от решаващо значение, защото тя определя как действате.

3. Вашите хора са огледало на нагласата ви
Непрекъснато се изненадвам от хора, които демонстрират лоша нагласа, ала въпреки това очакват хората им да са оптимистично настроени. Но Законът за магнетизма наистина е верен — вие сте точно като тези, които привличате.
Ако се вгледате в живота на Едисън, ще видите, че неговата позитивна нагласа и ентусиазъм не само са зареждали самия него, но и са вдъхновявали хората му да продължават да упорстват в работата си, докато постигнат успех. Той нарочно се опитвал да прехвърли това качество върху другите. Веднъж Едисън отбелязал: „Ако единственото нещо, което завещаем на децата си, е ентусиазмът, ние ще сме им дарили неизмеримо богатство.“

4. Да се поддържа добра нагласа е по-лесно, отколкото такава да се гради наново
В „Земя и олтар“ Юджин X. Питърсън е написал: „Милостта е едно от най-благородните чувства, достъпни на човешките същества; самосъжалението е вероятно най-позорното… [То] е неспособност, парализиращо емоционално заболяване, което жестоко изкривява представата ни за действителността… наркотик, който изхабява и захвърля пристрастилите се към него.“
Ако вече имате положителна нагласа, бих искал да ви окуража да я запазите. От друга страна, ако очакването на най-доброто от вас самите и от другите ви носи само неприятности — не се отчайвайте. Тъй като сами избирате нагласата си, винаги можете да я промените.

Да поразсъждаваме за това
Английският сърдечен хирург Мартин Лойд-Джоунс изтъква: „Голяма част от нещастията в живота се дължат на факта, че слушаме себе си, вместо да говорим на себе си.“ Какви гласове чувате? Когато се срещате с хора, казвате ли си, че те ще ви разочароват? Когато сте изправени пред нови ситуации, един глас в главата ви казва ли, че ще се провалите? Ако до вас достигат лоши известия, трябва да се научите и сам да се зареждате с позитивна енергия. Най-добрият начин да преквалифицирате нагласата си е да се предпазвате съзнанието си от спускане в негативните разклонения на пътя.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате нагласата си, направете следното:
• _Хранете се с правилната „храна“._ Ако сте изпитвали глад за каквато и да е позитивност, в такъв случай имате нужда да преминете на редовна диета от мотивиращи материали. Четете книги, които изграждат позитивна нагласа. Слушайте мотивиращи касети. Колкото сте по-негативни, толкова повече време ще е необходимо, за да преобърнете нагласата си. Ала, ако консумирате добре балансирано меню от правилно подбрана „храна“, вие можете да направите мисленето си позитивно.
• _Постигайте някаква цел всеки ден._ Някои хора влизат в коловоза на негативността, защото усещат, че не постигат никакво развитие. Ако това е вярно и за вас, тогава започнете да си определяте някакви постижими задачи, които да изпълнявате всеки ден. Един позитивен модел на изпълнение на задачите ще ви помогне да развиете и модел на позитивно мислене.
• _Напишете го на стената си._ Всички ние се нуждаем от неща, които да ни напомнят да не спираме да мислим правилно. Алекс Хали имал в кабинета си картина на костенурка, намираща се на стълб от ограда — тя му напомняла, че всеки се нуждае от помощта на другите. Обикновено хората се поощряват, като закачват по стените спечелени от тях награди, вдъхновяващи плакати или получени от тях писма. Намерете нещо, което ще ви върши такава работа, и си го сложете на стената.

Някои примери от ежедневието
Който и професионален спортист да погледнете, ще видите голям талант. Ала съзнанието е това, което издига най-доброто до най-високото равнище. Например погледнете Крис Евърт. Тя е една от най-добрите спортистки на всички времена. Спечелила е 18 големи шлема, а цялостната равносметка на кариерата й е 1309 победи срещу 146 загуби. През всичките седемнадесет години, докато се е състезавала, тя никога не е падала под четвърто място. Евърт коментира: „Това, което отделя добрите играчи от отличните е нагласата на съзнанието. Разликата в резултата за целия мач може да е само две-три точки, но как ще изиграеш тези решаващи точки често е причината да победиш или да загубиш. Ако имаш силно съзнание, можеш да направиш почти всичко, което желаеш.“ Вашето съзнание „настроено“ ли е да спечелите решаващите точки?

