Отдаденост:
Тя разграничава действащите от фантазиращите

Хората не следват лидери, които не се ангажират. Отдадеността може да се изяви в най-различни области — тя обхваща неща като това колко часа ще посветите на работата си, какво правите, за да увеличавате възможностите си или каква лична жертва сте готови да направите за тези, които работят с вас.
Стивън Грег, председател и изпълнителен директор на „Етикс Корпорейшън“

Този, който в своето време е дал най-доброто от себе си, е живял за всички времена.
Йохан фон Шилер, драматург

Преждевременно остарял
Преди две години двамата със съпругата ми Маргарет имахме възможността да отидем на почивка в Италия. Нашите два най-главни приоритета бяха храната и изкуството. За да попаднем на най-добрата кухня, разговаряхме с приятели, които вече бяха посещавали Италия. За да видим най-представителното изкуство, ние си осигурихме помощта на един невероятен гид, който купува творби за музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. По време на това пътуване видяхме множество велики произведения на изкуството, но нищо не ме порази толкова, колкото „Давид“ на Микеланджело. Тогава именно разбрах защо го наричат шедьовър.
Микеланджело е имал необикновен живот. Вероятно най-великият от всички творци на западната цивилизация — и със сигурност най-влиятелният — просто бил роден за скулптор. Веднъж Микеланджело казал, че е засукал любовта си към каменоделските сечива заедно с млякото на своята дойка. Той изваял първия си зрял шедьовър, когато бил на двадесет и една години, а завършил своите „Пиета“ и „Давид“, преди да навърши тридесет.
Малко след тридесетата си година Микеланджело бил извикан в Рим от папа Юлий II, за да скулптурира разкошната папска гробница, но вместо това бил помолен да се захване с един стенопис. Първоначално творецът искал да откаже, защото нямал желание да нарисува дузина фигури на тавана на една малка капела във Ватикана. Макар че като момче той бил обучаван да рисува, неговата страст била скулптурата. Ала когато папата го притиснал, Микеланджело с нежелание приел възложената задача.
Учените смятат, че съперниците на Микеланджело настояли той да се захване с работата, като се надявали, че ще откаже и така ще изгуби благоволението на папата — или че ще я приеме и ще се дискредитира. Ала веднъж поел задачата, Микеланджело изцяло й се посветил, като разширил проекта от едно изображение на дванадесетте апостоли до стенопис, включващ над 400 фигури и девет сцени от книгата „Битие“.
В продължение на четири изтощителни години художникът лежал по гръб и рисувал тавана на Сикстинската капела. И той платил висока цена. Работата увредила завинаги зрението му и го съсипала. Микеланджело казал: „След четири мъчителни години и повече от четиристотин фигури, нарисувани в по-големи от естествените им размери, аз се чувствах стар и изтощен като Йеремия. Бях едва на тридесет и седем, но дори приятелите ми не можеха да ме разпознаят в стареца, в който се бях превърнал.“
Отдадеността, с която Микеланджело се посветил на задачата си, имала голямо значение. Художникът угодил на своя благодетел — папата — и получил и други поръчки от Ватикана. Ала най-важното било огромното впечатление, което възпроизвел в творческите среди. Неговите фрески в Сикстинската капела били толкова смело нарисувани, толкова оригинални, толкова изящно изпълнени, че накарали много други творци от епохата, в това число и талантливия художник Рафаело, да съживят изобразителните си стилове. Историците на изкуството твърдят, че шедьовърът на Микеланджело завинаги променил линията на европейската живопис. Той поставил основата на не по-малкото влияние на твореца в скулптурата и архитектурата.
Талантът на Микеланджело без съмнение създал потенциала за величието му, ала без неговата отдаденост влиянието му щеше да е минимално. Нивото му на отдаденост може да се види както във вниманието му и към най-фините детайли, така и във всеобхватната визия. Когато бил попитан защо е работил така усърдно в един тъмен ъгъл на капелата, където никой никога нямало да види какво е нарисувал, отговорът на Микеланджело бил: „Бог ще види.“

Да разширим и допълним
Светът не познава нито един голям лидер, комуто е липсвала отдаденост. Ед Мак Елрой от „Ю Ес Еър“ се изразява така за нейната важност: „Отдадеността ни дава нова сила. Без значение какво ни връхлита — заболяване, бедност или нещастие — ние никога не отклоняваме поглед от целта.“
Какво е отдаденост? За всеки човек тя е нещо различно:
_За боксьора_ това е да се изправиш на крака с един път повече, отколкото си бил повален на тепиха.
_За маратонеца_ е да пробяга още петнадесет километра, когато силите му вече са го напуснали.
_За войника_ — да превали хълма, макар и да не знае какво го чака от другата страна.
_За мисионера_ това е да се сбогува със собствените си удобства, за да направи живота на другите по-добър.
_За лидера_ е всичко това и дори повече, защото всеки, когото водиш, зависи от теб.
Ако искате да бъдете действителен водач, трябва да сте отдаден. Отдадеността въодушевява и привлича хората. Тя им показва, че имате убеждения. Те ще повярват във вас, само ако вие вярвате в каузата си. Както гласи законът за доверяването, хората вярват първо на лидера, а после на собственото си виждане.
Каква е истинската същност на отдадеността? Разгледайте тези три наблюдения.

