„След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място. Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите “ (Йоан 20:6-9)

Другият ученик, за когото става дума тук е Йоан, авторът на Евангелието, който пише горните думи. Нито той, нито другите ученици били разбрали достатъчно добре думите на Христос. Те не очаквали Неговото възкресение и не повярвали на известието на жените, които им съобщили, че Иисус е възкръснал. Когато сам застанал на гроба на каменната гробница и видял мястото, където бил положен трупът на Иисус, Йоан преживял едно просветление, истинско отваряне на очите. Тогава си спомнил многократните предупреждения на Христос, които сякаш минавали покрай ушите на учениците, без те да успеят да ги разберат. Спомнил си и пророчествата в Стария Завет, които говорели, че Месията трябва да умре и после да възкръсне от мъртвите. Едва празната гробница отворила очите на Йоан.

Ние, българите, както и други православни народи, се поздравяваме на Великден с думите: „Христос воскесе“. Отговорът е „Воистина воскресе“. За много хора това е формална традиция, нещо, което просто така се прави, също както се боядисват яйца и се ядат козунаци. Но е много интересно, ако поздравът се каже на съвременен език: „Христос е възкръснал!“ Или ако на традиционния поздрав се отговори с:

„Наистина е възкръснал!“ Аз винаги правя това и почти винаги виждам изненада в очите на хората. Сякаш за пръв път разбират за какво става дума на този празник. И сякаш за части от секундата през ума им минава мисълТа, я чакай, бе, да не би това да е истина? Да, истина е. И то най-важната истина, с която всеки човек трябва да се сблъска през живота си. Възкресението на Христос е исторически факт, който може да се изследва и провери. Особено в нашето общество има достатъчно информация по въпроса и всеки може да се убеди за себе си дали това се е случило наистина. Християнството не е сляпа вяра. Всеки може, както апостол Йоан, да „види“ – макар и не с физическите си очи – и да повярва.

И така – Христос е възкръснал!Наистина!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.