Решаване на проблеми:
Не можете да оставите Вашите проблеми да бъдат проблем

Можете да оцените един лидер по проблемите, с които той се бори. Лидерите винаги търсят проблеми от собствената си категория.
Джон К. Максуел

 

Мярката за успеха не е в това дали трябва да се справите с тежък проблем, а дали това не е същият проблем, който имахте и миналата година.
Джон Фостър Дълес, бивш държавен секретар на САЩ

 

Търговецът от малкия град, който можеше
Създателят на „Уол-Март“ Сам Уолтън е наричан по много начини, включително „враг на малкия американски град“ и „унищожител на търговците от главната улица“. „Доста по-малки магазини излязоха от бизнеса по време на растежа на «Уол-Март» — признава Уолтън. — Някои хора се опитаха да превърнат това в голяма полемика, нещо от рода на «Спасете търговците от малките градове», като че ли тези търговци бяха китове или пойни жерави…“ Истината е, че Уолтън _беше_ търговец от главната улица на малък град — тъкмо от типа, за който го критикуват, че измества. Единствената разлика е, че той беше отличен лидер, който умееше да решава проблемите и да се променя, вместо да напуска бизнеса.
Сам Уолтън е роден в Кингфишър, щата Оклахома, но израснал в Колумбия, щата Мисури. Той проявил лидерските си способности, когато в гимназията бил избран за председател на ученическия комитет; под негово ръководство гимназиалният футболен отбор, в който той играел като полузащитник, нямал нито една загуба през целия сезон, а после станал шампион на щата. Същото направил и с баскетболния отбор, чийто капитан бил, макар и да ръстът му да не надвишавал 1,75 м.
След като завършил колеж и работил няколко години, Уолтън служил в армията по време на Втората световна война. Когато се уволнил, той се заловил с търговия на дребно — неговата любима сфера — и двамата със съпругата му избрали да живеят в малкото градче Бентънвил, щата Арканзас. Там те отворили „Уолтън’с файв енд Дайм Варайъти Стор“ (Галантериен магазин на Уолтън на ниски цени).
Бизнесът потръгнал, отчасти защото Уолтън здраво се блъскал, но също и защото давал да се разбере, че възнамерява да направи магазина си на самообслужване — нова идея за онова време. Той работел неуморно и продължавал да разширява дейността си — през 1960 г. вече имал петнадесет магазина. Ала по същото време конкурентът му Хърб Гибсън въвел магазините за намалени стоки в северозападен Арканзас. Те конкурирали пряко галантериите на Уолтън.
Уолтън разказва: „В действителност ние имахме само два избора: да останем в бизнеса с галантерийни магазини и да бъдем лошо ударени от вълната на намалените стоки, или да отворим магазин с намалени стоки. Така че започнах да обикалям из страната и да проучвам идеята… Отворихме «Уол-Март» номер едно на 2-ри юли 1962 г. в Роджърс, Арканзас, точно на пътя от Бентънвил.“
Скоро Уолтън отворил и други магазини. Неговата верига „Уол-Март“ била малка в сравнение с някои други, които стартирали приблизително по същото време — „Кей-март“, „Таргет“ и „Улко“, — но се развивала все по-енергично. И това довело до следващия проблем. Уолтън си дал сметка, че трябва да подобри планирането и зареждането на магазините. Той и хората му решили проблема, като създали центрове за дистрибуция. Това, заедно с компютризацията, им позволило да поръчват на едро, да следят отблизо нуждите на всеки магазин и да го зареждат експедитивно. Разходите за новото оборудване и сградите за центровете за дистрибуция довели до натрупване на грамаден дълг, но това просто бил следващия проблем за разрешаване. Уолтън се справил с него като направил компанията публично дружество през 1970 г.
Когато Сам Уолтън починал през 1992 г., компанията управлявала повече от 1700 магазина в двадесет и два от Съединените щати и в Мексико. Собственикът на галантерия в малкия град се превърнал в номер едно в американската търговия на дребно. И след смъртта на Уолтън компанията му продължила да се развива енергично. Нейното ръководство все така решава възникващите проблеми; то запази „Уол-Март“ и другата верига за търговия на дребно „Сам’с Клъб“, продължавайки напред.

Да разширим и допълним
Ефективните лидери като Сам Уолтън винаги се изправят срещу предизвикателства. Това е едно от нещата, които разделят победителите от плачльовците. Докато останалите търговци на дребно се оплаквали от конкуренцията, Уолтън се издигнал над нея, като решил проблемите си с творческа мисъл и решителност.
Без значение в какво поле работи един лидер, той ще среща проблеми. Те са неизбежни поради три причини. Първо, ние живеем в един усложняващ се свят, изпълнен с нарастващо разнообразие. Второ, взаимодействаме с хора. И трето, не можем да контролираме всички ситуации, с които се сблъскваме.
Лидерите, които добре умеят да решават проблеми, проявяват пет качества:

1. Те предугаждат проблемите
Тъй като проблемите са неизбежни, добрите лидери ги предвиждат. Всеки, който очаква пътят да е лесен, непрестанно ще се оказва в затруднения. Чух една история за Дейвид Ливингстън, мисионера в Африка, която илюстрира нагласата, която лидерът трябва да притежава. Една църковна организация искала да изпрати помощници на доктор Ливингстън и ръководителят й написал: „Дали има добър път до мястото, където се намирате? Ако е така, искаме да изпратим още хора да се присъединят към вас.“
Ливингстън отговорил: „Ако разполагате с хора, които ще дойдат _само_ ако знаят, че има добър път, не ги искам. Искам хора, които ще дойдат дори ако въобще няма път.“ Ако запазите положителна нагласа, но сте готови за най-лошото, ще се окажете в добра позиция за решаване на проблемите, които се изпречват на пътя ви.