1. Отдадеността започва от сърцето
Някои хора искат да се убедят, че всичко в дадено нещо е перфектно и едва тогава да му се отдадат. Ала отдадеността винаги предхожда постигането. Казаха ми, че в дербито на Кентъки конят-победител на практика започва да изпитва недостиг на кислород още след първите 700–800 метра, а останалото разстояние пробягва, защото в сърцето си е решил да го направи. Затова всички велики спортисти признават важността на едно такова решение. Легендата на НБА Майкъл Джордан заявява, че „влагането на сърце е това, което различава доброто от великото“. Ако искате да промените живота на _другите_ хора като лидер, вгледайте се във _вашето_ сърце, за да видите дали наистина сте се отдали на това.

2. Отдадеността се проверява на дело
Едно е да се говори за отдаденост. Друго е тя да бъде проявена. Единствената истинска мяра за отдаденост е действието. Артър Гордън потвърждава: „Няма нищо по-лесно от това да изречеш думите. Няма нищо по-трудно от това да ги сбъдваш в живота си ден подир ден.“
Някой ми разказа за един новоизбран съдия, който спечелил поста на специални местни избори. По време на речта си по случай избирането му той казал: „Искам да благодаря на 424-мата човека, които обещаха, че ще гласуват за мен. Искам да благодаря на онези 316, които казаха, че са гласували за мен. Искам да благодаря на 47-ината, които излязоха да гласуват миналия четвъртък, и искам да благодаря на тези 26-има души, които наистина гласуваха за мен.“ Как постъпвате, когато дойде време да изпълните своите ангажименти?

3. Отдадеността отваря вратата към постигането
В ролята си на лидер ще срещнете множество пречки и противодействия — ако вече не сте се и сблъсквали с такива. В някои моменти отдадеността ще бъде единственото нещо, което ще ви тласка напред. Дейвид Макнали коментира: „Отдадеността е враг на противодействието, защото тя е сериозното обещание да стиснеш зъби и да се изправиш на крака, независимо от това колко пъти ви повалят на земята.“ За да постигнете каквото и да е, което си заслужава, трябва да бъдете отдадени.

Да поразсъждаваме за това
Когато става въпрос за отдаденост, реално съществуват само четири типа хора:
_1. Кръшкачи._ Хора, които нямат цели и не се ангажират с нищо.
_2. Разтакаващи се._ Хора, които не знаят дали ще постигнат целите си и затова се страхуват да се ангажират.
_3. Оттеглящи се._ Хора, които се отправят към дадена цел, но се отказват, когато стане трудно.
_4. Всички останали._ Хора, които имат цели, ангажират се с тях и си плащат цената, за да ги постигнат.
Вие какъв тип личност сте? Постигали ли сте целите си? Осъществявали ли сте всичко, което сте вярвали, че можете да реализирате? Хората вярват ли ви, следват ли ви с готовност? Ако отговорът ви на всеки от тези въпроси е „не“, проблемът може да е в степента ви на отдаденост.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате своята отдаденост, направете следното:
• _Измерете я._ Понякога си мислим, че сме отдадени на нещо, но действията ни показват обратното. Извадете си календара и извлечение от вашата чекова книжка. Отделете няколко часа, за да си направите сметка как разпределяте времето си и и къде харчите парите си. Обърнете внимание каква част от времето си прекарвате на работа, в магазините и заведенията за хранене, със семейството си, в здравословни и възстановителни дейности и т.н. Изчислете колко пари харчите като основни разходи, за забавления, личностно развитие, даряване. Всичко това са истинските измерения на вашата отдаденост. Резултатите може доста да ви изненадат.
• _Знайте кое наистина си заслужава да умрете за него._ Един от въпросите, които всеки лидер трябва да си задава, е: „За какво съм готов да дам живота си?“ Какво във вашия живот — ако въобще се стигне дотам — не ще можете да спрете да правите, независимо какви биха могли да са последствията? Поразсъждавайте самостоятелно върху това известно време. Запишете отговорите, до които ще достигнете. После вижте дали действията ви отговарят на идеалите ви.
• _Използвайте метода на Едисън._ Ако правенето на първата крачка към поемане на ангажимент е проблем, опитайте да постъпите като Томас Едисън. Когато имал добра идея за някое изобретение, той свиквал пресконференция и я обявявал. След това отивал в лабораторията си и реализирал изобретението. Обявявайте публично своите планове — така ще бъдете по-ангажирани да ги следвате и изпълнявате.

Някои примери от ежедневието
Когато бил на петнадесет, бившият професионален баскетболист Бил Брадли отишъл на летен баскетболен лагер, ръководен от „Ийзи“ Ед Макколи. По време на лагера Макколи направил едно изказване, което променило живота на Брадли: „Просто помни, че ако не работиш върху играта си до предела на своите възможности, все някъде ще се намери някой с равни на твоите възможности. Един ден вие ще играете един срещу друг и преимуществото ще е за него.“ Вие къде сте според мярката на този стандарт?