„И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите. Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом (червен). И Яков му каза: Първо ми продай първородството си! А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков. Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството си. “ (Битие 1:27-34)

Празният стомах по принцип е лош съветник. Но не ми се вярва в този случай Исав да не е имал наистина какво да яде и да е бил заплашен от гладна смърт. По-скоро видът и уханието на току-що сготвеното ядене е предизвикало у него силно желание. Познато чувство, нали? Заради такова внезапно, непреодолимо желание понякога сме готови на всичко – да загърбим морала, да поемем огромни рискове, да жертваме неща, които са ни скъпи. Цялото ни същество е обзето от това единствено желание.

Разбира се, това не значи, че всяко такова силно желание непременно е лошо. Проблемът е, че със самата си сила то замъглява способността ни за преценка. В такива ситуации е изключително важно да имаме здрави и правилни приоритети, залегнали дълбоко в характера ни. Ако Исав е имал правилния приоритет, е нямало да изгуби първородството си – ценност, която в онези времена е имала огромно значение.

Когато човек пожелае нещо, е добре да спре за момент и да размисли. Да си припомни ценностите, които го ръководят в живота му, и според тях да прецени последиците. От такава позиция може по-добре да се прецени и самият обект на желанието – дали наистина това нещо е толкова важно, дали си заслужава жертвата.

Виждал съм много млади хора, особено когато падна комунизмът в България и стана възможно да се взимат кредити, които се заробваха заради разни вещи – телевизори, стари раздрънкани автомобили и какво ли не още. Сами по себе си тези неща не бяха лоши, но във всеки случай беше възможно да се живее и без тях. А връщането на кредити години наред доведе тези хора до мизерия.

Аз мисля, че Исав също е преценил погрешно своята ситуация. Едва ли е щял да умре от глад. А сигурно е можел да намери достатъчно друга храна, ако е бил готов да почака и да въздържи първичния порив. Явно, че първородството не му е било толкова важно – заедно с Божието действие, свързано с него. Този приоритет не е бил достатъчно силен в сърцето му и моментното желание на плътта е успяло да го засенчи. Последиците от това са били необратими и той впоследствие горчиво е съжалявал за това. Често и за нас последиците от подобно нещо са за цял живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.