2. Те приемат истината
Хората реагират на проблемите по тези начини: или отказват да ги приемат, или ги приемат и после се примиряват с тях, или ги приемат и се опитват да оправят нещата. Лидерите винаги трябва да правят последното.
Телевизионният говорител Пол Харви казва: „Във времена като тези е добре да си припомняме, че винаги е имало времена като тези.“ Никой лидер не може едновременно да забива главата си в пясъка и да бъде навигатор за хората си в опасните води. Ефективните лидери се изправят с лице срещу реалната ситуация.

3. Те виждат цялата картина
Лидерите трябва винаги да имат поглед върху цялата картина. Те не могат да си позволят да бъдат победени от емоциите си — нито пък да затънат така в подробностите, че да изгубят от поглед наистина важното. Писателят Алфред Арман Монтапер е написал: „Мнозинството вижда препятствията; малцина виждат обективните обстоятелства; историята вписва успехите на вторите, докато отплатата за първите е забравата.“

4. Те правят нещата едно по едно
Ричард Слома е дал този съвет: „Никога не се опитвай да разрешиш всички проблеми наведнъж — направи така, че да чакат на опашка пред теб един след друг.“ Лидерите, които най-често изпадат в затруднения, са тези, които се объркват от самия размер или от количеството на проблемите си и след това подхождат дилетантски към тяхното разрешаване. Ако се сблъскате с множество проблеми, убедете се, че наистина сте разрешили този, върху който работите, преди да се насочите към следващия.

5. Те не се отказват от голямата задача, когато са в затруднение
Ефективните лидери познават принципа „въздигане и спад“. Те взимат големите си решения, когато са във възход, а не по време на мрачните си периоди. Както казва защитникът от Националната футболна лига Боб Крисчън: „Никога не съм решавал дали не е дошъл моментът да се оттегля по време на тренировъчен лагер.“ Боб знае, че не бива да се отказва, докато е в долината.

Да поразсъждаваме за това
Писателят Джордж Матю Адамс заявява: „Това, което вие мислите, има по-голямо значение от всичко останало в живота ви. Повече от това какви пари печелите, повече от това къде живеете, повече от това какво е общественото ви положение, повече от това, което който и да е друг мисли за вас.“ Всеки проблем ви дава да разберете кой сте всъщност, показва ви как мислите и от какво сте направени.
Как реагирате, когато се сблъскате лице в лице с проблем? Не му обръщате внимание и се надявате, че ще изчезне? Усещате се безсилни да го решите? Имали ли сте подобни лоши преживявания в миналото, когато сте се опитвали да решите дадени проблеми, но сте се предавали? Или пък сте се борили с тях с готовност? Способността ефективно да се решават проблеми идва от опита да се сблъскваш с препятствия и да ги преодоляваш. Всеки път, когато решаваш нов проблем, ставаш малко по-добър в този процес. Ала ако никога не опиташ, не се провалиш и не опиташ пак, никога и няма да станеш добър в това.

Как да го постигнем
За да се усъвършенствате в решаването на проблемите, направете следното:
• _Търсете неприятностите._ Ако сте се опитвали да избегнете проблеми, сега ги потърсете. Само ще станете по-добри, ако натрупате опит в справянето с тях. Открийте ситуации, в които има нужда от взимане на решение. Намерете няколко надеждни решения и отидете с тях при лидер с добър опит в преодоляването на проблеми. От него ще научите как мисли, когато се справя с трудности.
• _Изградете метод._ Някои хора се сблъскват с трудности при решаването на проблеми, защото не знаят как да се борят с тях. Опитайте се да използвате следния процес:
• _Отделете време, за да откриете истинския проблем._
• _Открийте какво са правили други хора в подобна ситуация._
• _Накарайте вашия екип да проучи проблема от всички ъгли._
• _Помислете над максимален брой различни решения._
• _Приложете най-доброто решение._
• _Обградете се с хора_, които умеят да решават проблеми. Ако не умеете да решавате добре проблеми, привлечете в екипа си хора, които могат. Те веднага ще компенсират вашата слабост и вие самите ще се поучите от тях.

Някои примери от ежедневието
Боксьорът Джим Тъни спечели световната титла в тежка категория, след като победи Джак Демпси. Повечето от хората не знаят, че когато Тъни започнал боксовата си кариера, той бил участник в състезания за най-силен удар в боксова круша. Точно преди да стане професионалист обаче, Джим си счупил и двете ръце. Лекарят и мениджърът му заявили, че поради тази травма никога няма да стане световен шампион. Ала това не го обезкуражило.
„Щом не мога да спечеля шампионата по нанасяне на силен удар — казал Тъни, — ще го направя като боксьор.“ Той се захванал да се обучава и се превърнал един от най-умелите боксьори, които някога са ставали шампиони. Никога не позволявайте на другите да поставят препятствия по пътя към вашите мечти.